вторник, 17 декември 2013 г.

Баумкухен и "От всичко по малко" на две години / Baumkuchen

     Не обичам особено собствения си рожден ден, та взех че прехвърлих тези чувства и на блога си. И както и аз съм се появила на белия свят в първите минутки на Нова година,  взе та ме напъна и малко преди рождения ден да правя блог. Не се замислих особено, просто го направих импулсивно, получих подтик от дъщерята,  а като започнах, осъзнах колко много неща трябва да правя, как трябва да избирам време за снимки, да наглася нещата и намеря светлина, да продължавам да си събирам разни чинийки (останали по една-две, ама все не потеглящи към боклука, а сега специално закупени и по една), минах и събрах от роднини старите месалчета, наизвадих всички парцалчета, а страстта ми да събирам разни стари нещица започна да си намира оправдание. Така се оправдавам с големите нощви, които едва размятам из малката кухня,  че ги пазя само заради блога, започнах да чета за фотографии на храна, досаждам на доста фотографи с идиотски въпроси за снимането. Не че и преди не го правех, но поне питах за това как да уловя движение и емоция .  Чета, питам, ама понякога няма ефект, май по-често няма. Започнах да оставям бележки към домашните да не ядат нещо, което не е снимано, а после точно когато видя леко нацупените им физиономии, се ядосвам на себе си и с гръм и трясък разрязвам готовото нещо. Та така част от нещата никога не виждат бял свят.
   Миналата година дори не бях забелязала, че имам рожден ден на блога, но тази.....лампичката светна....
      Но хайде, време е за представянето на един от любимите ми немски коледни сладкиши - Дървесен сладкиш, който до момента съм хапвала само от магазин. Някога го пекли на шишове в специални пещи, ама нямам пещ, та реших все пак да пробвам друг вариант. От години питам една приятелка от Германия как се прави, а тя все ми казва, че е много трудно, че трябва специално нишесте  на .Dr.Oetker- Gustin - да, ама вече го има и у нас. Та тя вместо рецепта все ми пъха в коледната торба по един сладкиш. Но трябва да се пробва, за да зная, че не мога да го направя....или пък мога. Порових из нета за рецепти, извадих немските книги с коледни сладки и започнах....

Baumkuchen




понеделник, 16 декември 2013 г.

Шоколадови звезди и старт на печенето

   Традициите не са това, което бяха....Бях си наумила да изневеря на почти традиционното печене на огромни количества сладки, които се пакетират и разпращат към приятели и близки. Правех сметки, че ще изпека само за домашните, а за останалите ще приготвя нещо друго. Няма да се повтарям, я...то нали си имаме едни сладки, без които у дома се казва, че Коледата е невъзможна. Но с наближаването на празника се появиха и намеците за сладките, та ...вместо да философствам, да запрятам ръкави. Настроението за празника още е малко изкуствено, опитвам се да си го създавам, декорирайки по нещо всеки ден, пускайки си коледната музика, но като погледна навън, мръсната сивота ме връща обратно към началото....снегът ми липсва, за да почувствам наближаващата Коледа. Липсва ми неговата белота и чистота, ще ми се нещо да прочисти нещата наоколо...
И ето първите сладки за Коледа 2013-та :

ШОКОЛАДОВИ ЗВЕЗДИ
 

Рецептата-  ами нищо ново под Слънцето....вече публикувана,   а авторството и - ами Ирка.....

Продукти:
230 гр. меко масло
250 гр. бяла захар
50 гр. кафява захар
2 яйца
1 ч.лъж. шоколадова есенция
1 к. лъж. есенция ром
50 гр. какао
50 гр. черен шоколад (разтопен на водна баня)
1/2 ч. лъж. бакпулвер
330 - 340 гр. брашно
щипка сол
Приготовление:
   Брашното се пресява заедно с бакпулвера и солта. В съд разбиваме мекото масло със захарта, поставяме едно по едно яйцата, шоколада, какаото и брашното. Замесваме не особено твърдо тесто, което оставяме завито със стреч фолио в хладилника за час. Разточваме тестото върху набрашнен плот с дебелина около един сантиметър, печем в предварително загрята на 180 градуса фурна за около 8 минути върху хартия за печене. След изваждането върху горещите бисквитки поставяме по 2-3 шоколадови капчици, а върху тях запечени безсолни ядки, нарязани на ситно карамелени лакта бонбони и декорираме с малко разтопен бял шоколад. Шоколадовите капчици играят ролята на лепило за ядките и бонбоните, а белият шоколад допълнително ги фиксира. 

И тъй като се опитвам да си създам настроение за празника, въпреки че не ми се получава с пълна сила, видях една малка елхичка, която струваше само 3 лв., свежа и ароматна, в саксийка и трябваше да я взема и отнеса у дома.....поукрасих я, а на финала обявих, че това ще бъде нашата елха тази година. Е, дъщерята тъжно каза, че елхата е малка и под нея само семпли  подаръци ще се поставят, но баткото контрира, че малките неща са по-така....Ха да видим....



Свещник/ ваза или как да използваме стъклената бутилка от празничния Tuborg

    Модата в коледната декорация у дома не вирее. Всички цветове за празника се подбират според настроението, а някои цветове са вече почти традиционни. И тъй като в хола има диван със сини цветове, все се завъртам около синята гама. Поне додето не се промени дивана, де....
   Та сега да поднеса поредната  идея за декорация. Ползвам синя бутилка от бира, защото много ми допада, други цветове освен кафявата и зелената не съм мяркала, та затуй тази ме плени. Бирата не съм пробвала, но шишенцето ми върши перфектна работа- върху него лепя клонче, панделки и звездовиден анасон, малко блещукащи топченца, а в гърлото му забождам свещица. А тъй като запасите от свещи посвършиха,  предлагам само бутилката,  остатъци от свещта има по дъното на бутилката.
С пожелания за весела подготовка на празниците и сияйни усмивки и радост!

четвъртък, 12 декември 2013 г.

Карамфилено- канелено коледно дърво

     Голямото сладкоправене у дома още не е започнало, всеки ден имам разни задачи, обикалям наляво-надясно, задачите валят, а уж съм в отпуск....най-сигурният начин да не мога да се завъртя из къщи...
     Но празникът иде и започвам да отделям всеки ден по малко време за рефрешване на декорацията. Елха няма все още у дома, ще ми се живото дръвче в саксия да дойде по-късно, за да не му окапят връхчетата от топлината. Извадих старата изкуствена, която е оплешивяла и отново я прибрах. Няма кога да издирвам нова изкуствена елха, затова запретвам ръкави и започвам работа по декорация с налични материали, с естествени пръчици, подправки и природни средства. 
        И след като  Коледата у дома не е разнесла аромата си на канела и карамфил,  започвам да ги ползвам в декорацията. Това коледно дръвченце ароматизира невероятно приятно, ароматът на карамфил доминира около него.

петък, 6 декември 2013 г.

Никулден и един бърз поздрав

   Честит празник на всички именници, да носят със здраве и късмет името си и нека Св.Никола ги пази и напътства в пътя им!
   У дома няма никой с  имен ден, но заради един проблем в миналото правим курбан - шаран. Е терзая се винаги дали да не избера друга риба, но после се сещам, че май така трябва  не бива да променям напълно всичко, та винаги имаме шаран, а като допълнение и друга риба - тази година сьомгова пъстърва.  Шаранът е пълен с орехи, лук, стафиди и подправки и този път не е в кора от тесто, като предишния ми.
     Снощи намерих жив шаран, после следваше едно мъчително убиване, помня годините, когато децата бяха малки и шаранът плуваше във ваната и те скачаха около него, а ние с таткото се споглеждахме виновно....Е, успяхме и този път, запазихме част от люспите за Бъдни вечер, посолихме го и го оставихме за доста часове в компанията на много лимонов сок и днес бе напълнен, а сега е във фурната, другата риба също се пече.
     Сега ще споделя една много обичана салата, тематична за празника, която е от графата- "Бързи, вкусни..."
 

Салата "Мери"




сряда, 4 декември 2013 г.

Ева ми е на гости с.....шоколадови портокалови трюфели

     Имам огромното удоволствие да кажа "Добре дошла при мен" на  Ева, която ми идва на гости с едни прекрасни портокалови шоколадови трюфели. Ев, благодаря, че сподели тези толкова празнични бижута, направени с много обич и прекрасни  пожелания, защото са предназначени за специален повод - утрешния рождения ден на твоя съпруг! Пожелавам му много здраве, късмет, радост и дни, озарени от светлината на щастието! 
    Сигурна съм, че никой не може да остане равнодушен при вида на тези ароматни трюфели, подканващи ръцете да се протегнат и грабнат ароматното творение. А после вихреният танц на шоколада и портокала ни подканя, грабва и пренася в света на обичта, топлотата и споделената магия на празника! 


Шоколадови портокалови трюфели



На гости на Ева Тонева с унгарско коледно руло "Бейгли"

     Днес съм на гости на един много специален човек - еталон в кулинарията и нейното фотографиране, който тази година реши да отбележи коледната подготовка по един нов начин - канейки гости и отивайки на гости. А сайтът на Ева е едно от местата, които винаги са ме привличали - с точните мерки в рецептите и снимките, които те карат да се огледаш за нужните продукти и да започнеш изпълнението на рецептата, които те карат да обръщаш внимание на най-малкия детайл и да търсиш перфектната визия.
     Когато получих поканата за гостуване от Ева ми се подкосиха краката, не можех да повярвам. Естествено, че се зарадвах, но  и изпаднах в паника. Вярно, че това е първото ми гостуване като блогър, но  появата в сайта на Ева не е шега работа. Домакинята ми може да презентира по такъв начин и купчина трошици, че всеки да започне да преглъща и да изпадне във възторг. Е, аз със снимките не се спогаждам особено добре всякога, но...ще моля за снизхождение.
Да си призная – готвих и снимах няколко неща, не одобрих снимките, но сега реших, че точно тази рецепта ще представям и няма за кога да отлагам....Е, изгорих леко рулата, ама нали това е правило, когато много се стараем за гости. А на гости с празни ръце не се ходи.
И  тъй като сега всички сме завладяни от магията на Коледата, нека представя едно любимо предложение, което винаги става перфектно, не изисква сложно месене и оформление, а е невероятно вкусно – без значение коя от плънките ще изберете....
И преди да представя рецептата, искам да благодаря на Ева за точните рецепти, прелестните презентации и това, че никога не пести добрите думи и дава кураж всекиму!



вторник, 3 декември 2013 г.

Ябълков пай с карамелена заливка

   В двора ни в Бистрица има едно ябълково дръвче, което ражда най-вкусните ябълки. Горкото, май не беше рязано от повече от 20 години, а ние, освен, че го берем и варосваме ствола, нищо друго не сме правили. До миналата година, когато най-сетне извиках професионалист да поореже дървото. Денят беше много студен и ръцете му поизмръзнаха, не оформи короната според моите представи, но поне пооряза част от клоните. Е, сега вече знам, че и аз сама бих се справила с това подрязване. Тази година ябълката вирееше трудно, но все пак оцеля след едно пръскане рано пролетта. Разпитвам специалисти какъв е този сорт, но освен информацията, че е стар български сорт, друго не научавам. Ще пробвам да науча малко повече как се присажда дърво, та да си засадя още от тази ябълка, за да съм сигурна, че няма да я загубим.
    А тази есен разполагаме с четири касетки ябълки, но част от тях са с размер на орехчета. Та за да не стават зян, се чудя в какви вариации да ги ползвам. Една от тях е поредния ябълков пай.

Тесто:
180 гр брашно
2 ч.лъж. захар
60 мл олио
60 гр масло
щипка сол
50 мл вода:

Плънка
700 гр ябълки
30 гр кафява захар
1 суп.лъж.бяла захар
1 суп.лъж. лимонов сок
2 суп.лъж. царевично нишесте Gustin- Dr Oetker
канела
1 суп.лъж. кленов сироп
Заливка:
90 гр брашно
125 гр орехови ядки
щипка сол
50 гр захар
120 гр масло
Карамелен сос:
1/2 ч. захар
1/3 ч. вода
4 суп.лъж. масло
1 малка кутия сметана течна Pilos (продава се в  LIDL)

     Тестото за блата се омесва от всички продукти и се оставя в хладилника за час. След това се разточва и се прехвърля в съда за печене. Оставяме го отново в хладилника за 15 минути. През това време почистваме ябълките и без да ги белим ги режем на филийки, заливаме ги с лимоновия сок и след това останалите съставки. Нареждаме ги върху блата и печем в предварително загрята до 200 градуса фурна за 30 минути. Продуктите за заливката смесваме в блендер и след изпичането на блата с ябълките го посипваме с трохите от заливката и печем още 30 минути на 180 градуса. След това паят се охлажда. Приготвяме карамеления сос от захар и вода - карамелизирани, към които добавяме с непрестанно бъркане течната сметана и маслото. Заливаме пая, а отгоре нареждаме орехи пекан за декорация.

четвъртък, 28 ноември 2013 г.

Денят на благодарността и чийз кейк с тиква

   Днес, последния четвъртък на ноември, както всяка година от 1621 г. насам,  американците празнуват своя ден на благодарността. За тях това е любим празник, а като всеки празник един от най-важните  елементи е трапезата.
   Години, преди да започнат тези празненства,  един голям кораб, пълен с английски преселници, преминал Атлантика и спрял в Новия свят. Установили се в региона на днешния щат Масачузетс. Зимата, която изкарали в новите земи била трудна, нямали време да обработят земята, не познавали новите култури, които виреели в тези земи и да си осигурят достатъчно храна, което довело до много болести и смърт. И в този труден за пилигримите момент на помощ им се притекли индианците от племето ирокези, които през пролетта ги обучили как да отглеждат царевица и други растения, как да ловят дивеч и риба в Новия свят. А през есента се радвали на богата реколта от царевица и тиква и организирали специален празник, за да благодарят на ирокезите. Спретнали пребогата трапеза и така отбелязали Първия ден на благодарността.
   Не съм била никога в Америка, пътуването до там не е в плановете ми, но в толкова филми съм гледала за този ден, в толкова книги е споменаван,  че все едно съм присъствала на подобен празник.
   Замислих се обаче защо ние не отбелязваме благодарността си към нещо, към някого в своето историческо развитие. Все сме недоволни, все някой ни е прецакал в годините - я византийци, я османци, а на нас всичко си ни е наред, ние сме велики, ама другите се съюзяват срещу нас....
   Всъщност у нас не е прието да се благодари, случва се рядко, толкова рядко, че понякога като го направиш, околните те гледат с огромно недоверие и дори леко застават нащрек.
А истината е, че за да получаваш и да се радваш на нещата около себе си, трябва да благодариш - за светлината, за усмивката, за здравето, за хората около теб, за плодовете на земята, за насъщния, за малките жестове и добрите думи. А това би ни направило по-добри....Наближава Коледа и нейният дух започва да шества навред, не само в празничните декорации и подготовка за празника, суетенето около избора на подаръци и плановете за пътувания и сбирки. Улисани в собствените си планове, понякога забравяме да благодарим, забравяме да се усмихваме....
   И след толкова много приказки, време е и за една рецепта:

Чийз-кейк с тиква





петък, 25 октомври 2013 г.

Паста с тиква и спанак

   Продължавам серията с домашни изненади на тема "тиква". Безкрайно ми допадна супата от тиква, която презентира Ева, а след това видях предложението на Ани за паста с тиква. Приготвих ястието, хапнах от него, едва се сдържах да не си сипя и втора порция, но успях да преборя лакомията си. Пастата беше подготвена за вечеря. Синът се прибра късно, констатира, че мирише много вкусно,  но е вечерял, пробва мъничко и се удиви на трансформациите на тиквата. На финала в почти нощни доби се прибра и бащата - кацна от пътуване до Мюнхен, разказвайки за пътя и преживелиците си, седна да вечеря по никое време, като обяви, че е много вкусно, но дори не бих могла да си представя какво е обядвал в Германия - месо с гарнитура от тиква, дори го снимал, за да ми покаже. Е, това вече ме накара да прихна от смях, а той започна да описва невероятния вкус на тиквата, дори видите ли, попитал как е приготвена тази гарнитура, за да ме информира. Заливайки се от смях, буквално на пресекулки го попитах знае ли какво яде, а отговорът беше - "паста с невероятно вкусни моркови, които са леко подсладени". Смяхме се много, но вече няма нужда от търсене на обиколни пътища за презентацията на тиквата....
Хайде, време е за рецептата:

Паста с тиква и спанак
Почистете тиквата, нарежете я на малки парченца, добавете нарязана глава лук и две-три скилидки чесън, сол, зехтин и 3-4 лъжици вода  сложете да се запече.
В това време сварете пастата според указанията или собствените ви предпочитания. Запазете малко от водата, в която е вряла.
Нарежете две скилидки чесън на дребно, запържете ги в малко зехтин, колкото да се ароматизира мазнината, добавете пастата, малко от водата, връзка измит спанак, тиквата. Сервирайте с настъргано твърдо сирене и добър апетит!

четвъртък, 24 октомври 2013 г.

Салата с марули, рукола, цвекло и .....нар

   След последното пътуване се озовах у дома с торба нарове. Този плод винаги ми е бил много любим. Когато бях дете, при баба ми от Тракия винаги имаше нарове и така обичах да обеля кората и после да се разпукват зрънцата и от тях да потича сок. На моите съученици и приятели пък нарът им беше непознат.
   В някои страни като Турция например, по това време на годината е изпълнено с машини за сок и ароматната червена напитка се предлага за утоляване на жаждата.  Скоро ми попадна информация, че напитката от нар успява да топи тлъстините. Влиянието на сока от нар върху консумиращите го е огромно. Той помага за повишаване на хемоглобина,  при лечението на анемия, цери хипертония и заради високото съдържание на калий съдейства на моторчето на тялото- сърцето, да работи по-добре.
   И тъй като помага на храносмилателната система, защо да не го включим в една богата есенна салатка?
Есенна салата
няколко листа маруля
изпечено цвекло, обелено и нарязано на малки парчета
една малка връзка рукола
Козе сирене, нарязано на парченца
Половин ябълка, нарязана на дребно
няколко чери доматчета
шепа орехи, нарязани и запечени за кратко върху сух тиган
Нар
Дресинг:
3 суп. лъж. зехтин
2 суп.лъж. балсамико
1 скилидка чесън, пресована
1 ч.лъж. мед
1/2 ч.лъж. меласа от нар
Нареждат се продуктите, заливат се с дресинга и ....грабвайте вилиците и.............
добър апетит!

понеделник, 21 октомври 2013 г.

Щрудел с круши, какао и лешници

        Някога Бог имал едно младо крушово дръвче. Не щеш ли, една крава изяла връхчетата му и Господ се разгневил, след което я превърнал в месечина. Та затуй върху лицето на Луната и днес можем да видим сянката на онова крушово дърво.
       Ама да оставим дървото и Луната, а да заговорим за плодовете, събрали в себе си много слънце, сладки сокове и притежаващи един прекрасен плътен вкус. Сортовете, които се намират на пазарите у нас са много, а и аз не ги разбирам хич, зная само, че обичам да похапвам обелени круши, нарязани на парченца, в комбинация с различни сиренца. И останалите у дома май така предпочитат, та всеки се ослушва друг да ги обели и нареже. От първите круши на пазара правих един щрудел заедно с ябълки-петровки, лешници и орехи, но така и остана непубликуван. Сега ще ви го покажа и него, но най-накрая. Първо ще покажа този, който видях във Фейсбук, с линк, посочен от Йоана и светкавично направих (чак светкавично, не, почти със седмица закъснение, ама снимките бяха пленителни и запомних базисно приготовлението) , само с круши, какао и счукани лешникови ядки.





сряда, 16 октомври 2013 г.

Супа от тиква и помирение с есента

    Много, много отдавна децата от различни възрасти били в един клас заедно, с един учител. Та даскалът в едно такова килийно училище попитал децата веднъж каква е формата на Земята и те бързо му отвърнали - "на тиква".  А понеже училището било залепено за църквата, една от бабите, току-що излязла от храма, слушала децата и им пояснила - "Тиквата е вместилище на душата".
   Дойде и времето и на нея - Тиквата, по улиците и пазарищата са натрупани  купчини, различни сортове, различни форми, подканящи да бъдат отнесени към дома. В България май приетите ястия с тиква са баница, печена тиква, тиква с мляко и яйца и рачел. Или поне това аз зная и това е било прието в моето семейство. Супата от тиква не е част от фамилния рецептурник, но нямаше как да се мине без нейната проба. Е, да не си мислите, че първоначално съм казала у дома каква е тази супа....просто сервирам крем-супа и толкоз. Пък след поискването на втора порция , а и нейното похапване, пускам бомбата.... Неочаквано спокойно се приема и дори лек възторг долавям у онези, които недолюбват особено тиквата...
   А есента вече е с друго лице за мен, преживях си прехода от лятото към нея, бързам да се насладя на изобилието на зеленчуци и плодове  и да извлека най-доброто от тях. Но стига с лирическите отклонения, помирихме се с есента, време е за рецепта!

Супа от тиква
Продукти:
Около 1 кг тиква "цигулка", обелена и нарязана на парчета
2 картофа на резенчета
1 стрък праз - нарязан на кръгчета
1 глава лук - едро нарязан
малко целина на дребни парченца
2 моркова - нарязани
малко парченце корен от джинджифил
Зехтин
Сол
Малко топено сирене
Приготовление:
  В загрятия зехтин сипваме всички зеленчуци, леко разбъркваме за кратко, доливаме вода, варим и пасираме. Малко преди края добавяме топеното сиренце.
В едно тиганче сипваме зехтин, нарязани две скилидки чесън и добавяме накъсано на розички броколи - пържим за кратко, колкото броколито да поеме от аромата на зехтина и чесъна.  То всъщност заедно с печена чушка, салвия и зелен лук е за декорация и вместо крутончета....

Да ви е сладко!
   P.S. Този текст беше написан и подготвен преди време, а днес видях, че съм забравила да го публикувам. Отново не съм у дома, а в едно село и докато седя в кафенето с компютъра, за да ползвам нета, една жена видя супата, попита от какво е, а като разбра, започна да се вайка докъде сме стигнали, та тиква в супата да слагаме...Каза да изчакам да ми донесе някакви продукти, та да имам какво да готвя....Не щя да ме разбере, та....пускам текста и бягам, че за резил станахме....супа от тиква...хм....


четвъртък, 3 октомври 2013 г.

Есен и отново нещо сладко, като за добре дошли - кейк със сини сливи..


Май думите, че обичам всички сезони се оказаха недотам верни. Не че мразя есента, ама ми е трудно да привикна със студеното време. Преди две седмици се намирах в Солун, малко примрънквах, че ми е твърде горещо през деня, вечерите си бяха прохладни, а при връщането си тук, в София, бързо се наложи да променям част от гардероба.
Като капак на всичко, имам работа, свързана с обикаляне на различни места, а мразя разходките в София по време на дъжд, когато настъпваш плочка и всичко се излива в обувката ти, обичам  разходките сред природата след дъжда или да се занимавам с нещо у дома. Обичам багрите на есента, богатството  на аромати от уханни плодове и цветни зеленчуци, които изпълват входовете на жилищните блокове, все още леко се стеле ароматът на печени чушки и туршиени заливки. С тези печени чушки забавлявах колегите ми дълго. Ами там нито веднъж не ми замириса на печени чушки, носеше се аромат само на пържени. А мирисът на късното лято и есента за мен си се свързва с печените чушки, след тях идат тиквата и кестените и ...отново неусетно зимата е дошла. Нещо доста бързо се сменят сезоните, трупат се годините неусетно почти....
      След месечен престой в южната ни съседка се прибрах с огромен мерак за готвене. През първите дни от завръщането само меракът остана - задачите заваляха една след друга, а и у дома всичко е тръгнало на разваляне. Преди да тръгна моторчето на пасатора и блендера ме изостави, като се прибрах, миялната сдала, още си чакам резервната част от сервиза... Домашните се оправдават кой кога е поливал цветята, на финала заключиха, че това си е "санитарна сеч", заради огромното количество цветя, та сега има нужда от "леко залесяване".
А и готвенето никак, ама никак не ми спори. Ястията се получават, ама пътьом правя непрекъснато бели и всичко се случва трудно. В неделята при пържене на магданозени кюфтета взех, че  бръкнах добре с пръстите в мазнината, та половин час ходих с ръка в чашка с кисело мляко и сода. Но...поне си имах мехлем, та помогна- нямам и белег. Добре, че бях го направила малко преди това, та си го използвах - и да знаете, действа, ако още не сте се решили, време е да го направите.Благодаря на Здравчето, при която видях рецептата. Е, освен невена сложих и една шепа суха лайка, а към края и стрък розмарин, но е наистина вълшебен.

петък, 9 август 2013 г.

Интервю №2, №3 и №4 - за всекиго по мъничко, но от сърце

Завърнах се от командировка из южните ни краища, понагрях се стабилно, но вече се поохладих у дома и додето пералнята бръмчи мързеливо, сядам да пусна обещаното продължение и да нагледам какво сте правили вие. Получих доста въпроси, а сега публикувам и техните отговори.
Започвам с въпросите на  Миленка http://vkusnouhanie.blogspot.com/2013/07/blog-post_25.html
1. Какъв е нравът ти? - За характера е добре другите да говорят, а не този, за когото става дума.
2. Любим тип кухня? - Винаги обичам да пробвам нова храна, нови рецепти, но като цяло  средиземноморската и балканската са ми на сърцето....
3. Стих или роман? - Май роман, но защо не и двете...
4. Сезонът, който те кара да летиш? - Всеки един...
5. Несбъдната мечта? - Ха, като дете мечтаех космонавт да стана, което си е доста комично, защото на разните въртенета и тем подобни хич не бих устояла, ама това ми беше мечтата...
6. Изпитвала ли си гордост? От какво? - Да, много пъти...Не зная всъщност това добро или лошо е... Гордея се с децата си, с близките си, с приятелите си. Гордостта пречи понякога да помолиш за помощ, понякога наранява,  ще ми се да съм горда, но не горделива.
7. Импровизация или дословност? - Зависи къде и в какво, но ако става дума за кухнята, често волно и неволно експериментирам. Е, понякога съжалявам за това. Напоследък голямата ми импровизация с хлебчета от тапиока завърши с катастрофа- изгоря ми пасатора и още се ядосвам. Не съм имала време да го нося на поправка, а може и нов да трябва.
8. Стил музика, който ти допада? - Обичам Клептън, Павароти, Стинг, о, няма как да напиша всички, зависи от настроението и мястото...
9. Пътеводна звезда в твоя живот? - Нали една от Божите заповеди беше да нямаме кумири:)
10. Приятелството? - Нещото, без което не можем...

Въпросите на Дани - http://gogolina-gogolina.blogspot.com.es/2013/07/blog-post_24.html
1. Кои са думичките, с които можете да опишете своя характер? - знам ли как изглеждам отстрани...
2. Обичате ли животни и цветя? - С животните имаме сложна любов, съчетана с доза инстинктивен страх към някои от тях. Още помня един нападащ петел от къщата на баба...А цветята - това си е истинска страст. Вече остана далеч времето, когато каквото и цвете да получех, умираше - я неполято, я загнило от преполиване. Сега трябва да ме пазят от тази страст. Вече се старая да не минавам покрай цветарската борса, защото винаги си вземам поне една саксийка. Големият проблем настъпва, когато пътувам и оставям бележки на домашните как да поливат. Когато пътувах из разни места миналия месец синът ми се обади възмутен и каза, че броил цветята на балкона на хола и те са повече от 45 и това на нищо не прилича, трябвало да полива непрестанно. Е, не бях казала да полива орхидеите в хола,но той ги позалял с водица. Добре, че веднъж ги полял...Невероятно ме зареждат, успокояват и въодушевяват цветята, каквито и да са.
3. Какво е блогът за вас? - Ха, започнах с него по настояване на дъщерята, която беше в чужбина и все питаше какво правя и какви сладки ще завари у дома за Коледа. А и молеше за виртуална тетрадка за рецепти. Та от писане ей тъй, на шега, сега си е едно сериозно занимание - да приготвиш нещо, да не забравиш да снимаш и да споделиш... Малко ме измъчваше в началото как да напиша точно количество на нещо, което съм сложила на око, но сега се старая да измервам внимателно продуктите, които ползвам, защото това е отговорност към читателите. После все ми идваше да правя снимки по тъмни доби, без светлина, ама пуст ентусиазъм на лаика... А  благодарение на него мога да общувам с толкова много виртуални приятели. Та носи и огромна наслада споделянето със сродни души.
4. Какво обичате да правите в свободното време? - О, какво ли не... Обичам да чета, да се разхождам, да готвя, да се занимавам с цветята си, да майсторя разни нещица, само не можете да ме накарате да бродирам....
5. Кое ви усмихва? - Всичко може да ме накара да се усмихна - слънцето, усмивките на близки и познати, на случайни хора, добра дума, шегичка, дъждовна капка, пеперуда, а защо не и провал в кухнята - това си е голяма веселба понякога...
6. Кое ви натъжава? - Злобата
7. Обичате ли да планирате деня си? - Пълна съм с бележки какво да направя през деня, с разни тефтерчета и лепящи листчета, звънящи напомнянки на телефона .
8. Мечтаете ли и за какво? - Мечтая да сме здрави и да се радваме на всеки миг заедно, да бъде цар доброто и да иде вдън земя злото!:) Ама не съм толкова скромна - мечтая си за много неща - малки, големи....
9. Вярвате ли в съдбата? - Май да, какво е писано на главата, няма другаде да иде, я! Но може и да и помагаме с хубави мисли, нали?!!!
10. Щастлив човек ли сте? - Да, щом дишам, вярвам, обичам, мечтая.

И последните въпроси от Роси http://kulinarenelixir.blogspot.com/2013/07/blog-post_31.html
1. Какъв кулинар сте - педантичен ,подреден и последователен или когато готвите настава лек хаос,който разчиствате в последствие?А може да има и трети вариант,споделете!
Когато ме обхване кулинарен ентусиазъм и се захващам с няколко неща едновременно, настава тотален хаос в кухнята. Но пък няма нищо фатално, давам "храна" на домашната помощница - миялната и после с благодарност я чакам да завърши и тя.
2. Планирате ли предварително какво ще сготвите или действате според момента,настроението,наличностите?
Зависи дали има повод, дали ще очакваме гости, колко ще бъдат - в такъв случай внимателно планирам всеки детайл. А в ежедневието понякога планирам, друг път додето се прибера ми идва настроение за друга храна или някой от домашните е изявил предпочитание за нещо.  А понякога имам нощни хрумки и тогава .....експериментите са гарантирани, в зависимост от продуктите. Често действам и на принципа "почисти хладилника" и оползотвори продуктите.
3. Какво питие харесвате ?
Комай всичко безалкохолно. А за компания на маса предпочитам чаша хубаво вино, с която и до края на вечерта мога да остана. А междувременно ще съм изпила всичко поднесено -  сок, вода, кока кола - много обичана от мен напитка, признавам си. Спестете си приказките за пирона, дето се разлага в колата....Оправдавам се с ниското кръвно налягане и нуждата от колата.
4. С какво най-много обичате да си поглезите небцето,кое ви е много любимо ?
Срам ме е да кажа, ама почти няма нещо, което да не обичам да похапвам, но за глезотийка - нещо сладичко, може шоколадово, може плодово...
5. Всички в дома ви ли харесвате еднакви неща или имате разногласия?Съобразявате ли се с тях и лишавате ли се от нещо само защото останалите не го обичат?
У дома имаме доста сходни вкусове. Е, без различия не може. Понякога мъжката половина има претенции за месо, а дамската половина настоява за нещо постно. Децата ми не обичат някои храни от детската градина - не можеш да ги накараш да хапнат грис-халва и качамак, синът намрази лещата, че като малък се поля с вряла....Пробвам да ги замаскирам, но май не се получава успешно.
6. Ограничавате ли се в избора на продукти или рецепта от здравословна гледна точка ?
Все си мисля, че е важна умереността и баланса, това е най-важното за здравословната храна.
7. До колко сте фенове на еко и био  кулинарията?Има ли нещо,което преди сте приготвяли и обичали,но вече сте променили предпочитанията и възгледите си и не го консумирате?
Старая се да използвам качествени продукти, но не съм роб на идеята за еко и био готвене. Нищо не може да се сравни с пресните плодове и зеленчуци, току-що откъснати от градината, които сам си огледал. Но към тези от био-щандовете изпитвам двойнствено чувство, купувала съм отвратително био-сирене. Адмирирам обаче хлябовете с квас.
8. Кой продукт или няколко изобщо не присъстват в кошницата ви?
Сигурно този, който не съм видяла или не мога да си позволя по една или друга причина.
9. Коя е рецептата,която постоянно отлагате ?
Постоянно се каня и постоянно отлагам направата на торта с фондан - от онези с красивите декорации. Не съм пробвала просто и не зная дали бих могла да направя или не.
10. Следите ли често кулинарните блогове,пишете ли коментари или просто разглеждате?
Много обичам да разглеждам кулинарни блогове, възхищавам се на хората, които публикуват често и разказват интересно за храната, ползват умело думите и се докосвам до емоция, а не намирам просто рецепти. В някои блогове ми е особено уютно и съм щастлива да кажа  добра дума и изкажа възхищението си от нещо.  За съжаление понякога нямам време да оставя коментар, друг път онези молби да покажа, че не съм робот и да въведа разни цифри и букви ме отказват. Но не съм в състояние да обиколя навред всеки ден и да кажа по нещо, все пак има и други задачи. А и напук на амбицията да не пропускам нещо, все не успявам да видя всичко.
              И след толкова въпроси и отговори да ви почерпя виртуално с един сладкиш- отново с тиквички и шоколад, но този път с любимите зелени тиквички, малини и бял шоколад. Рецептата вече съм публикувала - Кейк с шоколад, тиквички и малини - с бял шоколад -  по-голямо количество сложих от написаното в оригиналната рецепта, малко малини и сушени червени боровинки - в търсене на цветови контраст, който така и не се получи...

Нови въпроси няма да задавам, за да не стане досадно, а ако ме загложди любопитство за нещо, директно ще попитам.
С пожелания за хубаво лято на всички!

петък, 2 август 2013 г.

Интервю- №1

Натрупаха се много въпроси, на които трябва да отговоря, ще стартирам с първите, които ми бяха зададени от Тони. Приготвих и следващите, но блогърът направи номер и всичко се размести. Е, съвсем скоро ще ги публикувам, поне са готови...

1. За какво мечтаете?
Мечтая да се радвам на здравето и усмивките на своите близки, на верни приятели и да имам прекрасни мигове на щастие с тях! И да не спирам да мечтая! 2. Имате ли любимо място, където винаги се връщате с удоволствие?
Домът е мястото, в което се връщам с удоволствие и радост. А местата, на които бих искала да се върна отново са наистина много - част от тях свързани с детството, други с различни пътувания, но като цяло Балканите са ми много любимо местенце.3. Обичате ли да пътувате?
Да, стягам бързо куфарите, тръгвам с огромен ентусиазъм и когато тръгна обратно към дома, отново преливам от ентусиазъм...странна работа...4. Спортувате ли?
Все се заканвам как ще започна да спортувам, ама се оправдавам, че работа в градина и почистване могат да минат за спорт....Поне обичам да ходя пеша, за утешение и оправдание!5. Море или планина?
Ха, от всяко по малко, и в морето и планината има толкова много чар....Но където и да било, с прекрасна компания!6. Имате ли любимо бижу?
Това е моето любимо бижу - за него мечтаех доста години, откакто прочетох за него и го видях на снимка, а от миналата година съм горд притежател на този амулет. 

На практика това е огърлица, състояща се от тънка сребърна верижка, оплетена с плетка "драконовска стъпка" , със сребърни висулки - миниатюрки на най-разнообразни предмети. Прототип на тази огърлица е римската crependia, декорирана с меч- с името на бащата, двойна брадва - с името на майката, кама, ръчички и др. Е, тук са прикачени кръст, пищов, ятаган, кръг за хляб, ибрик, лъжица, ножица - всички те според народната вяра имат магическа сила против лошия поглед. Това, за което тези предмети се използват в ежедневния живот обяснява и смисъла им като амулети. А за майсторката на този амулетен гердан ще напиша друг път, защото тя реализира мечтата ми перфектно... 7. Какво си пожелавате?
Здраве, да виждам щастливи лица около себе си и повече усмихнати хора! 8. Любима книга?
Трудно е да посоча една любима - много са! А и нови се появяват непрекъснато, как да пренебрегнеш някоя...9. Коя е любимата ви храна?
Също труден въпрос - почти няма нещо, което да не обичам, плодове, сладкиши, кремове, салати, риба, паста, само не зная дали ще харесам жабешки бутчета...не съм пробвала10. Нещо, без което не можете?
Не искам да мога да живея без хората, които обичам - семейството и приятелите! А комай напоследък животът ми се върти  доста около телефон, фотоапарат и компютър, та волю-неволю ставам зависима от тях... Въобще все повече се закрепостявам от различни технически чудесии в дните си...

сряда, 24 юли 2013 г.

Кейк с шоколад, тиквички и малини / Chocolate, raspberries .... and zucchini bread

     След дългото оплакване за изядените от голите охлюви тиквички приятелите и близките се постраха да ме зарадват. Та като се започна едно доставяне на тиквички у дома, та няма край....
Но след влагането им в различни солени комбинации реших да пробвам и един сладък вариант. Основен подстрекател още от миналата година си беше Роси. Е, малко промених пропорциите, защото такива бяха наличните продукти. Но пък стриктно премерих всичко.
Продукти:
150 гр натурален шоколад
350 гр брашно
150 мл прясно мляко
3 големи яйца
290 гр настъргана тиквичка
180 гр масло
3 суп.лъж. тъмно какао
200 гр захар(по 100 гр бяла и 100 гр нерафинирана тръстикова захар)
1 пак.бакпулвер Dr Oetker
1 пак. ванилова захар -бурбонска Dr Oetker


Приготовление:
Млякото, маслото, захарта и шоколада се загряват в тенджерка до пълното разтапяне и хомогенизиране на сместта. Охлажда се, добавят се яйцата едно по едно, пресятото брашно с бакпулвера, ванилията и какаото. На финала се добавя настърганата и отцедена тиквичка. Сместта се изсипва във форма за кейк (една голяма правоъгълна на IKEA, застлана с хартия за печене и една малка картонена правоъгълна от Jumbo). Отгоре се нареждат плътно една до друга пресни малини (колкото повече, по-добре - придават неустоим аромат). Пече се в предварително загрята до 180 градуса фурна за 40 минути. Охлажда се. А после идва ред на разрязването и хапването и се разнася едно" хмммм, вкусно", а когато привърши, издадох тайните съставки....налице са безмълвни физиономии:)

сряда, 17 юли 2013 г.

Света Марина / St.Marina

   Имало едно време една царица на име Домна. Седяла тя в своя дворец, гледала Слънцето, което което греело ясно, високо и му разказала за мъката и мечтата си - рожба. Попитала го как да се сдобие с биле за рожба - биле за клето сърце. А ясното Слънце и продумало и разказало, че знае за това биле, което расте много далеко и е много скъпо, а само един овчар може да го набере. Царицата се примолила на Слънцето да и набере от тази билка и да и донесе, та да я свари и изпие, а после рожба да добие. Обещала, че ако добие момиче, ще го даде на Слънцето, а ако е момче, ще го остави за себе си. Набрало Слънцето билката, занесло я на Домна. Сварила тя билката, изпила я и след време добила рожба - Света Марина. Гледала девет години момичето и не го пускала извън прага на двореца, та да не го види Слънцето и да и го вземе. Но на деветия рожден ден на детето забила камбана рано в неделния ден. Но не била камбана, а змеица, златокрилица, за да измами Домна царица. Тръгнала Домна към църквата и на детето заръчала да почисти къщата, но да не излиза навън, за да не я види Слънцето, че ще я вземе. Останала сама Марина, а милите и дружките дошли да я викат да ходи с тях за вода. Бързо забравила майчините заръки, взела менците и отишла с тях да налее вода. Видяло я Слънцето, посегнало от синьото небе и грабнало Марина. И девойката останала при Слънцето и никога не се върнала при своята майка. 

   

вторник, 16 юли 2013 г.

Raspberries Cheesecake Cookies / Чийзкейк бисквитки с малини

Има едно червеничко плодче, с малки семчици и невероятен вкус. При докосването до небцето усещаме лека киселина, а след нея се разгръща аромат и вкус на свежест и гора. Независимо дали малините са брани в гората или са от домашната градина, вкусът им винаги е гарантиран и привлекателен за малки и големи. Компотът от малини в дома ни беше и е  лекарството - панацея . За настинка, за сваляне на температура и за ревматизъм, все към малините посягаме. От почти десетилетие се радваме на сорт малини, които раждат два пъти в годината - през пролетта и есента. Обикновено есенните са много по-сладки и ароматни от пролетните. Поради дъждовете и температурите, които се закрепиха през последните седмици малините са плътни, с наситен вкус и средна сладост. Е, след уикенд в градината няма как да не представя нещо с малини. Първоначалната идея бе за приготвяне на чийзкейк, но поради липса на част от продуктите в неделната вечер избрах друго - невероятните чийз бисквитки на Йоли 


Вероятно рецептата ви е добре позната и сте ги пробвали с череши, но не пропускайте да ги направите и с малини....

събота, 13 юли 2013 г.

Вегетариански киш

С моите любими тъмни тиквички тази година нямам успех. Пробвах да водя битка с голите охлюви, които ги нападнаха. Не бе ръсене с пепел, кръгчета със сол, събиране след дъжд, а на финала всички за една работна седмица бяха унищожени. Засадих нови, но кой ги знае кога ще бъдат готови и дали няма да започнем отново неравната битка. Като гледам времето с тези чести дъждове, вероятно ще играем втора серия на битката, но ще видим как ще завърши този път... Съжалявам, че не познавам гъбите, защото сигурно горите са пълни с тях. Та ще се задоволя с предлаганите по пазарите. И след тъгата по тиквичките най-сетне се сдобих с любимите крехки тъмни тиквички от пазара. И сега предлагам една от рецептите с тях - вегетариански киш.

Продукти за основата:
125 гр масло
1 голямо яйце или 2 малки
1/4 ч.лъж. сол
1/4 ч.лъж. бакпулвер
250-260 гр брашно
1 ч.лъж. мащерка
Пълнеж:
350 гр козе сирене
250 гр заквасена сметана
3 яйца
1 суп. лъж. риган
Приготовление:
Прави се тесто от продуктите за основата, което се завива във фолио и се оставя в хладилника, докато се приготвят зеленчуците за пълнежа. С помощта на картофобелачката се правят тънки ленти тиквички и моркови, измиват се чери-доматчета. Тестото се разточва и се разстила върху форма за печене, надупчва се с вилица. Върху него се сипва сместта с разбитото сирене, сметана, яйца, риган и мъничко смлян чер пипер. Всяко чери увиваме с лентичка морков, а след нея лентичка тиквичка, а после започваме с подреждането на завитите с одеялца доматчета по краищата на формата. Тъй като правих две тави с киш, които бяха предназначени за доста хора, нямах достатъчно чери доматчета, за да запълня и двете тавички, та за втората останаха само за оформяне на един венец. Но вътрешността попълних с тиквички на кръгчета, които леко пулверизирах със зехтин и поръсих с малко сух риган. Всичко се пече на 180 градуса за около 45 минути. След охлаждането му, може да бъде нарязано и поднесено. Да ви е сладко!


сряда, 10 юли 2013 г.

Познатата и непозната Гърция - част три - Мецово - Μέτσοβο

Традиционният гръцки пейзаж с планини, чиито била са изпълнени с храсти и самотни дървета остава зад нас, а селцето, към което се отправяме е закътано между два склона на планината Пинд и около него всички хълмове са наситено зелени. Срещу нас тук-там се виждат покриви на къщи с тикли и всичко напомня на типичната за Балканите атмосфера от времето на пробуждането на нациите и създаването на националните държави. В селото прииждат непрестанно автобуси с туристи, които на тълпи слизат и нахлуват в магазините, бързо изнасят торби и ги товарят обратно в автобусите. Беше ми много любопитно какво толкова пазаруват от това селце, в което живеят около 3 000 души, но бързо получих отговор на въпроса, загнездил се в главата ми - ами то навсякъде едни реклами на сирена висят, а и как иначе да е при тази природа наоколо. Но не само тучните ливади са причините за овцевъдството в региона, а и жителите на селото. А това са пиндските власи или армъни. Та този клон на арумъните (защото и у нас има) изповядва православната религия, а езикът им е близък до румънския. Естествено говорят и гръцки език...
Някога, а и сега хората в това село се препитавали от овцевъдство. В миналото те мигрирали със стадата си, за да намерят сочна тревица за тях и да подсигурят добра паша. Днес вече има модерни ферми, които произвеждат различни млечни продукти. Има и малка фабрика за различни макаронени изделия. Ама и те не са обикновени, а има десетки видове - с манатарки, спанак, ядки, домати, пипер и какво ли още не. Магазинчетата са пълни с тези продукти, с уханни подправки и лековити билки, с палитра от множество видове мед. Пред много от тях има по един манекен с местната женската носия "от старите времена". Различни дървени изделия са накипрени из сувенирните магазини.  В Йоанина се въздържах от покупката на нещо, което ме човъркаше през цялото време и май щях да си остана само с дървената джаджа за изцеждане на цитруси, без която сигурно нямаше да мога да живея...Обяснявах на спътниците си, че не съм успяла да си купя нещо и много съжалявам, ама няма как да се върна обратно, но не разказвах за моята "любов". ...До влизането в едно  магазинче, пълно с любимите ми "дървении", а когато останалите започнаха да пазаруват, вече беше решено - този път няма да пропусна... И за свое собствено учудване успях да се спазаря и от цената от 15 евро да докарам до 8 и да си купя един  дървен кръг, който с най-сияйната усмивка замъкнах до колата, без да ме е грижа, че е горещо и трябва да го мъкна.
А задоволството от покупката ме подтикна да припкам с криле из малките улички и да се насладя на атмосферата на селището.
Храма в центъра и двама от интересните жители на селото, господинът толкова щастливо позира за снимки....

И пъстрият козяк, прострян на оградата след пране...

Поглед от селото към зелените планински хълмове 

Мецово ми напомня за Копривщица или някое родопско селце...

И паметника с двете мецани....в региона е пълно с пътни знаци, които показват, е в планината има мечки...

Кулинарният рай.....в компанията на старите фамилни фотоси в рамки и фамилни ценности от стария бит на местните


И на финала трябваше да покажа, че си е друго да разточиш баница върху дървен кръг, както са го правели бабите ни, та се заех с тази задачка, но след първата снимка на процеса, брашнените ми ръце и пазенето на фотоапарата, баницата беше във фурната, а после направи кратка  обиколка на  нивите и с бърз темп беше изядена, та снимка няма....
Това беше....разходката до местата, които не са особено типични за посещения за нас, българите през последните години. Е, Метеора прави изключения, но и останалите две места са си екзотични и различни, толкова наситени с живот и история.
И за да не ви оставя гладни, ще пусна една стара снимка, която скоро открих - с хляба "рамазанка" на Здравчето.
Това са продуктите, а Здравчето е разказала перфектно за технологията.
300 мл топло прясно мляко
 1  пакетче суха мая
2 с.л. захар
 1 с.л.. сол
 3с.л. зехтин
1 с.л. оцет
 брашно за меко тесто( една идея по меко от това за хляб)
 зехтин за намазване на тавата или хартията 

сряда, 3 юли 2013 г.

Браунис- три рецепти, три пленителни вкуса.... по рецептите на Дианка, Иринка и Луиз

    Противно на всички очаквания няма да продължа с разказа за Гърция. Нека малко ви позасладя след толкова митарстване. Дори ще представя не един, а три сладкиша - доста подобни един на друг. Това, което ги обединява са плодовете /череши и малини/ и шоколадът. Понякога имам любими сладкиши, които правя до втръсване. Напоследък съм "на вълна браунис". А и как иначе, в мрежата прелива от предложения, кое от кое по-изкусителни... Започвам с последния, който се получи лек и ефирен и доста се хареса у дома. 
   Базисната рецепта и идея за оформление е на Дианка. Видях прелестните модификации и на Ирма, Катето и Снежи. Правих го една вечер, предизвикана от поредната порция закупени кюстендилски хрущялки с прелестен вкус. 

Продукти за шоколадовия пласт:

150 гр шоколад, използвах  малко останал Милка ноазет и  един английски за покриване на торта
125 гр масло 
 ¾  ч.чаша кафява захар
4 средни яйца
3 суп. лъж. какао
1 ч.чаша брашно 
Продукти за белия чийз пласт:
250 гр.  сирене „Крема”
настъргана кора на един лайм
2 яйца
1/2 чаена чаша бяла захар
10 бисквити Орео
2 ч.чаши изчистени  череши, поляти с 1 суп. лъж. коняк, престояли около половин час и оваляни в лъжица царевично нишесте
шепа замразени малини
Маслото се разтапя на водна баня с шоколада и захарта, охлажда се, а после едно по едно се добавят яйцата, какаото и брашното. Кремата сирене се разбива със захарта, добавят се яйцата, кората лайм. 
Стори ми се, че консистенцията е леко рядка и реших да ползвам форма с по-голям размер, която се намаслява. Застила се с хартия за печене. След изсипването на първия шоколадов пласт добавих начупени на две бисквитки Орео, след тях бяла смес, от пийналите черешки, отново шоколадов пласт, бял, черешки и финален с шоколад. Като завършек на всичко - малко замразени малини, по почина "почистване на фризера". Изпича се за час на 180 градуса, охлажда се, реже се и.....да ви е сладко!


Следва един много съблазнителен браунис- чийз, който правих вече няколко пъти с различни плодове. Не съм променяла нищо в рецептата:


Браунис слой:
125г масло
125г черен шоколад
100г фина захар
70г кафява захар
2 яйца
няколко капки ванилов екстракт
щипка сол
80г брашно
20г какао

Чийзкейк слой:
225г нискомаслено крем сирене
50г захар
1 яйце
50г брашно
настъргана кора от 1/2 лимон
75 гр малини

Фурната се загрява на 180°C.
Форма с размери 20х20см се намазва с мазнина и покрива с хартия за печене – както дъното, така и стените.
Маслото и черния шоколад се разтопяват на водна баня или в микровълновата фурна на ниска мощност.
Оставят се да се охладят за 5 минути.
Към тях се добавят двата вида захар, ванилията и яйцата, едно по едно, като се разбърква добре след всяко.
Брашното, какаото и солта се пресяват и добавят към сместа.
Разбъркват се внимателно, до получаване на хомогенна смес.



И последен представям първия юнски браунис, със замразени малини, а рецептата  е от блога на Луиз:
200 г черен шоколад, нарязан на дребно 
100 г бял шоколад, нарязан на малки парченца 
200 г масло 
200 г смесена бяла и кафява захар 
4 големи яйца 
140 г брашно 
50 г какао 
200 г замразени малини 

1. На водна баня се разтапят шоколада, яйцата и захарта, а после се охлаждат.
2. Добавете яйцата, едно по едно, към сместа, като разбърквате след всяко. Пресейте отгоре брашното и какаото, разбъракйте. Добавете половината малини и нарязания бял шоколад, разбъркайте. Пресипете сместа в тавичката и заравнете. Подредете отгоре останалите малини. 
3. Изпечете на средното ниво на фурната за около 35 мин. Охладете добре, преди да нарежете.
И сега е време да ви пожелая лека нощ и сладки сънища! Поднасям специалните си благодарности на всички вас, които споделихте тези прекрасни рецепти- Луиз, Иринка, Дианка, Ирма, Катето и Снежи!