Пролетта пристигна с усмивка, Слънцето разля топлите си лъчи над нас, сливите сложиха белите си ароматни корони, ябълките още спят, а пчеличките зажужаха радостно. Зеленото започва да доминира над навъсения и мрачен градски пейзаж. Градинките в града се изпълниха с теменужки, лалетата надничат все още срамежливо и чакат една вълшебна пръчица да ги докосне и да покажат цветовете си.
Слънцето вече се издигна нависоко и дори Баба Марта да покаже нрава си в последните дни на своя месец, няма къде да се гневи, време е само да се усмихва. Най-сетне дойде времето и всички цветя да бъдат изнесени навън. Част от тях преживяха леката зима на стълбищната площадка, но горките са едни хилави, нямаха достатъчно светлина. Изнесох ги в навечерието на настъпването на астрономическата пролет и само половин час след подреждането им на перваза на балкона задуха един хладен вятър, а след него и студените капки дъжд затанцуваха. Мигновен поглед към прогнозите за времето, че помня един сняг по никое време и ранната смърт на всички мушката и сакъзчета. Но се оказа, че само един ден ще останем в прегръдките на хлад и отново ще царува слънце и топлина.
И само след два дни престой навън зелените листа са се наперили важно, а пъпките избиват отвред - нови клончета и пъпчици на цветове, стеблата започват да се наливат със сила. Чувам шума на колите откъм балкона, но доминира песента на птиците, които заразяват с жизнерадост. Остава да видя и щъркел, за да закача на някое плодно дръвче мартениците.....
Заравям лице в зелените саксии с подправки, които освежават сетивата, вдишвам от парфюма им, наливам водица и ги оставям да се припичат на слънчицето, а аз трябва да отида на работа......
Преди работа решавам да отпразнувам идването на пролетта и да отида на цветарската борса. Е, набързо закупувам от всичко по малко, защото съм без кола, едва се отнасям до работното място, но пък там работя, сякаш нищо друго не съществува, имам проблем, после поглеждам към бюрото, отрупано с цветя и проблемът отлита, решава се за секунди. Колко малко му трябва на човек, за да е щастлив.....поне на мен. Е, малко, силно казано, защото относно цветята проявявам невероятна ненаситност, бих искал всичко около себе си....Няма как да стане това, та поне определени видове и цветови комбинации да останат.
Следва прибиране от работа, засаждане на някои видове в сандъчета, аранжиране и изведнъж се сещам, че ...домашните се прибират и ще търсят някаква храна. Напазарувала цветя, но нищо друго, което да ползваме за вечеря....решавам да почистя хладилника от остатъци. В него се мъдрят сварени картофи, три малки тиквички, малко сиренце и две нещастни връзчици спанак. Започвам готвенето, тотална импровизация, а когато тавата вече се запича и фамилията се събира всички надничат във фурната и се започва:
- "О, любимата лазаня - със спанак.
- Да, ама не.
- Е, какво е това? Кажи де! Мирише страхотно! Хайде, не пази името в тайна, че ще го извадим по-рано от фурната, за да разберем."
Кажи името?! Ами то и аз не го зная, но пък импровизирам и след кратко мълчание и учудени погледи гръмко оповестявам -
Продукти:
7-8 сварени, обелени и намачкани картофи
3 тиквички, настъргани
половин връзка нарязан копър
1 глава стар лук
скилидка чесън
сол
чер пипер
малка бучка сирене
две връзки спанак, измит и нарязан ситно.
Приготовление:
Намазняваме тава и разстиламе тънък пласт намачкани картофи. Смесваме настърганите тиквички с нарязания копър, посоляваме и нареждаме върху картофите, а после отново полагаме картофен слой.
В едно тиганче бързо задушаваме лука и чесъна, добавяме спанака, осоляваме, колкото да се намали обема му, добавяме малко намачкано сирене (то не че при мен е много този път), сипваме го върху картофения пласт и пъхаме във фурната, която вече е загрята на 250 градуса. Печем около 15 минути, изваждаме тавичката и с помощта на лъжица правим вдлъбнатинка - гнездо, в което чукваме по едно яйце. Запичаме още 5-6 минути, изваждаме и сервираме.
За постещите може без яйце и сирене, а месоядните любители могат да си добавят и нещо по свой вкус.... Може върху яйцата да се посипят малко люспички пармезан или кашкавал, каквото ви душа поиска....
Снимката на цялата тавичка е от вечерта, а едната скрита порция е заснета рано заранта....
Слънцето вече се издигна нависоко и дори Баба Марта да покаже нрава си в последните дни на своя месец, няма къде да се гневи, време е само да се усмихва. Най-сетне дойде времето и всички цветя да бъдат изнесени навън. Част от тях преживяха леката зима на стълбищната площадка, но горките са едни хилави, нямаха достатъчно светлина. Изнесох ги в навечерието на настъпването на астрономическата пролет и само половин час след подреждането им на перваза на балкона задуха един хладен вятър, а след него и студените капки дъжд затанцуваха. Мигновен поглед към прогнозите за времето, че помня един сняг по никое време и ранната смърт на всички мушката и сакъзчета. Но се оказа, че само един ден ще останем в прегръдките на хлад и отново ще царува слънце и топлина.
И само след два дни престой навън зелените листа са се наперили важно, а пъпките избиват отвред - нови клончета и пъпчици на цветове, стеблата започват да се наливат със сила. Чувам шума на колите откъм балкона, но доминира песента на птиците, които заразяват с жизнерадост. Остава да видя и щъркел, за да закача на някое плодно дръвче мартениците.....
Заравям лице в зелените саксии с подправки, които освежават сетивата, вдишвам от парфюма им, наливам водица и ги оставям да се припичат на слънчицето, а аз трябва да отида на работа......
Преди работа решавам да отпразнувам идването на пролетта и да отида на цветарската борса. Е, набързо закупувам от всичко по малко, защото съм без кола, едва се отнасям до работното място, но пък там работя, сякаш нищо друго не съществува, имам проблем, после поглеждам към бюрото, отрупано с цветя и проблемът отлита, решава се за секунди. Колко малко му трябва на човек, за да е щастлив.....поне на мен. Е, малко, силно казано, защото относно цветята проявявам невероятна ненаситност, бих искал всичко около себе си....Няма как да стане това, та поне определени видове и цветови комбинации да останат.
Следва прибиране от работа, засаждане на някои видове в сандъчета, аранжиране и изведнъж се сещам, че ...домашните се прибират и ще търсят някаква храна. Напазарувала цветя, но нищо друго, което да ползваме за вечеря....решавам да почистя хладилника от остатъци. В него се мъдрят сварени картофи, три малки тиквички, малко сиренце и две нещастни връзчици спанак. Започвам готвенето, тотална импровизация, а когато тавата вече се запича и фамилията се събира всички надничат във фурната и се започва:
- "О, любимата лазаня - със спанак.
- Да, ама не.
- Е, какво е това? Кажи де! Мирише страхотно! Хайде, не пази името в тайна, че ще го извадим по-рано от фурната, за да разберем."
Кажи името?! Ами то и аз не го зная, но пък импровизирам и след кратко мълчание и учудени погледи гръмко оповестявам -
"Вегетариански овчарски пай".
7-8 сварени, обелени и намачкани картофи
3 тиквички, настъргани
половин връзка нарязан копър
1 глава стар лук
скилидка чесън
сол
чер пипер
малка бучка сирене
две връзки спанак, измит и нарязан ситно.
Приготовление:
Намазняваме тава и разстиламе тънък пласт намачкани картофи. Смесваме настърганите тиквички с нарязания копър, посоляваме и нареждаме върху картофите, а после отново полагаме картофен слой.
В едно тиганче бързо задушаваме лука и чесъна, добавяме спанака, осоляваме, колкото да се намали обема му, добавяме малко намачкано сирене (то не че при мен е много този път), сипваме го върху картофения пласт и пъхаме във фурната, която вече е загрята на 250 градуса. Печем около 15 минути, изваждаме тавичката и с помощта на лъжица правим вдлъбнатинка - гнездо, в което чукваме по едно яйце. Запичаме още 5-6 минути, изваждаме и сервираме.
За постещите може без яйце и сирене, а месоядните любители могат да си добавят и нещо по свой вкус.... Може върху яйцата да се посипят малко люспички пармезан или кашкавал, каквото ви душа поиска....
Снимката на цялата тавичка е от вечерта, а едната скрита порция е заснета рано заранта....
