На времето хората са се хранели главно със сезонни храни. Приготвяли гозбите си от зеленчуците, които отглеждали в градините си или били в изобилие по пазарите. Е, намирали начин да запазят вкусовете на сезоните по-дълго време чрез консервиране.
Някога моята баба много употребяваше бамя. Отглеждаше я в градината си, като се дразнеше, че често си берях букети от нея, които пъхах в една вазичка. Цветовете и бяха много красиви и караха ръцете ми сами да се протегнат и да ги срежат, за да украсят масата ни. А когато малките плодчета се появяха, нижеше нанизи с тях, които сушеше на сянка, а после стояха в избата. Други затваряше в буркани с домати, пиперки и магданоз. И обичаше да готви ориз с домати и бамя. Е, оризът беше от магазина. Но слънчевите домати от подредената и като аптека градина чудесно си подхождаха с бамята.
Дълги години тази бабина гозба стоеше само в спомените ми. Мислех, че не мога да догодя същия вкус и само ще похабя продуктите и никой няма да я одобри.
До деня, в който гостувахме на една приятелка, чиито корени са от Странджанското село Бръшлян и тя ни нагости точно с това ястие. То бе подготвено по-скоро като гарнитура за обилно количество скара. Синът ни не вкуси от месата, а придърпа тавичката с ориза и бамята и у дома започна да пита зная ли как да приготвя тази вкусотия или да звъня да искам рецептата. Направих я и оттогава тази гозба присъства на трапезата ни през лятото.