След тридневния престой в Кастраки, при който успяхме да обиколим всяко кътче на манастирите, до което ни допуснаха, дебнахме височината на слънцето за снимки, че все печеше и светлината не ставаше за добри кадри, се отправихме към Йоанина, по-известна у нас като Янина.
Вероятно това място не е от най-предпочитаните туристически дестинации за българите, защото е по-отдалечено, но има интересни неща за гледане. След областта Тесалия, в която се намира Метеора, вече се намирахме в областта Епир. По този маршрут пътувах за първи път. Пътищата са много добри, а преобладаващата част е магистрала, като има и голям брой тунели - някои от тях доста дълги. Е, всички те са направени с европейски пари, около тях все имаше табели по коя програма са изградени. Та по тази причина се сетих за оня тунел в Стара планина, за който у нас се говори от детските ми години, а това си беше отдавна и остана само на думи.
Планините са леко недружелюбни, защото са пълни главно с храсти, липсваше ми гората. Но този пейзаж си е характерен за региона.
Та, Янина е град с около 70 000 жители, намиращ се на брега на езеро. Този град бил основан през шести век от византийският император Юстиниан. Същият този Юстиниан, който произнесъл крилатата фраза "Соломоне, аз те надминах" при освещаването на храма "Св.София" в Константинопол. Градът бил и столица на Епирското деспотство, а през 15в. османският пълководец Синан превзел града. В него живеели много християни и евреи.
 |
| Кокетните прозорчета с решетки |
В края на 18 в. градът е превзет от Али паша Янински и става център на автономното му владение. После чак по време на Балканската война , през 1913г. градът е превзет от гръцките войски. Али паша е много интересна фигура. Произхожда от богато семейство, но в младите си години бил разбойник. Постепенно се издигнал до управител на Янина, създал си една независима от султана държава. Дълги години султаните се мъчели да възвърнат този регион във владенията си, на финала Високата порта пратила свои агенти в Янина да го убият и пратили главата му като дар на султана. Явно тази история е била доста популярна, защото в романа "Граф Монте Кристо" Александър Дюма говори за дъщерята на Янинския управител и помощта, която Едмон Дантес и оказва, за да бъде отмъстен Али паша- подло предаден от френски офицер.
Първото, което прави впечатление в града е наличието на множество магазини, които предлагат сребърни изделия. Преди векове тамошните майстори куюмджии (златари) били известни по цялата Османска империя, медникарите също били тачени като майстори. Мислех си, че тези занаяти вече са замрели, но за моя изненада се оказа, че са си живи и занаятчиите изработват много предмети, които изпълват магазините, а оттам туристите и гостите на града ги отнасят по домовете си.
 |
| Сядаме в кафене в една тясна централна уличка, където си поръчваме фрапе,а до отсрещната масичка в празен пепелник наливат вода за куче, което едва диша от жегата...Ние геройски продължаваме да бродим по улиците, да говорим с търговци и занаятчии... |
Запазена е стара крепостна стена, а в джамията е подредена музейна експозиция. Витрините са стари, но в нея са представени християните, евреите и мюсюлманите и си дават среща трите религии.
Сградите са предимно двуетажни, което придава много симпатичен изглед на градчето. Магазините пълни със сувенири, като типично по ориенталски се прави пазарлък, за да те уважават като клиент... Не минава без магазините с хранителни продукти, щедро декорирани с етикета "био", пробваш храни, после решаваш от кое да купиш. Е, аз съм примамена също от идеята за една покупка, но решавам да се озаптя и мирясам, няма да пълня колата и да карам всички да се мъчат заради моите шантави идеи...Тук се спирам, но на следващото място....аз съм си аз...няма спасение....сигурно се досещате какво ме предизвиква...
До гробницата на Али паша нямаме време да отидем, но се отправяме към едно друго селище. За него- съвсем скоро...
