вторник, 30 декември 2014 г.

Честито Рождество Христово и здрава и щастлива Нова година!

Скъпи приятели,


Честито Рождество Христово, здрава и щастлива Нова година! 
Пожелавам на всички здраве, мир, обич, светлина и благодат! 
На многая лета!


сряда, 7 май 2014 г.

Лазаня със спанак и левурда

Като започнах със зелениите, поне да продължа с най-обичаната лазаня у дома, тази, която никога не е в достатъчно количество. Май през последната година това е лазанята с главна буква. Дори месоядната мъжка половина на фамилията я предпочита. Така се случва, че обикновено я приготвям за вечеря, след работа, та поради тази причина до снимки не стигаме. А и част от приятелите винаги подушват кога се приготвя и съдържанието на тавичката бързо се изпразва. 
Е, сега и дойде времето да бъде показана. Преди празниците я приготвяхме, успяхме да снимаме, а след трапезите с месо по празниците е особено подходяща. Приготвя се лесно, а вкусът винаги е гарантиран. Добре де, има и една трудност - измиването на килограм и половина спанак. Този път я приготвяхме заедно с дъщерята, тя изми цялото количество, а като наградка и връчих и около три връзки левурда за миене. След това се включих и аз с нарязването им. А после двете заедно приготвихме едно от любимите ни ястия.




събота, 3 май 2014 г.

Печен африкански сом в одеяло от левурда с гарнитура от картофи и гъби челядинки

       Преди около месец, а може и малко повече време, в Метро зърнах филета от африкански сом. Заедно с рибата, която бяхме набелязали, купихме три филета, ей така, за проба.       Продавачите разказаха, че е най-добра за скара или паниране, но реших да я пробвам печена, завита в одеяло от левурда. И този африкански сом се превърна в една от любимите риби у дома. Оттогава вече три пъти я приготвям по същия начин, все не сколасвам да я снимам, но днес, въпреки, че вече беше почти тъмно и нямаше начин да се включва осветление, реших най-сетне да я снимам и публикувам. 


вторник, 29 април 2014 г.

Кюфтета с магданоз и левурда

      След многото празници, пълни със срещи и пълни трапези  иде ред на нещо по-лекичко. И какво по-добро от нещо свежо, нещо зелено.....от кюфтета със зеленийки, заляти със свеж млечен сос, обогатен от аромат на копър и левурда. 
       Преди доста време пробвах магданозени кюфтета с мая, които много ми допаднаха. Е, после открих и рецептата при Йоли.
Малко промени в рецептата и ето- това е нашата рецепта:


Продукти:
4 големи връзки магданоз
1 връзка пресен лук
2 връзки левурда
1 връзка копър
подправки - сол, чер пипер
3 яйца
200 гр настъргано сирене
100 гр моцарела
1/2 ч.лъж. суха мая
5 лъж. брашно с връх
около 2 лъж. масло
Приготовление:
Ситно се нарязват магданоза, левурдата, копъра и лука. Задушават се леко в маслото. Охлаждаме. Добавяме брашното, маята и настърганите сирене и моцарела. Оставяме на топло, за да втаса леко сместта. Оформяме кюфтета, овалваме в брашно и пържим в гореща мазнина.
Поднасяме с млечен сос, приготвен от половин кофичка кисело мляко, 2 лъжици майонеза и нарязана връзка копър.
Добър апетит!


четвъртък, 17 април 2014 г.

Велики четвъртък е....време да боядисаме яйцата

       Някога преди много години най-възрастната жена в дома ставала рано, преди изгрев слънце, вземала от полога първото снесено яйце и с вълнение влизала обратно в дома. Започвала Свещеното приготвяне за празника Великден - шаренето на яйцата. За да станели яйцата хубаво червени, трябвало да се прави тайно - без публика. Затуй се прави и сутрин рано, додето децата са в земята на сънищата, а останалите вече са излезли на работа.
      Работата с боите е била вид тайнство, защото се приема, че тя е "кръв" - кръвта на разпнатия Исус Христос, кръвта като основната житейска субстанция.


     

събота, 12 април 2014 г.

Лазаровден / Лазарки в Бистрица

Православната християнска църква посвещава деня на възкръсването на Лазар. Лазар е земен човек, който е бил роден около Йерусалим. На четвъртия ден след неговото погребение Исус Христос го е възкресил в знак на благодарност за проявено гостоприемство. Според различни писания, същият този Лазар е живял дълги години в строг пост и въздържание и бил провъзгласен за един от епископите на остров Кипър.

                Народът ни нарича празника Лазарова събота, Лазарица, Лазара, като в календара той има подвижна дата и заема винаги съботата една седмица преди Великден. 

       Някога, преди много години в едно семейство чакали дълги години за рожба. Жената все мечтаела да чуе благата вест, че очаква дете. Живеели щастливо двамата със съпруга, трудели се неуморно, но мъката за рожба тровела дните им.  Молели се на Господ, пробвали знайни и незнайни илачи, белким се сдобият с рожба.  Сънувала жената странен сън – присънила и се Божията майка, която и заръчала да намерят един от нейните храмове, в подножието на Родопите, близо до Асеновград. Св.Богородица поръчала да тръгнат по време на Великденския пост, да вземат със себе си кошница с ябълки. Семейството било готово на всичко, за да се сдобие с мечтаната рожба, а сънят приели като обещание за помощ и потеглили.  Стигнали до храма, оставили своите ябълки, а от свещеника получили една ябълка от венеца, обкичен около иконата на Божията майка. Жената пренощувала в храма, а Св.Богородица отново се явила на жената и заръчала при изгрев слънце да излезе на храмовата порта, където ще я чака жена с три макари. С конците от тях изплели коланче, което жената трябвало да постави на кръста си, додето зачене и роди рожба. Изпълнила поръките жената и не след дълго усетила, че ще добие очакваната рожба. Родило се момиченце, което било невероятно красиво и добро, радвало родителите си и хората от селото. Расло момичето, порасло, мома станало. Дошъл Лазаровден и момичето пожелало лазарка да стане. Майката и таткото не искали да го пуснат, нали това вече значело, че може да се заоглежда за годеник. А те не можели да и се нарадват и никак не им се искало птичката да напусне родното гнездо.
Отново на майката и се присънило, че трябва да пусне непременно щерката да играе с дружките си, но този път не послушала тайнствения глас. Толкова дълго чакала рожбата, че сега не и се искало да отиде в чужда къща. Останала момата у дома, гледала с тъга дружките в лазарски премени, а няколко месеца по-късно се появил тайнствен момък, с когото се залюбили. Но не бил момък, а змей. Никой не можел да го види, освен нея самата. Започнала да вехне момата, веселието напуснало дома.

А сега отивам да видя лазарките в Бистрица, а като се върна, ще измисля какъв да бъде края на приказката, а и да покажа снимки. Е, оставям ви и без рецепта, но ще се поправя....
И ето бързам да споделя впечатленията си от празника в Бистрица:
В квартала на София, някогашното село Бистрица цари празнична атмосфера. В домовете на малките лазарки са подготвили почерпка за момичетата и гостите, част от танцьорките от самодейния състав са облечени в традиционни костюми и с вълнение и трепет чакат лазарската група. Момичетата не желаят да се разделят, а и времето е малко, толкова много хора ги чакат да почетат домовете... Заедно с лазарките крачат фотографи и журналисти, всеки търси най-прекрасния кадър и най-интересната история. А момичетата се срамуват и не са особено словоохотливи. Медийният интерес е голям, та нали някои от тях са внучки на бистришките баби, които са популярни в цял свят....
По-големите момичета не желаят да участват в лазарската дружина, но малките са усмихнати и много ентусиазирани. Времето е доста хладно, а от време на време и Слънцето се усмихва на веселите момичета и им праща по някой лъч. После отново започва своята битка с облаците и тъкмо, когато си мислим, че те са победили, отново ни озарява и усмихва. Във всеки дом са готови да посрещнат лазарската дружина, но групата на лазарките първо обикаля домовете на своите близки. А те не са малко, то собствен дом, дом на баби и дядовци, на лели и чичовци.....Децата казват, че ще се наложи и утре да обикалят, за да успеят да почетат повече хора. Голяма част от близките им са облекли народни носии, стремят се да си набавят автентични стари костюми. Е, пиперливият ми език не пропусна да отбележи, че част от тях са характерни за други региони за страната, ама и на това са му намерили оправдание - "Е, ами все едно сме се омъжили тук, а сме дошли от друг край и си носим нашата носия от другото селище". Е, така си е било някога, хайде да не придирям толкова. Две малки дечица, едното от тях невръстно бебе са облечени в детски носии и срещат одобрителните погледи на всички, бебето и почти годишното момиченце минават от ръце на ръце, всеки иска да се снима с тях. Дружината още обикаля и песните за по един член на семейството огласят Бистрица. Шофьорите на автомобилите спират и не се сърдят на забавеното движение, всички се усмихват, някои слизат от колите, вадят набързо по телефон и снимат, снимат. Един младеж сподели, че за първи път вижда подобно нещо и остана да следва групата. Разговаряме и пита защо и аз обикалям с тях, виждала ли съм подобни празници, които да текат в селищата , а не на сцена. Обади се на родителите си, помоли следващата година групата да посети и вилата им. Разделяме се с уговорката да се видим догодина, живот и здраве.....










 И ако утре минете през Бистрица, не се учудвайте, децата сигурно още ще обикалят с пъстрите си премени, ще пеят лазарските песни и ще ни дават увереност, че традициите няма да изчезнат. 
След тази пъстра мозайка няма нужда от рецепта за ястие.....

петък, 21 март 2014 г.

Честита пролет с вегетариански овчарски пай

     Пролетта пристигна с усмивка, Слънцето разля топлите си лъчи над нас,  сливите сложиха белите си ароматни корони, ябълките още спят, а пчеличките зажужаха радостно. Зеленото започва да доминира над навъсения и мрачен градски пейзаж. Градинките в града се изпълниха с теменужки, лалетата надничат все още срамежливо и чакат една вълшебна пръчица да ги докосне и да покажат цветовете си.
   Слънцето вече се издигна нависоко и дори Баба Марта да покаже нрава си в последните дни на своя месец, няма къде да се гневи, време е само да се усмихва. Най-сетне дойде времето и всички цветя да бъдат изнесени навън. Част от тях преживяха леката зима на стълбищната площадка, но горките са едни хилави, нямаха достатъчно светлина. Изнесох ги в навечерието на настъпването на астрономическата пролет и само половин час след подреждането им на перваза на балкона задуха един хладен вятър, а след него и студените капки дъжд затанцуваха.      Мигновен поглед към прогнозите за времето, че помня един сняг по никое време и ранната смърт на всички мушката и сакъзчета. Но се оказа, че само един ден ще останем в прегръдките на хлад и отново ще царува слънце и топлина.
   И само след два дни престой навън зелените листа са се наперили важно, а пъпките избиват отвред - нови клончета и пъпчици на цветове, стеблата започват да се наливат със сила. Чувам шума на колите откъм балкона, но доминира песента на птиците, които заразяват с жизнерадост. Остава да видя и щъркел, за да закача на някое плодно дръвче мартениците.....
      Заравям лице в зелените саксии с подправки, които освежават сетивата, вдишвам от парфюма им, наливам водица и ги оставям да се припичат на слънчицето, а аз трябва да отида на работа......
      Преди работа решавам да отпразнувам идването на пролетта и да отида на цветарската борса. Е, набързо закупувам от всичко по малко, защото съм без кола, едва се отнасям до работното място, но пък там работя, сякаш нищо друго не съществува, имам проблем, после поглеждам към бюрото, отрупано с цветя и проблемът отлита, решава се за секунди. Колко малко му трябва на човек, за да е щастлив.....поне на мен. Е, малко, силно казано, защото относно цветята проявявам невероятна ненаситност, бих искал всичко около себе си....Няма как да стане това, та поне определени видове и цветови комбинации да останат.
Следва прибиране от работа, засаждане на някои видове в сандъчета, аранжиране и изведнъж се сещам, че ...домашните се прибират и ще търсят някаква храна. Напазарувала цветя, но нищо друго, което да ползваме за вечеря....решавам да почистя хладилника от остатъци. В него се мъдрят сварени картофи, три малки тиквички, малко сиренце и две нещастни връзчици спанак. Започвам готвенето, тотална импровизация, а  когато тавата вече се запича и фамилията се събира всички надничат във фурната и се започва:
- "О, любимата лазаня - със спанак.
- Да, ама не.
- Е, какво е това? Кажи де! Мирише страхотно! Хайде, не пази името в тайна, че ще го извадим по-рано от фурната, за да разберем."
Кажи името?! Ами то и аз не го зная, но пък импровизирам и след кратко мълчание и учудени погледи гръмко оповестявам -

"Вегетариански овчарски пай".

Продукти:
7-8 сварени, обелени и намачкани картофи
3 тиквички, настъргани
половин връзка нарязан копър
1 глава стар лук
скилидка чесън
сол
чер пипер
малка бучка сирене
две връзки спанак, измит и нарязан ситно.
Приготовление:
Намазняваме тава и разстиламе тънък пласт намачкани картофи. Смесваме настърганите тиквички с нарязания копър, посоляваме и нареждаме върху картофите, а после отново полагаме картофен слой.
В едно тиганче бързо задушаваме лука и чесъна, добавяме спанака, осоляваме, колкото да се намали обема му, добавяме малко намачкано сирене (то не че при мен е много този път), сипваме го върху картофения пласт и пъхаме във фурната, която вече е загрята на 250 градуса. Печем около 15 минути, изваждаме тавичката и с помощта на лъжица  правим вдлъбнатинка - гнездо, в което чукваме по едно яйце. Запичаме още 5-6  минути, изваждаме и сервираме.
За постещите може без яйце и сирене, а месоядните любители могат да си добавят и нещо по свой вкус.... Може върху яйцата да се посипят малко люспички пармезан или кашкавал, каквото ви душа поиска....
Снимката на цялата тавичка е от вечерта, а едната скрита порция е заснета рано заранта....

понеделник, 17 март 2014 г.

Честит Свети Патрик на моите ирландски приятели с чийзкейк с Бейлис

      Днес на Изумрудения остров, както наричат Ирландия, а и навред по света, където има ирландци, празнуват деня на Св.Патрик. Светецът ползвал някога трилистната детелина като лесен пример да обясни на хората и на невярващите ирландци Светата Троица с фразата "един бог в три лица" в компанията и. Сигурно оттогава трилистната детелина се е превърнала в национален символ на Ирландия.

 Денят 17 март е ден в отдаване на почит на Св.Патрик и е един от най-веселите, красиви и живописни празници.
Нямам никакво време да разказвам подробности за Светеца, който прогонил змиите от острова и въвежда почитта към келтския символ-Слънцето, в комбинация с християнския кръст.
Островът впечатлява с богатата палитра на зелени цветове целогодишно, а хората са толкова естествени, скромни и радващи се на живота, че са достойни за възхищение.
Ирландия се свързва с бирата Гинес, картофите, уискито и Бейлис. Та затова днес ще ви представя един чийзкейк с аромат и вкус на Ирландия- с Бейлис.
Чийзкейк с Бейлис
За основата:
1 пак. какаови бисквити Изгрев
100 гр масло
За чийз- сместта
5 пак. сирене крема (ползвах от марката на Билла)
1 ч.ч. пудра захар
2 ч.лъж. Бейлис
2 яйца.
1 кофичка заквасена сметана Пилос
Разбива се крема-сиренето и сметаната с пудрата захар, добавят се яйцата и Бейлиса и за кратко се разбиват, колкото до получаване на гладка смес. После разделяме сместта в два съда по равно. В единия добавяме разтопен 50 гр натурален шоколад и още 3 лъж. Бейлис.
Върху намазнена форма поставяме бисквитената основа и в центъра и започваме да сипваме по една лъжица от тъмната и една от светлата смес - до финала. При мен бялата част се оказа в повече и на финала леко се загубиха шарките, но вкусът си остава кадифен. Печем 40 минути на 150 градусова нагрята фурна.
След това се отваря вратата на фурната и се остава още половин час вътре, така ще избегнем напукването.






И един от страхотните леприкорни - ирландската версия на елфите. Дребнички, но много забавни старчета, които се появяват когато най-малко ги очакваш и могат да те заведат до някое скрито гърненце със злато.....

Е, до гърненце истинско не са ме отвеждали, но в страната им открих много истински приятели, които ще помня за цял живот.


Малко красиви речни пейзажи.......


                                                                     Irish Mummers
                                                          Traditional Irish Cottage
И на финала келтската спирала......

В бързината отрязах една от снимките с ирландските маскирани, но нямам време, хуквам да празнувам Св.Патрик, закъснявам....

сряда, 5 март 2014 г.

Торта за рождения ден на едно голямо момче - нашия син!

  Месец март е доста наситен с празнични събития у дома. Като започнем с Първомартенското закичване с мартенички, на следващия ден празнуваме годишнините на нашата сватба, а на 5-ти празнуваме рождения ден на нашия син. Сякаш беше вчера, когато се появи първородната ни рожба...Но да оставя лирическите отклонения, от рецептата за тортата ни дели само едно пожелание - Георги, бъди здрав, обичан и обичащ, следващ мечтите си с късмет и нека всеки твой ден е озарен от светлина и благослов!



Торта с крем от маскарпоне
     
       За тази торта  ползвах рецептата за един от любимите си блатове - от добре познатата смокинова торта., чиято рецепта съм преписала от някакво женско списание на мама, най-вероятно "Жената днес".

четвъртък, 27 февруари 2014 г.

На Йоли - честит рожден ден!

Днес Йоли има рожден ден. Нямам честта да я познавам лично, но за всеки, изкушен от    любовта към хубавата храна и приготвянето ѝ с мерак, тя е позната. Е, и тя не ме познава, но ще си позволя да говоря на "ти"..:) 

 Йоли, 
пожелавам ти от все сърце да бъдеш здрава, да се радваш на приятелства и обич, а дните ти да бъдат озарени от много светлина!

   Държа да спомена, че Тики е инициатор на този  поздрав за рожден ден, а аз с радост се присъединявам. 
   И ще представя някои от рецептите от  блога на Йоли, които се посрещат особено радушно у дома. Благодаря за споделените рецепти и умения, за страхотните идеи и за голямата усмивка!
    
       По стар нашенски си обичай да започна с нещото, без което не можем, това, което придружава всекидневната ни трапеза, което украсява празничната - хлябът. Представям рецептата на Йоли за хлебчето без месене, това, което доста често приготвям, особено когато нямам достатъчно време за суетня в кухнята и чакане за няколко процеса втасване. Винаги може да се експериментира с различни брашна, да се  използват различни поръски, а така и вкусът е различен и всеки път има своя индивидуалност това хлебче.

петък, 14 февруари 2014 г.

Трифон Зарезан vs Свети Валентин - с Gâteau Ferrini



-Сбогом - каза лисицата. - Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.
- Същественото е невидимо за очите - повтори малкият принц, за да го запомни.
- Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.
- Времето, което съм изгубил за моята роза... - каза малкият принц, за да го запомни.
- Хората са забравили тази истина - рече лисицата. - Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза...
- Аз съм отговорен за моята роза... - повтори малкият принц, за да го запомни.



 „ - Какво значи „да опитомиш“?... ... ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света... ...в живота ми ще грейне слънце, погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата.“

Какво е виното?
Божествен дар, лек за душата и тялото, напитка на боговете?
Гроздето се радва на високо религиозно уважение като пшеницата (Димитър Маринов), виноделието е един от основните поминъци на българите от времето на траките до днес, а виното съпровожда човека от раждането му до смъртта. Виното е вълнуващо, опияняващо, силно, желано като здравето и любовта, като въздуха и слънцето.


Толкова ми допадна външния вид на този сладкиш, че отдавна планувах да го направя. От вкусовия резултат съм доволна, но не и от визията му. Ще споделя и къде според мен са грешките, които допуснах.

Блат "Джокондата"
Продукти:
3 яйца
5 белтъка
щипка сол
40 гр масло
50 гр брашно
50 гр захар кристали
170 гр пудра захар
175 гр бадемово брашно.
Приготовление:
Белтъците се разбиват на пяна с щипка сол и кристалната захар до твърд сняг. Трите яйца се бият с пудра захар, добавяме брашно и бадеми, на финала разтопеното масло. С шпатула смесваме двете смеси и разстиламе върху хартия в голяма тава - от печката. Сместта следва да се разстели с височина около 1 см.
Разполагах с тази рецепта в тефтера си, правила съм торта с нея, но сега мога да заявя, че за тази рецепта е удачно да се намали количеството на белтъците и яйцата - би било добре 2 яйца и 3 белтъка, така ще се избегне наличието на дебел блат. Пече се 10-15 минути в загрята на 180 градуса фурна.
Охлажда се и се наряза на 4 равни части.
Всяка част намазвам с портокалов сок. Първия блат намазвам обилно с портокалов конфитюр, върху следващия сипвам шоколадов ганаш, после отново портокалов конфитюр и на финала.. ганаш.
Рецептата за ганаша:
400 мл течна сметана се загряват заедно с 3 лъж. захар, добавяме 500 гр натурален шоколад и 40 гр масло, след размесването на съставките до хомогенна смес охлаждаме.
Бадемите за декорация:
половин белтък, 4 съп.лъж. захар, остъргани семенца от половин шушулка ванилия се разбиват с тел и после в сместта се сипва пакетче филирани бадеми. Изпичат се на около 150 градусова фурна до златисто - върху хартия.
При тази рецепта се оказа, че ганашът е доста в повече, остана ми почти половината, останаха и от бадемите за декорация, та при следващата порция ще намаля количествата. Намерих му приложение и за друг сладкиш, не е страшно, а бадемите прибрах за следващата порция ново сладко изкушение.

 За любителите на комбинацията шоколад и портокал това е истинско изкушение, радост за небцето.  Имах уж специални идеи за двата празника, но така и не сколасах, а тази рецепта и снимки стояха нещастни несподелени, хайде да съм добра и към тях....
И каквото и да смятате за двата повода, просто направете този петък празник, пийте  по чаша вино, кажете "обичам те", опитомете някого като Малкия принц и се радвайте на шума на вятъра и лъчите на слънцето! Наздраве!
Използвани са текстовете на Екзюпери - "Малкият принц", а рецептата е вдъхновена от тук., разбира се доста неугледен вид съм докарала в сравнение с оригинала, но пък е вкусно.

вторник, 11 февруари 2014 г.

Пица с моцарела, рукола и чери домати

Когато заговорим за Италия и нейната храна, веднага се сещаме за две неща - пица и паста. --- - Хей, тя не е открита от италианците!
- Не е, но има ли човек, който да си представи град без италиански ресторант с пица и паста?!
  Толкова често водим разговори кой е откривател на нещо, кое е типично за кухнята на една страна и не може да се види никъде другаде...
Пицата се е превърнала в синоним на бързо ястие, приготвено от заетата жена. Е, сигурно във всяка фамилия има рецепта за тестото и плънката. Днес ви представям една много проста пица, която у дома харесваме, нали в най-семплите неща се крие огромно очарование....Няма  нищо по-хубаво от пълна къща с любимите хора, които очакват трепетно общата вечеря, а на масата всеки разказва какво е преживял през деня, смеем се заедно на случилите се неща и похапваме сладко. Всъщност очарованието на всяка храна е не нещо друго, а нейното споделяне.
Време е за рецептата:
Продукти за тестото:
750 гр брашно
350 мл вода
1 пакетче суха мая Dr Oetker
4 суп.лъж. зехтин
половин лъжичка сол
Приготовление:
Брашното се пресява, добавяме солта, зехтина и маята в кладенче и наливаме хладка вода. Омесва се тесто, покрива се с кърпа и се оставя да почине половин час.
Втасалото тесто се премесва и върху набрашнен плот и с набрашнена точилка се разточва на много тънко.
За хубавата пица е добре да имаме пещ, а в домашни условия - камък за печене на пица. Много пъти се каня да си закупя камък, но все го отлагам, защото му намерих майстора. Сетих се, че си имам глинен сач - ами него загрявам във фурната , а пицата оформям върху лист хартия за печене. А когато фурната е загрята на максимум, глиненият сач - също, мятам пицата и пека. През това време оформям следващата и така....до последната пица.....а домашните обикалят наоколо и се започва пазарлък кой какво предпочита и всеки започва да добавя по нещо за плънката....
От това количество тесто обикновено оформям доста пици,  а тъй като ги обичаме, никога не остават!
Но да се върнем на плънката на тази - само  моцарела, няколко пръски с хубав зехтин, чери доматчета, а след изпичането наръсваме рукола. Не я режем, за а не унищожаваме полезните и вещества, просто измиваме, отцеждаме и накъсваме малко ароматни и вкусни листенца.
Да ви е сладко!

вторник, 28 януари 2014 г.

Торта Рафаело за рождения ден на дъщеря ми! Raffaello cake

Днес нашата дъщеря има рожден ден! Сякаш вчера в болницата ми подадоха малкото вързопче, което правеше някакви муцунки, подобни на усмивки....Годините се нижат и вече пред нас стои една млада госпожица, която иска да помага на всекиго във всичко, да зарадва хората около себе си и понякога да ни смае откъде намира сили за всичко.




петък, 24 януари 2014 г.

Хумус от червено цвекло и бирено хлебче

   Тази рецепта е на принципа на хумуса, но липсва нахут. Е, другата основна съставка на един качествен хумус е налице - все пак има тахан.
Мернах някъде в нета подобна версия преди много време и ми се стори доста интригуващо. Тези дни изпекох доста солидно количество червено цвекло. Част от него ползвах за мариноване - за да има готова салата във всеки момент, а другото остана самотно в хладилника. Та до момента, в който се сетих за хумуса..


сряда, 22 януари 2014 г.

Виенски шницел

   С тази публикация няма да представя нещо ново, сигурно всеки знае как се приготвя виенски шницел. Знае, че за да приготви е нужно качествено телешко месо. Та за месото ще стане дума. Малко преди Коледа открих една месарница с невероятно месо - и телешкото се оказа наистина крехко, наистина телешко. Всички продукти, закупени от тях за празниците се оказаха с перфектното качество. Намира се на спирката на метрото на станция "Ж.Кюри", на ъгъла с "Драган Цанков". Пробвахме вурстчетата им, които се оказаха много вкусни. Надявам се да запазят качеството, защото за много от подобни магазинчета и производители е характерно нещо неприятно - като се наберат достатъчно клиенти, качеството се влошава....такъв е опитът ми с близкия до нас магазин за млечни продукти, жалко....


петък, 17 януари 2014 г.

Веган дип с броколи, целина и слънчоглед

   Е, най-сетне първа публикация за годината - преди да обясня, да поздравя всички с Новата 2014 година, да отправя пожеланията си за здраве, радост, късмет, несекващо вдъхновение и светлина!
   То първият месец вече преполови, но по това време на годината ме налягат задачи, сякаш да получа наказание за лежерните дни по празниците. Но не се оплаквам, трябва малко да се потича, че след тази кулинарна вакханалия, пълна с обилно похапване и мноого десерти копчетата се позакопчават с мъка.
То добре, работа, ама, като се захване човек с нещо, трябва да го движи. Блога имам предвид. Малко се засрамих, вчера получих телефонно обаждане с въпроса - "Ти не готвиш ли, какво става, че няма нищо в блога?" За готвене, готвя, но се съм сколасала да снимам каквото и да е. Все пак си е нужна и нагласа някаква...
   От миткосване време не остава да пиша коментари и под вашите публикации, чета ги от таблет, който съм настроила по странен начин - може да коментира само на латиница, та затова се ограничавам, не ми допада писането на български с латиница.
    Днешната рецепта е от типа- бързо, лесно и много вкусно, а същевременно подходяща за вегетарианци. Е, добавих в нея изцедено кисело мляко, но ми беше нужно нещо, което да спои добре съставките.