ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ / СВЕТИ СПАС и селски хляб по рецептата на Ева

     Живеела някога една красива жена на име Мария, която цялото село обожавало. Усмивката и греела, всичко, до което се докоснела, и вървяло отръки. И хляб да замеси, и гостбица да спретне, на нивата да отиде - все с песен и сияние вършела всичко. Но не щеш ли, разболяла се от болест незнайна, залиняла, отпаднала, започнала да вехне. Нищо не помагало - ни баяния, ни поливания, ни запойвания, нямало цяр. Всички хора в селото се натъжили, отишли при една стара баячка в съседното село да я питат що да сторят.
Баячката наредила да приготвят нова зелена глинена паница, нова зелена стомничка, пешкир, нашарена пита хляб, пинта с ракия, печена кокошка, риза и чорапи, които да отнесат за дар на русалките. Питата трябвало да бъде нашарена, но не с тестени пръчки, а с лъжица или вретено. А вечерта преди Спасовден натоварили болната на една каруца с нейна посестрима, наредили даровете за русалките и самовилите и тръгнали на път, през девет села, в десетото, та чак до края на землището му. Защото само на това място растял  росен. Облякла болната с дебели дрехи, завила я с бяло платно и я сложила да легне под един стрък росен. До нея посестримата и проснала новия пешкир, напълнила паничката с вода, до нея сложила стомничката, питата, кокошката и отредените дарове за колата. Като наредила всичко, посестримата на болната отишла до каруцата и там стояла будна додето минат тайните доби и пропеят първите петли. През нощта започнал да подухва тих ветрец, казвали му полибник, който настъпвал бавно, тайно и тържествено. А посестримата видяла на светлината на месечината, че цветовете на росена започват да падат, сякаш някаква невидима ръка ги кърши. А малко след туй петлите от близката овчарска колиба започнали да кукуригат. Посестримата сложила главата си до каруцата и заспала. Скоро запели втори петли и се появила Зорницата.  Скочила посестримата и отишла да събуди  Мария и със свито сърце погледнала към паничката. А що да види? В нея имало цветец от росен, русалките и дали знак, че пращат изцеление на болната Мария. Дала на болната да пийне от водичката и бързо я качила на колата, защото старата баячка ги предупредила, че трябва да влязат в селото рано, да не ги види никой, защото само така болната ще оздравее. Пришпорила добитъка, успели да се върнат в селото по тъмно, още преди хората да се разбудят и излязат навън, сърцето и щяло да се пръсне от притеснение. Но успели, Мария се излекувала и усмивката и отново грейнала и хората в селото се успокоили, че добрите дни са се върнали....
Това е приказка, която ми разказа една баба от Троянско, нейната баба била излекуваната Мария, която живяла дълги години и имала голяма челяд.
Сигурно ще си помислите, че с приказката свърших публикацията, но няма да оставя празника без хляб, а ще ви покажа един стар познайник- селския хляб на Ева. Благодаря и за рецептата, която дословно съм следвала:

Бабината постна питка

   Преди коледните празници има пост, който не е никак труден, за разлика от този преди Великден. Може да се похапва риба, зехтин и различни морски дарове, та то си е направо глезотия. Нещото, което ми пречеше е невъзможността да се похапва шоколад, ама и на това му се намира колая. На пазара има достатъчно видове натурален без мляко, така че проблемът е разрешен.
   Съпругът ми като фен на месото е леко раздразнен, но аз приготвям за желаещите у дома месо, така че сърдити да няма. Да си призная, че не пропускам предложенията на всички в нета, с месо, без месо, като дори си набелязвам различни идеи за времето на празниците. До момента не е имало месо, което да ме накара да хукна да правя спешно нещо подобно и да похапна от него. Все още има доста пресни зеленчуци и като техен върл фен мога да ги похапвам сурови или сготвени в различни ястия.
Много хора ме питат защо го правя, не мислете, че съм религиозен фанатик, просто така съм решила, трябваше да проверя волята си, а и  организмът ми се нуждае от леко прочистване. До момента имах една единствена забежка и изневяра на режима си - трябваше да направя една торта, та се наложи да пробвам сладостта, тъй като не спазвах точна рецепта и вкусих от крема.
   Та поради тази причина до Коледа питките у дома ще бъдат постни, а хлябовете  - ами те са си такива, но в тях има зехтин, ядки всякакви, семенца, маслини, сушени доматки, чушчици, предложения колкото щете.
Тази питка съм преписвала от голямата тетрадка с рецепти на майка ми, която е озаглавена "Постна питка от мама", а при мен е със заглавието "...от баба ".  Преди години никак не ми се удаваше да направя хубава питка, комай онова напътствие за брашното, колкото поеме ме караше да сипвам, сипвам и накрая се сдобивах с една твърда топка, която на вкус особено не струваше. Ама това си беше предизвикателство и трябваше да зарадвам всички у дома с хубава питка... Е, гледах внимателно какво и как се прави, пробвах със собствените си ръце и разбрах, че като всяко живо нещо и тестото има своите си тайни и трябва да се научиш да го разбираш, трябва да усетиш душата му, да проговориш на неговия език.
Та вече знам какво значи "колкото поеме", важното е да се знае дали тестото трябва да е меко или по-твърдо.
Продукти:
1 суп. лъж. сол
1 суп. лъж. оцет
1 ч. лъж. захар
мая, колкото кибритена кутийка
1 буркан хладка водичка –това беше мярката на баба ми
3 суп. лъж. олио, а у дома се ползва зехтин
     С около една чаена чаша от топличката водичка се разбърква всичко без мазнината, прибавя се малко брашно да стане като кашичка. Оставя се да втасва около 15 минути, прибавя се останалата хладка вода, пресято брашно и се оформя едно мекичко тесто. А понеже е все още лепкаво, сипвам мазнината и с нея оформям на топка, която оставям да втаса. По въпроса за количеството брашно - в зависимост от вида му - бяло, пълнозърнесто, типово, вие сами ще усетите. Миналата години получих един стабилен чувал с бяло брашно от Асеновград, което беше леко тъмно и дразнеше майка ми и леля ми, но на мен ми допадаше, защото имаше вкус и аромат, та мярката ми за него беше доста различна. Сега ползвах брашно на Софиямел, бяло, тип 500 и сипах около 850 грама, но на финала добавих няколко лъжици, на които загубих бройката лекичко - та дали бяха 2 или 3 не мога да кажа.
След като почти удвои обема си, се прави питка, която се поставя в намазнена висока тепсия или върху  хартия за печене, мъничко от тестото се оставя за декорацията отгоре, намазва се с олио и се оставя да втасва. На финала се декорира с тестото, което се навива на фитили, оформени с брашно. Пече се в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 40 минути, тъй като тавата ми за пити е дълбока - от стара електрическа тенджера. Но отново зависи от фурната, а за сигурен резултат не е зле с едно дървено шишче да се провери готовността.
След изпичането леко се напръсква с водичка, завива се с кърпа и се праща да обиколи нивката, а после се охлажда върху решетка.
Това е старата ни рецепта, която си мислех, че вече съм споделила, но май съм мислела и забравила...

Петковден

Неделя, 14.10.2012 г. - ден, посветен на Св.Преподобна Параскева или Петка Българска.
Ден, който слага край на лятото и есента и поставя началото на зимата. Събуждане от шума на детето на съседите, решило да  поскача върху дивана и разтърсващо блока, въздишка, но няма как...ставане.... Ха, насмалко да забравя празника...паника.....поглеждам навън да видя какво е времето, а то се рони от онзи дъждец, дето в приказките беше описван като "ситен бял маргарит". Усмихвам се доволно, защото се сещам за поверието, че ако днес грее слънце, листата на дърветата не са окапали, а овцете се скупчват на едно място ни чака снежна и тежка зима. Рано заранта не грееше слънце, листата си стоят все още, а нямам идея какво е поведението на овцете, щото около блока няма никакви стада, чува се само шума на метрото и звука от гумите на автомобилите, които се забавляват с вдигане на висока скорост и рязко натискане на спирачките. То по-късно и слънце изгря, та съвсем ме обърка в предсказанията...
Но, няма време за мотаене, е , изключвам бързата проверка на пощата и спешен отговор на някое електронно писмо, след което има-няма изминал половин час и вече сериозно се захващам с подготовката на ястията на празника. То у дома Петко или подобно име няма, но все пак Светицата обича да и се поднася дар.... Та запретвам ръкавите, вадя брашното, маята и съоръженията за питка и се заемам, че както домашните отсъстват от дома в момента, така неусетно ще се приберат и ще оповестят, че са гладни.
Пресях около 750 гр брашно. В една купа сипах половин чаша хладка вода, 1 суп.лъж. сол и 1 равна суп.лъж. захар, 1 лъжица оцет и едно пакетче суха мая, стори ми се малко и добавих половин чаена лъжичка . Тази смес разбърках и оставих да шупне. Отделно разбих 2 яйца и 1 белтък (жълтъкът остана за мазане отгоре), прибавих 1 ч.ч. хладко прясно мляко, 1 ч.ч. от равни количества заквасена сметана и кисело мляко(просто това беше налично в хладилника), още половин чаша вода, добавих шупналата мая и започнах да замесвам с брашното. Добавих малко брашно, сипах около 3 суп.лъж. зехтин, получи се меко тесто, което оставих да втасва около час (докато отида на пазар), разделих на 4 топчета, оформих ги като кръгли кори, мазах пак с малко зехтин, наредих ги едно върху друго. Тъкмо се заех с рязането и оформлението на питата и телефоните се раззвъняха един през друг и нещата излязоха извън контрол, уж щеше да едно, а то съвсем друго се получи, нищо, здраве да е....Втаса около час отново, намазах с жълтък, зехтин и мляко, наръсих с бял и черен сусам, поне дано ефект на цвят докарам, след което на 180 градуса печене в рамките на 40 минути. 

Хлябът трябва да се постави на трапезата върху мъжка риза, в компанията на сол и червено вино. Даже и за снимките не успях да отворя бутилка, ама за компенсация слагам цветята.....

Дните до Димитровден са мръсни, опасни. Ако в този период  някой си ушие дреха и после я облече, ще се разболее, а след смъртта  ще вампиряса....
Тези дванадесет дни са сакрална граница между старата и новата година,  през която преминават странни и чудати същества....

Позволих си да отчупя малко парченце, за снимките, а като се приберат домашните, ще наредя масата, ще вдигна високо питката, ще ги накарам да целунат хляба и тогава ще разчупя цялата....

А сега да спирам с писането, че след готвенето изпоцапах цялата кухня, уж не се работи, ама ще пусна една бърза прахосмукачка, а после ще наръся със светена вода из къщата....
Весел празник на всички!

Св. Атанасий Велики

В моите детски спомени Св.Атанасий е този, който помня от едноименния храм в Асеновград. Една от църквите, любими на моята баба Петра, Мир на праха и.....Дали защото братовчед ми носеше това име, или заради нещо друго, но тя обичаше да ходи там и  ме вземаше със себе си. А в онези времена  църквите бяха мистични места с малко баби, целите облечени в черно, със забрадки на главите, които все обясняваха какво трябва да се прави и какво не, с много благи свещеници (също на достолепна възраст, като че излезли от друга епоха).....

Св. Атанасий Велики е роден през 295 г. Ръкоположен е за дякон на 23 годишна възраст, участва в Никейския Вселенски събор, пет години по-късно придобива епископски сан. Става архиепископ на Александрия, бори се срещу арианската ерес, умира през 373 г.

А какво разказват бабите за Светеца:

Някога се събрали различните светци и си поделили земята и небето.... На Св. Атанас се паднали зимните снегове и ледове. На 18 януари Светецът обличал бялата си риза, качвал се на белия си кон, отивал високо в планината, откъдето се провиквал :"Отивай си, Зимо, да дойде Лятото!". Като го чуела Зимата, започвала да стяга багажа си, за да си тръгва, а лятото събирало своя, за да дойде при хората. Та затуй много хора се качвали по високите баири да посрещнат първи изгрева на слънцето и пристигащата пролет. В Етрополе палели огньове, които стари и млади прескачали за здраве, а мъжете в Плевенско се хващали на хоро, съблечени по ризи. За хората от Самоковско от този ден се стопляло, тъй като Св. Атанас "забожда главата си в земята и така я грее".

В много краища на България вярвали, че на този ден се ражда чумата, затова месели пити и колели черна кокошка като жертвено животно, та да я умилостивят. Жените(!??!) колели кокошката на дръвника или на прага на къщата.  Готвели я с ориз или кисело зеле. А готовото ястие поднасяли на трапезата в дома, като преди да седнат домашните, отнасяли из махалата на съседите срещу болести. Прабабите ни пазели перата от тези черни кокошки, за да лекуват децата от обриви и треска. Пресните питки намазвали с мед, най-отгоре им бодвали по стрък сушен босилек от Кръстовден и раздавали на близки и познати.

И да не забравите, че традицията повелява днес да не се тъче, преде, шие, плете........направете своята питка, оставете я да обиколи нивката, намажете я с мед, декорирайте с босилек и да ви е сладко!

Стефановден

Днес почитаме паметта на Св. Стефан - един от учениците на Иисус Христос, пръв архидякон и първи мъченик за християнската вяра. Днес е третият ден от Коледа, празникът, "който затваря кръга" на старата година, защото това е последният празник за нея.

На днешния ден нашите прабаби и прадядовци отивали на гости на кумове, на роднини, които не са успели да посетят през първите два дни на Коледата, а когато имали близки, познати, носещи имената Стефан, Стефана, Стефка, Стоян, Стоянка, Станка, Стойчо, Стоимен, Стоичко, Цоньо, Запрян, Цонка, Венцислав, ги посещавали, за да им честитят името и да им пожелаят здраве и дълголетие, радост и светли дни. То тогава за имен ден не е била нужна покана, всеки е можел да отиде в дом с именник /именница и да го поздрави, а домакините следвало да поканят госта на трапеза.

На днешния ден се готви кисело зеле с месо и баница с месо.  А тъй като ние сме малко поуморени от присъствието на месото на трапезата ни, ще направим една друга баница, която ще представя на вниманието ви по-късно. До скоро!

Трапеза за Никулден

Въпреки, че празникът вече отмина и остана в миналото,
предлагам на Вашето внимание не просто рецепта за риба, а
цялостната трапеза в чест на празника. Той заема важно място в
традиционния календарен цикъл. Според народните вярвания Св. Никола е
един от шестимата братя-светци, които си поделили земята и небето, а
нему се паднали „водите и бродовете, по вода да ходи, по водите кораби
да кара, по морета ветрове да спира”. На този ден празнуват всички и
всяка къща принася жертва – риба.
В различните райони у нас има всевъзможни традиции за празника, които
в градски условия често се губят или модеринизират.  В моя род
примерно за Никулден се правеше рибник – ястие от риба, ориз, домати и
подправки. Днес мнозина „спазват традицията” и с  пъстърва, скумрия,
пушена сьомга или ролца от раци. В моето семейство обаче се придържаме
към автентичната традиция. След едно не особено приятно премеждие
точно на 6 декември, в нашия дом на този ден се готви ритуален шаран.
За рецептата проучих описания на празника, записани още от 19-и век.
Рибата е основният елемент в празничната вечер, но освен нея на
трапезата задължително следва да има обредни хлябове, които в
различните краища на страната са един или два. За да представя една
традиционна трапеза, посветена на Св.Никола, реших да подготвя два
обредни хляба и да напълня шаран, който да увия в тесто и да изпека.
Шаранът се свързва с една древна легенда, според която някога светецът
пътувал с лодка в морето, излезли силни вълни, и лодката започнала да
се пълни с вода. Тогава Св. Никола  хванал един шаран и с него запушил
пробойната, като така спасил живота на хората в лодката. От тези
времена останал обичаят да се жертва шаран в чест на светеца. Внимание
– рибата трябва да има множество люспи, те носят богатството на дома.
При почистването им те не трябва да падат по земята и да се тъпчат. Та
след избора на подходящия шаран следва почистване, осоляване и
обливането му със сока от (поне) два лимона. По този начин се премахва
наличната миризмата на блато, който често се среща при шараните.
Рибата трябва да престои в хладилник с лимоновия сок поне четири–пет
часа. В това време се подготвя плънката. Обелват се и се нарязват на
ситно две глави лук, които се задушават в две лъжици зехтин. После се
прибавя един настърган на ситно морков и чаша и половина счукани
орехи. Задушават се няколко минутки, прибавя се смлян чер пипер, малко
червен пипер, нарязан на ситно магданоз и щипка канела. С тази плънка
се напълва шарана и се зашива добре. Рибата се поставя върху разточена
кора от тесто с мая (постно) и се оформя като риба. Декорираме с малко
пластично тесто и поставяме в тавичка, застлана с намазнена хартия за
печене. Печем на 180 градуса за 45 минути.
На трапеза до рибата постявям и два обредни хляба в чест на св.Никола.
 В случая взех образци, описани в етнографската литература за този ден
– от Оряховско и от Еленско. Разбира се, по цялата етническа територия
образците са различни,така че всеки може да избере ритуален хляб от
своя край. И двата хляба са пластично декорирани с тесто и с просфорен
печат. Въпреки търсенията ми в литературата и множеството опити, все
още имам проблем с получаването на добър отпечатък при опечените
хлябове. Поради тази причина реших да направя два вида хляб – един от
тесто с мая и един със сода.  За да се получи релефен отпечатък от
просфорния печат, който придава на хляба символ на безкръвна жертва се
нуждаем от по-твърдо тесто. Взема се малко тесто с мая и се поомесва с
още малко брашно, за да стане по-твърдо и да не се надува прекомерно.
След втасването на питата в тавата за печене, се стартира с
пластичната декорация от навитите „сукари” тесто, а от разточеното
тесто се отпечатват печатите и след изрязването им се поставят между
усуканите декорации.
Със соденото тесто получаването на релефен отпечатък е малко по-лесно,
но питата не може да бухне много и да стане пухкава. А и вкусът е
доста различен и ако не се изяде на вечерята този хляб обикновено се
изхвърля. А според традицията хляб не бива да се хвърля….
А тъй като на този ден ястията трябва да бъдат постни, направих салата
от запечени картофи, овкусени с нарязан на ситно копър и магданоз,
подправени с оцет балсамико и зехтин. И другата салата от боб, кисели
краставички и лук прави компания на съдче с домашната „царска” туршия.
И след подготовката на ритуалните ястия иде ред на подготовкта на
домашната кадилница, в която поставяме въглен и тамян, за да може
трапезата да се прикади от най-възрастния представител на семейството
и да започне угощението.