Кейк с нектарини

Има сладкиши, които много ни привличат. Още миналата година бях записала тази рецепта от блог (но не помня кой, въпреки търсенията ми). Харесвам джинджифил и реших да го пробвам. Но не съм очарована от наличието му в такова голямо количество, така че дори не е зле да си го спестите и от тестото и от топинга. Интересно, у дома се прие 50/50 процента. Половината фамилия е във възторг, другата хапна за проба...Ако сте големи любители на джинджифила в кейкове, може би ще ви хареса. Но аз лично няма да повторя...

Сладкиш със сини сливи и разходка до Драгалевския манастир

В детските ми години мама често правеше един сладкиш с компот от кайсии. Сигурно няма дете, което да не е пробвало този десерт. Комай заради него се затваряха и доста буркани с компоти от кайсии. Е, харесвахме ги и разбити на нектар с пасатора, но главното предназначение си беше именно за сладкиша. Обичах най-много плодовете, които бяха поставяни в тавичката, обилно намазана с масло и захар, която се оставяше да се карамелизира във фурната и даваше прелестен карамелен вкус на кайсиите, дори винаги чоплех само тях.

Сетих се за този сладкиш, но не запазих кайсии за зимата по какъвто и да било начин. Но намерих невероятни сливи и реших да ги ползвам за един бърз сладкиш.

Кейк с ревен и кокосови стърготини

      Като бях малка, у дома имаше една грамофонна плоча, която баща ми пускаше. Та герой на име Мирча Кришан все говореше за краставицата и как тя съдържа 99% вода, независимо за какво го питаха. Друго нищо не съм запомнила от цялата тази лакърдия, ама сега се сетих за него и способността му да направи връзка между всяко нещо и краставицата...
    Аз да не съм по-назад, ще трябва да ме свързват с ревена по това време....А откакто прочетох, че се ползвал в борбата срещу затлъстяването, имам оправдание да приготвям десерти с него (е, без да отчитам другите добавки или просто си затварям очите за тях).

   

Тарт с ревен и ягоди

     Какво става, когато човек се влюби в някакъв зеленчук и това е  ревенът? А тази пролет вече няколко пъти го срещам в Метро или в Хит и не пропускам да закупя поне една връзка. Но винаги го приготвям в някакъв сладък вариант, ами нали е зеленчук:)
     За днешната рецепта съм инспирирана от няколко места. Най-напред видях рецептата за подобен тарт в списание Good Food, после зърнах ефектно оформление в Pinterest.Е, има промени, разбира се. Четох, че ревенът става наситено червен само когато се отглежда на сенчесто място, а в друг източник мернах информация, че различните сортове имат различен цвят. До момента само веднъж съм разполагала с ревен, който след обелването на връхните жили да е останал с ярко червен цвят. Но и на това му се намира майстора.
Но да минем към рецептата:

Тарт с ревен и ягоди

Кейк с моркови и крем-сирене

Това е една от рецептите, която представих в третия брой на българското кулинарно онлайн списание SO into FOOD. Благодаря специално на Гери, Мария и Катето за любезната покана.

В броя има за всекиго по свежа идея, настроение и кулинарно вдъхновение за предстоящия Великден. Но каквото и да направим за празниците, най-важно си остава тяхното споделяне с близки и приятели. И като резултат от лека ( а може би и по-тежка) професионална деформация малко повече се разприказвах за традициите за Великден. Дано не съм ви отегчила....

В нашата традиция няма великденски заек, въпреки че през последните години той често се появява във великденската декорация. Ама нали е плодовито животинче, нека помага да донася пъстрите яйца....  А като кажем заек, често се сещаме за основната му храна- морковите. Знаете вица за морковената торта, но знаете, че и вкусът и е превъзходен. Тук предлагам един вариант за великденски десерт -  Морковен чийз-кейк.

Кейк с пияни вишни

     Пролетта вече се усмихва отвсякъде. Цъфналите плодни дръвчета подсещат, че е време да се прочисти замразеното количество от плодовете, което не е намерило своята употреба до момента. След производството на домашна вишновка бях забравила за част от замразените пияни вишни. Количеството им не бе голямо, но във фризера им правеха компания и почистени вишни в пакетчета. Мернах публикацията на Дейвид Лебовиц  за кейк със замразени череши и мак и реших, че ще ползвам вишните вместо череши.
Много бързо забърках тестото и го сложих за печене. Но тъй като правех няколко неща едновременно, забравих да сложа мака в тестото, та го наръсих отгоре, преди да наредя финалните плодове и да наръся топинга. После правих този кейк и за едни приятели, но вече бях внимателна и не пропуснах. Поне визуално изглеждаше по-добре. Но снимката е с първия вариант - където макът присъства главно около горната част.... Но вкусът е прекрасен, към който и вариант да се насочите... 

Сладкиш с малини, къпини и боровинки с поръска

      Понякога забравям какво точно съм прибрала във фризера за зимата. Седят си разни надписани пакетчета и кротко очакват да бъдат използвани. Тези изненадки обаче могат да доставят и радост. Намерих пакетчета забравени малини и къпини, които реших да ползвам в сладкиш. Към тях добавих и шепа замразени боровинки.
Подобен плодов сладкиш вече съм представяла  с вишни. 
Сега обаче ползвам други плодове и малко поръска.
И тъй като отново наваля снежец, който бързо започна да се топи в града, защо да не хапнем и сладкиш, който носи в себе си ароматите на плодовете на лятото?

Кейк с червени портокали

През последните години към края на всеки януари в магазините се появяват червени портокали. Вкусът им малко се отличава от портокала, който всички ние познаваме. Но това, което го прави по-различен е цветът. Не всеки портокал притежава наситен червен цвят, в някои цветовете са като мозайка, рисувана от четката на един майстор - Природата.
Това е кейк, който правих няколко пъти през последните години, но все до снимане не стигаше.
На този, който сега представям, могат да се намерят доста кусури в оформлението, но понякога се случват и гафове...

Наградата от Блоговодител и един мус от кестени с райска ябълка

     
     Много време ми беше необходимо, докато подготвя тази публикация. Вероятно всички вече са решили, че тя ще остане в полето на неизпълнените обещания. Няма да се оправдавам....
      И така, преди доста време гласувахме за Годишните награди за кулинарни блогове за 2014. Гласувах и аз, при това, да си призная два пъти, от два различни адреса. Да не мислите, че съм познала наградените във всички категории? Не, моето мнение не е съвпаднало с мнението на журито, но по време на церемонията в Метро Академия имах възможността да се срещна на живо с много хора, с които комуникираме виртуално.
      Дни по-късно мернах информация, че има определени двама победители от гласувалите във всички категории и тези двама души получават Пасатор HB804QR на Gorenje . Не направих връзка, че мога дори да бъда аз. После пристигна писмото от Блоговодител и така се сдобих с един нов пасатор с всички екстри.
Вече няколко пъти го използвам в кухнята,  безспорно е един необходим уред за всяко домакинство. Допада ми, че е по-безшумен от стария ми уред, който е с друга марка.                         Благодаря на Блоговодител за подаръка, ей, толкова отдавна не съм получавала нещо, без да съм го платила, невиждан късмет!

   

Баунти

     Няма друг десерт, който толкова силно да ми навява мисли за море, палми, кокосови палми и вълни.
А когато е и домашно приготвен, можем да експериментираме и да достигнем мечтания от нас самите вкус. Кокосови стърготини и кондензирано мляко, облечени в шоколад по наш избор и се пренасяме далеч...

Едно ми е вишнево.....че и лавандулово....

Какво правят нормалните хора в събота - полунощ? Така попита една приятелка от социалната мрежа в този час. Нямаше как да и отговоря какво е нормално за мен и дали и аз съм нормална, съдейки какво правя....всичко се забърка съвсем.
А съботата беше наситена с емоции, аромати и цветове. Мина се през бране на вишни и малини, разходка по поляни, бързо барбекю, отново разходка, неочаквана среща с лавандулова нива и на финала...някой трябваше да се заеме с вишните(вече почти в полунощ).
    От много години си мечтая да попадна в лавандулови поля. Онези снимки на лилавите ниви из Франция гъделичкаха въображението ми, но все не попадах на подобно място. Преди няколко години пътувах неколкократно до Марсилия. При едно от пътуванията ми бях изумена от носещия се около мен аромат на лавандула. На излизане от хотела се усещаше, после по улицата, то вярно, че това е символът на Прованс, но така и не намерих обяснение кога всички колеги успяха да закупят подобен парфюм. По-късно ароматът неуловимо се изтегляше и градът със своите мириси успяваше да го потуши. В залите за конференцията вече не усещах този полъх, а познати други аромати. Реших, че нещо съм повредила рецепторите си. До последната заран, когато рано сутринта трябваше да тръгна към спирката на автобуса за летището и последва нова среща с пленителния аромат. И откъде идваше? От цистерните, с които миеха улиците на града....
Та мечтаех си и аз да се озова сред тези поля, а после прочетох, че България е на първо място по производство на лавандула в Европа. Миналата година пътувах към Варна с колеги в автобус и успях да им надуя главите, че няма как да спрем и да се разходим около лавандуловите поля в Шуменско. Мрънках, ама си ми беше мъчно, че не съм в кола и не мога да сляза.
И в събота привечер, прибирайки се от Долна баня, малко преди Костенец, съзрях нещо лилаво и мигновено трябваше да проверим какво е това. И сбъднах мечтата си... Седях около цветовете, дишах, набрах си букетче, съпругът си прави фото сесия на един тестови автомобил, а аз дори не мрънках да си тръгваме. Услужливо давах акъл какво още може да снима. Ей, да не си помислите, че сме стъпкали лавандулата, там, където е колата, имаше незасадено място и се правиха страхотни маневри, за де се нагласи на мястото за снимка.

  Е, на финала  връщане у дома в късна доба и старт на вишневото занятие. Почистване на костилки, един сладкиш за отскок, вишновка и конфитюр, слушане на някакъв филм и поглед към телефона и мейл и социални мрежи....
Вишновката за първи път заредена с водка - по рецептата на Мария - с водка и почистени от костилките вишни. Химиците роднини дадоха акъл, че ако ги оставя, ще се концентрира метанол, та не е добре, а аз нали от химия не отбирам, но пък слушам...Ще видим как ще стане и за какво ще се ползва по-нататък.
И на финала, ако не сте се замъглили съвсем, време за рецептата на сладкиша:

Еньовден и не-имен ден, но с кростата с кайсии и шоколад

      Заранта едва станах, не излязох на високите хълмове да посрещам изгрева на слънцето, не успях да се потъркалям из росните поляни, нито да се мия в горски поток, в който се е къпало слънцето. И билки и цветя не набрах, та да свия венец. Ама си намерих успокоение - ще опитам да го направя след 14 дни, по стар стил.

Кейк с ревен, ягоди и марципан

До миналата година не бях срещала ревен в нашите магазини. Първата ми среща с него бе в Германия преди доста години. Обичам да дегустирам нови неща. От предложените десерти този, който съдържаше ревен, беше за мен непознат. Спомням си, че имаше много приятен вкус, след това трябваше да видя какво е това нещо, което се ползва за направата. Дълго спорих с колегите дали това не са стебла на някакво червено цвекло, но на финала ме убедиха, че ревенът е различен. Миналата година за първи път видях ревен в супермаркет "ХИТ" и бързо грабнах няколко пръчици. Тази година го намирах отново по рафтовете на същия магазин, както и в Метро. Правих сироп, но той вече е в историята, толкова бързо свърши.
След сока дойде ред и на кейк - с наситен вкус - усеща се плодово-тръпчива нотка, много приятна влажност и пленителен вкус.
За полезността на ревена е писала Мария, можете да прочетете при нея. Само да напомня, че листата му не се консумират, а стеблото се бели с белачка (а лесно върви и без уреди - просто с издърпване от основата). Ако не го обелите, ще имате нещо влакнесто в сладкиша, което не е особено приятно.  Та не пропускайте старателното обелване от основата до върха на пръчката.

Кейк с ревен, ягоди и марципан

  Продукти:
2 пръчки ревен за тестото и една за декорация
100 гр захар
100 гр масло
1 ч.лъж. ванилов екстракт
1/2 пак. бакпулвер
3 яйца
70 мл течна животинска сметана
щипка сол
марципан - около 70 грама (ползвам този от ИКЕА)
около 10 средни ягодки
175-180 гр брашно

Приготовление:

Загряваме фурната до 180 градуса - горно и долно печене. Обеленият ревен (двете пръчки) се нарязва на малки кубчета, нарязваме на четвъртинки ягодите, а в съдинка натрошаваме а малки топчета марципана. Ревена и ягодите поръсваме с 1-2 суп.лъж. захар (кафява).
Маслото се бие със захарта, ванилията  и жълтъците, Белтъците се разбиват на сняг. Към сместта с жълтъците добавяме сметаната ,брашното с бакпулвера, после с шпатула присъединяваме белтъците. Добавяме ревена с ягодите и марципана. Понякога добавям настъргана кора от лимон и/или лайм. В правоъгълна форма, застлана с хартия, изсипваме сместа, в центъра слагаме пръчка ревен за декорация и печем около 55 минути. Ако имате сладко от ягоди, може да ползвате течната му част за намазване върху ревена, за да се подсили червения му цвят. За красота може и пудра захар да се наръси, но нарочно я спестихме.

Изваждаме от формата, охлаждаме, Ароматите се смесват и нежният вкус завладява небцето, а компанията на кейка - кафе или чай, изборът е ваш!

И да си призная, при втория кейк (тъй като в рамките на седмица правих два пъти)  не спазих реда на добавяне на продуктите - нещо бях разсеяна и събрах масло, захар, целите яйца и после всичко останало....Но никак не се отрази на вкуса, уверявам ви! Този - леко обърканият при приготовлението е на снимките!

Да ви е сладко!

Честит Свети Патрик на моите ирландски приятели с чийзкейк с Бейлис

      Днес на Изумрудения остров, както наричат Ирландия, а и навред по света, където има ирландци, празнуват деня на Св.Патрик. Светецът ползвал някога трилистната детелина като лесен пример да обясни на хората и на невярващите ирландци Светата Троица с фразата "един бог в три лица" в компанията и. Сигурно оттогава трилистната детелина се е превърнала в национален символ на Ирландия.

 Денят 17 март е ден в отдаване на почит на Св.Патрик и е един от най-веселите, красиви и живописни празници.
Нямам никакво време да разказвам подробности за Светеца, който прогонил змиите от острова и въвежда почитта към келтския символ-Слънцето, в комбинация с християнския кръст.
Островът впечатлява с богатата палитра на зелени цветове целогодишно, а хората са толкова естествени, скромни и радващи се на живота, че са достойни за възхищение.
Ирландия се свързва с бирата Гинес, картофите, уискито и Бейлис. Та затова днес ще ви представя един чийзкейк с аромат и вкус на Ирландия- с Бейлис.
Чийзкейк с Бейлис
За основата:
1 пак. какаови бисквити Изгрев
100 гр масло
За чийз- сместта
5 пак. сирене крема (ползвах от марката на Билла)
1 ч.ч. пудра захар
2 ч.лъж. Бейлис
2 яйца.
1 кофичка заквасена сметана Пилос
Разбива се крема-сиренето и сметаната с пудрата захар, добавят се яйцата и Бейлиса и за кратко се разбиват, колкото до получаване на гладка смес. После разделяме сместта в два съда по равно. В единия добавяме разтопен 50 гр натурален шоколад и още 3 лъж. Бейлис.
Върху намазнена форма поставяме бисквитената основа и в центъра и започваме да сипваме по една лъжица от тъмната и една от светлата смес - до финала. При мен бялата част се оказа в повече и на финала леко се загубиха шарките, но вкусът си остава кадифен. Печем 40 минути на 150 градусова нагрята фурна.
След това се отваря вратата на фурната и се остава още половин час вътре, така ще избегнем напукването.

И един от страхотните леприкорни - ирландската версия на елфите. Дребнички, но много забавни старчета, които се появяват когато най-малко ги очакваш и могат да те заведат до някое скрито гърненце със злато.....

Е, до гърненце истинско не са ме отвеждали, но в страната им открих много истински приятели, които ще помня за цял живот.

Малко красиви речни пейзажи.......

                                                                     Irish Mummers

                                                          Traditional Irish Cottage

И на финала келтската спирала......

В бързината отрязах една от снимките с ирландските маскирани, но нямам време, хуквам да празнувам Св.Патрик, закъснявам....

Баумкухен и "От всичко по малко" на две години / Baumkuchen

     Не обичам особено собствения си рожден ден, та взех че прехвърлих тези чувства и на блога си. И както и аз съм се появила на белия свят в първите минутки на Нова година,  взе та ме напъна и малко преди рождения ден да правя блог. Не се замислих особено, просто го направих импулсивно, получих подтик от дъщерята,  а като започнах, осъзнах колко много неща трябва да правя, как трябва да избирам време за снимки, да наглася нещата и намеря светлина, да продължавам да си събирам разни чинийки (останали по една-две, ама все не потеглящи към боклука, а сега специално закупени и по една), минах и събрах от роднини старите месалчета, наизвадих всички парцалчета, а страстта ми да събирам разни стари нещица започна да си намира оправдание. Така се оправдавам с големите нощви, които едва размятам из малката кухня,  че ги пазя само заради блога, започнах да чета за фотографии на храна, досаждам на доста фотографи с идиотски въпроси за снимането. Не че и преди не го правех, но поне питах за това как да уловя движение и емоция .  Чета, питам, ама понякога няма ефект, май по-често няма. Започнах да оставям бележки към домашните да не ядат нещо, което не е снимано, а после точно когато видя леко нацупените им физиономии, се ядосвам на себе си и с гръм и трясък разрязвам готовото нещо. Та така част от нещата никога не виждат бял свят.
   Миналата година дори не бях забелязала, че имам рожден ден на блога, но тази.....лампичката светна....
      Но хайде, време е за представянето на един от любимите ми немски коледни сладкиши - Дървесен сладкиш, който до момента съм хапвала само от магазин. Някога го пекли на шишове в специални пещи, ама нямам пещ, та реших все пак да пробвам друг вариант. От години питам една приятелка от Германия как се прави, а тя все ми казва, че е много трудно, че трябва специално нишесте  на .Dr.Oetker- Gustin - да, ама вече го има и у нас. Та тя вместо рецепта все ми пъха в коледната торба по един сладкиш. Но трябва да се пробва, за да зная, че не мога да го направя....или пък мога. Порових из нета за рецепти, извадих немските книги с коледни сладки и започнах....

Baumkuchen

Ябълков пай с карамелена заливка

   В двора ни в Бистрица има едно ябълково дръвче, което ражда най-вкусните ябълки. Горкото, май не беше рязано от повече от 20 години, а ние, освен, че го берем и варосваме ствола, нищо друго не сме правили. До миналата година, когато най-сетне извиках професионалист да поореже дървото. Денят беше много студен и ръцете му поизмръзнаха, не оформи короната според моите представи, но поне пооряза част от клоните. Е, сега вече знам, че и аз сама бих се справила с това подрязване. Тази година ябълката вирееше трудно, но все пак оцеля след едно пръскане рано пролетта. Разпитвам специалисти какъв е този сорт, но освен информацията, че е стар български сорт, друго не научавам. Ще пробвам да науча малко повече как се присажда дърво, та да си засадя още от тази ябълка, за да съм сигурна, че няма да я загубим.
    А тази есен разполагаме с четири касетки ябълки, но част от тях са с размер на орехчета. Та за да не стават зян, се чудя в какви вариации да ги ползвам. Една от тях е поредния ябълков пай.

Тесто:

180 гр брашно

2 ч.лъж. захар

60 мл олио

60 гр масло

щипка сол

50 мл вода:

Плънка

700 гр ябълки

30 гр кафява захар

1 суп.лъж.бяла захар

1 суп.лъж. лимонов сок

2 суп.лъж. царевично нишесте Gustin- Dr Oetker

канела

1 суп.лъж. кленов сироп

Заливка:

90 гр брашно

125 гр орехови ядки

щипка сол

50 гр захар

120 гр масло

Карамелен сос:

1/2 ч. захар

1/3 ч. вода

4 суп.лъж. масло

1 малка кутия сметана течна Pilos (продава се в  LIDL)

     Тестото за блата се омесва от всички продукти и се оставя в хладилника за час. След това се разточва и се прехвърля в съда за печене. Оставяме го отново в хладилника за 15 минути. През това време почистваме ябълките и без да ги белим ги режем на филийки, заливаме ги с лимоновия сок и след това останалите съставки. Нареждаме ги върху блата и печем в предварително загрята до 200 градуса фурна за 30 минути. Продуктите за заливката смесваме в блендер и след изпичането на блата с ябълките го посипваме с трохите от заливката и печем още 30 минути на 180 градуса. След това паят се охлажда. Приготвяме карамеления сос от захар и вода - карамелизирани, към които добавяме с непрестанно бъркане течната сметана и маслото. Заливаме пая, а отгоре нареждаме орехи пекан за декорация.

Денят на благодарността и чийз кейк с тиква

   Днес, последния четвъртък на ноември, както всяка година от 1621 г. насам,  американците празнуват своя ден на благодарността. За тях това е любим празник, а като всеки празник един от най-важните  елементи е трапезата.
   Години, преди да започнат тези празненства,  един голям кораб, пълен с английски преселници, преминал Атлантика и спрял в Новия свят. Установили се в региона на днешния щат Масачузетс. Зимата, която изкарали в новите земи била трудна, нямали време да обработят земята, не познавали новите култури, които виреели в тези земи и да си осигурят достатъчно храна, което довело до много болести и смърт. И в този труден за пилигримите момент на помощ им се притекли индианците от племето ирокези, които през пролетта ги обучили как да отглеждат царевица и други растения, как да ловят дивеч и риба в Новия свят. А през есента се радвали на богата реколта от царевица и тиква и организирали специален празник, за да благодарят на ирокезите. Спретнали пребогата трапеза и така отбелязали Първия ден на благодарността.
   Не съм била никога в Америка, пътуването до там не е в плановете ми, но в толкова филми съм гледала за този ден, в толкова книги е споменаван,  че все едно съм присъствала на подобен празник.
   Замислих се обаче защо ние не отбелязваме благодарността си към нещо, към някого в своето историческо развитие. Все сме недоволни, все някой ни е прецакал в годините - я византийци, я османци, а на нас всичко си ни е наред, ние сме велики, ама другите се съюзяват срещу нас....
   Всъщност у нас не е прието да се благодари, случва се рядко, толкова рядко, че понякога като го направиш, околните те гледат с огромно недоверие и дори леко застават нащрек.
А истината е, че за да получаваш и да се радваш на нещата около себе си, трябва да благодариш - за светлината, за усмивката, за здравето, за хората около теб, за плодовете на земята, за насъщния, за малките жестове и добрите думи. А това би ни направило по-добри....Наближава Коледа и нейният дух започва да шества навред, не само в празничните декорации и подготовка за празника, суетенето около избора на подаръци и плановете за пътувания и сбирки. Улисани в собствените си планове, понякога забравяме да благодарим, забравяме да се усмихваме....
   И след толкова много приказки, време е и за една рецепта:

Чийз-кейк с тиква

Кейк с шоколад, тиквички и малини / Chocolate, raspberries .... and zucchini bread

     След дългото оплакване за изядените от голите охлюви тиквички приятелите и близките се постраха да ме зарадват. Та като се започна едно доставяне на тиквички у дома, та няма край....
Но след влагането им в различни солени комбинации реших да пробвам и един сладък вариант. Основен подстрекател още от миналата година си беше Роси. Е, малко промених пропорциите, защото такива бяха наличните продукти. Но пък стриктно премерих всичко.
Продукти:
150 гр натурален шоколад
350 гр брашно
150 мл прясно мляко
3 големи яйца
290 гр настъргана тиквичка
180 гр масло
3 суп.лъж. тъмно какао
200 гр захар(по 100 гр бяла и 100 гр нерафинирана тръстикова захар)
1 пак.бакпулвер Dr Oetker
1 пак. ванилова захар -бурбонска Dr Oetker

Приготовление:
Млякото, маслото, захарта и шоколада се загряват в тенджерка до пълното разтапяне и хомогенизиране на сместта. Охлажда се, добавят се яйцата едно по едно, пресятото брашно с бакпулвера, ванилията и какаото. На финала се добавя настърганата и отцедена тиквичка. Сместта се изсипва във форма за кейк (една голяма правоъгълна на IKEA, застлана с хартия за печене и една малка картонена правоъгълна от Jumbo). Отгоре се нареждат плътно една до друга пресни малини (колкото повече, по-добре - придават неустоим аромат). Пече се в предварително загрята до 180 градуса фурна за 40 минути. Охлажда се. А после идва ред на разрязването и хапването и се разнася едно" хмммм, вкусно", а когато привърши, издадох тайните съставки....налице са безмълвни физиономии:)

Тарт с кайсии / Tarte aux apricot

На края на земята,  на края на света, там, където Земята и Небето се прегръщат, живеят орисници, самодиви и разни други духове. Зад една висока планина и морето се намират палатите на Слънцето. От тези палати има таен тунел под земята и морето, откъдето излиза незабелязано и секретно към изхода си - изтока, където ние го виждаме. Минава през морето, за да се охлади, защото иначе ще изгори всичко.

Руло с ягоди, маскарпоне и още нещо....

Напоследък при мен готварстването си е пълна импровизация, имам някаква идея в главата, след което се оказва, че нещо липсва и настъпва времето на заместванията на този продукт с онзи, наличен в шкафовете...
Снощи реших да направя от ягодовото тирамису, което правих за Гергьовден и отново не успях да снимам, но в последния момент видях, че и бишкотите са свършили. За имане на рецепта за тях - имам, ама нямах чак такъв ентусиазъм, а маскарпонето и ягодите вече се мъдреха върху плота и подканваха за действие.
Замислих си един десерт, за чието оформление си спомням често, като видя хубави ягоди, реших да направя първо блата, а после да взема финалното решение как да го оформям десертчето, ама пак настъпиха промени...

Продукти за блата:

125 гр меко масло

1 ч.ч. захар

4 яйца

кората на 1 портокал, ситно настъргана

60 мл сок от портокал

1 ч.лъж. ванилов екстракт

1 ч. лъж. бакпулвер

1 1/2 ч.ч. брашно

2 суп. лъж. маково семе

Приготовление:

Маслото се бие със захарта, добавят се едно след друго яйцата, портокаловия сок, ванилията, портокаловата кора, бакпулвера и брашното, а за разкош добавих маково семе на финала. Върху хартия за печене в правоъгълната тава от фурната се сипва и заглажда сместта. Пече се в загрята до 180 градуса фурна за 20 минути.

Когато се изпече, може да се охлади и нареже с желаните форми. Но както го извадих от фурната ми хрумна да го навия в кърпа за руло и докато се охлаждаше, приготвих крема.