Сиропът от смокинови листа на Йоли - класика в жанра!

Преди няколко години ходих при едни баби в село Созополис в Гърция. От името му става ясно, че жителите му са преселници от нашия Созопол. Има едни времена на Балканите, когато след разни международни договори вълни от хора се изселват. И на Балканите обикновено всеки народ си говори само за собствените бежанци, забравяме, че трагедиите са общи.
Та като се видяхме с бабите, първо трябваше да ме нагостят. Оправдавах се, че изпитвам само жажда и ми е нужно нещо разхладително, а не искам храна. Та веднага ми предложиха от  сиропа от смокини, разреден с ледена вода и доста лимон. Все си мислех, че от записаната рецепта нещо премълчават, не можех да си представя, че това вълшебство се постига само с листа от приказния плод. Записах я, после се улисах в разговора с тях, събрах си техниката и тръгнах обратно. Като се сетих за рецептата, никъде не успях да я открия. И после...ами това всички го знаете... Йоли публикува сиропа и едва дочаках нужната бройка с листа....И, да, безкрайни благодарности за споделянето, Йоли!
Рецептата....ако някой още не е научил какво трябва и как се приготвя....




Кейк с нектарини

Има сладкиши, които много ни привличат. Още миналата година бях записала тази рецепта от блог (но не помня кой, въпреки търсенията ми). Харесвам джинджифил и реших да го пробвам. Но не съм очарована от наличието му в такова голямо количество, така че дори не е зле да си го спестите и от тестото и от топинга. Интересно, у дома се прие 50/50 процента. Половината фамилия е във възторг, другата хапна за проба...Ако сте големи любители на джинджифила в кейкове, може би ще ви хареса. Но аз лично няма да повторя...



Малинов сладкиш

Шантава работа....най-сетне отпуск (поне за малко), за първи път не стягам багажи...Нали уж човекът беше Човек, когато е на път? Явно съм в отшелнически период и това ми допада. Мога да чувам мислите си, звездите изнасят представления всяка нощ пред взора ми, с интерес наблюдавам как живее всяка зелена частица около мен. Разхождам се по различни места, на които ме водят любимите ми автори . Чашата кафе сутрин не ми е нужна, за да вкара света в рамки, а просто да изпълня един сутрешен ритуал с ароматната течност, подсладена с лъжичка мед и омекотена с мъничко мляко.
И сега иде ред на един ароматен и вкусен сладкиш:



Сладкиш със сини сливи и разходка до Драгалевския манастир

В детските ми години мама често правеше един сладкиш с компот от кайсии. Сигурно няма дете, което да не е пробвало този десерт. Комай заради него се затваряха и доста буркани с компоти от кайсии. Е, харесвахме ги и разбити на нектар с пасатора, но главното предназначение си беше именно за сладкиша. Обичах най-много плодовете, които бяха поставяни в тавичката, обилно намазана с масло и захар, която се оставяше да се карамелизира във фурната и даваше прелестен карамелен вкус на кайсиите, дори винаги чоплех само тях.









Сетих се за този сладкиш, но не запазих кайсии за зимата по какъвто и да било начин. Но намерих невероятни сливи и реших да ги ползвам за един бърз сладкиш.

Гриловани патладжани с доматен сос и малиновия оцет на Пепи

     Времето е адски променливо и знойните дни се редуват вече с прохладни нощи. Слънцето няма вече  толкова силни лъчи, а когато усещаме приближаването на края на лятото, ни се иска да запазим цветовете и ароматите му.  По пазарите е пълно с цветни сергии, в градината ми все още броя узрелите зеленчуци....Ама как другояче да е....все пак сме си на 900 метра надморска височина....Но и това си има своеобразно очарование!