Пай с картофи, телешка кайма и манатарки

   
     Тази рецепта е вдъхновена от идеята за английския овчарски пай. При наличие на сварени картофи, можем да прегледаме с какво разполагаме в хладилника и да подготвим ново ястие.

Безглутенова пица с блат от тиквички

     След зимния вариант за пица с блат от карфиол най-сетне дойде ред и на летния - с тиквички. Можем да хапнем от нея, без притеснения от тесто, защото брашно в рецептата няма. Оказа се, че блатът дори няма нужда от обръщане, за разлика от карфиоления.

Руладини с патладжан и ементал

     Това е една рецепта, приготвяна у дома многократно и одобрена от цялата фамилия. Допада ни бързото приготвяне, удачното съчетание между вкус и визия. Дълго се забавих с публикуването и, защото все не разполагах с време за снимки -  това им е кусурът на бързите неща, правиш и трябва да сервираш.... Сега отново бяха приготвени набързо за вечеря, а мракът бързо настъпи. Но монтирах няколко лампи и снимах, все пак си бях наумила този път непременно да успея с фотографирането им.
   Специално за лятото и есента, когато пазарите са заляти от патладжани, тази рецепта е перфектна. Оказа се, че в момента има прелестни патладжани, без никакви семки и горчилка, истинска прелест....
И естествено, при наличието на такива зеленчуци, как да не посегне човек към рафта със свинските филета?

Гладна кокошка просо сънува....мечта за море и сафрид на скара

Май ние хората трудно се радваме на това, което имаме и все мечтаем за нещо друго. Додето беше дъждовно, роптаехме и мечтаехме за лято. А сега то дойде - знойно, цветно и наситено.
В града понапече стабилно, отпуската е далеч зад хоризонта. Ама като ни поднася лято, да е....Няма плаж наблизо, вися в един относително прохладен офис, но вече и той се сгря, мозъкът ми почти завира, но решавам да взема нещата в свои ръце и да си създам илюзията за почивка и море. А нали съм си червоугодник и мечтател, решавам да спретна една "гръцка" седмица у дома.
Решението си дойде спонтанно, както винаги. След обиколка на поредния магазин за строителни материали и магазини за кухни, последва влизане в супермаркет - онзи, който наскоро се разведе с партньора си. Толкова пълен със стока не го бях виждала от много време. А щандът с рибата беше като магнит. Привлече ме сафридът - сравнително едър, а допълнително ме стимулираха и с предложението да ми почистят рибите, които купувам. Речено-сторено - додето се разхождаме около пълните рафтове, рибките са почистени и с ентусиазъм се отправяме към дома.
Но няма да се заемаме с пържене, а вадим оребрения тиган и го мятаме на котлона. Загрява се бързо (че как иначе в тази жега), нареждаме посолените риби върху него, след четири-пет минутки ги обръщаме от другата страна. Рецината е напъхана във фризера за бързо охлаждане. Рибките се нареждат в чиния, наръсваме с риган и няколко капки (е, може и повечко) зехтинче, нарязваме лимони и.....морето вече е близо.
Аз хуквам да ги снимам, а домашните дробят салатката. Бързо, лесно, удобно и толкова вкусно. Ако сипете повечко зехтинче, сосчето е неустоимо и върви в компания с доста хлебец за топене, та може и без салата.

Кускус или лека и вкусна вечеря

Ей, като си навия да се сдобия с някаква кухненска джаджа, нямам спирка. То беше зор за тажин,  в който си бях наумила да приготвям някакво ястие, ама нямах съда...  Обяснявах на домашните какъв е този съд и защо ми е притрябвал, а те ме взеха на майтап. Няколко дни по-късно съпругът ме сюрпризира, че ще пътува до Мароко. Е, за подобна дестинация мигновено подготвих списък с неща, които са ми особено необходими. Не вярвах, че ще донесе тажин, но за моя изненада се сдобих със съдинката. Всички поръчки бяха изпълнени, с едно изключение - марокански кускус. Този, който гледал, все бил в едни чували по пазара, а гълъбчета и разни други птички бодро си кълвяли от него. Екзотични змии също се вихрели в някакъв танц в близост до чувалите. Та човекът решил, че точно този кускус хич не ми е дотрябвал.
То не е лъжа, все пак и тук мога да си набавя и няма нужда да го разнася от толкова далеч. Арабските магазинчето около Женския пазар предлагат изобилие от различни видове.
Първата ми среща с арабския кускус беше доста отдавна и беше странна - не бях очарована от резултата, ама аз съм си виновна,  поварих го доста време и вкусът не ми допадна.
После попаднах на едно предаване на Рудолф ван Веен и той даде урок за доброто му приготвяне и оттогава честичко похапваме от него.
А неговото предложение беше просто -

• 300 гр кускус се слагат в купа, заливат се с 500 мл врял бульон и се захлупва с една чиния. (Заради него във фризера запазвам сварени предварително бульони, така избягвам готовите кубчета.)
• А през това време можем да подготвим добавките, които да овкусят всичко. Тук вече рецепта няма -  леко се сотират в зехтин различни видове зеленчуци, нарязва се китка магданоз, малко мента, а ако непременно държим да има и месо и на това намираме колая. Мятаме на скарата малко месо, после го нарязваме на тънки ленти и добавяме към кускуса. 
• И един от важните уроци на Рудолф- като отхлупим съда с готовия кускус, с една вилица разрохкваме зрънцата, за де се разделят едно от друго....

Виенски шницел

   С тази публикация няма да представя нещо ново, сигурно всеки знае как се приготвя виенски шницел. Знае, че за да приготви е нужно качествено телешко месо. Та за месото ще стане дума. Малко преди Коледа открих една месарница с невероятно месо - и телешкото се оказа наистина крехко, наистина телешко. Всички продукти, закупени от тях за празниците се оказаха с перфектното качество. Намира се на спирката на метрото на станция "Ж.Кюри", на ъгъла с "Драган Цанков". Пробвахме вурстчетата им, които се оказаха много вкусни. Надявам се да запазят качеството, защото за много от подобни магазинчета и производители е характерно нещо неприятно - като се наберат достатъчно клиенти, качеството се влошава....такъв е опитът ми с близкия до нас магазин за млечни продукти, жалко....