Показват се публикациите с етикет Традиция. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Традиция. Показване на всички публикации
Света Марина / St.Marina
Имало едно време една царица на име Домна. Седяла тя в своя дворец, гледала Слънцето, което което греело ясно, високо и му разказала за мъката и мечтата си - рожба. Попитала го как да се сдобие с биле за рожба - биле за клето сърце. А ясното Слънце и продумало и разказало, че знае за това биле, което расте много далеко и е много скъпо, а само един овчар може да го набере. Царицата се примолила на Слънцето да и набере от тази билка и да и донесе, та да я свари и изпие, а после рожба да добие. Обещала, че ако добие момиче, ще го даде на Слънцето, а ако е момче, ще го остави за себе си. Набрало Слънцето билката, занесло я на Домна. Сварила тя билката, изпила я и след време добила рожба - Света Марина. Гледала девет години момичето и не го пускала извън прага на двореца, та да не го види Слънцето и да и го вземе. Но на деветия рожден ден на детето забила камбана рано в неделния ден. Но не била камбана, а змеица, златокрилица, за да измами Домна царица. Тръгнала Домна към църквата и на детето заръчала да почисти къщата, но да не излиза навън, за да не я види Слънцето, че ще я вземе. Останала сама Марина, а милите и дружките дошли да я викат да ходи с тях за вода. Бързо забравила майчините заръки, взела менците и отишла с тях да налее вода. Видяло я Слънцето, посегнало от синьото небе и грабнало Марина. И девойката останала при Слънцето и никога не се върнала при своята майка.
В НАВЕЧЕРИЕТО НА БЛАГОВЕЦ
На 25 март Св.Архангел Гаврил съобщил на Пресветата Дева Мария благата вест, че тя е жената, която е удостоена да зачене от Св.Дух и да роди Спасителя на света.
Този ден народът ни нарича Благовец, Благовещене. Вярва се, че на този ден долитат лястовиците и кукувиците и носят благата вест, че лятото е дошло, а зимата си е отишла. На този ден всички се стремят да пипнат парче хляб или пари, та да са сити и имотни през цялата година.
Разпространено е вярването, че на този ден змиите и гущерите излизат от леговищата си. Рано заранта стопаните премитат къщи и дворове, обикалят ги три пъти и чукат с машата или огрибката върху тенекия и викат: "Бягайте змии и гущери, че Благовец иде!". После палят сметта, а не я заменят срещу сливи, а децата прескачат по три пъти огъня. Ами как другояче да е, като от отколешни времена се вярва, че огънят прочиства и предпазва дома от вредни животни и несекоми. Е, в днешните апартаменти няма как да стъкнем огньове и да ги прескачаме, ама поне можем да преметем и запалим свещица...
В някои села бабите слагали малки кравайчета под праговете на къщите - като дар за змията-покровителка на дома.
Другаде вярвали, че ако на Благовец човек убие змия, трябва да и откъсне главата, да сложи в нея семена босилек и после да зарови главата. Вярвали, че поникналият босилек е особено лековит и с него се правят магии за любов. Та ако китка от този босилек се подари някому, той/тя ще "полудее" от любов към даряващия.
На Благовец заровените иманета се появявали във вид на син пламък, та затуй иманярите бродели, а сигурно и още бродят да дирят знаците на заровените съкровища.
На Благовец всяка рана зараства много бързо, та на този ден се пробиват ушичките на момиченцата и се слагат първите обеци.
И естествено като на всеки празник се приготвя празнична трапеза. На този ден се хапва риба, в някои региони хапват варени раци. И на този ден за първи път трябва да се похапне нещо зелено - коприва, лапад, киселец - все за да потече в тялото на човека "новата кръв".
Някога децата от ранна възраст били ангажирани в домакинството, момичетата от десетгодишна възраст вече плетяли и шиели, предели, че понякога и вече сядали пред стана, за да изтъкат по някоя черга.
А на Благовец се научавали на изкуството да се прави хляб, тогава месели първата си питка, та да е сладък хляба, който правят. И преди да ви представя разказа на няколко възрастни жени, които са известни с майсторлъка си да правят хлябове и различни пити за празници, ще ви представя днешното ни меню, постно /за съжаление на мъжката половина от семейството/
Хляб с бира и дип от авокадо и картофи
Продукти:
450 гр бяло брашно
1 каф.лъж. зхар
2 каф. лъж- сол
12 гр суха мая
280 мл бира - ползвах тъмна
4 лъжици зехтин
Приготовление:
Заредих цялата смес в машината за хляб - първо мокрите съставки, отгоре пресятото брашно и маята и я оставих да замеси тестото и да втасва. Програмата е с продължителност час и половина.
После премесих, оформих хляба и отново оставих да втасва в тава, покрита с хартия за печене. След около 40 минути направих няколко разреза, наръсих бяло брашно и сложих хляба да се пече в предварително загрята до 200 градуса фурна за 30 минути. На дъното на фурната сложих съд с вряла вода. Извадих хляба, оставих го да се охлажда, ама така и не успя до край да се охлади, а започнахме хапването. Бързах да го снимам, докато е още светло и поне да представя що-годе добра снимка....
Хапвахме го заедно със сърмички и дип от авокадо и картофи. Намачкват се добре 3 средни сварени картофа, едно авокадо, добавя се сол, сок от лимон и лайм, зехтин. Ако не постите, можете да добавите малко прясно мляко. Сервира се с резенчета лимонче, маслинки и няколко стръкчета рукола.
И на финала реших да пробвам да засадя авокадо, та заредих семката, за да видя ще пусне ли корени и въобще ще тръгне ли по нашите ширини - да видим ще ли доживеем собствена реколта да похапваме или да продължим да залагаме на магазинната мрежа???
Този ден народът ни нарича Благовец, Благовещене. Вярва се, че на този ден долитат лястовиците и кукувиците и носят благата вест, че лятото е дошло, а зимата си е отишла. На този ден всички се стремят да пипнат парче хляб или пари, та да са сити и имотни през цялата година.
Разпространено е вярването, че на този ден змиите и гущерите излизат от леговищата си. Рано заранта стопаните премитат къщи и дворове, обикалят ги три пъти и чукат с машата или огрибката върху тенекия и викат: "Бягайте змии и гущери, че Благовец иде!". После палят сметта, а не я заменят срещу сливи, а децата прескачат по три пъти огъня. Ами как другояче да е, като от отколешни времена се вярва, че огънят прочиства и предпазва дома от вредни животни и несекоми. Е, в днешните апартаменти няма как да стъкнем огньове и да ги прескачаме, ама поне можем да преметем и запалим свещица...
В някои села бабите слагали малки кравайчета под праговете на къщите - като дар за змията-покровителка на дома.
Другаде вярвали, че ако на Благовец човек убие змия, трябва да и откъсне главата, да сложи в нея семена босилек и после да зарови главата. Вярвали, че поникналият босилек е особено лековит и с него се правят магии за любов. Та ако китка от този босилек се подари някому, той/тя ще "полудее" от любов към даряващия.
На Благовец заровените иманета се появявали във вид на син пламък, та затуй иманярите бродели, а сигурно и още бродят да дирят знаците на заровените съкровища.
На Благовец всяка рана зараства много бързо, та на този ден се пробиват ушичките на момиченцата и се слагат първите обеци.
И естествено като на всеки празник се приготвя празнична трапеза. На този ден се хапва риба, в някои региони хапват варени раци. И на този ден за първи път трябва да се похапне нещо зелено - коприва, лапад, киселец - все за да потече в тялото на човека "новата кръв".
Някога децата от ранна възраст били ангажирани в домакинството, момичетата от десетгодишна възраст вече плетяли и шиели, предели, че понякога и вече сядали пред стана, за да изтъкат по някоя черга.
А на Благовец се научавали на изкуството да се прави хляб, тогава месели първата си питка, та да е сладък хляба, който правят. И преди да ви представя разказа на няколко възрастни жени, които са известни с майсторлъка си да правят хлябове и различни пити за празници, ще ви представя днешното ни меню, постно /за съжаление на мъжката половина от семейството/
Хляб с бира и дип от авокадо и картофи
Продукти:
450 гр бяло брашно
1 каф.лъж. зхар
2 каф. лъж- сол
12 гр суха мая
280 мл бира - ползвах тъмна
4 лъжици зехтин
Приготовление:
Заредих цялата смес в машината за хляб - първо мокрите съставки, отгоре пресятото брашно и маята и я оставих да замеси тестото и да втасва. Програмата е с продължителност час и половина.
После премесих, оформих хляба и отново оставих да втасва в тава, покрита с хартия за печене. След около 40 минути направих няколко разреза, наръсих бяло брашно и сложих хляба да се пече в предварително загрята до 200 градуса фурна за 30 минути. На дъното на фурната сложих съд с вряла вода. Извадих хляба, оставих го да се охлажда, ама така и не успя до край да се охлади, а започнахме хапването. Бързах да го снимам, докато е още светло и поне да представя що-годе добра снимка....
Хапвахме го заедно със сърмички и дип от авокадо и картофи. Намачкват се добре 3 средни сварени картофа, едно авокадо, добавя се сол, сок от лимон и лайм, зехтин. Ако не постите, можете да добавите малко прясно мляко. Сервира се с резенчета лимонче, маслинки и няколко стръкчета рукола.
И на финала реших да пробвам да засадя авокадо, та заредих семката, за да видя ще пусне ли корени и въобще ще тръгне ли по нашите ширини - да видим ще ли доживеем собствена реколта да похапваме или да продължим да залагаме на магазинната мрежа???
| Семката така прилича на яйчице, че може да се ползва и за Великденска декорация...... |
Сурва 2013
На 13 и 14 януари селата в Пернишко носят една особена атмосфера. Потокът от автомобили към тях е неспирен. А онези толкова тихи села, в които живеят вече главно възрастни хора придобиват живец и надяват нова премяна. Снегът почиства мръсните улици, комините на къщите пушат някак радостно, хора обикалят по улиците и лицата им са щастливи, жените шетат около печките и майсторят специалната храна, с която да нагостят скъпите и очаквани гости - сурвашкарете. Отварят се старите сандъци, в които са потънали в нафталин старите бабини костюми, мъжете свалят звънците, с които са украсени домашните механи или "битови стаи" и ги нанизват на колани, вадят костюмите и ....маските. Маските, зад които крият лицата си и наричат "лик". Някога ги изработвали във всяко семейство и не сваляли дълго време, та да не се разбере кой стои зад лика, като всяка година правели нови маски. Понякога маските имат и по две лица -"така бяха по-внушителни и не можеше публиката да разбере откъде точно те наблюдава човекът под лика" или "като има много лица една маска, откъдето и да погледне към нея Злото, все ще се уплаши и ще избяга".
И сега да ви представя и един разказ в картина - за предпразничната суетня в домовете, за магията на маските и огъня, на онова, което дава сила на общността, на една съхранена традиция, която дава идентичност на носителите и:
И след празника в селата иде ред и на Фестивала - този, който се провежда в Перник и събира зрители и участници от близо и далеч. Тази година на откриването имаше страхотно светлинно шоу - в петъка на 1 февруари пред Двореца на културата се събраха много зрители, които наблюдаваха една фантастична светлинна приказка- приказката за смяната на сезоните и хората с маските. Тук снимките ми не са особено добри, но поне можете да съпреживеете част от моментите:
И така, хем заредена с емоции, хем леко уморена от шума на звънците, цветовете на маските и костюмите и мириса на кожи, кебапчета и казанлъшки понички, пълна с фотографии и видео, се завърнах и ще пообиколя към вас, за да видя какви интересни неща сте сътворили, в което не се съмнявам, ама никак...
И дано не съм ви досадила с прекалено дългия фоторазказ, поне показах и една трапеза като утешение за очакващите рецепта за нещо вкусно!
И сега да ви представя и един разказ в картина - за предпразничната суетня в домовете, за магията на маските и огъня, на онова, което дава сила на общността, на една съхранена традиция, която дава идентичност на носителите и:
И след празника в селата иде ред и на Фестивала - този, който се провежда в Перник и събира зрители и участници от близо и далеч. Тази година на откриването имаше страхотно светлинно шоу - в петъка на 1 февруари пред Двореца на културата се събраха много зрители, които наблюдаваха една фантастична светлинна приказка- приказката за смяната на сезоните и хората с маските. Тук снимките ми не са особено добри, но поне можете да съпреживеете част от моментите:
И така, хем заредена с емоции, хем леко уморена от шума на звънците, цветовете на маските и костюмите и мириса на кожи, кебапчета и казанлъшки понички, пълна с фотографии и видео, се завърнах и ще пообиколя към вас, за да видя какви интересни неща сте сътворили, в което не се съмнявам, ама никак...
И дано не съм ви досадила с прекалено дългия фоторазказ, поне показах и една трапеза като утешение за очакващите рецепта за нещо вкусно!
Маскираните в Драмско - част втора
Ще продължа разказа си в картини и кратки текстове за селата в Драмско и техните жители, а и за маскарада, известен с различни имена, но навсякъде присъстващ в душите и сърцата на хората, за маските, които служат като магнит за хората, които са напуснали родните места, но за този ден се завръщат там, при корените си.
| Една от любимите ми къщи в с.Кали Вриси, някогашно село Горненци |
| Жена на излизане от храма |
| Жълтата къща на някогашния свещеник - отец Манол, долепена към стара къща - допада ми това сливане на стара и нова архитектура, има особен чар |
| Една реставрирана къща в края на селото |
| Отново една от любимите стари къщи |
| Село Ксиропотаму - отново една стара къща заедно с част от групата |
| По пътя към един от параклисите в околностите на Кали Вриси |
| Всеки вади някаква храна и питиета, за да почерпи |
| Баба и внучка |
| Баща и син |
| Жената, която толкова ми напомня за моята баба...... |
| Подпряна на оградата жена наблюдава групата и си спомня за младостта с малко тъга.... |
| Обожавам старите порти, има нещо загадъчно и мистично в тях, вече влизаме в село Петруса, някогашна Плевня, а местните с гордост разказват, че Президентът Плевнелиев е от това село |
| Пикапи с храна, осигурена от местни производители се движат по улиците и раздават всекиму от продукцията.... |
| Пикап с музикантите |
| До огъня в центъра на селото |
| Ето я и старата "камила" - запазена, но скрита- нали вече има истинска, жива.... |
| На финала, типично по балкански - голямо хоро...... |
Абонамент за:
Публикации (Atom)


