Бабината постна питка

   Преди коледните празници има пост, който не е никак труден, за разлика от този преди Великден. Може да се похапва риба, зехтин и различни морски дарове, та то си е направо глезотия. Нещото, което ми пречеше е невъзможността да се похапва шоколад, ама и на това му се намира колая. На пазара има достатъчно видове натурален без мляко, така че проблемът е разрешен.
   Съпругът ми като фен на месото е леко раздразнен, но аз приготвям за желаещите у дома месо, така че сърдити да няма. Да си призная, че не пропускам предложенията на всички в нета, с месо, без месо, като дори си набелязвам различни идеи за времето на празниците. До момента не е имало месо, което да ме накара да хукна да правя спешно нещо подобно и да похапна от него. Все още има доста пресни зеленчуци и като техен върл фен мога да ги похапвам сурови или сготвени в различни ястия.
Много хора ме питат защо го правя, не мислете, че съм религиозен фанатик, просто така съм решила, трябваше да проверя волята си, а и  организмът ми се нуждае от леко прочистване. До момента имах една единствена забежка и изневяра на режима си - трябваше да направя една торта, та се наложи да пробвам сладостта, тъй като не спазвах точна рецепта и вкусих от крема.
   Та поради тази причина до Коледа питките у дома ще бъдат постни, а хлябовете  - ами те са си такива, но в тях има зехтин, ядки всякакви, семенца, маслини, сушени доматки, чушчици, предложения колкото щете.
Тази питка съм преписвала от голямата тетрадка с рецепти на майка ми, която е озаглавена "Постна питка от мама", а при мен е със заглавието "...от баба ".  Преди години никак не ми се удаваше да направя хубава питка, комай онова напътствие за брашното, колкото поеме ме караше да сипвам, сипвам и накрая се сдобивах с една твърда топка, която на вкус особено не струваше. Ама това си беше предизвикателство и трябваше да зарадвам всички у дома с хубава питка... Е, гледах внимателно какво и как се прави, пробвах със собствените си ръце и разбрах, че като всяко живо нещо и тестото има своите си тайни и трябва да се научиш да го разбираш, трябва да усетиш душата му, да проговориш на неговия език.
Та вече знам какво значи "колкото поеме", важното е да се знае дали тестото трябва да е меко или по-твърдо.
Продукти:
1 суп. лъж. сол
1 суп. лъж. оцет
1 ч. лъж. захар
мая, колкото кибритена кутийка
1 буркан хладка водичка –това беше мярката на баба ми
3 суп. лъж. олио, а у дома се ползва зехтин
     С около една чаена чаша от топличката водичка се разбърква всичко без мазнината, прибавя се малко брашно да стане като кашичка. Оставя се да втасва около 15 минути, прибавя се останалата хладка вода, пресято брашно и се оформя едно мекичко тесто. А понеже е все още лепкаво, сипвам мазнината и с нея оформям на топка, която оставям да втаса. По въпроса за количеството брашно - в зависимост от вида му - бяло, пълнозърнесто, типово, вие сами ще усетите. Миналата години получих един стабилен чувал с бяло брашно от Асеновград, което беше леко тъмно и дразнеше майка ми и леля ми, но на мен ми допадаше, защото имаше вкус и аромат, та мярката ми за него беше доста различна. Сега ползвах брашно на Софиямел, бяло, тип 500 и сипах около 850 грама, но на финала добавих няколко лъжици, на които загубих бройката лекичко - та дали бяха 2 или 3 не мога да кажа.
След като почти удвои обема си, се прави питка, която се поставя в намазнена висока тепсия или върху  хартия за печене, мъничко от тестото се оставя за декорацията отгоре, намазва се с олио и се оставя да втасва. На финала се декорира с тестото, което се навива на фитили, оформени с брашно. Пече се в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 40 минути, тъй като тавата ми за пити е дълбока - от стара електрическа тенджера. Но отново зависи от фурната, а за сигурен резултат не е зле с едно дървено шишче да се провери готовността.
След изпичането леко се напръсква с водичка, завива се с кърпа и се праща да обиколи нивката, а после се охлажда върху решетка.
Това е старата ни рецепта, която си мислех, че вече съм споделила, но май съм мислела и забравила...

Петковден

Неделя, 14.10.2012 г. - ден, посветен на Св.Преподобна Параскева или Петка Българска.
Ден, който слага край на лятото и есента и поставя началото на зимата. Събуждане от шума на детето на съседите, решило да  поскача върху дивана и разтърсващо блока, въздишка, но няма как...ставане.... Ха, насмалко да забравя празника...паника.....поглеждам навън да видя какво е времето, а то се рони от онзи дъждец, дето в приказките беше описван като "ситен бял маргарит". Усмихвам се доволно, защото се сещам за поверието, че ако днес грее слънце, листата на дърветата не са окапали, а овцете се скупчват на едно място ни чака снежна и тежка зима. Рано заранта не грееше слънце, листата си стоят все още, а нямам идея какво е поведението на овцете, щото около блока няма никакви стада, чува се само шума на метрото и звука от гумите на автомобилите, които се забавляват с вдигане на висока скорост и рязко натискане на спирачките. То по-късно и слънце изгря, та съвсем ме обърка в предсказанията...
Но, няма време за мотаене, е , изключвам бързата проверка на пощата и спешен отговор на някое електронно писмо, след което има-няма изминал половин час и вече сериозно се захващам с подготовката на ястията на празника. То у дома Петко или подобно име няма, но все пак Светицата обича да и се поднася дар.... Та запретвам ръкавите, вадя брашното, маята и съоръженията за питка и се заемам, че както домашните отсъстват от дома в момента, така неусетно ще се приберат и ще оповестят, че са гладни.
Пресях около 750 гр брашно. В една купа сипах половин чаша хладка вода, 1 суп.лъж. сол и 1 равна суп.лъж. захар, 1 лъжица оцет и едно пакетче суха мая, стори ми се малко и добавих половин чаена лъжичка . Тази смес разбърках и оставих да шупне. Отделно разбих 2 яйца и 1 белтък (жълтъкът остана за мазане отгоре), прибавих 1 ч.ч. хладко прясно мляко, 1 ч.ч. от равни количества заквасена сметана и кисело мляко(просто това беше налично в хладилника), още половин чаша вода, добавих шупналата мая и започнах да замесвам с брашното. Добавих малко брашно, сипах около 3 суп.лъж. зехтин, получи се меко тесто, което оставих да втасва около час (докато отида на пазар), разделих на 4 топчета, оформих ги като кръгли кори, мазах пак с малко зехтин, наредих ги едно върху друго. Тъкмо се заех с рязането и оформлението на питата и телефоните се раззвъняха един през друг и нещата излязоха извън контрол, уж щеше да едно, а то съвсем друго се получи, нищо, здраве да е....Втаса около час отново, намазах с жълтък, зехтин и мляко, наръсих с бял и черен сусам, поне дано ефект на цвят докарам, след което на 180 градуса печене в рамките на 40 минути. 

Хлябът трябва да се постави на трапезата върху мъжка риза, в компанията на сол и червено вино. Даже и за снимките не успях да отворя бутилка, ама за компенсация слагам цветята.....

Дните до Димитровден са мръсни, опасни. Ако в този период  някой си ушие дреха и после я облече, ще се разболее, а след смъртта  ще вампиряса....
Тези дванадесет дни са сакрална граница между старата и новата година,  през която преминават странни и чудати същества....

Позволих си да отчупя малко парченце, за снимките, а като се приберат домашните, ще наредя масата, ще вдигна високо питката, ще ги накарам да целунат хляба и тогава ще разчупя цялата....

А сега да спирам с писането, че след готвенето изпоцапах цялата кухня, уж не се работи, ама ще пусна една бърза прахосмукачка, а после ще наръся със светена вода из къщата....
Весел празник на всички!

Успение Богородично

 Днес християните честват Успение на Св.Богородица, а ние, българите наричаме празника "Голяма Богородица". Във всеки храм вече е приключила тържествената литургия, а жените са раздали от "богородичните пити" за здраве. В много селища, където Божията майка е патрон на храма това е празник, за който се правят сборове или панагири. Хората събират средства, с които плащат животни, които заколват за курбан.
Св.Богородица е покровителка на майчинството, брака и семейството. Тя помага на бездетните жени да се сдобият с рожба, а младите невести полагат дарове пред иконата и. В някои краища раздават кравайчета за здраве на воловете.
А за да е добра реколтата през новата година, в дните между Голяма и Малка Богородица (8септември), се сее жито, пресипано през главата на убита змия.
По времето на деня след празника се гадае за времето през есента - т.е. ако утре, на 16.08. времето е хубаво можем да очакваме една цветна и слънчева есен.
А вечерта, когато се събере цялото домочадие, на трапезата трябва да се подредят жито, пшеница, прясна питка, грозде, диня, а тъй като днес е сряда, вместо традиционната каша от пиле трябва да поднесем риба. А всички, които носят името Мария, Марио и Деспина да стегнат трапезата, да охладят напитките и с усмивка да посрещат гости за имения си ден.
А босилека от днешната Литургия се пази в домашния иконостас.
За днешния празник реших да пробвам "Плетената сметанова питка на Елексирчето", специални благодарности към Роси за споделената рецепта, за точните пропорции и направления. Позволих си експеримент единствено с поръските.