Raspberries Cheesecake Cookies / Чийзкейк бисквитки с малини

Има едно червеничко плодче, с малки семчици и невероятен вкус. При докосването до небцето усещаме лека киселина, а след нея се разгръща аромат и вкус на свежест и гора. Независимо дали малините са брани в гората или са от домашната градина, вкусът им винаги е гарантиран и привлекателен за малки и големи. Компотът от малини в дома ни беше и е  лекарството - панацея . За настинка, за сваляне на температура и за ревматизъм, все към малините посягаме. От почти десетилетие се радваме на сорт малини, които раждат два пъти в годината - през пролетта и есента. Обикновено есенните са много по-сладки и ароматни от пролетните. Поради дъждовете и температурите, които се закрепиха през последните седмици малините са плътни, с наситен вкус и средна сладост. Е, след уикенд в градината няма как да не представя нещо с малини. Първоначалната идея бе за приготвяне на чийзкейк, но поради липса на част от продуктите в неделната вечер избрах друго - невероятните чийз бисквитки на Йоли 

Вероятно рецептата ви е добре позната и сте ги пробвали с череши, но не пропускайте да ги направите и с малини....

Розово / Pink

„Свети Спиридон Чудотворец направил грънчарското колело и решил да работи с него. Желанието му било огромно, но въпреки безкрайните опити все нещо не се получавало. Отчаял се свети Спиридон и заплакал. От покапалите сълзи глината се навлажнила и започнала да се извайва под ръцете му….”

За тази публикация  ме провокира Габи. Преди доста години за мен самата съществуваха няколко цвята, по-скоро три- бяло, черно и синьо. Бях си внушила, че нищо друго не ми отива, а преобладаващи в гардероба ми бяха черните дрехи. Разбира се, това докарваше до луд ужас майка ми, че и всички останали роднини, които все повтаряха да сменя гамата и да махна този цвят на тъгата. Явно обаче това си е типично младежко увлечение и тези идеи на възрастта са си просто етап от живота. Постепенно в гардероба ми се появиха и други цветови гами, никога не могат да влязат жълто, беж  и кафяво, просто наистина не ми отиват. 
Намират се няколко розови или розовикави парцалки, но не за тях е днешната публикация. Темата за цвета ме провокира, та нямам търпение и аз като малките деца да се похваля с последната придобивка, която е в пастелно бледо розово и пастелно сиво. Няма да представям дреха, а керамика.
Споделих за последното пътуване до Гложенския манастир, а след него естествено се отбихме и в Троян. Керамиката, която се е превърнала в емблема на традиционната българска керамика - наложена като елемент от Балкантурист по времето на соца никак не я долюбвам. Навсякъде по сувенирните магазини, по курортите тя е преобладаваща и е станала като емблема на страната. Та имам си аз едни керамици в Троян, чиято работа следя изкъсо, старая се да не пропускам нещо, сътворено от техните ръце - фамилия Йовкови. Бащата Николай Йовков е второ поколение грънчар, преподавал е в Средното училище за приложни изкуства в Троян, вече пенсионер, но "обречен на керамиката", както стои табелата в неговата работилница. Той работи сграфито -керамика. Сграфито е техника на украса на глинените съдове, при която най-напред съда се покрива с ангоба (воден разтвор на хума). След като изсъхне ангобата до восъчна твърдост се пристъпва към гравирането на орнаментите и иде ред на печенето на съда. После се ползват цветни и прозрачни глазури и отново се изпича съда. Тази технология е била преобладаваща в годините на Средновековието. 
   А дъщерята Ралица Йовкова също е керамик, преподавател в същото училище като баща си, заразена от вируса на грънчарството, но за разлика от баща си и дядо си експериментира с търсене на нови форми, глазури и цветове. Има свой собствен стил, който е разпознаваем и безкрайно ми допада. Може би мнозина от вас биха харесали само традицонната позната керамика, но като любител на точките не мога да пропусна тази част от нейната визитка и да представя няколко от последните и работи.
В неделя в Троян валеше силен дъжд, а аз бях забравила тефтера с телефоните, нямах спомен на коя улица живеят, но реших, че няма как в града да не ги познават. То не че Троян е малко градченце, бая озадачих хората, спирайки и питайки, почти се бях провалила със задачата. На финала познах къде е завоя и няколко къщи преди тяхната една жена любезно ни упъти. Николай беше там, а Ралица отсъстваще, а последните им творби бяха в пещта. Намерих малко от първата партида готови и така се превърнах в горд собственик на няколко купички и чашки в розово-сиво, е има  и в зелено, ама нека има и за следващ път....
Само съжалявам, че чинийките още не бяха излезли от пещта, но ще се пътува пак явно...

Едно малко странно на пръв поглед питие - горещ шоколад с розмарин.....Пробвах го преди доста време в едно заведение по време на среща с приятелка, беше много интересен вкуса.
Не пропуснах да го пробвам и у дома и отново ми допадна - в горещо мляко сипах разтопен натурален шоколад, едно стръкче розмарин и около лъжичка захар и оставих да кипне цялата смес.

И на финала едни усмихнати сладки - кокосово-шоколадови. Източник на рецептата- Роси....

Продукти:

350 гр. брашно

45 гр. кокосови стърготини - сложих 70 грама

250 гр. масло - ползвах 180 гр масло и 70 грама кокосово масло

1 ч.ч. захар

2 яйца размер L - при мен бяха ХL

1 ч.л. бакпулвер

2 ванилии

100 гр. натурален шоколад,нарязан на малки кубчета или шоколадов дропс

Приготвяне:

В купа сложете захарта и леко омекналото масло.С миксера, с бъркалките за тесто, разбийте да се обединят.Добавете едно по едно яйцата и продължете разбиването.

Следват ванилиите,кокосовите стърготини,брашното и бакпулвера,и отново обединете сместа.Накрая сложете парченцата шоколад и разбъркайте с шпатула.

Сложете купата във фризера за 10 мин. да стегне сместа,след което с леко намокрени или намаслени длани оформяйте топченца от маслената смес и ги подреждайте шахматно на разстояние 4 см. върху тава покрита с пекарска хартия.

Някои от тях за забава декорирах с орехи пекан и шоколад.

 Усмихнат ден! 

Първите коледни сладки за 2012-та

   Коледният дух е в душата ми, но не владее нито времето ми, нито делата ми. Миналата  събота и това, че бе работен ден като че спомогна всичко окончателно да се обърка. Работа прекалено много, това си е издевателство, а задачите не позволяват  отпуск оставане у дома. А този факт сам по себе си помага да се подсили нервността. Е, разбира се и да се размечтае човек - за спане до късно, за топло одеяло, за хубава книга и за аромати. Ароматите на ванилия, канела и карамфил, които да попиват не само в моите сетива, но и да оставят диря в цялото жилище и да повишават тонуса на всички за празниците. Идеята да се произведат огромни количества сладки, които да бъдат поставени в различни опаковки и да поемат към домовете на приятелите и близките постепенно е застрашена, но днес вече с огромен ентусиазъм решавам да се поправя  и така - голямото печене започва!

Презентирам ви първите сладки, направени в неделя вечерта и грижливо съхранявани да не бъдат подложени на унищожение преди да им е дошло времето!

А рецептата вече е публикувана, защото това са сладките, без които Коледата е невъзможна у дома- ванилените сладки за Коледа!
До нова включване вече с ентусиазъм, защото този пост бе започнат от няколко дни и отлежаваше, а до снимки така и не стигах, доста уморена от липсата на почивка и непрестанно излизащите нови задачи, но сега настроението се връща и съм пълна с енергия за кулинарни дела! До скоро!

Бисквитки с лешници и шоколад / Cookies of hazelnuts

В главата ми цари тотален хаос-занимавам се с хиляди неща едновременно, от едно занятие прескачам в следващото, комай прекосявам непрекъснати лабиринти..... Преди седмица (5-9.01.) бях на теренно проучване на маскарада в Гърция, завърнах се, поработих доста върху новата ни изложба със заглавие "Виното", в петък отново грабнах диктофон и камери и хукнах по други маскирани, а през уикенда се опитвам да обработя материалите си, скачам от тема на тема, не зная какво точно правя....

Но да се върна на темата на публикацията и защо направих точно тези бисквитки. А това значи пак да спомена маскарада в Гърция. Отидохме в с. Кали Вриси, което се намира близо до Драма, за да документираме игрите на бабугерите. Нямахме резервация в хотел, но това не ни пречеше, въпреки че в екипа ни беше и колегата от Музея на Средиземноморието и цивилизациите от Марсилия, Франция Мари- Паскал, за която това бе леко притеснително. Разчитахме на това, че сме с кола и няма да има проблем да намерим хотел в Драма или Серес....

За наше удивление се оказа, че в селото има хотел, който се оказа невероятно приятно място със собственици - младо семейство, което е преустроило една къща на някогашен търговец на тютюн  в приятен хотел. На първия етаж някога (както навред по селата в този регион) са живеели животните, на етажа над тях собствениците, а най-горе на третия етаж разполагали низите с тютюна. Къщата е ремонтирана, към всяка стая има санитарни възли, а стилът дава една приятна закачка и мост между минало и настояще. Всеки един предмет, свързан с традиционния бит на региона и този от последните десетилетия е разположен с много вкус и усет. Така хотелът не създава алюзия за т.нар. у нас "битови къщи или битови стаи", което определение ме дразни леко.....

Ние всъщност бяхме първите гости на хотела, чиито финални щрихи се довършваха, но нас това не ни попречи. Собствениците - Ангелика и Христос се вълнуваха от традициите на региона, от  историята му и ни помагаха изключително много в нашата работа, звъняха по съседните селища, за да координираме точните часове на събитията и как да видим максимален брой маскаради в околността за кратко време.  

Когато бабугерите тръгнаха на посещения из селото на 6.01. - Богоявление, посетиха и хотела. При идването им ние все още седяхме на масите със закуска и чаша кафе. Специално за тях Ангелика беше направила едни сладки,   които предложи и на нас, но ние хукнахме след маскираните, за да ги следваме по техния път. Денят не бе от най-приятните заради непрестанно усилващият се дъжд, който ни караше да стоим с разни найлонови пликчета върху камерите, да местим чадъри, качулки и да бъдем нервни....Когато бяхме прилично мокри и измръзнали, се върнахме в хотела, където светкавично ни предложиха по чаша ароматен чай от билки, набрани от собствениците на хотела. Комбинациите от билки бяха наистина перфектни, а заедно с тях имахме възможността да пробваме и от от сладките. Още след първата хапка от тях по устните ми се разтегна блажена усмивка, гледах дали някой от колегите ми няма да се откаже и да остави някоя, но сладките бяха изядени..... Ангелика ни попита дали искаме още, но в този миг реших, че е по-важно да имам рецептата, която получих на секундата и тук ще можете да видите и нея, написана от самата Ангелика.

И рецептата за сладките.....

Продукти - 

3 белтъка

щипка сол

150 гр. захар

50 гр. брашно

150 гр. смлени лешници

100 гр. шоколадов кувертюр

75 гр. меко масло

Първо се разбиват белтъците със захарта, заедно с щипка сол, но не до гъста смес, добавяме мекото масло, после брашното, лешниците, шоколада (настърган на едри парченца). Върху тава, застлана с хартия за печене се сипват с чаена лъжичка на разстояние, тъй като се разливат. Пекат се в предварително загрята фурна на 180 градуса за 12-13 минутки. Не зная колко време могат да се съхраняват, у нас няма да е задълго.....

Поредните извинения за калпавите снимки, явно вечер без осветление тази работа няма да стане, но ми липсва организация, съжалявам.....

А това е подаръкът, който получих от колегата ми Мари- Паскал, завърнала се от пътуване  до Карибите

Amerikanische eierkränze/ Бисквитки "Яйчен венец"

Смятах, че вече съм приключила със сладките коледни приготовления, но в мига в който дъщеря ми се завърна за празниците и провери съдържанието в различните кутии, отбеляза липсата на двата вида бисквитки, без които не минава Коледа у дома. Естествено, изходът бе в запълване на пропуска и бързата им направа. В оригиналния им вид, получен от моята приятелка Керстин преди доста години, тези бисквитки се оформят като кръгчета  с дупка (наподобяващи коледен венец). Само че от доста години този начин на оформянето на бисквитките е само история и сега ще разкажа и покажа по какъв начин ги оформяме у дома. Но преди това продуктите и след тях към направата....

Продукти:
 250 гр. размекнато масло
125 гр. захар
1 пакетче ванилова захар
2 яйца
1 жълтък
300 гр. брашно
150 гр. нишесте
1 ч.лъж. бакпулвер
Размекнатото масло се разбива със захарта, а към тях се прибавят едно по едно яйцата и жълтъка, нишестето, ваниловата захар и пресятите брашно и бакпулвер. Оформя се меко тесто, което стои доста лепкаво. Оставя се в купа, завита с фолио в хладилника да престои поне половин час, след което от него се вземат малки части, които се оформят на фитили ( като цилиндри- саламчета с диаметър около 4-6 см. Вземам един стар накрайник, който преди години ползвах за направа на целувки (ако предпочитате можете да ползвате специален шприц, аз лично не обичам да го изваждам от кутията, сглобявам и мия и отново да прибирам), пъхам фитилчетата в него и с лек натиск с пръст оформям тези розички (или звездички-въпрос на интерпретация) върху хартия за печене. Изпичаме ги в предварително загрята фурна на  180 градуса за 10-15 минути. Оставяме ги да се охладят.
След изстиването им потапяме горната им част в глазура, направено от 3 суп. лъж. пудра захар, 3 суп. лъж. ( с връх) натурално какао, 3 суп. лъж. прясно мляко и 100 гр. масло. Тази смес затопляме на котлона, а когато се смесят добре съставките, охлаждаме, като разбъркваме честичко, за да остане хомогенна сместта. И след потапянето в глазурата можете да поръсите с разноцветни захарни пръчици, перлички или с това, което предпочитате или разполагате в шкафовете.
Бисквитките се съхраняват на хладно в затворен съд, максималният тестван период е пет дни (когато правя 3 дози)....

Коледни сладки

И почти на финала на сладките приготовления (защото не зная кое ще оцелее до Коледа и какво ще се наложи да се направи отново) ще пусна рецептата на едни коледни бисквитки, които са от любимите на моето семейство и без които Коледата не може да бъде истинска......
Няма да се разсейвам, а пристъпвам към рецептата.

Продукти:
250 гр. брашно
бакпулвер - 1/2 ч. лъж.
125 гр. бяла кристална захар
1 пакетче ванилова захар
3 жълтъка
200 гр. масло размекнато
125 гр. ситно смлени бадеми
Маслото се разбива със захарта, прибавят се един по един жълтъците, брашното (пресято с бакпулвера), ваниловата захар и бадемите. Тестото се оставя да почине половин час в хладилника, след което от него се оформят малки лунички и се подреждат върху хартия за печене. Пекат се в предварително загрята на 200 градуса фурна около 15 -20 минути. Още топли се овалват в ароматизирана с ванилия пудра захар. Съхраняват се в затворен съд и могат да се съхраняват и по-дълго, ако успеете да ги опазите, защото са много нежни и хрупкави.
Да ви е сладко и Весела Коледа!

За една шоколадова Коледа / Шоколадови звезди

Това е поредната днешна публикация от Коледната серия. Рецептата за бисквитките е адаптирана от тук.
Позволих се да направя една малка промяна, която може да счетете и за ненужна, но при тези бисквитки поставих и натурален шоколад в тестото, така вкусът им стана наситено шоколадов.

Продукти:
230 гр. меко масло
250 гр. бяла захар
50 гр. кафява захар
2 яйца
1 ч.лъж. шоколадова есенция
1 к. лъж. есенция ром
50 гр. какао
50 гр. черен шоколад (разтопен на водна баня)
1/2 ч. лъж. бакпулвер
330 - 340 гр. брашно
щипка сол
Приготовление:
Брашното се пресява заедно с бакпулвера и солта. В съд разбиваме мекото масло със захарта, поставяме едно по едно яйцата, шоколада, какаото и брашното. Замесваме не особено твърдо тесто, което оставяме завито със стреч фолио в хладилника за час. Разточваме тестото върху набрашнен плот с дебелина около един сантиметър, печем в предварително загрята на 180 градуса фурна за около 8 минути върху хартия за печене. Слез изваждането върху горещите бисквитки поставяме по 2-3 шоколадови перлички, а върху тях запечени безсолни ядки, нарязани на ситно карамелени лакта бонбони и декорираме с малко разтопен бял шоколад. Шоколадовите перлички играят ролята на лепило за ядките и бонбоните, а белият шоколад допълнително ги фиксира.  (Не е зле да се ползва пош, защото белите линии ще бъдат по-красиви. Моите свършиха и ползвах лъжичка, с която не направих красиви линии).

Линцери

Има сладки, които винаги ми навяват спомен за Коледа - с аромата, поръската от пудра захар и яркия цвят на малиновия конфитюр. И естествено, това са популярните навред австрийски линцерови сладки.

Рецептите за тях са много, но тук ще посоча използваната от мен:
Продукти:
60 гр. смлени лешници и обелени бадеми
110 гр. захар
230 гр. меко масло
3 жълтъка
щипка сол
1 суп.лъж. ванилов екстракт
между 38- - 400 гр. брашно (пресято)
Всичко се разбива в купата на миксера, а като се събере на тесто се разделя на четири еднакви топчета, които се оставят в хладилник за около час и половина. Тестото се разточва върху набрашнена повърхност на плот около 4-5 мм, изрязва се формички (следи се броя на целите фигурки и броя на фигурките с дупка в средата), пекат се около 10 минути в загрята на 180 градуса фурна.
Като се охладят, сладките с дупка в средата се наръсват с пудра захар, а после се слепват с целите  основи с малинов конфитюр. Подреждат се в кутия и в очакване на изпращането им към приятели и подреждането им на Коледната трапеза.

Меденки

И сега дойде ред да покажа меденките, част от които декорирах с т.нар. "Кралска глазура", а други с фондан. Изпитвам лек ужас от използването на сурови белтъци и това ме накара да ползвам сух белтък на прах от Aroma house, но не смятам че се справих добре. Явно украсата с royal icing не е моята стихия. За сметка на това фонданът е по-благодатен като суровина и меденките с фондан поне на мен ми изглеждат по-добре.
И сега рецептите за двата вида меденки:
Продукти:
1 яйце
1/2 ч.ч. мед
100 гр. масло
1/2 ч.ч. захар
1 ч. л. бакпулвер
1/2 ч. л. сода бикарбонат
1 ч.лъж. канела
2 суп. лъж. какао
1/2 суп. л. джинджър на прах
1/2 суп. лъж. настъргано индийско орехче
1/3 ч.лъж. смлян карамфил
1 ч. лъж. ванилов екстракт
 2 1/2 ч.ч. брашно (пресято)
Правим меко тесто, което се разточва върху набрашнена повърхност с дебелина около половин сантиметър, изрязват се фигурки  и се пекат в предварително загрята до 180 градуса фурна около 8 -10 минути.

Тези меденки очакват завръщането на Юли и намесата на нейните ръчички

Втори вид меденки:
Продукти:
1 яйце
1/2 ч.ч. мед
1/2 ч.л. сода бикарбонат
1/2 к.л. бакпулвер
120 гр масло
1/2 ч.ч. захар
2 ч. лъж. смлян джинджифил
2 2/3 ч.ч. брашно
1/2 ч.лъж. настъргана кора от лимон
1/2 ч.лъж. настъргана кора от портокал
1 суп. лъж. канела
 щипка сол, щипка смлян чер пипер и щипка смлян карамфил
Маслото се разбива с пудрата захар, подправките, яйцето, меда. Брашното се пресява със содата и бакпулвера и се добавя на части към мократа смес. Меси се меко тесто, което се поставя в хладилник в стреч -фолио за охлаждане. Разточва се върху набрашнена повърхност около 0.5 см , режат се фигури и се пекат в загрята фурна на 180 градуса около 8-10 минути.


И като по традиция със снимките не успях да се справя, цялата ми самонадеяност се изпари вече, не е лесно да се снима храна........