Супа от тиква и помирение с есента

    Много, много отдавна децата от различни възрасти били в един клас заедно, с един учител. Та даскалът в едно такова килийно училище попитал децата веднъж каква е формата на Земята и те бързо му отвърнали - "на тиква".  А понеже училището било залепено за църквата, една от бабите, току-що излязла от храма, слушала децата и им пояснила - "Тиквата е вместилище на душата".
   Дойде и времето и на нея - Тиквата, по улиците и пазарищата са натрупани  купчини, различни сортове, различни форми, подканящи да бъдат отнесени към дома. В България май приетите ястия с тиква са баница, печена тиква, тиква с мляко и яйца и рачел. Или поне това аз зная и това е било прието в моето семейство. Супата от тиква не е част от фамилния рецептурник, но нямаше как да се мине без нейната проба. Е, да не си мислите, че първоначално съм казала у дома каква е тази супа....просто сервирам крем-супа и толкоз. Пък след поискването на втора порция , а и нейното похапване, пускам бомбата.... Неочаквано спокойно се приема и дори лек възторг долавям у онези, които недолюбват особено тиквата...
   А есента вече е с друго лице за мен, преживях си прехода от лятото към нея, бързам да се насладя на изобилието на зеленчуци и плодове  и да извлека най-доброто от тях. Но стига с лирическите отклонения, помирихме се с есента, време е за рецепта!

Супа от тиква

Продукти:
Около 1 кг тиква "цигулка", обелена и нарязана на парчета
2 картофа на резенчета
1 стрък праз - нарязан на кръгчета
1 глава лук - едро нарязан
малко целина на дребни парченца
2 моркова - нарязани
малко парченце корен от джинджифил
Зехтин
Сол
Малко топено сирене
Приготовление:
  В загрятия зехтин сипваме всички зеленчуци, леко разбъркваме за кратко, доливаме вода, варим и пасираме. Малко преди края добавяме топеното сиренце.
В едно тиганче сипваме зехтин, нарязани две скилидки чесън и добавяме накъсано на розички броколи - пържим за кратко, колкото броколито да поеме от аромата на зехтина и чесъна.  То всъщност заедно с печена чушка, салвия и зелен лук е за декорация и вместо крутончета....

Да ви е сладко!
   P.S. Този текст беше написан и подготвен преди време, а днес видях, че съм забравила да го публикувам. Отново не съм у дома, а в едно село и докато седя в кафенето с компютъра, за да ползвам нета, една жена видя супата, попита от какво е, а като разбра, започна да се вайка докъде сме стигнали, та тиква в супата да слагаме...Каза да изчакам да ми донесе някакви продукти, та да имам какво да готвя....Не щя да ме разбере, та....пускам текста и бягам, че за резил станахме....супа от тиква...хм....

До Гложенския манастир "Свети Георги"

Изтече работната седмица, която беше леко стресираща и закономерно дойде уикенда. След разните ми пътувания през този януари си живеех с нагласата да почистя набързо и да сготвя нещо, за което да отделя повече време, за да се видим на спокойствие домашните с вкусна храна и благи приказки.
Само дето плановете са едно , а нещата, които се случват са доста различни. Снощи с голям кеф направих няколко сладички нещица, които на заранта доста бързо снимах, после пуснахме една бърза прахосмукачка и с приятели се отправихме към Тетевен с цел крайна дестинация - Рибарица. При нашите съвместни пътувания обикновено имаме определена финална дестинация, но всяко интересно нещо, което зърнем по пътя ни привлича, та спираме, отклоняваме се, дразним с огромен кеф навигацията на автомобила, която неспира да повтаря, че трябва да сменим посоката...А ние като малки деца се радваме, че правим нещо нередно и спираме звука и. Така беше и тази събота - видяхме табелата за Гложенския манастир, а се оказа, че само аз не съм ходила в него и естествено потеглихме към него. Преминахме през село Малък извор, пълно с толкова много черешови топчета, гранатомети, самолет, паметници за герои от войните, а после се движихме по един тесен асфалтиран и снежен път, с доста завои, а над дърветата се спускаше често и една доста мистична мъгла. Веднъж се замислихме дали да не се върнем, защото видяхме едно по-широко местенце, годно за обратен завой, но пусто любопитство... продължихме до манастира.

А манастирът е потънал в сняг и доста гъста мъгла - за разлика от останалите старопланински манастири не е вътре в пазвите на планината, а построен върху висока каменна скала, около която има стръмни отвесни скали.

Манастирът е строен през 13 век, после дострояван през 15-16 в.  Вероятно е съществувал до идването на османската власт, после бил изоставен, а през 18 в. бил изграден нов. След две големи земетресения манастирът пострадал и през 1931 г. бил построен нов храм.

Иконата на Св.Димитър

Старата икона с Чудесата на Св.Георги - чудотворна, а оригиналът се намира в сградата на Ловчанската митрополия.

И на финала, за да не остане без никаква храна, поднасям ви една сгряваща супичка - пилешка. Всяко семейство си има своя рецепта, любим вкус, подправки за тази супа. Едно е безспорно, винаги действа сгряващо, възвръщаща силите и даваща енергия. У дома варим бялото месо и гръбнака заедно с моркови, целина, чушка, праз лук, нарязани дръжки от магданоз, този път добавихме фиде, малко естрагон и застройката, разбира се - от кисело мляко и жълтък. Сервираме с малко пресен нарязан магданоз и няколко хлебчета, нарязани като сърчица /да не пропускаме темата за Св.Валентин или Трифон Зарезан/, и запечени със зехтин, мащерка и риган.
Да ви е сладко, както ни беше на нас преди няколко дни!

А сладките рецепти малко по-късно ще показвам, защото снощи в Рибарица оформих поста, интернетът не позволи да кача снимките от пътуването,  а за сладкишите  не помнех рецептите, записах съставките, но ....това не е достатъчно! Но...скоро ще видите и тях!

Пълнени тиквички и крем-супа

Надали това е най-празничното ястие, което да се презентира, но пък наличните в хладилника тиквички трябваше да бъдат използвани по някакъв начин. Всъщност последните ми публикации са инспирирани от идеята да се прочистят хладилника и фризера и да се оползотворят продуктите в тях. Та започвам с тиквичките.....

 Измити, прерязани през средата по дължина, от тях издълбани ладийки. В тенджерка задушавам с малко зехтин два стръка лук, един пресен чесън, кайма, около половин чаша ориз, добавям вода, за да набъбне ориза. И иде ред на подправките - свеж риган, мащерка, магданоз, нарязани на ситно. Лодчиците се запълват със сместа, покриват се с резенчета доматки, а върху тях мъничко моцарела, пекат се около 30 минути на 180-200 градуса.

 А сега да представя част от балконската ми домашна градинка с подправки, част от която беше поунищожена от снегове и градушки, но има и оцелели видове:

Риган и мащерка

Поникващият босилек

Копър

Кориандър

Любимите ми тъмно зелени тиквички

Салвия

Мента

А с издълбаната вътрешност на тиквичките приготвих и една супичка, която доста ни се услади.
В нейната рецепта няма нищо ново - в тенджера с около 3 лъжици зехтин се задушават няколко стръка лук и чесън, сипват се тиквичките и два картофа, добавя се вода и се сварява за около 15 минути. Всичко се пасира, прибавят се нарязани на дребно магданоз и копър, чаша прясно мляко и две-три лъжици настърган пармезан. Преди сервиране можете да поръсите отново пармезан или просто да гарнирате с крутони.

Гъбена супичка с тарос и начало на подготовката за Великден /Mushroom soup with tarragon and start preparations for Easter

От дълго време не съм публикувала тук, просто събирах известно количество снимки, но нещо стана с картата и сега някои не се отварят, а други са с ужасно качество, не разбирам какво промени всичко, като бях толкова горда с хубавите снимки...Така ми било писано, гордостта е грях....

Сега да представя една много лесна и проста супичка, за чиято направа може да се импровизира, както и да се ползват разни останали парченца от зеленчуци. Както винаги, по копчето се купува и палтото, такъв е пак поводът за днешната публикация. Намерих малко останал пресен тарос (естрагон) и тъй като имах останали гъби, бързо взех решението за готвенето.  Преди доста години хапвах подобна супа в Унгария. Там тази подправка е доста тачена, както и у нас в региона на Габрово (може и на други места, но поне на мен не ми е попадала възможност да се уверя в това). Та тогава си спомням, че пътувахме дълго с кола, времето беше хладно,почти половин час прекосявахме един планински (горски е правилната дума) маршрут, а около и над дърветата се стелеше гъста мъгла. В нея дърветата изглеждаха като живи, а и фаровете на колата помагаха за засилване на това впечатление. В долчинките част от тях наподобяваха приказка за желязна и замряла гора. Та след този призрачен пейзаж спряхме до един ресторант, в който ни сервираха тази супа. В унгарския вариант към супата бе прибавено обилно количество сухо картофено пюре и гъбен прах, но абстрахирайки се от консервантите, супата си струваше.
Преди години на пазара в Габрово видях една баба, която продаваше връзки нова за мен зелена подправка (в нашето семейство не се употребяваше), която се оказа тарос, който познавах само сушен. Та всъщност сега при пътуване до Габрово не пропускам да си закупя, като част от подправката изсушавам, а другата замразявам. И сега последната замразена част намери своето приложение.
И да започвам със съставките на супата - около 300 гр печурки и 20 гр. сушени манатарки (смлени), два настъргани моркова, стрък праз - нарязан на дребно, връзка магданоз, сол, около 3 лъжици зехтин, стрък селъри - също нарязан на ситно. Печурките се нарязват на дребно, задушават се в зехтина с малко сол, добавят се морковите и праза, сипва се студена вода и смлените манатарки. Когато всичко е сварено, се добавят нарязаните магданоз и естрагон.
Сервира се с домашен хляб. На снимката това е хляб за сандвичи, направен по рецептурника на новата ми машина за хляб, която се експлоатира ежедневно. Вкусът на тези хлябове ми е странен мъничко, комай ми липсва месеното с ръце и усещането на тестото, но нали все пак времето е кът......

И тъй като наближава Великден, дойде време да "отворя кокошарника" - измъкнах яйцата, боите, писалките и восъците и поставих началото на голямо изписване на яйца. А като поизпразня още малко яйчица, ще седна да дам и по-подробно описание на  действията.....

Това са две различни писалки- едната от Украйна, другата  любезно ми подарена от Светла и аз забравих откъде....

Част от зарисовките

Отново разни елементи......

Снежна неделя, ароматен хляб и копривена супичка

  Обожавам когато е студено навън да започвам своите експерименти в кухнята, да меся, да правя сладкиши, въобще да направя пълна лудница в кухнята си. Тракането на тенджерите, звука на миксера, рязането на хартията за печене, стеленето на различните аромати в кухнята се сливат в една нежна симфония от звуци и аромати. А като опозиция на студа и снега бързо взех решението какво точно да приготвя за обяд, трябваше да е нещо, носещо топлина и аромат на пролет, на свежест... Намерих си пакетче замразена коприва, което ми се стори най-подходящо за целта. А и от предишната вечер, вдъхновена от поста на Йоана, бях замесила основното тесто за френски селски хляб.  Подобна рецепта бях намерила в едно френско списание преди години, но при направата на този хляб не го оставях да втаса като основно тесто за цяла нощ, а просто следях обема на тестото - когато то се увеличи след всяко разместване, просто идеше време за печене и толкоз. Принципно при печене на хляб през последните месеци задължително поставям купичка с вряла вода на дъното на фурната, която го прави наистина неустоим - хем с коричка, хем не кокалеста, а приятна леко хрупкава. Този път спазих рецептата на Йоана, разликите между нейната и тази, с която разполагах бе в количеството- моето е всъщност малко повече (около 70 грама), а и маята при мен е 10 грама, а по рецептата на Йоана изразходвах 7 грама, колкото е едно пакетче мая. 

Едночасовото отпускане на тестото след ваденето от хладилник

Замесването на основното тесто с допълнителните съставки

Преди изпичането

След поредното втасване на тестото направих четири хлебчета, като ми беше доста забавен метода за оформянето на багета тип "житен клас", бих го ползвала като изходна точка и за други форми. В тестото сложих 50 грама спелта, тъй като  разполагах само с този тип пълнозърнесто брашно. И това малко количество не успя да оцвети добре тестото, както обикновено се случва с тестото от спелта, но пък придава невероятно приятен вкус. Хлябът е с прекрасна коричка, лека, не прекалено твърда, с богат вкус и аромат.

Благодаря за идеите по оформянето му, а и това първо нощно втасване си струваше определено.

А сега рецептата за копривената супичка- в зехтин се задушава връзка зелен лук заедно с дребно нарязана коприва, към тях се сипват две лъжици брашно, залива се с вряла вода, добавя се сол на вкус и ври около 10 минутки. Към супичката добавям разбито добре кисело мляко (около половин кофичка), с което можем и да декорираме ястието. Сервираме с лимонов сок, чер пипер и малко дребно нарязан магданоз.

Да ви е сладко и на вас!