Фокача с домати и маслини

Фокачата е един ароматен хляб, с който винаги можем да допълним трапезата си или да и придадем едно специфично средиземноморско очарование, както и разбира се да я сервираме самостоятелно.  Това е хляб, който винаги се е приемал особено радушно у дома в различните му вариации при ароматите и добавките. Ще спестя разказите и ще премина директно към рецептата, която сигурно мнозина от вас също използват. Трудно ми е да посоча източник, тъй като същата рецепта съм виждала на толкова много места, че не зная кой е първоизточника.
Продукти:
500 гр пресято брашно
4 лъж. зехтин
1 суха мая - 7 гр.
1 ч.лъж. сол
250 мл хладка вода
щипка захар
шепа нарязани на дребно маслини
Замесваме тесто, което втасва около 30-40 минути, разточва се, поставя се върху голяма тава от фурната на печката, правят се ямички в него,изсипва се смес за гарниране, приготвена от 5 лъж. зехтин, 2 скилидки чесън, нарязан на дребно риган, мащерка и малко стръкче розмарин и отново се оставя да втаса около половин час. Отгоре се редят маслини и чери доматчета и се пече около 15-20 минути в предварително загрята на 200 градуса фурна. Преди сервиране се гарнира с рукола.
P.S. А тъй като качих преди време снимките и оставих публикацията в чернова, компютърът не ме допуска в момента да отворя снимките и да изтрия част от тях, заради което се извинявам....







  
 
Posted by Picasa

Петковден


Неделя, 14.10.2012 г. - ден, посветен на Св.Преподобна Параскева или Петка Българска.
Ден, който слага край на лятото и есента и поставя началото на зимата. Събуждане от шума на детето на съседите, решило да  поскача върху дивана и разтърсващо блока, въздишка, но няма как...ставане.... Ха, насмалко да забравя празника...паника.....поглеждам навън да видя какво е времето, а то се рони от онзи дъждец, дето в приказките беше описван като "ситен бял маргарит". Усмихвам се доволно, защото се сещам за поверието, че ако днес грее слънце, листата на дърветата не са окапали, а овцете се скупчват на едно място ни чака снежна и тежка зима. Рано заранта не грееше слънце, листата си стоят все още, а нямам идея какво е поведението на овцете, щото около блока няма никакви стада, чува се само шума на метрото и звука от гумите на автомобилите, които се забавляват с вдигане на висока скорост и рязко натискане на спирачките. То по-късно и слънце изгря, та съвсем ме обърка в предсказанията...
Но, няма време за мотаене, е , изключвам бързата проверка на пощата и спешен отговор на някое електронно писмо, след което има-няма изминал половин час и вече сериозно се захващам с подготовката на ястията на празника. То у дома Петко или подобно име няма, но все пак Светицата обича да и се поднася дар.... Та запретвам ръкавите, вадя брашното, маята и съоръженията за питка и се заемам, че както домашните отсъстват от дома в момента, така неусетно ще се приберат и ще оповестят, че са гладни.
Пресях около 750 гр брашно. В една купа сипах половин чаша хладка вода, 1 суп.лъж. сол и 1 равна суп.лъж. захар, 1 лъжица оцет и едно пакетче суха мая, стори ми се малко и добавих половин чаена лъжичка . Тази смес разбърках и оставих да шупне. Отделно разбих 2 яйца и 1 белтък (жълтъкът остана за мазане отгоре), прибавих 1 ч.ч. хладко прясно мляко, 1 ч.ч. от равни количества заквасена сметана и кисело мляко(просто това беше налично в хладилника), още половин чаша вода, добавих шупналата мая и започнах да замесвам с брашното. Добавих малко брашно, сипах около 3 суп.лъж. зехтин, получи се меко тесто, което оставих да втасва около час (докато отида на пазар), разделих на 4 топчета, оформих ги като кръгли кори, мазах пак с малко зехтин, наредих ги едно върху друго. Тъкмо се заех с рязането и оформлението на питата и телефоните се раззвъняха един през друг и нещата излязоха извън контрол, уж щеше да едно, а то съвсем друго се получи, нищо, здраве да е....Втаса около час отново, намазах с жълтък, зехтин и мляко, наръсих с бял и черен сусам, поне дано ефект на цвят докарам, след което на 180 градуса печене в рамките на 40 минути. 
Хлябът трябва да се постави на трапезата върху мъжка риза, в компанията на сол и червено вино. Даже и за снимките не успях да отворя бутилка, ама за компенсация слагам цветята.....
Дните до Димитровден са мръсни, опасни. Ако в този период  някой си ушие дреха и после я облече, ще се разболее, а след смъртта  ще вампиряса....
Тези дванадесет дни са сакрална граница между старата и новата година,  през която преминават странни и чудати същества....
Позволих си да отчупя малко парченце, за снимките, а като се приберат домашните, ще наредя масата, ще вдигна високо питката, ще ги накарам да целунат хляба и тогава ще разчупя цялата....
А сега да спирам с писането, че след готвенето изпоцапах цялата кухня, уж не се работи, ама ще пусна една бърза прахосмукачка, а после ще наръся със светена вода из къщата....
Весел празник на всички!Posted by Picasa

Пилешки филета с песто

 
Когато времето все още е хубаво  и искаме да се насладим на последните слънчеви лъчи преди зимата и не ни се застоява за дълго в кухнята , се спираме на семпли рецепти за ястия, които като че сами се приготвят и ни оставят свободно време.
Преди време обещах да покажа и как ползваме у дома пестото. Това е начинът за приготвяне на  пилешки гърди или филета и е една идеална бърза импровизация. Не откривам снимките на другите ястия, но тези са налични и затова сега пристъпвам към представянето на рецептата.
Съдът за печене се покрива с песто, върху което се нареждат пилешки месца, наръсват се с малко сол и смлян  чер пипер, сипва се бяло вино около 1 ч.ч. , а  върху филетата се нареждат резенчета синьо сирене. Можете да ползвате кашкавал или моцарела, с каквото разполагате в хладилника. Печете около 15-20 минути на 200 градуса.
Да ви е сладко!

Posted by Picasa

Пастета от пилешки дробчета по рецептата на Ева

Нямаше как да не се пробва предложението на Ева за домашен пастет. Рецептата можете да видите направо при нея, аз си позволих да направя две малки промени
- добавих около лъжица порто , което просто си седеше в една бутилка и трябваше да бъде употребено за нещо
и
- намалих количеството на маслото, с което да се оформи онзи слой отгоре.
Резултатът е наистина фантастичен, доказва го това, че количеството на пастетчето бързо намалява и скоро ще остане само спомен за него...
Ева, благодаря за споделената рецепта!
  
,,, 
Posted by Picasa

Песто

Няма как да съм пътувала до Италия, без да напъхам в куфара си за обратно нещо, което да става за готвене, за похапване.... На отиване разнасях български подправки за някои колеги, бяха си поръчали шарена сол и сминдух.... Ох, този сминдух, взех го от една наша близка, която ми подари семена, листа и пръчки, които между другото са уникална подправка за боб, а аз като първа лакомия довлякох всичко у дома, едва го сместих по разни буркани (предвид количествата), все още се усеща миризмата доста натрапчиво в кухнята.....
А понеже време за влизане в магазин така и не остана, буквално от улицата влязохме в едно магазинче, откъдето закупихме стабилно количество пармезан и продължихме по пътя.
След завръщането трябваше да прибера последния босилек и решението дойде спонтанно - направата на песто.....Ако ви кажа, че съм спазвала някаква рецепта, ще излъжа......просто обрах босилека и се събра една стабилна китка от червен и зелен едър босилек, които си пасват идеално, добавих 50 гр кедрови ядки, 6-7 сушени мариновани домата, скилидчица чесън, малко розова сол, около 70 гр пармезан и зехтин. Като резултат разполагаме с песто. При отварянето на бурканчето в съзнанието  се редуват различни гледки, сякаш сядам на вълшебно килимче и ме носи някъде далеч, потопена във вкусове и аромати............
 
А скоро, живот и здраве, ще покажа и начини за употребата му в нашата кухня.....
Posted by Picasa

Brownies

 Не зная кой сезон ми е най-любим, но есента носи едно неповторимо очарование с това, че нещата се променят сякаш с часове. Цветовете се сменят и дори не е нужно да се отиде извън града, достатъчно е да се отворят очите и да се погледне навън. Зелените багри постепенно избледняват и дават път на жълтите, кафявите, червените, кестените започват да се падат по земята, а ръцете ни да копнеят да ги събират и докосват. Събрали с много любов слънчевите лъчи, натежали от силата на слънцето, вятърът ги разклаща и поднася даровете на природата на хората...
Когато започнат да падат, се улавям, че джобовете на дрехите ми, чантите ми са пълни непрестанно с кестени, които редя в различни купи у дома. Вярвам, че действат благотворно върху ставите, мускулите и нервната система.  Спомням си, че лечителят Димков ги определял като слънчеви акумулатори, предаващи енергия на хората и даже препоръчвал да се оставят няколко кестена под възглавницата, за спокоен сън. Още не съм пробвала това, но сигурно ако реша, че е вярно, ще заспивам по-бързо....Скоро ще дойде ред и на рецептите с кестени, но преди това една рецепта за добре познат сладкиш, който може да се види във всеки кулинарен блог:Продукти:120 гр брашно1/2 ч. лъж. бакпулвер300 гр натурален шоколад200 гр масло4 яйца120 гр кафява захар20 гр какао, натурално50 гр шам-фъстъкПриготовление:Тавичка с размери 20Х30 см се застила с хартия за печене. Шоколадът се разтапя на водна баня с маслото и се оставя леко да се охлади. Яйцата се разбиват със захарта, добавят се пресятите брашно, какао и бакпулвер и се смесва с помощта на шпатула с шоколадовата смес. Разстила се, пече се около 35 минути в предварително загрята фурна на 180 градуса. Рецептата е адаптирана от списание Sale&Pepe oct 2012







Красива Италия - към Сан Микеле и Тренто

         В София термометрите приближаваха 30 градуса в последните дни на септември, а аз трябваше да се отправя на път към северна Италия. Синоптичните прогнози даваха доста противоречива информация, но на финала пресмятанията се спряха на прогнозни градуси между 14 и 20, с очаквания за дъжд, а две от вечерите следваше да бъдат гарнирани с бури. Това предизвика огромно суетене около багажа, защото все още есенните одежди не са извадени и въобще не можех да се сетя дори с какво разполагам. На финала купища нужни и ненужни неща бяха подредени в куфар, фотоапарат и компютър подредени в раничката, натоварих се на таксито и оттам към Летището- Терминал 1. За втори път пътувам с нискобюджетна компания, не си мислете, че ще се оплаквам, напротив, тръгнахме навреме, кацнахме точно, беше ми забавно, защото капитанът и стюардите бяха българи, та имах чувството, че пътувам с България еър или някогашния Балкан...Самолетът беше чист, екипажът приветлив, пътниците - разнородна група - пътуващи в командировка, мигранти  и емигранти, дами, пътуващи за миланските бутици, въобще ....от всички по малко.....
След кацането в Бергамо, където лекичко припръскваше дъждец, с колегата се отправихме към гарата, закупихме билети за влак и потеглихме към Бреша за първа смяна, после към Верона и на финала към Мецокорона. Крайната ни дестинация беше  Сан Микеле, където ни очакваше хотел на име "Пеещият лъв". Сан Микеле е община в Трентино и се намира на около 15 км от Тренто. Тренто е градът, който всеки българин свързва с българските волейболисти и треньор - Радостин Стойчев и Матей Казийски май все още са там, но дано не подвеждам читателите, не съм много информирана по въпроса. Самият регион Трентино-Алто Адидже е автономна провинция, в която живеят над милион жители. До края на Първата световна война  тази част от Италия е била част от областта Тирол, от Австро-Унгарската империя, а след войната през 1919 г. системата от договори, уреждащи следвоенното състояние на Европа и отрежда да премине в земите на Кралство Италия. И колкото повече се пътува към Болцано (с типичното немско излъчване), все по-често може да се чуе повече немска реч, отколкото италианска.
При пътуването с влак виждахме гордо изпъчените алпийски върхове, многото ливади, безкрайно подредените лозя и ябълковите градини, в които все още се забелязваха едри жълти ябълки, греещи като слънца. Всяка частица от земята, която не е скала, е терасирана и обработена, явно хората си дават сметка, че ако не се грижат за земята и тя няма да им отвърне с плод. Ябълковите градини са пълни с онези специални ниски дървета, които са оформени палметовидно около редове и сякаш се гледа лозе, от което излизат ябълки....Помня подобни дървета от невръстните ми детски години, когато пътувахме към Пловдив и сестра ми се дивеше на малките дръвчета с много огромни ябълки...Защо ги няма днес и по магазините ни има само внос - точно от региона Трентино, не зная.... Преди няколко години в региона на Халкидики, Гърция, бабите се надпреварваха да ме питат за България и да разказват, че някогашния еталон за хубост на една мома бил -"Хубава като българска ябълка". Де ги тез ябълки сега, онези от картините на Майстора напомнят за тях, но....остава само споменът. Самият град Тренто е известен като град на епископите, град, в който е писана историята на католицизма. В Катедралата на града е бил свикан събор, за да осъди протестанството и даде началото на Контрареформацията на църквата.
А в Сан Микеле така и не срещнах нещо особено интересно, с изключение на мястото (а може и да не съм го открила, защото разходката беше само на тръгване от хотела до музея и обратно), заради което пътувахме там -http://www.museosanmichele.it/- можете да направите виртуална разходка из някогашния манастир, в който сега се помещава музеят.
Времето беше приятно, бурята остана в мрачните прогнози, а дъждът заваля, когато вече се отправяхме към София, но тук ни посрещнаха отново високи температури за първия ден на октомври....
И приятно разглеждане на снимките от тези местенца! 


Сан Микеле

И няма как да седнете в ресторант в немскоезична част, без да ви сервират айсбан - свински джолан.....

Института за виното в Сан Микеле- сградата почти започва от музейната...


Сан Микеле . моста над реката,  музеят, изпълнен с детска гълчава и любимото ми дърво с райски ябълки, които още не са узрели и не излизат на преден план като слънца - все си мисля, че тях е имал предвид народът, като разказвал приказките за златните ябълки, слънцата и принцовете и момите.....

Тренто - фонтана пред катедралата и няколко сгради около централния площад


Тренто с обяда ни - гъби със сирена и пица - моята с моцарела и рукола (обожавана от мен) и на колегата ми, която си избра четирите сезона....