сряда, 28 октомври 2015 г.

Хляб наш насущний - хляб с квас

     Хлябът не е просто продукт на трапезата ни. Не случайно дедите ни са казвали, че "от хляба по-голям няма". Някога са смятали, че когато в един дом има хляб, има всичко. Той е бил свято нещо - преди да яде, човек трябва да се прекръсти, ако се изпусне или настъпи хляб, той трябва да се целуне.
     Човек идва на този свят с хляб, хляб се прави за всеки основен момент от живота му и на финала си отива от него пак с хляб.
     Преди всяко хранене в къщите в продължение на векове се е произнасяла и произнася молитвата "Отче наш", където четвъртото прошение е "насъщния ни хляб дай ни днес"!



неделя, 18 октомври 2015 г.

Наградата от Блоговодител и един мус от кестени с райска ябълка

     
     Много време ми беше необходимо, докато подготвя тази публикация. Вероятно всички вече са решили, че тя ще остане в полето на неизпълнените обещания. Няма да се оправдавам....
      И така, преди доста време гласувахме за Годишните награди за кулинарни блогове за 2014. Гласувах и аз, при това, да си призная два пъти, от два различни адреса. Да не мислите, че съм познала наградените във всички категории? Не, моето мнение не е съвпаднало с мнението на журито, но по време на церемонията в Метро Академия имах възможността да се срещна на живо с много хора, с които комуникираме виртуално.
      Дни по-късно мернах информация, че има определени двама победители от гласувалите във всички категории и тези двама души получават Пасатор HB804QR на Gorenje . Не направих връзка, че мога дори да бъда аз. После пристигна писмото от Блоговодител и така се сдобих с един нов пасатор с всички екстри.
Вече няколко пъти го използвам в кухнята,  безспорно е един необходим уред за всяко домакинство. Допада ми, че е по-безшумен от стария ми уред, който е с друга марка.                         Благодаря на Блоговодител за подаръка, ей, толкова отдавна не съм получавала нещо, без да съм го платила, невиждан късмет!

   

вторник, 1 септември 2015 г.

Салата с рукола, кайсии и грилован патладжан

Има ястия, които на пръв поглед за мнозина все още звучат странни и ги кара да свъсват вежди - "да, що за щуротия". За първи път пробвах тази рецепта във времето, когато кайсиите ни се усмихваха от всяка сергия и магазинен рафт. След това остана в графата "любими" за кайсиеното време. До днес, когато на рафтовете в Лидл  мернах отново кайсии. Е, цената им вече е доста висока, но пък все няколко можем да си позволим....


Салата с рукола, грилован патладжан и кайсии

Продукти за 4 порции:
по шепа рукола за всяка порция
4 кайсии
2 малки патладжана
1 домат
козе сирене (на вкус)
За дресинга:
1 суп.лъж течен мед
3 лъж. оцет балсамико
2 суп.лъж. зехтин

Приготовление:
Нарязваме на филии патладжаните, посоляваме и ги оставяме да пуснат горчивата вода. Оставяме грил-тигана да се загрее. Измиваме патладжаните, подсушаваме ги, потапяме ги в малко зехтин и ги гриловаме за кратко от двете страни. Предишния път гриловах и кайсиите, но тогава разполагах с повече. А сега едва опазих четири за салатата от домашните.




петък, 28 август 2015 г.

Бамя с ориз и домати

     На времето хората са се хранели главно със сезонни храни. Приготвяли гозбите си от зеленчуците, които отглеждали в градините си или били в изобилие по пазарите. Е, намирали начин да запазят вкусовете на сезоните по-дълго време чрез консервиране.
     Някога моята баба много употребяваше  бамя. Отглеждаше я в градината си, като се дразнеше, че често си берях букети от нея, които пъхах в една вазичка. Цветовете и бяха много красиви и караха ръцете ми сами да се протегнат и да ги срежат, за да украсят масата ни. А когато малките плодчета се появяха, нижеше нанизи с тях, които сушеше на сянка, а после стояха в избата. Други затваряше в буркани с домати, пиперки и магданоз. И обичаше да готви ориз с домати и бамя. Е, оризът беше от магазина. Но слънчевите домати от подредената и като аптека градина чудесно си подхождаха с бамята.
     Дълги години тази бабина гозба стоеше само в спомените ми. Мислех, че не мога да догодя същия вкус и само ще похабя продуктите и никой няма да я одобри.
До деня, в който гостувахме на една приятелка, чиито корени са от Странджанското село Бръшлян и тя ни нагости точно с това ястие. То бе подготвено по-скоро като гарнитура за обилно количество скара. Синът ни не вкуси от месата, а придърпа тавичката с ориза и бамята и у дома започна да пита зная ли как да приготвя тази вкусотия или да звъня да искам рецептата. Направих я и оттогава тази гозба присъства на трапезата ни през лятото.


понеделник, 17 август 2015 г.

Баунти

     Няма друг десерт, който толкова силно да ми навява мисли за море, палми, кокосови палми и вълни.
А когато е и домашно приготвен, можем да експериментираме и да достигнем мечтания от нас самите вкус. Кокосови стърготини и кондензирано мляко, облечени в шоколад по наш избор и се пренасяме далеч...



събота, 1 август 2015 г.

Джанконада или освежаваща напитка от джанки

Някога, преди доста години, когато бях малка, все се оглеждах за газираните напитки от магазините. Дали защото родителите ми не купуваха много от тях, а при баба ми, където водата не беше добра за пиене, в мазето винаги имаше наредени лимонади, алтай и швепс.



петък, 31 юли 2015 г.

Гладна кокошка просо сънува....мечта за море и сафрид на скара

Май ние хората трудно се радваме на това, което имаме и все мечтаем за нещо друго. Додето беше дъждовно, роптаехме и мечтаехме за лято. А сега то дойде - знойно, цветно и наситено.
В града понапече стабилно, отпуската е далеч зад хоризонта. Ама като ни поднася лято, да е....Няма плаж наблизо, вися в един относително прохладен офис, но вече и той се сгря, мозъкът ми почти завира, но решавам да взема нещата в свои ръце и да си създам илюзията за почивка и море. А нали съм си червоугодник и мечтател, решавам да спретна една "гръцка" седмица у дома.
Решението си дойде спонтанно, както винаги. След обиколка на поредния магазин за строителни материали и магазини за кухни, последва влизане в супермаркет - онзи, който наскоро се разведе с партньора си. Толкова пълен със стока не го бях виждала от много време. А щандът с рибата беше като магнит. Привлече ме сафридът - сравнително едър, а допълнително ме стимулираха и с предложението да ми почистят рибите, които купувам. Речено-сторено - додето се разхождаме около пълните рафтове, рибките са почистени и с ентусиазъм се отправяме към дома.
Но няма да се заемаме с пържене, а вадим оребрения тиган и го мятаме на котлона. Загрява се бързо (че как иначе в тази жега), нареждаме посолените риби върху него, след четири-пет минутки ги обръщаме от другата страна. Рецината е напъхана във фризера за бързо охлаждане. Рибките се нареждат в чиния, наръсваме с риган и няколко капки (е, може и повечко) зехтинче, нарязваме лимони и.....морето вече е близо.
Аз хуквам да ги снимам, а домашните дробят салатката. Бързо, лесно, удобно и толкова вкусно. Ако сипете повечко зехтинче, сосчето е неустоимо и върви в компания с доста хлебец за топене, та може и без салата.

четвъртък, 16 юли 2015 г.

Кускус или лека и вкусна вечеря

Ей, като си навия да се сдобия с някаква кухненска джаджа, нямам спирка. То беше зор за тажин,  в който си бях наумила да приготвям някакво ястие, ама нямах съда...  Обяснявах на домашните какъв е този съд и защо ми е притрябвал, а те ме взеха на майтап. Няколко дни по-късно съпругът ме сюрпризира, че ще пътува до Мароко. Е, за подобна дестинация мигновено подготвих списък с неща, които са ми особено необходими. Не вярвах, че ще донесе тажин, но за моя изненада се сдобих със съдинката. Всички поръчки бяха изпълнени, с едно изключение - марокански кускус. Този, който гледал, все бил в едни чували по пазара, а гълъбчета и разни други птички бодро си кълвяли от него. Екзотични змии също се вихрели в някакъв танц в близост до чувалите. Та човекът решил, че точно този кускус хич не ми е дотрябвал.
То не е лъжа, все пак и тук мога да си набавя и няма нужда да го разнася от толкова далеч. Арабските магазинчето около Женския пазар предлагат изобилие от различни видове.
Първата ми среща с арабския кускус беше доста отдавна и беше странна - не бях очарована от резултата, ама аз съм си виновна,  поварих го доста време и вкусът не ми допадна.
После попаднах на едно предаване на Рудолф ван Веен и той даде урок за доброто му приготвяне и оттогава честичко похапваме от него.
А неговото предложение беше просто -

  • 300 гр кускус се слагат в купа, заливат се с 500 мл врял бульон и се захлупва с една чиния. (Заради него във фризера запазвам сварени предварително бульони, така избягвам готовите кубчета.)
  • А през това време можем да подготвим добавките, които да овкусят всичко. Тук вече рецепта няма -  леко се сотират в зехтин различни видове зеленчуци, нарязва се китка магданоз, малко мента, а ако непременно държим да има и месо и на това намираме колая. Мятаме на скарата малко месо, после го нарязваме на тънки ленти и добавяме към кускуса. 
  • И един от важните уроци на Рудолф- като отхлупим съда с готовия кускус, с една вилица разрохкваме зрънцата, за де се разделят едно от друго....


сряда, 15 юли 2015 г.

Салата от бейби спанак, тученица, рукола, портокал и още нещо


И при нас дойдоха  горещи дни. Слънцето пари, но цветовете сякаш са по-интензивни. Въздухът е пълен със зной, леко трепти, а богатата палитра с цветове сякаш ни залива. Заставайки пред фурната на печката, в главата ми се появява знака "стоп", е след него веднага иде "влизането забранено". Ами какво да пъхам в забранената зона, като мога да намеря и друго решение да поднеса на домашните храна...
     Няма нищо особено в тази салата - небрежно нахвърляни листенца от бейби спанак, също толкова малки листенца от широколистна рукола, листенца тученица, парченца сирене, нарязани късчета червен портокал и едно чери-доматче за разкош. Всичко това гарнирано с парченца орехи,кратко загряти върху сух тиган, а след тях лъжичка-две семена от коноп. И на финала иде ред на онова, което да обедини вкусовете, да ги накара да доставят истинска наслада за сетивата - дресинга. Ето го и него - лъжица портокалов сок, чаена лъжичка мед, лъжица балсамико, две лъжици зехтин, хималайска сол на вкус, завъртени във вихрен танц от една бъркалка за яйца и готовата течност издава звук на задоволство при срещата с горещите орехчета и придава фин блясък на зелените листенца, нежно полегнали в чинията.

понеделник, 6 юли 2015 г.

Едно ми е вишнево.....че и лавандулово....

Какво правят нормалните хора в събота - полунощ? Така попита една приятелка от социалната мрежа в този час. Нямаше как да и отговоря какво е нормално за мен и дали и аз съм нормална, съдейки какво правя....всичко се забърка съвсем.
А съботата беше наситена с емоции, аромати и цветове. Мина се през бране на вишни и малини, разходка по поляни, бързо барбекю, отново разходка, неочаквана среща с лавандулова нива и на финала...някой трябваше да се заеме с вишните(вече почти в полунощ).
    От много години си мечтая да попадна в лавандулови поля. Онези снимки на лилавите ниви из Франция гъделичкаха въображението ми, но все не попадах на подобно място. Преди няколко години пътувах неколкократно до Марсилия. При едно от пътуванията ми бях изумена от носещия се около мен аромат на лавандула. На излизане от хотела се усещаше, после по улицата, то вярно, че това е символът на Прованс, но така и не намерих обяснение кога всички колеги успяха да закупят подобен парфюм. По-късно ароматът неуловимо се изтегляше и градът със своите мириси успяваше да го потуши. В залите за конференцията вече не усещах този полъх, а познати други аромати. Реших, че нещо съм повредила рецепторите си. До последната заран, когато рано сутринта трябваше да тръгна към спирката на автобуса за летището и последва нова среща с пленителния аромат. И откъде идваше? От цистерните, с които миеха улиците на града....
Та мечтаех си и аз да се озова сред тези поля, а после прочетох, че България е на първо място по производство на лавандула в Европа. Миналата година пътувах към Варна с колеги в автобус и успях да им надуя главите, че няма как да спрем и да се разходим около лавандуловите поля в Шуменско. Мрънках, ама си ми беше мъчно, че не съм в кола и не мога да сляза.
И в събота привечер, прибирайки се от Долна баня, малко преди Костенец, съзрях нещо лилаво и мигновено трябваше да проверим какво е това. И сбъднах мечтата си... Седях около цветовете, дишах, набрах си букетче, съпругът си прави фото сесия на един тестови автомобил, а аз дори не мрънках да си тръгваме. Услужливо давах акъл какво още може да снима. Ей, да не си помислите, че сме стъпкали лавандулата, там, където е колата, имаше незасадено място и се правиха страхотни маневри, за де се нагласи на мястото за снимка.
  Е, на финала  връщане у дома в късна доба и старт на вишневото занятие. Почистване на костилки, един сладкиш за отскок, вишновка и конфитюр, слушане на някакъв филм и поглед към телефона и мейл и социални мрежи....
Вишновката за първи път заредена с водка - по рецептата на Мария - с водка и почистени от костилките вишни. Химиците роднини дадоха акъл, че ако ги оставя, ще се концентрира метанол, та не е добре, а аз нали от химия не отбирам, но пък слушам...Ще видим как ще стане и за какво ще се ползва по-нататък.
И на финала, ако не сте се замъглили съвсем, време за рецептата на сладкиша:



сряда, 24 юни 2015 г.

Еньовден и не-имен ден, но с кростата с кайсии и шоколад

      Заранта едва станах, не излязох на високите хълмове да посрещам изгрева на слънцето, не успях да се потъркалям из росните поляни, нито да се мия в горски поток, в който се е къпало слънцето. И билки и цветя не набрах, та да свия венец. Ама си намерих успокоение - ще опитам да го направя след 14 дни, по стар стил.

четвъртък, 18 юни 2015 г.

Кейк с ревен, ягоди и марципан

До миналата година не бях срещала ревен в нашите магазини. Първата ми среща с него бе в Германия преди доста години. Обичам да дегустирам нови неща. От предложените десерти този, който съдържаше ревен, беше за мен непознат. Спомням си, че имаше много приятен вкус, след това трябваше да видя какво е това нещо, което се ползва за направата. Дълго спорих с колегите дали това не са стебла на някакво червено цвекло, но на финала ме убедиха, че ревенът е различен. Миналата година за първи път видях ревен в супермаркет "ХИТ" и бързо грабнах няколко пръчици. Тази година го намирах отново по рафтовете на същия магазин, както и в Метро. Правих сироп, но той вече е в историята, толкова бързо свърши.
След сока дойде ред и на кейк - с наситен вкус - усеща се плодово-тръпчива нотка, много приятна влажност и пленителен вкус.
За полезността на ревена е писала Мария, можете да прочетете при нея. Само да напомня, че листата му не се консумират, а стеблото се бели с белачка (а лесно върви и без уреди - просто с издърпване от основата). Ако не го обелите, ще имате нещо влакнесто в сладкиша, което не е особено приятно.  Та не пропускайте старателното обелване от основата до върха на пръчката.

Кейк с ревен, ягоди и марципан


  Продукти:
2 пръчки ревен за тестото и една за декорация
100 гр захар
100 гр масло
1 ч.лъж. ванилов екстракт
1/2 пак. бакпулвер
3 яйца
70 мл течна животинска сметана
щипка сол
марципан - около 70 грама (ползвам този от ИКЕА)
около 10 средни ягодки
175-180 гр брашно

Приготовление:
Загряваме фурната до 180 градуса - горно и долно печене. Обеленият ревен (двете пръчки) се нарязва на малки кубчета, нарязваме на четвъртинки ягодите, а в съдинка натрошаваме а малки топчета марципана. Ревена и ягодите поръсваме с 1-2 суп.лъж. захар (кафява).
Маслото се бие със захарта, ванилията  и жълтъците, Белтъците се разбиват на сняг. Към сместта с жълтъците добавяме сметаната ,брашното с бакпулвера, после с шпатула присъединяваме белтъците. Добавяме ревена с ягодите и марципана. Понякога добавям настъргана кора от лимон и/или лайм. В правоъгълна форма, застлана с хартия, изсипваме сместа, в центъра слагаме пръчка ревен за декорация и печем около 55 минути. Ако имате сладко от ягоди, може да ползвате течната му част за намазване върху ревена, за да се подсили червения му цвят. За красота може и пудра захар да се наръси, но нарочно я спестихме.

Изваждаме от формата, охлаждаме, Ароматите се смесват и нежният вкус завладява небцето, а компанията на кейка - кафе или чай, изборът е ваш!
И да си призная, при втория кейк (тъй като в рамките на седмица правих два пъти)  не спазих реда на добавяне на продуктите - нещо бях разсеяна и събрах масло, захар, целите яйца и после всичко останало....Но никак не се отрази на вкуса, уверявам ви! Този - леко обърканият при приготовлението е на снимките!
Да ви е сладко!

вторник, 16 юни 2015 г.

Кейк с тиквички и боровинки

Жегите вече започнаха, но все пак ни се прищява нещо сладичко. Вярно, че вече по пазарите има толкова много плодове, но понякога имаме нужда и от нещо тестеничко (поне у дома е така).
Сега ще ви представя един кейк, подходящ за сезона. Правих го точно преди година, тъй като тогава в градината ни произвеждахме главно тиквички и краставици. Доматите бяха почти под бройка, но за сметка на това, тиквичките - в изобилие. Та след всички солени варианти, им дойде ред и за употреба в нещо сладичко.  Във фризера и тогава, както и сега имаше останали замразени боровинки и комбинацията се получи определено вкусна. Собствено производство тиквички нямам все още, нали сме  височко във Витоша, но  пазарите изобилстват от тях. И преди отново да дойде ред на тази рецепта, да я споделя:

Кейк с тиквички и боровинки
Продукти:
3 яйца
1 ч.ч. олио
3 ч.лъж. ванилов екстракт
2 1/4 ч.ч. захар (може да се смесят бяла и кафява, както и да се намали количеството)
2 ч.ч. настъргани и отцедени тиквички
3 ч.ч. брашно
1 ч.лъж. сол
1 ч.лъж. бакпулвер
1/4 ч.лъж. сода бикарбонат
1 ч.лъж. канела
2 ч.ч. замразени боровинки
Приготовление:
Загряваме фурната до 175 градуса. В купа смесваме течните съставки, които разбиваме с миксер за кратко, добавяме изцедените тиквички, сухите съставки - брашно, сол, бакпулвер, сода и канела и на финала оваляните в брашно боровинки. Готовата смес изсипваме в намаслени малки формички (при мен формата с четири гнезда).  Печем 35 минути, а ако се приготвя в един съд, времето би трябвало да се увеличи до  45 минути.
Ароматът на канела и ванилия чудесно хармонира с боровинките, а тиквичките трудно се разконспирират дори от най-предубедените. А лекото разхлаждане след жаркия понеделник предизвиква да включим фурната.
Добър апетит!

понеделник, 5 януари 2015 г.

Краят на "Мръсните" дни

            Денят преди Богоявление е популярен с много наименования - "Кръстци", "Зимен Кръстовден", "Попова Коледа" и "Неядка". Това е краят на "Мръсните" дни. Всички демони и караконджоли, които са бродили на воля от Рождество до този ден, се прогонват. На този ден заранта свещениците тръгвали по селските къщи да ръсят със светена вода. Това го наблюдавах из селата в Гърция, но тук не съм виждала подобно нещо. Ако някъде има такава практика, моля да споделите. 
А вечерта в Родопите казват, че се "кръщават" ветровете и се бият помежду си. 
     Вечерта срещу Богоявление е третата кадена вечеря (след Бъдни вечер и в навечерието на Нова година). На трапезата не се поднася месо. Нареждат се постни ястия, червено вино и пита.
Имам някакви смътни спомени от детските години за тази вечер, помня, че прикадяваха трапезата със станимъшки сърмички и пита на баба, дядо ни топеше парченце от хляба в чаша с вино и ни караше да го хапнем. После по тези празници почти не ги посещавах, оставаха само ваканционните визити. Е, сега съжалявам, опитвам се да си спомня много неща, но .....явно в тези години съм приемала нещата за даденост и съм смятала, че винаги ще има кой да ми разказва и прави нещата.
Преди три години присъствах на "кадена вечеря" в село Кали Вриси, Драмско ( някогашното Горенци). Там казват, че във всяко семейство имат да правят "един хадет" - "Кандилка". Любезният ни домакин Никос и майка му Елени ни поканиха да споделим трапезата им. На нея бяха подредени сърмички, варено жито, боб, сирене, тиросалата- салата от сирене, хляб и вино. През цялото време тя се вайкаше, че вече е стара (на 89 години) и не я държат краката да направи пита като едно време, та сега я е взела готова от пекарната. Никос прикади трапезата, разчупи хляба, а първото парче трябваше да потопим във виното и след това да опитаме от всички ястия. После с кадилницата излезе да прикади останалите помещения и двора. А аз гледах всичко като омагьосана, сякаш загубих връзка с тях и се преместих малко на север, от другата страна на Родопите, в бабината къща и спомените нахлуха в главата ми. Сетих се, че тогава ми разрешаваха да лягам мнооого късно. Слушахме разкази на дядо, после ни караше да му пеем песни. Не помня друго, но сега вече зная историята - в нощта срещу Богоявление в глуха доба се отваря небето. Който можел да види това, получава всичко, което пожелае. Та затуй някога не спали през нощта. 
А легендите разказват за един мъж, който не спал и дочакал да види отвореното небе. Но в този миг, когато трябвало да изрече своето желание, се объркал от вълнение. През цялото време си повтарял как ще поиска от Господ шиник жълтици, а в заветния момент сбъркал и рекъл - "Боже, дай ми шиник глава". Та "молбата" му се изпълнила и глава му пораснала като шиник.
       Та внимавайте с пожеланията, защото може и да се отвори небето и каквото си пожелаете, да се сбъдне!
     Затуй по-добре здраве да си пожелаем, радост в очите на близките ни, да не спираме да мечтаем и рискуваме, да доставяме радост, да бъдем обичани и да обичаме, а всичко това е по-тежко и скъпо от шиника с жълтици!
   Не успях да намеря снимките от тази "кадена "вечеря, но споделям с вас една зимна приказка и едно толкова красиво синьо небе в мразовит януарски ден.