Баумкухен и "От всичко по малко" на две години / Baumkuchen

     Не обичам особено собствения си рожден ден, та взех че прехвърлих тези чувства и на блога си. И както и аз съм се появила на белия свят в първите минутки на Нова година,  взе та ме напъна и малко преди рождения ден да правя блог. Не се замислих особено, просто го направих импулсивно, получих подтик от дъщерята,  а като започнах, осъзнах колко много неща трябва да правя, как трябва да избирам време за снимки, да наглася нещата и намеря светлина, да продължавам да си събирам разни чинийки (останали по една-две, ама все не потеглящи към боклука, а сега специално закупени и по една), минах и събрах от роднини старите месалчета, наизвадих всички парцалчета, а страстта ми да събирам разни стари нещица започна да си намира оправдание. Така се оправдавам с големите нощви, които едва размятам из малката кухня,  че ги пазя само заради блога, започнах да чета за фотографии на храна, досаждам на доста фотографи с идиотски въпроси за снимането. Не че и преди не го правех, но поне питах за това как да уловя движение и емоция .  Чета, питам, ама понякога няма ефект, май по-често няма. Започнах да оставям бележки към домашните да не ядат нещо, което не е снимано, а после точно когато видя леко нацупените им физиономии, се ядосвам на себе си и с гръм и трясък разрязвам готовото нещо. Та така част от нещата никога не виждат бял свят.
   Миналата година дори не бях забелязала, че имам рожден ден на блога, но тази.....лампичката светна....
      Но хайде, време е за представянето на един от любимите ми немски коледни сладкиши - Дървесен сладкиш, който до момента съм хапвала само от магазин. Някога го пекли на шишове в специални пещи, ама нямам пещ, та реших все пак да пробвам друг вариант. От години питам една приятелка от Германия как се прави, а тя все ми казва, че е много трудно, че трябва специално нишесте  на .Dr.Oetker- Gustin - да, ама вече го има и у нас. Та тя вместо рецепта все ми пъха в коледната торба по един сладкиш. Но трябва да се пробва, за да зная, че не мога да го направя....или пък мога. Порових из нета за рецепти, извадих немските книги с коледни сладки и започнах....

Baumkuchen

Шоколадови звезди и старт на печенето

   Традициите не са това, което бяха....Бях си наумила да изневеря на почти традиционното печене на огромни количества сладки, които се пакетират и разпращат към приятели и близки. Правех сметки, че ще изпека само за домашните, а за останалите ще приготвя нещо друго. Няма да се повтарям, я...то нали си имаме едни сладки, без които у дома се казва, че Коледата е невъзможна. Но с наближаването на празника се появиха и намеците за сладките, та ...вместо да философствам, да запрятам ръкави. Настроението за празника още е малко изкуствено, опитвам се да си го създавам, декорирайки по нещо всеки ден, пускайки си коледната музика, но като погледна навън, мръсната сивота ме връща обратно към началото....снегът ми липсва, за да почувствам наближаващата Коледа. Липсва ми неговата белота и чистота, ще ми се нещо да прочисти нещата наоколо...
И ето първите сладки за Коледа 2013-та :

ШОКОЛАДОВИ ЗВЕЗДИ

 

Рецептата-  ами нищо ново под Слънцето....вече публикувана,   а авторството и - ами Ирка.....

Продукти:

230 гр. меко масло

250 гр. бяла захар

50 гр. кафява захар

2 яйца

1 ч.лъж. шоколадова есенция

1 к. лъж. есенция ром

50 гр. какао

50 гр. черен шоколад (разтопен на водна баня)

1/2 ч. лъж. бакпулвер

330 - 340 гр. брашно

щипка сол

Приготовление:

   Брашното се пресява заедно с бакпулвера и солта. В съд разбиваме мекото масло със захарта, поставяме едно по едно яйцата, шоколада, какаото и брашното. Замесваме не особено твърдо тесто, което оставяме завито със стреч фолио в хладилника за час. Разточваме тестото върху набрашнен плот с дебелина около един сантиметър, печем в предварително загрята на 180 градуса фурна за около 8 минути върху хартия за печене. След изваждането върху горещите бисквитки поставяме по 2-3 шоколадови капчици, а върху тях запечени безсолни ядки, нарязани на ситно карамелени лакта бонбони и декорираме с малко разтопен бял шоколад. Шоколадовите капчици играят ролята на лепило за ядките и бонбоните, а белият шоколад допълнително ги фиксира. 

И тъй като се опитвам да си създам настроение за празника, въпреки че не ми се получава с пълна сила, видях една малка елхичка, която струваше само 3 лв., свежа и ароматна, в саксийка и трябваше да я взема и отнеса у дома.....поукрасих я, а на финала обявих, че това ще бъде нашата елха тази година. Е, дъщерята тъжно каза, че елхата е малка и под нея само семпли  подаръци ще се поставят, но баткото контрира, че малките неща са по-така....Ха да видим....

Свещник/ ваза или как да използваме стъклената бутилка от празничния Tuborg

    Модата в коледната декорация у дома не вирее. Всички цветове за празника се подбират според настроението, а някои цветове са вече почти традиционни. И тъй като в хола има диван със сини цветове, все се завъртам около синята гама. Поне додето не се промени дивана, де....
   Та сега да поднеса поредната  идея за декорация. Ползвам синя бутилка от бира, защото много ми допада, други цветове освен кафявата и зелената не съм мяркала, та затуй тази ме плени. Бирата не съм пробвала, но шишенцето ми върши перфектна работа- върху него лепя клонче, панделки и звездовиден анасон, малко блещукащи топченца, а в гърлото му забождам свещица. А тъй като запасите от свещи посвършиха,  предлагам само бутилката,  остатъци от свещта има по дъното на бутилката.
С пожелания за весела подготовка на празниците и сияйни усмивки и радост!

Карамфилено- канелено коледно дърво

     Голямото сладкоправене у дома още не е започнало, всеки ден имам разни задачи, обикалям наляво-надясно, задачите валят, а уж съм в отпуск....най-сигурният начин да не мога да се завъртя из къщи...

     Но празникът иде и започвам да отделям всеки ден по малко време за рефрешване на декорацията. Елха няма все още у дома, ще ми се живото дръвче в саксия да дойде по-късно, за да не му окапят връхчетата от топлината. Извадих старата изкуствена, която е оплешивяла и отново я прибрах. Няма кога да издирвам нова изкуствена елха, затова запретвам ръкави и започвам работа по декорация с налични материали, с естествени пръчици, подправки и природни средства. 

        И след като  Коледата у дома не е разнесла аромата си на канела и карамфил,  започвам да ги ползвам в декорацията. Това коледно дръвченце ароматизира невероятно приятно, ароматът на карамфил доминира около него.

На гости на Ева Тонева с унгарско коледно руло "Бейгли"

     Днес съм на гости на един много специален човек - еталон в кулинарията и нейното фотографиране, който тази година реши да отбележи коледната подготовка по един нов начин - канейки гости и отивайки на гости. А сайтът на Ева е едно от местата, които винаги са ме привличали - с точните мерки в рецептите и снимките, които те карат да се огледаш за нужните продукти и да започнеш изпълнението на рецептата, които те карат да обръщаш внимание на най-малкия детайл и да търсиш перфектната визия.

     Когато получих поканата за гостуване от Ева ми се подкосиха краката, не можех да повярвам. Естествено, че се зарадвах, но  и изпаднах в паника. Вярно, че това е първото ми гостуване като блогър, но  появата в сайта на Ева не е шега работа. Домакинята ми може да презентира по такъв начин и купчина трошици, че всеки да започне да преглъща и да изпадне във възторг. Е, аз със снимките не се спогаждам особено добре всякога, но...ще моля за снизхождение.

Да си призная – готвих и снимах няколко неща, не одобрих снимките, но сега реших, че точно тази рецепта ще представям и няма за кога да отлагам....Е, изгорих леко рулата, ама нали това е правило, когато много се стараем за гости. А на гости с празни ръце не се ходи.

И  тъй като сега всички сме завладяни от магията на Коледата, нека представя едно любимо предложение, което винаги става перфектно, не изисква сложно месене и оформление, а е невероятно вкусно – без значение коя от плънките ще изберете....

И преди да представя рецептата, искам да благодаря на Ева за точните рецепти, прелестните презентации и това, че никога не пести добрите думи и дава кураж всекиму!

КОЛЕДНИТЕ СЛАДКИ -финал

   Всички сладки вече са изпечени, остава едно коледно руло, което ще бъде изпечено за коледната утрин. Сега имам голямата задача да направя кутии, имах закупени коледни торбички от ИКЕА, но те вече привършиха, сега се оказа, че трябва бързо да намеря решение с опаковката на сладките.
Част от тях вече ви показах, останаха последните два вида- коледните кантучини и специалните сладки по немска рецепта - от моята приятелка Керстин.

По бисквитките "яйчен венец" да уточня нещо, което съм пропуснала миналата година- току-що ми звънна една приятелка, която ги прави и каза, че тъй като яйцата и били прекомерно големи, тестото било доста меко, естествено в подобен случай се допуска сипването на още малко нишесте или брашно, а ако лепи много и в помещението, в което се работи е доста топло, тестото може да престои за около половин час навън или в хладилника и тогава ще бъде готово за употреба.
   Кройката, която направих за кутиите за подъръчните сладки и картона, който закупих, се оказаха пълен провал, но сега ще продължа с опитите и се надявам до утре да съм намерила решение, в краен случай ще следва бърз тур до ИКЕА и пазаруване на торбичките от там.
И това са последните сладки от коледната серия:

Пожелавам на всички здраве, топлина в душите и сърцата и незабравима Коледа с близки и приятели!

Kourabiedes / Любимите бели бадемови гръцки сладки

          От много години харесвам едни гръцки сладки, чиято рецепта така и не можех да намеря, пробвах много варианти, но все нещо не беше както трябва. Ядките стояха цели, тестото ставаше с друг вкус, с две думи не ставаше. Е, така при всяко пътуване до южната съседка не пропусках да си закупя по една кутия, която трябваше да се подслажда и да се похапва бавно и с наслада, а после да се чака до следващото пътуване.
    Преди няколко дни открих един фантастичен блог - на Катерина и рецептата най-отгоре  беше точно за  курабиите. А вчерашният ден беше ден на голямо печене на сладки, но първо заложих на сигурното, на тези, които най-много се харесват у дома и сред близките ни. А след прибирането на сътвореното в кутии дойде ред и на тези курабии. Едно от упътванията за направата им малко ме смути - биенето на маслото с пудрата захар за цели двадесет минути, но реших, че ще спазвам точно инструкциите. Е, леко ми писна с ръчния миксер да разбивам толкова време, но май резултатът оправдава усилията.

Време е за рецептата, да не отегчавам никого....
Продукти:
300 грама масло
110 грама пудра захар
600 грама брашно
1/2 чаена лъжичка бакпулвер
1 чаена лъжичка ванилов екстракт
25 милилитра ром или коняк /ползвах ром/
125 грама бланширани бадеми.

Приготовление:
   Фурната се нагрява до 160 градуса и в нея се запичат бадемите до златист загар. Охлаждат се и се слагат в хартия и се начукват с помощта на точилката или нещо твърдо. При това действие понеже не бях загънала добре хартията се разхвърчаха бадеми по цялата маса, един-два и по пода, но събрах бързо всичко, ползвах хаванчето за няколко удара.
   Мекото масло се разбива с пудрата захар за двадесет минути, подчертава се важността на времето, за да бъдат по-въздушни самите сладки.Прибавят се пресятото брашно с бакпулвера, рома и на финала бадемите. Правят се топчета, като всяко от тях е около 35 грама, редят се върху хартия и се пекат на 160-170 градуса за около 20-30 минути. Не бива да стават златисти, а да си останат бледички. След изваждането от фурната се пулверизират с вода от портокалови цветчета и се ръсят обилно с пудра захар.
Аз самата още се облизвам около тях като котарак, но дъщерята каза, че са невероятно добри и това е рецептата!
Да не забравя, станаха 38  топчета, демек 38 курабии. Ако и на вас ви харесват гръцките курабии, това е рецептата!

                                                        Весели празници!

ХЛЯБЪТ ЗА БЪДНИ ВЕЧЕР

    На 24-ти декември се е родил младият бог  и в негова чест се принасят жертви.  Според традицията има три кадени вечери, които се наричат бъдни вечери. Най-важната е Бъднята вечер срещу Коледа. За тази вечер са потребни специална трапеза, на която присъства обреден хляб, кадилница с тамян, бъдник и коледари. Трапезата се подготвя във всеки български дом, вече няма фамилия или домакиня, която да не брои колко ястия са наредени на масата, преобладаващият брой от фамилиите спазват традицията на този ден да се сервира постна храна. В някогашните стаи с огнища поставяли миросания бъдник, нареждали се всички около богатата трапеза, стоят прави, докато най-възрастният мъж прикади с тамян от дясно на ляво три пъти трапезата, после обикаля да прикади всички стаи и стопански постройки. Някога, когато животът на хората е бил пряко свързан със земеделската дейност дедите ни ползвали вместо кадилница палешника на ралото. Днес няма как да търсим палешници, в магазините може да се намери керамична кадилница, в църковните магазини има специален въглен и тамян.
   Но...да се върнем на хляба... Без хляб няма Бъдни вечер, не може да се прикади трапезата и дома.  Хлябовете са три вида, според различните шарки.
    Първите са тези, посветени на празника, като един вид безкръвно жертвоприношение, а и имената им говорят за това - боговица, богова пита, светец.
   Вторите са хлябовете, посветени на занятията - а някога това са били земеделието и скотовъдството, имената им са много.

Рисунка на художника Борис Шаров и описание на хляба, дело на големия етнограф Христо Вакарелски

   Преди години, когато разказвах на децата си защо правим точно тази декорация на хляба и обяснявах за кошарите, кокошарниците и харманите, те мигновено ми обясниха, че ако хлябът трябва да е посветен на занятията не е зле да сложим отгоре декорация- компютър, кола, химикал, книга.....Та така украсявахме заедно хлябовете. Та и до днес, когато правим хляб, който разделяме с кръстен знак на четири части и почти винаги всеки поставя своята декорация, та така да отправи своите пожелания и въплъти своите мечти в хляба.
    За съжаление не съм снимала тези хлябове, та ще ви покажа нещо, което намерих в компютъра си  - рисунка на художник на  обреден хляб и снимка. Независимо дали някой изкарва прехраната си от земеделие и скотовъдство или живее в град и няма нищо общо с тези занятия, ако ви харесват шарките, можете да ги направите.

Бъднивечерски хляб от Търновско

   Аз самата още не съм решила към каква декорация на хляба ще се насоча, която да бъде основна и към нея всеки у дома да прибави по детайл, но ще опитам да снимам поне суровата питка, додето е светло и се получава някаква сносна снимка.
   И да не забравя за хлябовете за коледарите - вития-превит кравай. Не че в нощта ще срещнем коледарски дружини, но пък защо не да има кравайчета за идващи на гости дечица на Коледа.....
    И така, всеки може да направи хляб с украсата от тесто, която реши, понякога шарките може да не са особено отчетливи, но не това е най-важното- вкусът и щипката обич и преклонение към традицията!
Хубава Бъдни вечер на всички!

Първите коледни сладки за 2012-та

   Коледният дух е в душата ми, но не владее нито времето ми, нито делата ми. Миналата  събота и това, че бе работен ден като че спомогна всичко окончателно да се обърка. Работа прекалено много, това си е издевателство, а задачите не позволяват  отпуск оставане у дома. А този факт сам по себе си помага да се подсили нервността. Е, разбира се и да се размечтае човек - за спане до късно, за топло одеяло, за хубава книга и за аромати. Ароматите на ванилия, канела и карамфил, които да попиват не само в моите сетива, но и да оставят диря в цялото жилище и да повишават тонуса на всички за празниците. Идеята да се произведат огромни количества сладки, които да бъдат поставени в различни опаковки и да поемат към домовете на приятелите и близките постепенно е застрашена, но днес вече с огромен ентусиазъм решавам да се поправя  и така - голямото печене започва!

Презентирам ви първите сладки, направени в неделя вечерта и грижливо съхранявани да не бъдат подложени на унищожение преди да им е дошло времето!

А рецептата вече е публикувана, защото това са сладките, без които Коледата е невъзможна у дома- ванилените сладки за Коледа!
До нова включване вече с ентусиазъм, защото този пост бе започнат от няколко дни и отлежаваше, а до снимки така и не стигах, доста уморена от липсата на почивка и непрестанно излизащите нови задачи, но сега настроението се връща и съм пълна с енергия за кулинарни дела! До скоро!

Бабината постна питка

   Преди коледните празници има пост, който не е никак труден, за разлика от този преди Великден. Може да се похапва риба, зехтин и различни морски дарове, та то си е направо глезотия. Нещото, което ми пречеше е невъзможността да се похапва шоколад, ама и на това му се намира колая. На пазара има достатъчно видове натурален без мляко, така че проблемът е разрешен.
   Съпругът ми като фен на месото е леко раздразнен, но аз приготвям за желаещите у дома месо, така че сърдити да няма. Да си призная, че не пропускам предложенията на всички в нета, с месо, без месо, като дори си набелязвам различни идеи за времето на празниците. До момента не е имало месо, което да ме накара да хукна да правя спешно нещо подобно и да похапна от него. Все още има доста пресни зеленчуци и като техен върл фен мога да ги похапвам сурови или сготвени в различни ястия.
Много хора ме питат защо го правя, не мислете, че съм религиозен фанатик, просто така съм решила, трябваше да проверя волята си, а и  организмът ми се нуждае от леко прочистване. До момента имах една единствена забежка и изневяра на режима си - трябваше да направя една торта, та се наложи да пробвам сладостта, тъй като не спазвах точна рецепта и вкусих от крема.
   Та поради тази причина до Коледа питките у дома ще бъдат постни, а хлябовете  - ами те са си такива, но в тях има зехтин, ядки всякакви, семенца, маслини, сушени доматки, чушчици, предложения колкото щете.
Тази питка съм преписвала от голямата тетрадка с рецепти на майка ми, която е озаглавена "Постна питка от мама", а при мен е със заглавието "...от баба ".  Преди години никак не ми се удаваше да направя хубава питка, комай онова напътствие за брашното, колкото поеме ме караше да сипвам, сипвам и накрая се сдобивах с една твърда топка, която на вкус особено не струваше. Ама това си беше предизвикателство и трябваше да зарадвам всички у дома с хубава питка... Е, гледах внимателно какво и как се прави, пробвах със собствените си ръце и разбрах, че като всяко живо нещо и тестото има своите си тайни и трябва да се научиш да го разбираш, трябва да усетиш душата му, да проговориш на неговия език.
Та вече знам какво значи "колкото поеме", важното е да се знае дали тестото трябва да е меко или по-твърдо.
Продукти:
1 суп. лъж. сол
1 суп. лъж. оцет
1 ч. лъж. захар
мая, колкото кибритена кутийка
1 буркан хладка водичка –това беше мярката на баба ми
3 суп. лъж. олио, а у дома се ползва зехтин
     С около една чаена чаша от топличката водичка се разбърква всичко без мазнината, прибавя се малко брашно да стане като кашичка. Оставя се да втасва около 15 минути, прибавя се останалата хладка вода, пресято брашно и се оформя едно мекичко тесто. А понеже е все още лепкаво, сипвам мазнината и с нея оформям на топка, която оставям да втаса. По въпроса за количеството брашно - в зависимост от вида му - бяло, пълнозърнесто, типово, вие сами ще усетите. Миналата години получих един стабилен чувал с бяло брашно от Асеновград, което беше леко тъмно и дразнеше майка ми и леля ми, но на мен ми допадаше, защото имаше вкус и аромат, та мярката ми за него беше доста различна. Сега ползвах брашно на Софиямел, бяло, тип 500 и сипах около 850 грама, но на финала добавих няколко лъжици, на които загубих бройката лекичко - та дали бяха 2 или 3 не мога да кажа.
След като почти удвои обема си, се прави питка, която се поставя в намазнена висока тепсия или върху  хартия за печене, мъничко от тестото се оставя за декорацията отгоре, намазва се с олио и се оставя да втасва. На финала се декорира с тестото, което се навива на фитили, оформени с брашно. Пече се в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 40 минути, тъй като тавата ми за пити е дълбока - от стара електрическа тенджера. Но отново зависи от фурната, а за сигурен резултат не е зле с едно дървено шишче да се провери готовността.
След изпичането леко се напръсква с водичка, завива се с кърпа и се праща да обиколи нивката, а после се охлажда върху решетка.
Това е старата ни рецепта, която си мислех, че вече съм споделила, но май съм мислела и забравила...

Коледна декорация Christmas decoration

Днес е 1-ви декември и вече стартирам с декорацията на дома. Това си е дълъг процес,  защото паралелно с изваждането на вече голямата колекция от играчки и различни декорации има и такива, които трябва да бъдат изработени сега, в навечерието на празника.
Представям ви първата - люлка с бебе - подобно на Младенеца, роден в ясли, пред вас застава едно бебе в орехова черупка като от приказката на Андерсен.

За направата му е нужна половин орехова черупка, ако разполагате с по-голяма би било перфектно, малко плат, 2 карфици с главички , едно дървено мънисто за главичка, панделки, малко сух цвят и зеленина, звездичка за залепване върху главичката и разбира се, силиконов пистолет. В празната черупка поставете завивката на бебчето, под която подпъхнете малко памук и подлепете добре със силиконовия пистолет. Попълнете черупката в горната половина със сухи цветя и зеленина, сложете една връзка за окачване и две или три панделки, топлийките с главичките навън, на финала самата главичка на бебето.  Това не е най-перфектното оформление, но не успях да открия всичките си дрънкулки за Коледа, които се разкостват и служат за направа на нови нещица.
Ето двечките черупки, които направих снощи, а ако вдъхновението за повече ме споходи, може и още да сътворя.

А това е първата коледна звезда, която се настани у дома, тъй като моята от миналата година е просто голяма, но лишена от цвят....

Приятна подготовка за празниците и весело настроение на всички!

Amerikanische eierkränze/ Бисквитки "Яйчен венец"

Смятах, че вече съм приключила със сладките коледни приготовления, но в мига в който дъщеря ми се завърна за празниците и провери съдържанието в различните кутии, отбеляза липсата на двата вида бисквитки, без които не минава Коледа у дома. Естествено, изходът бе в запълване на пропуска и бързата им направа. В оригиналния им вид, получен от моята приятелка Керстин преди доста години, тези бисквитки се оформят като кръгчета  с дупка (наподобяващи коледен венец). Само че от доста години този начин на оформянето на бисквитките е само история и сега ще разкажа и покажа по какъв начин ги оформяме у дома. Но преди това продуктите и след тях към направата....

Продукти:
 250 гр. размекнато масло
125 гр. захар
1 пакетче ванилова захар
2 яйца
1 жълтък
300 гр. брашно
150 гр. нишесте
1 ч.лъж. бакпулвер
Размекнатото масло се разбива със захарта, а към тях се прибавят едно по едно яйцата и жълтъка, нишестето, ваниловата захар и пресятите брашно и бакпулвер. Оформя се меко тесто, което стои доста лепкаво. Оставя се в купа, завита с фолио в хладилника да престои поне половин час, след което от него се вземат малки части, които се оформят на фитили ( като цилиндри- саламчета с диаметър около 4-6 см. Вземам един стар накрайник, който преди години ползвах за направа на целувки (ако предпочитате можете да ползвате специален шприц, аз лично не обичам да го изваждам от кутията, сглобявам и мия и отново да прибирам), пъхам фитилчетата в него и с лек натиск с пръст оформям тези розички (или звездички-въпрос на интерпретация) върху хартия за печене. Изпичаме ги в предварително загрята фурна на  180 градуса за 10-15 минути. Оставяме ги да се охладят.
След изстиването им потапяме горната им част в глазура, направено от 3 суп. лъж. пудра захар, 3 суп. лъж. ( с връх) натурално какао, 3 суп. лъж. прясно мляко и 100 гр. масло. Тази смес затопляме на котлона, а когато се смесят добре съставките, охлаждаме, като разбъркваме честичко, за да остане хомогенна сместта. И след потапянето в глазурата можете да поръсите с разноцветни захарни пръчици, перлички или с това, което предпочитате или разполагате в шкафовете.
Бисквитките се съхраняват на хладно в затворен съд, максималният тестван период е пет дни (когато правя 3 дози)....

Коледни сладки

И почти на финала на сладките приготовления (защото не зная кое ще оцелее до Коледа и какво ще се наложи да се направи отново) ще пусна рецептата на едни коледни бисквитки, които са от любимите на моето семейство и без които Коледата не може да бъде истинска......
Няма да се разсейвам, а пристъпвам към рецептата.

Продукти:
250 гр. брашно
бакпулвер - 1/2 ч. лъж.
125 гр. бяла кристална захар
1 пакетче ванилова захар
3 жълтъка
200 гр. масло размекнато
125 гр. ситно смлени бадеми
Маслото се разбива със захарта, прибавят се един по един жълтъците, брашното (пресято с бакпулвера), ваниловата захар и бадемите. Тестото се оставя да почине половин час в хладилника, след което от него се оформят малки лунички и се подреждат върху хартия за печене. Пекат се в предварително загрята на 200 градуса фурна около 15 -20 минути. Още топли се овалват в ароматизирана с ванилия пудра захар. Съхраняват се в затворен съд и могат да се съхраняват и по-дълго, ако успеете да ги опазите, защото са много нежни и хрупкави.
Да ви е сладко и Весела Коледа!

За една шоколадова Коледа / Шоколадови звезди

Това е поредната днешна публикация от Коледната серия. Рецептата за бисквитките е адаптирана от тук.
Позволих се да направя една малка промяна, която може да счетете и за ненужна, но при тези бисквитки поставих и натурален шоколад в тестото, така вкусът им стана наситено шоколадов.

Продукти:
230 гр. меко масло
250 гр. бяла захар
50 гр. кафява захар
2 яйца
1 ч.лъж. шоколадова есенция
1 к. лъж. есенция ром
50 гр. какао
50 гр. черен шоколад (разтопен на водна баня)
1/2 ч. лъж. бакпулвер
330 - 340 гр. брашно
щипка сол
Приготовление:
Брашното се пресява заедно с бакпулвера и солта. В съд разбиваме мекото масло със захарта, поставяме едно по едно яйцата, шоколада, какаото и брашното. Замесваме не особено твърдо тесто, което оставяме завито със стреч фолио в хладилника за час. Разточваме тестото върху набрашнен плот с дебелина около един сантиметър, печем в предварително загрята на 180 градуса фурна за около 8 минути върху хартия за печене. Слез изваждането върху горещите бисквитки поставяме по 2-3 шоколадови перлички, а върху тях запечени безсолни ядки, нарязани на ситно карамелени лакта бонбони и декорираме с малко разтопен бял шоколад. Шоколадовите перлички играят ролята на лепило за ядките и бонбоните, а белият шоколад допълнително ги фиксира.  (Не е зле да се ползва пош, защото белите линии ще бъдат по-красиви. Моите свършиха и ползвах лъжичка, с която не направих красиви линии).

Щолен

В българската традиция липсва подобен емблематичен сладкиш (то пък за какви сладкиши в традицията можем да говорим....), който да свързваме с Коледа. У нас концентрацията на приготовленията на трапезата е като че на Бъдни вечер, а коледната трапеза незаслужено се пренебрегва...Не отричам, че във всяко семейство има някакви традиции, които се спазват, други пък обичат да експериментират с нещо ново и различно. Но традициите естествено не са това, което бяха, а в годините на глобализация информацията ни залива от всички посоки и трябва да търсим и нови неща. А като идва Коледа и Великден, аз май започвам да живея странно. Започват се едни безкрайни печения на сладки неща, които се пъхат в разни кутии, за които едва намирам място в малката си кухня, други се крият по балкона, но зорко се следи нечии ръчички да не ги отварят и намаляват количеството им. Е, това не ми се удава особено, но нали пък затова са направени тези сладости. Ако пък нещо е било толкова хубаво, не е страшно - ще се направи отново...
Но да се върна на темата за новата публикация. Това е първият направен от мен самата щолен. До момента винаги съм купувала готов, децата ми го харесват много, вероятно защото са възпитаници на немски гимназии...
Като образец на качествения щолен мога да посоча този, който майката на моята приятелка Керстин изработва в Германия и изпраща всяка Коледа. Тя прави невероятни количества и той винаги е пръхкав, наситен с аромати и богат на вкусове. А сега Ирина  (http://sunshineskitchen.com/ ми подари захаросани портокалови корички, които реших, че трябва да ползвам точно за щолен. И аз май по копчето си купувам палто..:))
Порових из нета за рецепта, направих компилация от няколко и се реших..... Днес си позволих да го срежа, за да направя снимки, ароматът му е точно такъв, към който се стремях, а за вкуса....не зная.....ще почакам малко.
И така, рецептата: Най-напред накисвам 250 гр. стафиди с 4-5 лъж. ром.
В 250 мл топло прясно  мляко изсипвам пакетче суха мая (ползвам тази на Dr Oetker), 2 суп. лъж. захар и 2 суп. лъж. брашно, като ги оставям да шупнат.

 Пресявам 500 гр брашно, щипка сол, добавям около 90 гр захар (ако предпочитате по-сладко, можете да добавите още 20-30 грама), 1 пак. ванилова захар (ползвам тази на Dr Oetker), щипка смлян карамфил, 1/4 ч.л. счукан кардамон, щипка настъргано индийско орехче. В центъра оформяме кладенче, в което изсипваме маята, разтопеното масло (220 грама), размесваме добре. Постепенно добавяме отцедените стафиди, 50 гр счукани обелени бадеми, около 150 гр микс от портокалови и лимонови кандирани корички, около 100 - 150 гр. червени и зелени коктейлни череши. Оставяме да втаса около два часа.премесваме отново, разстиламе във форма на елипса, поставяме предварително оформен фитил от бадемов марципан, навиваме на руло и поставяме в тавичка върху хартия за печене и печем в нагрята на 180 градуса фурна около час. По време на печенето на дъното на фурната поставяме тавичка с вода. Ако се налага, поставете фолио по време на печенето, за да се предпази от изгаряне. Още топъл го мажем с масло и наръсваме обилно с пудра захар. Като се охлади се пакетира с фолио и се оставя на хладно място. Аз подготвих подаръчните пакети с щолени за приятелите....
Моите щолени се доближиха прекалено много, но се изхвърлих с голямо количество, а това създава проблеми, тъй като втасват едновременно...

Линцери

Има сладки, които винаги ми навяват спомен за Коледа - с аромата, поръската от пудра захар и яркия цвят на малиновия конфитюр. И естествено, това са популярните навред австрийски линцерови сладки.

Рецептите за тях са много, но тук ще посоча използваната от мен:
Продукти:
60 гр. смлени лешници и обелени бадеми
110 гр. захар
230 гр. меко масло
3 жълтъка
щипка сол
1 суп.лъж. ванилов екстракт
между 38- - 400 гр. брашно (пресято)
Всичко се разбива в купата на миксера, а като се събере на тесто се разделя на четири еднакви топчета, които се оставят в хладилник за около час и половина. Тестото се разточва върху набрашнена повърхност на плот около 4-5 мм, изрязва се формички (следи се броя на целите фигурки и броя на фигурките с дупка в средата), пекат се около 10 минути в загрята на 180 градуса фурна.
Като се охладят, сладките с дупка в средата се наръсват с пудра захар, а после се слепват с целите  основи с малинов конфитюр. Подреждат се в кутия и в очакване на изпращането им към приятели и подреждането им на Коледната трапеза.

Меденки

И сега дойде ред да покажа меденките, част от които декорирах с т.нар. "Кралска глазура", а други с фондан. Изпитвам лек ужас от използването на сурови белтъци и това ме накара да ползвам сух белтък на прах от Aroma house, но не смятам че се справих добре. Явно украсата с royal icing не е моята стихия. За сметка на това фонданът е по-благодатен като суровина и меденките с фондан поне на мен ми изглеждат по-добре.
И сега рецептите за двата вида меденки:
Продукти:
1 яйце
1/2 ч.ч. мед
100 гр. масло
1/2 ч.ч. захар
1 ч. л. бакпулвер
1/2 ч. л. сода бикарбонат
1 ч.лъж. канела
2 суп. лъж. какао
1/2 суп. л. джинджър на прах
1/2 суп. лъж. настъргано индийско орехче
1/3 ч.лъж. смлян карамфил
1 ч. лъж. ванилов екстракт
 2 1/2 ч.ч. брашно (пресято)
Правим меко тесто, което се разточва върху набрашнена повърхност с дебелина около половин сантиметър, изрязват се фигурки  и се пекат в предварително загрята до 180 градуса фурна около 8 -10 минути.

Тези меденки очакват завръщането на Юли и намесата на нейните ръчички

Втори вид меденки:
Продукти:
1 яйце
1/2 ч.ч. мед
1/2 ч.л. сода бикарбонат
1/2 к.л. бакпулвер
120 гр масло
1/2 ч.ч. захар
2 ч. лъж. смлян джинджифил
2 2/3 ч.ч. брашно
1/2 ч.лъж. настъргана кора от лимон
1/2 ч.лъж. настъргана кора от портокал
1 суп. лъж. канела
 щипка сол, щипка смлян чер пипер и щипка смлян карамфил
Маслото се разбива с пудрата захар, подправките, яйцето, меда. Брашното се пресява със содата и бакпулвера и се добавя на части към мократа смес. Меси се меко тесто, което се поставя в хладилник в стреч -фолио за охлаждане. Разточва се върху набрашнена повърхност около 0.5 см , режат се фигури и се пекат в загрята фурна на 180 градуса около 8-10 минути.


И като по традиция със снимките не успях да се справя, цялата ми самонадеяност се изпари вече, не е лесно да се снима храна........

Обещаното "отваряне на кутиите с тайните"

От много време имам желание да започна свой блог, но все не се решавам... Може би не ми се ще да споделям абсолютно всичко с останалите, или наличието на множество такива ми действа като спирачка...Сега обаче ще направя тази публикация по молба на дъщеря ми, която е далеч от дома и чието завръщане за празниците очаквам с огромно нетърпение. Тези дни започнах с приготовленията на купища сладки, част от които вече раздадох на близки и приятели. Известно количество от тях стриктно е затворено в кутии и очакват събирането на всички и закуската заранта на Коледа, когато ще хапнем от тях в компанията на кафе, капучино или чай......
И така, първата от сладките изненади - едни прекрасни кантучини, чиято снимка е пълен провал, но оставям въображението да работи и да се усети аромата и вкуса им.....И да не пропусна, рецептата е от блога на Лоиз Слокоски- http://loisslokoski.blogspot.com/2010/12/most-incredible-christmas-cantucini.html. Следвах рецептата почти буквално, като освен водата от портокалови цветчета и боб Тонка поставих и четвърт лъжичка смлян махлеб.
И ето и снимката на направените от мен кантучини, които наистина са невероятни в акомпанимента на кафе.

Юли, утре ще отворя следващите кутии със сладки изкушения и ще публикувам тук....за да очакваш с още по-голямо нетърпение завръщането към дома......