Кейк с шоколад, тиквички и малини / Chocolate, raspberries .... and zucchini bread

     След дългото оплакване за изядените от голите охлюви тиквички приятелите и близките се постраха да ме зарадват. Та като се започна едно доставяне на тиквички у дома, та няма край....
Но след влагането им в различни солени комбинации реших да пробвам и един сладък вариант. Основен подстрекател още от миналата година си беше Роси. Е, малко промених пропорциите, защото такива бяха наличните продукти. Но пък стриктно премерих всичко.
Продукти:
150 гр натурален шоколад
350 гр брашно
150 мл прясно мляко
3 големи яйца
290 гр настъргана тиквичка
180 гр масло
3 суп.лъж. тъмно какао
200 гр захар(по 100 гр бяла и 100 гр нерафинирана тръстикова захар)
1 пак.бакпулвер Dr Oetker
1 пак. ванилова захар -бурбонска Dr Oetker


Приготовление:
Млякото, маслото, захарта и шоколада се загряват в тенджерка до пълното разтапяне и хомогенизиране на сместта. Охлажда се, добавят се яйцата едно по едно, пресятото брашно с бакпулвера, ванилията и какаото. На финала се добавя настърганата и отцедена тиквичка. Сместта се изсипва във форма за кейк (една голяма правоъгълна на IKEA, застлана с хартия за печене и една малка картонена правоъгълна от Jumbo). Отгоре се нареждат плътно една до друга пресни малини (колкото повече, по-добре - придават неустоим аромат). Пече се в предварително загрята до 180 градуса фурна за 40 минути. Охлажда се. А после идва ред на разрязването и хапването и се разнася едно" хмммм, вкусно", а когато привърши, издадох тайните съставки....налице са безмълвни физиономии:)

Света Марина / St.Marina

   Имало едно време една царица на име Домна. Седяла тя в своя дворец, гледала Слънцето, което което греело ясно, високо и му разказала за мъката и мечтата си - рожба. Попитала го как да се сдобие с биле за рожба - биле за клето сърце. А ясното Слънце и продумало и разказало, че знае за това биле, което расте много далеко и е много скъпо, а само един овчар може да го набере. Царицата се примолила на Слънцето да и набере от тази билка и да и донесе, та да я свари и изпие, а после рожба да добие. Обещала, че ако добие момиче, ще го даде на Слънцето, а ако е момче, ще го остави за себе си. Набрало Слънцето билката, занесло я на Домна. Сварила тя билката, изпила я и след време добила рожба - Света Марина. Гледала девет години момичето и не го пускала извън прага на двореца, та да не го види Слънцето и да и го вземе. Но на деветия рожден ден на детето забила камбана рано в неделния ден. Но не била камбана, а змеица, златокрилица, за да измами Домна царица. Тръгнала Домна към църквата и на детето заръчала да почисти къщата, но да не излиза навън, за да не я види Слънцето, че ще я вземе. Останала сама Марина, а милите и дружките дошли да я викат да ходи с тях за вода. Бързо забравила майчините заръки, взела менците и отишла с тях да налее вода. Видяло я Слънцето, посегнало от синьото небе и грабнало Марина. И девойката останала при Слънцето и никога не се върнала при своята майка. 

   

Raspberries Cheesecake Cookies / Чийзкейк бисквитки с малини

Има едно червеничко плодче, с малки семчици и невероятен вкус. При докосването до небцето усещаме лека киселина, а след нея се разгръща аромат и вкус на свежест и гора. Независимо дали малините са брани в гората или са от домашната градина, вкусът им винаги е гарантиран и привлекателен за малки и големи. Компотът от малини в дома ни беше и е  лекарството - панацея . За настинка, за сваляне на температура и за ревматизъм, все към малините посягаме. От почти десетилетие се радваме на сорт малини, които раждат два пъти в годината - през пролетта и есента. Обикновено есенните са много по-сладки и ароматни от пролетните. Поради дъждовете и температурите, които се закрепиха през последните седмици малините са плътни, с наситен вкус и средна сладост. Е, след уикенд в градината няма как да не представя нещо с малини. Първоначалната идея бе за приготвяне на чийзкейк, но поради липса на част от продуктите в неделната вечер избрах друго - невероятните чийз бисквитки на Йоли 


Вероятно рецептата ви е добре позната и сте ги пробвали с череши, но не пропускайте да ги направите и с малини....

Вегетариански киш

С моите любими тъмни тиквички тази година нямам успех. Пробвах да водя битка с голите охлюви, които ги нападнаха. Не бе ръсене с пепел, кръгчета със сол, събиране след дъжд, а на финала всички за една работна седмица бяха унищожени. Засадих нови, но кой ги знае кога ще бъдат готови и дали няма да започнем отново неравната битка. Като гледам времето с тези чести дъждове, вероятно ще играем втора серия на битката, но ще видим как ще завърши този път... Съжалявам, че не познавам гъбите, защото сигурно горите са пълни с тях. Та ще се задоволя с предлаганите по пазарите. И след тъгата по тиквичките най-сетне се сдобих с любимите крехки тъмни тиквички от пазара. И сега предлагам една от рецептите с тях - вегетариански киш.

Продукти за основата:
125 гр масло
1 голямо яйце или 2 малки
1/4 ч.лъж. сол
1/4 ч.лъж. бакпулвер
250-260 гр брашно
1 ч.лъж. мащерка
Пълнеж:
350 гр козе сирене
250 гр заквасена сметана
3 яйца
1 суп. лъж. риган
Приготовление:
Прави се тесто от продуктите за основата, което се завива във фолио и се оставя в хладилника, докато се приготвят зеленчуците за пълнежа. С помощта на картофобелачката се правят тънки ленти тиквички и моркови, измиват се чери-доматчета. Тестото се разточва и се разстила върху форма за печене, надупчва се с вилица. Върху него се сипва сместта с разбитото сирене, сметана, яйца, риган и мъничко смлян чер пипер. Всяко чери увиваме с лентичка морков, а след нея лентичка тиквичка, а после започваме с подреждането на завитите с одеялца доматчета по краищата на формата. Тъй като правих две тави с киш, които бяха предназначени за доста хора, нямах достатъчно чери доматчета, за да запълня и двете тавички, та за втората останаха само за оформяне на един венец. Но вътрешността попълних с тиквички на кръгчета, които леко пулверизирах със зехтин и поръсих с малко сух риган. Всичко се пече на 180 градуса за около 45 минути. След охлаждането му, може да бъде нарязано и поднесено. Да ви е сладко!


Познатата и непозната Гърция - част три - Мецово - Μέτσοβο

Традиционният гръцки пейзаж с планини, чиито била са изпълнени с храсти и самотни дървета остава зад нас, а селцето, към което се отправяме е закътано между два склона на планината Пинд и около него всички хълмове са наситено зелени. Срещу нас тук-там се виждат покриви на къщи с тикли и всичко напомня на типичната за Балканите атмосфера от времето на пробуждането на нациите и създаването на националните държави. В селото прииждат непрестанно автобуси с туристи, които на тълпи слизат и нахлуват в магазините, бързо изнасят торби и ги товарят обратно в автобусите. Беше ми много любопитно какво толкова пазаруват от това селце, в което живеят около 3 000 души, но бързо получих отговор на въпроса, загнездил се в главата ми - ами то навсякъде едни реклами на сирена висят, а и как иначе да е при тази природа наоколо. Но не само тучните ливади са причините за овцевъдството в региона, а и жителите на селото. А това са пиндските власи или армъни. Та този клон на арумъните (защото и у нас има) изповядва православната религия, а езикът им е близък до румънския. Естествено говорят и гръцки език...
Някога, а и сега хората в това село се препитавали от овцевъдство. В миналото те мигрирали със стадата си, за да намерят сочна тревица за тях и да подсигурят добра паша. Днес вече има модерни ферми, които произвеждат различни млечни продукти. Има и малка фабрика за различни макаронени изделия. Ама и те не са обикновени, а има десетки видове - с манатарки, спанак, ядки, домати, пипер и какво ли още не. Магазинчетата са пълни с тези продукти, с уханни подправки и лековити билки, с палитра от множество видове мед. Пред много от тях има по един манекен с местната женската носия "от старите времена". Различни дървени изделия са накипрени из сувенирните магазини.  В Йоанина се въздържах от покупката на нещо, което ме човъркаше през цялото време и май щях да си остана само с дървената джаджа за изцеждане на цитруси, без която сигурно нямаше да мога да живея...Обяснявах на спътниците си, че не съм успяла да си купя нещо и много съжалявам, ама няма как да се върна обратно, но не разказвах за моята "любов". ...До влизането в едно  магазинче, пълно с любимите ми "дървении", а когато останалите започнаха да пазаруват, вече беше решено - този път няма да пропусна... И за свое собствено учудване успях да се спазаря и от цената от 15 евро да докарам до 8 и да си купя един  дървен кръг, който с най-сияйната усмивка замъкнах до колата, без да ме е грижа, че е горещо и трябва да го мъкна.
А задоволството от покупката ме подтикна да припкам с криле из малките улички и да се насладя на атмосферата на селището.
Храма в центъра и двама от интересните жители на селото, господинът толкова щастливо позира за снимки....

И пъстрият козяк, прострян на оградата след пране...

Поглед от селото към зелените планински хълмове 

Мецово ми напомня за Копривщица или някое родопско селце...

И паметника с двете мецани....в региона е пълно с пътни знаци, които показват, е в планината има мечки...

Кулинарният рай.....в компанията на старите фамилни фотоси в рамки и фамилни ценности от стария бит на местните


И на финала трябваше да покажа, че си е друго да разточиш баница върху дървен кръг, както са го правели бабите ни, та се заех с тази задачка, но след първата снимка на процеса, брашнените ми ръце и пазенето на фотоапарата, баницата беше във фурната, а после направи кратка  обиколка на  нивите и с бърз темп беше изядена, та снимка няма....
Това беше....разходката до местата, които не са особено типични за посещения за нас, българите през последните години. Е, Метеора прави изключения, но и останалите две места са си екзотични и различни, толкова наситени с живот и история.
И за да не ви оставя гладни, ще пусна една стара снимка, която скоро открих - с хляба "рамазанка" на Здравчето.
Това са продуктите, а Здравчето е разказала перфектно за технологията.
300 мл топло прясно мляко
 1  пакетче суха мая
2 с.л. захар
 1 с.л.. сол
 3с.л. зехтин
1 с.л. оцет
 брашно за меко тесто( една идея по меко от това за хляб)
 зехтин за намазване на тавата или хартията 

Браунис- три рецепти, три пленителни вкуса.... по рецептите на Дианка, Иринка и Луиз

    Противно на всички очаквания няма да продължа с разказа за Гърция. Нека малко ви позасладя след толкова митарстване. Дори ще представя не един, а три сладкиша - доста подобни един на друг. Това, което ги обединява са плодовете /череши и малини/ и шоколадът. Понякога имам любими сладкиши, които правя до втръсване. Напоследък съм "на вълна браунис". А и как иначе, в мрежата прелива от предложения, кое от кое по-изкусителни... Започвам с последния, който се получи лек и ефирен и доста се хареса у дома. 
   Базисната рецепта и идея за оформление е на Дианка. Видях прелестните модификации и на Ирма, Катето и Снежи. Правих го една вечер, предизвикана от поредната порция закупени кюстендилски хрущялки с прелестен вкус. 

Продукти за шоколадовия пласт:

150 гр шоколад, използвах  малко останал Милка ноазет и  един английски за покриване на торта
125 гр масло 
 ¾  ч.чаша кафява захар
4 средни яйца
3 суп. лъж. какао
1 ч.чаша брашно 
Продукти за белия чийз пласт:
250 гр.  сирене „Крема”
настъргана кора на един лайм
2 яйца
1/2 чаена чаша бяла захар
10 бисквити Орео
2 ч.чаши изчистени  череши, поляти с 1 суп. лъж. коняк, престояли около половин час и оваляни в лъжица царевично нишесте
шепа замразени малини
Маслото се разтапя на водна баня с шоколада и захарта, охлажда се, а после едно по едно се добавят яйцата, какаото и брашното. Кремата сирене се разбива със захарта, добавят се яйцата, кората лайм. 
Стори ми се, че консистенцията е леко рядка и реших да ползвам форма с по-голям размер, която се намаслява. Застила се с хартия за печене. След изсипването на първия шоколадов пласт добавих начупени на две бисквитки Орео, след тях бяла смес, от пийналите черешки, отново шоколадов пласт, бял, черешки и финален с шоколад. Като завършек на всичко - малко замразени малини, по почина "почистване на фризера". Изпича се за час на 180 градуса, охлажда се, реже се и.....да ви е сладко!


Следва един много съблазнителен браунис- чийз, който правих вече няколко пъти с различни плодове. Не съм променяла нищо в рецептата:


Браунис слой:
125г масло
125г черен шоколад
100г фина захар
70г кафява захар
2 яйца
няколко капки ванилов екстракт
щипка сол
80г брашно
20г какао

Чийзкейк слой:
225г нискомаслено крем сирене
50г захар
1 яйце
50г брашно
настъргана кора от 1/2 лимон
75 гр малини

Фурната се загрява на 180°C.
Форма с размери 20х20см се намазва с мазнина и покрива с хартия за печене – както дъното, така и стените.
Маслото и черния шоколад се разтопяват на водна баня или в микровълновата фурна на ниска мощност.
Оставят се да се охладят за 5 минути.
Към тях се добавят двата вида захар, ванилията и яйцата, едно по едно, като се разбърква добре след всяко.
Брашното, какаото и солта се пресяват и добавят към сместа.
Разбъркват се внимателно, до получаване на хомогенна смес.



И последен представям първия юнски браунис, със замразени малини, а рецептата  е от блога на Луиз:
200 г черен шоколад, нарязан на дребно 
100 г бял шоколад, нарязан на малки парченца 
200 г масло 
200 г смесена бяла и кафява захар 
4 големи яйца 
140 г брашно 
50 г какао 
200 г замразени малини 

1. На водна баня се разтапят шоколада, яйцата и захарта, а после се охлаждат.
2. Добавете яйцата, едно по едно, към сместа, като разбърквате след всяко. Пресейте отгоре брашното и какаото, разбъракйте. Добавете половината малини и нарязания бял шоколад, разбъркайте. Пресипете сместа в тавичката и заравнете. Подредете отгоре останалите малини. 
3. Изпечете на средното ниво на фурната за около 35 мин. Охладете добре, преди да нарежете.
И сега е време да ви пожелая лека нощ и сладки сънища! Поднасям специалните си благодарности на всички вас, които споделихте тези прекрасни рецепти- Луиз, Иринка, Дианка, Ирма, Катето и Снежи!