Рилски манастир и околността

С проблема с хранилището все още не съм се справила, публикувам от нов мейл, надявам се да бъде успешно, но поне мога да покажа част от снимките от манастира и околността.
Хотел "Магията на Рила"

Входа на манастира


Реката
Най- популярния изглед от манастира
Отново реката
Св.Архангел Михаил


Чудотворната икона на Св.Богородица







Греховете и митарствата на душите.....
Манастирската чешма

Внимателно с пийването!


Обратният път към дома и последен поглед към билата на Рила
 Това измъчено публикуване има и своя край... до скоро!


Рулца от тиквички, пълни с гъби, моркови, лук и сирене

Преди няколко седмици двете със сестра ми се занимавахме с бране на грозде, почистването му и правене на вино....да не си помислите, че количествата са грандиозни, както и че сме специалистки, но поне направихме всичко по учебник. Ще видим какъв ще е резултатът....
А докато ние се занимавахме с финалните дейности по производството, майка ни и леля ни спретнаха едни невероятно вкусни рулца.
Нарязаните по дължина тиквички бяха запържени за кратко (това аз бих го заменила с бланширане). В малко мазнина бяха задушени дребно нарязани гъби (около половин килограм), към тях бяха добавени глава лук(наситнена) и два настъргани моркова.  Към всичко това на финала прибавиха натрошено сирене и две яйца. В тиквичките слагаха по около лъжица плънка, завиваха на рулца и нареждаха в тава. А когато те бяха готови с огромната тава, ние също приключихме се отправихме на разходка към Рила. Подножието и все още не бе обагрено от есента, зелените цветове преобладаваха, поляните бяха пълни с киселец, само тук-там нападалите кестени напомняха за есента.













Питки от типово брашно



В събота на деня на Св. Екатерина трябваше да празнуваме с една приятелка, носеща името на светицата и решихме съвсем спонтанно да излезем от София и да потеглим в посока на юг. А привършващият у дома зехтин ни даде идея и за посоката - на юг, към Гърция. Пресякохме границата, стигнахме до Серес, разходихме се, обядвахме, купихме си зехтин в тенекиени кутии от по 5 литра и се отправихме обратно към България. А по пътя решихме, че всички не сме ходили скоро до Рилския манастир и бързо скроихме плана. Додето стигнахме, се стъмни, останахме в едно приятно хотелче, поетично наречено "Магията на Рила", вечеряхме и спахме там. Бих се върнала на това място през лятото, но не и през зимата, защото в планината си е доста хладно и климатикът не е предпочитаното от мен средство за отопление, а и банята си беше като фризер.
След лека закуска се отправихме към целта - Рилския манастир. Тъй като в Серес нямах настроение за снимки, в манастира пък щраках неудържимо. Още повече, че преди време ми трябваха няколко снимки от там, илюстриращи смъртните човешки грехове и митарствата на душата човешка, та молих колеги от Националната галерия за фотоси. Е, получих ги, но пък архивите трябва непрестанно да се поддържат и трупат...
И за всеки, който не е стъпвал отдавна там предлагам няколко снимки. Всъщност няма да мога да публикувам снимки, защото се оказа, че хранилището ми е запълнено и трябва да си закупя по-голям обем, но това е  нещо, което трябва добре да проуча. Ще публикувам снимките скоро, а сега да споделя рецептата за тези питки от типово брашно, гарнирани с маслинки.
Идеята за тях дойде от купените преди няколко дни пшеничени зародиши, за които четох, че са много полезни и които се извличат и отделят от бялото брашно и това го прави не особено здравословно. И както винаги от добавката към самата идея - постни питки.
Продукти:
350 гр типово брашно
150 грама бяло брашно
5 лъжици пшеничен зародиш
2 пакетчета мая Доктор Йоткер
1 ч.лъж. кафява захар
1/2 суп.лъж. сол
1 каф. лъж. мед
280 мл хладка вода
2 суп. лъж. овесени ядки
шепа маслини, нарязани на дребно
Приготовление:
Маята се разтваря във водата заедно със солта, захарта и меда и се оставя да шупне за около петнадесет минути. Изсипва се в кладенче в пресятото брашно, добавят се зародишите, овесените ядки и се оформя меко тесто, а на финала се добавят маслините.  Втасва още около 40 минути, поне при мен беше така, защото у дома беше топло, после се оформят малки питки, които при мен станаха 15 на брой, нареждат се върху наръсена с малко брашно хартия за печене, нарязват се по диагонал с остър нож, отново се наръсват с брашно, втасват около 30 минути и се пекат в предварително нагрята фурна на 200 градуса, на дъното на която се оставя съд с гореща вода. И след около 25-30 минути питките хващат златист загар, вадят се от фурната и се оставят да обиколят нивката, а после сладко могат да се похапнат!
Повече снимки като уредя проблема с хранилището!!! 


Тарт с тиква и шоколад

Толкова ми се щеше да направя нещо много специално за Роси, собственичката на едно уютно и приятно местенце, изпълнено с вкусни емоции, което всички вие познавате, но все не сколасвах да изпълня намеренията си. Всички вие знаете, че блогът и е пълен с проверени рецепти, а  и познавате собственичката му като деликатен човек, който никога не се скъпи да произнесе добра дума и похвала, да окрили  всекиго. Днес съм в командировка в Габрово, но по късни доби снощи  трябваше да изпълня намеренията си, а преди тръгването да направя бързи снимки. И сега от хотела оформям публикацията...
Получих преди време от Роси един прекрасен порцеланов съд, декориран като дантела по краищата и това се превърна  в изходна точка на идеята за днешното кулинарно предложение. Благодаря много за подаръка, който винаги ще ми напомня за Роси и малко ще ме притеснява дали малините ще се прихванат.:) Но на този проблем има решение...
Обикновено ползвам  кръгла форма за тарт, но този път реших да ползвам правоъгълна дълбока форма, което комай ми изигра малка лоша шегичка, но поне пробвах и този вариант. По този начин малко се разваля визията на готовия десерт, но пък уверявам ви, вкусовите му качества не са променени. Тези дни Нейно величество Тиквата е господарка на всички кулинарни блогове и  съвсем закономерно се появява и тук.

За направата на тарта съм ползвала тиква "цигулка", сварена и намачкана с вилица.

Продукти за основата /адаптирана от http://sunshineskitchen.com/hazelnut-chocolate-tart/:
180 гр какаови бисквити- 1 опаковка, произведени от "Победа"
около 100 грама ядки - лешници и бразилски орех
2 супени лъжици кафява захар Демерара- тъмна
2 супени лъжици натурално какао
120 грама меко масло

Бисквитите и ядките се смилат, към тях се прибавят какаото и захарта и на финала се объркват с маслото. Формата за печене се намазва с масло и от бисквитената смес се разстила по дъното и стените. Оставя се в хладилник за около 30 минути, като през това време се подготвят кремовете.

Продукти за тиквения крем:
2 яйца
3 супени лъжици захар - светла кафява
около половин чаена чаша прясно мляко
2 и 1/2 чаени чаши намачкана сварена тиква
1 чаена лъжичка ванилов екстракт

Яйцата се разбиват леко със захарта, добавя се млякото, тиквата и ванилията.

Продукти за шоколадовия крем:
1 малка кутийка течна готварска сметана- 180 мл
180 грама черен шоколад
2 яйца

Сметаната се кипва, сипва се върху парченцата натрошен шоколад, разбива се леко до разтапянето на шоколада, оставя се за кратко да се охлади и се добавят едно по едно яйцата.

Обърнете внимание на гъстотата на двата крема, нужно е да бъде еднаква, за да може да се откроят два цветни пласта, а за целта можете да добавите малко тиква или мляко в жълтия крем, а шоколадовия да служи за ориентир. Първо се сипва тиквения крем, а върху него шоколадовия.

Готовият тарт се пече на загрята предварително до 180 градуса фурна  за  35-40 минути. Това е времето за печене в дълбок съд, а ако печете в кръгла форма за тарт вероятно двайсетина минутки биха били достатъчни. Важно е централната част да остане леко движеща се, а страничните части на крема да бъдат по-твърди.

Охлажда се и след това може да се насладите на прекрасното съчетание на шоколад, ванилия, лешник и тиква.
Да ви е сладко!
А на теб  Роси, благодаря още веднъж за приятелството!

Skyfall 007

Последната командировка до Истанбул ми попречи да отида на премиерата на новия филм за Джеймс Бонд, не че там няма кина, но все пак не ми се рискуваше...знам ли, дали ще е с турски субтитри или директно ще се чува реч на този език, който уж близък до нашия, ама....не толкова чак...
След завръщането тук задачите ме повлякоха в ежедневния си ритъм, но днес дойде ред на филма. Билетите за Imax запазени през нета и се озоваваме в салона двечките с дъщерята, грабнали кока колите и пуканките и сядащи доволни в салона. Започват рекламите на предстоящите филми и един от новите, чието заглавие така и не запомних, а и не ми се търси в нета леко ме шокира - децата Хензел и Гретел пораснали и сеещи куршуми и смърт сред вещиците, уби всичко детско в мен....
Но на финала стартира и дългоочакваният филм - и действието в първите минути се развива в Истанбул, страхотно въплъщаващият се в образа на Джеймс Бонд Даниел Крейг преследваше един тип из тесните улички на града, а в последните минути в този град преследването течеше по покривите на Капалъ чаршия.
Истанбулска улица
 Сетих се за много неща, свързани с града и филма. То аз сега от девет дерета вода ще налея, докато разкажа за филма, ама нейсе. Сетих се, че старата сграда на Българската Екзархия сред гражданите на града е известна като старото руско посолство, в което е сниман един от филмите с Бонд - "От Русия с любов", този в който сър Шон Конъри  играе страхотният Агент 007.
Сградата на Екзархията в квартал Шишли, Истанбул


След Истанбул Бонд води шеметни боеве с един крадец на списъка на внедрените британски агенти, а после е прострелян, но естествено ...оцелява, как иначе ще продължи филма. След интересни сценки около един плаж главният герой се завръща за кратко в Лондон, защото сградата на МИ5 е атакувана, а Британия и Мадам ЕМ /Джуди Денч за седми път/ имат нужда от него.
Действието се развива после в Шанхай, в Макао и отново на британска територия. Появява се и един от "призраците на миналото " -  Раул Силва /страхотният Хавиер Бардем, познат от "Вики, Кристина, Барселона" и "Яж, моли се и обичай"/, противен до побъркване, както и едно от "момичетата на Бонд"- Бенерис Малрое, чието присъствие е някак незабележимо. Звездата в този филм си остава Даниел Крейг, който наистина е суров, елегантен, чувствен и едновременно с това сдържан,   запазва лоялността си към британските тайни служби и своята ръководителка на отдел.  Действията текат и в  старото родово имение на Агент 007 в Шотландия, което поразява с мрачната си тържественост , визуалните ефекти от началото до края са внушителни и каращи публиката да се чувства едва ли не на бойното поле, да съпреживява с героите. А Даниел Крейг за мен си остава най-добрият Джеймс Бонд до момента. Ако нещо тук ви е заинтригувало, не се колебайте, отидете да гледате филма :)


Торта от кестени

Тази кестенова торта правих преди известно време, снимките са доста зле, оказа се трудна за заснемане, въпреки смяната на чинии, покривки, на финала ядосано ги оставих в архив. Додето открия варианта за снимки, при които да се покаже в приемлив вид, тортата свърши. Сега бързам да я пусна в този вид, докато все още има налични кестени на пазарите.
При последното ми пътуване до Италия в почивката за обяд не пропуснах да вляза в супермаркета и да прегледам щандовете за нещо интересно и открих брашно от кестени на безкрайно добра цена, платих го бързо и после разнасях в дамската си чанта през остатъка на деня. На летището си купих и едно  списание - Cucina moderna, в което имаше рецепта за тази торта. Е, когато и дойде ред, попромених малко рецептата заради наличните в момента у дома продукти, но за мен резултатът беше добър, просто защото аз обичам кестени. Това не важи за всичките ми близки, но поне пробваха, а аз май почти унищожих останалите няколко парченца.
Продукти:
150 гр брашно от кестени
100 мл прясно мляко
200 мл течна сметана
100 гр меко масло
3 яйца
150 гр захар
200 гр тъмен шоколад за глазурата

Маслото се разбива със захарта, добавят се жълтъците един по един, кестеновото брашно, млякото и разбитите на сняг белтъци. Сместа се изсипва в намазнена форма -по рецептата е 18 см, а моята е с  24 см  диаметър. Пече се на 175 градуса около 50 минути.
След изпичането се оставя около 10 минути във формата, изважда се и се охлажда върху решетка, след което се разрязва на две.
В оригиналната рецепта от списанието трябваше да се смеси рикота с кестенов мед. За подобен мед не се бях огледала в супермаркета и се наложи да импровизирам. От вече сварени и обелени кестени направих пюре - поставих в блендера около 300 гр кестени, долях около 50 мл течна сметана и около шепа чипс от натурален шоколад, разбих и кремът беше готов.
С този крем се слепват двата блата, а  получената вече торта се залива с тъмен шоколад, смесен с 1 суп. лъж. масло и 3 суп.лъж. прясно мляко.
За декорацията разполагах само с няколко кестенчета, леко потопени в шоколадовата баня.
И ако нямате брашно от кестени, не се притеснявайте, тортата ще стане и с пюре от кестени, дори вероятно ще бъде по-влажна и сочна.