сряда, 10 юли 2013 г.

Познатата и непозната Гърция - част три - Мецово - Μέτσοβο

Традиционният гръцки пейзаж с планини, чиито била са изпълнени с храсти и самотни дървета остава зад нас, а селцето, към което се отправяме е закътано между два склона на планината Пинд и около него всички хълмове са наситено зелени. Срещу нас тук-там се виждат покриви на къщи с тикли и всичко напомня на типичната за Балканите атмосфера от времето на пробуждането на нациите и създаването на националните държави. В селото прииждат непрестанно автобуси с туристи, които на тълпи слизат и нахлуват в магазините, бързо изнасят торби и ги товарят обратно в автобусите. Беше ми много любопитно какво толкова пазаруват от това селце, в което живеят около 3 000 души, но бързо получих отговор на въпроса, загнездил се в главата ми - ами то навсякъде едни реклами на сирена висят, а и как иначе да е при тази природа наоколо. Но не само тучните ливади са причините за овцевъдството в региона, а и жителите на селото. А това са пиндските власи или армъни. Та този клон на арумъните (защото и у нас има) изповядва православната религия, а езикът им е близък до румънския. Естествено говорят и гръцки език...
Някога, а и сега хората в това село се препитавали от овцевъдство. В миналото те мигрирали със стадата си, за да намерят сочна тревица за тях и да подсигурят добра паша. Днес вече има модерни ферми, които произвеждат различни млечни продукти. Има и малка фабрика за различни макаронени изделия. Ама и те не са обикновени, а има десетки видове - с манатарки, спанак, ядки, домати, пипер и какво ли още не. Магазинчетата са пълни с тези продукти, с уханни подправки и лековити билки, с палитра от множество видове мед. Пред много от тях има по един манекен с местната женската носия "от старите времена". Различни дървени изделия са накипрени из сувенирните магазини.  В Йоанина се въздържах от покупката на нещо, което ме човъркаше през цялото време и май щях да си остана само с дървената джаджа за изцеждане на цитруси, без която сигурно нямаше да мога да живея...Обяснявах на спътниците си, че не съм успяла да си купя нещо и много съжалявам, ама няма как да се върна обратно, но не разказвах за моята "любов". ...До влизането в едно  магазинче, пълно с любимите ми "дървении", а когато останалите започнаха да пазаруват, вече беше решено - този път няма да пропусна... И за свое собствено учудване успях да се спазаря и от цената от 15 евро да докарам до 8 и да си купя един  дървен кръг, който с най-сияйната усмивка замъкнах до колата, без да ме е грижа, че е горещо и трябва да го мъкна.
А задоволството от покупката ме подтикна да припкам с криле из малките улички и да се насладя на атмосферата на селището.
Храма в центъра и двама от интересните жители на селото, господинът толкова щастливо позира за снимки....

И пъстрият козяк, прострян на оградата след пране...

Поглед от селото към зелените планински хълмове 

Мецово ми напомня за Копривщица или някое родопско селце...

И паметника с двете мецани....в региона е пълно с пътни знаци, които показват, е в планината има мечки...

Кулинарният рай.....в компанията на старите фамилни фотоси в рамки и фамилни ценности от стария бит на местните


И на финала трябваше да покажа, че си е друго да разточиш баница върху дървен кръг, както са го правели бабите ни, та се заех с тази задачка, но след първата снимка на процеса, брашнените ми ръце и пазенето на фотоапарата, баницата беше във фурната, а после направи кратка  обиколка на  нивите и с бърз темп беше изядена, та снимка няма....
Това беше....разходката до местата, които не са особено типични за посещения за нас, българите през последните години. Е, Метеора прави изключения, но и останалите две места са си екзотични и различни, толкова наситени с живот и история.
И за да не ви оставя гладни, ще пусна една стара снимка, която скоро открих - с хляба "рамазанка" на Здравчето.
Това са продуктите, а Здравчето е разказала перфектно за технологията.
300 мл топло прясно мляко
 1  пакетче суха мая
2 с.л. захар
 1 с.л.. сол
 3с.л. зехтин
1 с.л. оцет
 брашно за меко тесто( една идея по меко от това за хляб)
 зехтин за намазване на тавата или хартията 

18 коментара :

  1. Това са, моите места! Обожавам такива селца, изпълнени с традиционна атмосфера и история! Благодаря ти за прекрасната разходка, за чудесното настроение, напълни ми душата! Сигурна съм, че баницата е станала разкошна, а това, че не е дочакала снимки, говори още повече:), знам аз как се охраняват вкусотиите за снимки:) Прегръдки, Иг!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Катенце, това са и моите места, наситени с атмосфера, обикновени и необикновени!

      Изтриване
  2. Ами освен някъде да се засечем ние трите,друго не си пожелавам:))))И аз обичам този тип воаяжи..........А рамазанката сигурно е много вкусна ,съдейки по вида и!Поздрави:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ха дано се засечем и си направим страхотна разходка, а може и да нагласим засичането....

      Изтриване
  3. Игличе, как ми навява на България по тези места... Колко общо наистина имаме тук, на Балканите. Страхотно преживяване е било.
    Прекрасен ден от мен! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Гери, толкова си приличат местата на Балканите, а когато си с отворени сетива и приемаш хората такива, каквито са, винаги те посрещат лъчезарно и имаш скъпи приятели. Затова Балканите са си моето, нашето местенце под слънцето!

      Изтриване
  4. Харесвам тези разходки по непознати места и запознаването с бита и културата на други народи! Винаги ми е много интересно!
    Игличе, благодаря за разходката. А баницата ще покажеш следващият път! :) Щом се е изяла на мига, явно е много вкусна и пак ще се направи!
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  5. Чудесни разходки и вкусотии!

    ОтговорИзтриване
  6. Тъкмо помислих какво толкова купуват и ти даде отговора :) ! И после се зачудих за какво ти е дървения кръг и на мига разбрах :) ...е, този път ще минем без баница , ама за следващия си помисли :)) ! А селцето е чудно красиво и на мен ми се ходи там !
    С прегръдка ,Иглика !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ив, има за купуване неща винаги и навред, а разните местни продукти са си ми фаворит! Няма какво да го мисля, сега домашните няма да ме оставят на мира, преди си имах оправдание с липсата на кръг....

      Изтриване
  7. Игликич, ако не говорим за въргаляне по плажовете на южната ни съседка, хич не искам да видя нито една туристическа атракция, а точно това, което си видяла ти. Искам гръцки баби, селца с собствен дух, ниви ( какво ли освен маслини гледат там?) и ей такива съвсем истински неща.
    Очаквах това продължение, готова съм за следващата серия;)
    Поздрав и хубав петък!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Тъкмо въздишах по вишневата ти фиеста и ти завиждах за вишните, а ти си била тук...Знаеш ли, намразих отдавна туристическите атракции и разходки с екскурзоводи, а обичам да ходя на места с дух и да се срещам със страхотни хора...Хубав петък и на теб! А гръцката разходка свърши, на финала ходих до Вергина, там археологът ни разведе и бях във възторг от разходката, но не снимах, батерията ми беше свършила...Но имам богат архив от други места и ще взема да извадя нещо от тайната кутийка!

      Изтриване
  8. Е, първо ни разходи напред-назад и после ни довърши с питката :)) Чудесна е, Или!

    С пожелание за слънчево лято :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мерси, Инче, дай Боже да е слънчево и в буквален и в преносен смисъл!

      Изтриване
  9. Познато и непознато - много ми хареса начинът ти на представян, Иглика.
    Чудесна публикация и питки,
    благодаря за красотата и настроението, с което ме зареди.
    Поздрави, усмихната и хубава лятна седмица, Диана

    ОтговорИзтриване
  10. Мерси!! Поздрави!!!!!
    ------------------
    The Vlachs (Aromanians/Koutsovlachs/Cincars) originate from ancient Greek tribes of Epirus, Thessaly and Macedonia, and mountain chain Pindos has always been their birthplace. During the Roman Empire, they served the Roman Legions and learned Latin (200 B.C -400 A.C) and thereafter they speak, along with the Greek language, a Greek Latin idiom, which is only oral and not written. The word Vlach, basically, means Latin-speaking . These people prefer to call themselves 'Armani-Aromouni', which comes from the word Romagna, one of the historic names of the Byzantine Empire (New Rome=Constantinople). The Vlachs were travelling during Ottoman Empire to several European countries and they sent money to their villages to build Greek Orthodox Churches and Greek schools. The strongly resisted to any propaganda that tried to convince them that they are not Greeks. The most important National Benefactors of Hellenism were Vlach-speaking Greeks, like Sinas (Greek Academy), Zappas (Zappion), Arsakis (Arsakeio), Averoff (Panathinaikon Stadium battleship Averoff), donors and founders of the National Metsovian Polytechnic University and many others. We must not forget that, in18th century, Vlachs of Northern Epirus transformed the Vlachic town Moschopol into the spiritual Acropolis of the enslaved (by Turks) Hellenism.

    ОтговорИзтриване

Това е мястото за въпроси, коментари.