Моите първи френски макарони

   Между Коледа и празненството за Новата година се оказах у дома, най-сетне в отпуск. Не мислете, че последните дни са били леки, напротив.... Бях доста уморена, но имах нужда от ново зареждане, от потапяне в света на ароматите, различните продукти, котлони и фурна, мина голямото печенe на разни коледни сладки, които изчезнаха в различни посоки.        Голямо криене на разните кутии падна, а днес видях, че една скрита кутия съм покрила и от себе си и не съм открила. Но това си беше доста приятна изненада, защото от този тип сладки само бях пробвала парченце от една счупена при нареждането им в различни торбички. Щеше ми се да снимам торбичките, но така и не сколасах, пакетирах ги в последния момент и трябваше да бъдат разнесени, нямаше как да се мотая със снимки при положение, че "Главният пощальон" вече крачеше нервно около мен.
Вчерашният ден мина под знаменателя на пълната почивка - доста чаши с чай и каталога от Музея на невинността на Орхан Памук.
   Вечерта естествено трябваше да поздравим приятеля ни Стефан за имения ден и неусетно в сладки приказки и отново с доста храна посрещнахме новия ден.    На заранта се събудих с лека температура и намерение да прекарам деня в леглото, ставайки само за чай и поредната доза Терафлу. Стана ми смешно, че голяма част от софийските булеварди са окичени с техни светещи реклами, които ни пожелават весели празници, та и аз да прекарам подготовка за празника в тяхна компания.
Полежах около два часа, ставайки само за поредната вряла напитка и ме налегнаха едни философски мисли....Започнах да си правя равносметка на годината - какво съм направила и какво не, за какво съм благодарна и какво ме е дразнило, какво бързо трябва а свърша преди да е дошла Новата 2013-та. Благодаря на Господ, че сме здрави, че деца и съпруг са тук, че родителите ми са здрави и живи, свекърва ми също,  сестра ми и нейното семейство, зълвата и нейното, приятелите, че по празниците се събираме и че се обичаме. Благодарна съм, че има хора, които ме обичат и подкрепят такава, каквато съм - понякога бързорека, друг път внимателно обмисляща какво да кажа, понякога прекомерно отдадена на работата си и хукваща на поредното проучване и зачезваща надалеч, после прибираща се и леко виновна се стремя да прекарвам повече време с близките. Имаше успехи, естествено и доста неуспехи, но така мога да си пожелая за Новата година  много стари пожелания с нов привкус, но е важно да сме здрави, другото ще се нареди все някак!

Сетих се и за блога - стартирах го ей така, на един дъх, защото миналата есен дъщерята беше в Белград и все питаше по скайп какви сладки неща ще има у дома за Коледа и какво да очаква като се прибере за няколко дни по празниците. Та блогът беше отговор от моя страна. Не че преди това не поглеждах с интерес вашите местенца, но някак си приемах, че това не е сложно, нали така и така и си приготвям различни неща за похапване, колко пък е да се снимат и да се напише рецептата. До този миг храна не бях снимала, заснемала съм само природата, близките, хората по време на различните ми пътувания, предмети, а почетно място в снимките ми имат врати и прозорци. Привличат ме старите врати с онези ръждясали чукчета по тях, прозорците в различни страни, които разказват за обитателите си и пишат различни приказки в главата ми. Ама то с храната се оказа сложна задача и все още не мога да достигна до уменията, които бих искала да притежавам, но ще продължа  да се уча /задачка за следващата година/. Не зная как ще се преборя с два проблема - вечерите за мен са времето, в което се развихрям из кухнята, а на заранта рядко имам време и все не успявам да заснема на дневна светлина, а и нямам достатъчно място в настоящата си кухня, та да наместя допълнително осветление за нощните си подвизи. Но всъщност публикациите в блога следва да се случват тогава, когато човек е в мир със себе си, когато има какво да каже и сподели, не може да има план и график за това занятие, все пак нямаме социалистическо съревнование за публикации.
Докато лежах и размишлявах, сърбайки от  голямата чаша с чай, се сетих, че за тази година си бях обещала да направя френски макарони. Предишното им правене преди повече от година беше доста комично - толкова дълго време гласих всичко, нямах такъв пош с широк накрайник, та оформлението им беше грандиозна мъка, оставих ги да позасъхнат преди печенето, след което  изпуснах нещо върху тавата, белтъците се разлетяха, а аз уж да опазя другата тава, хванах и нея и се спънах. Беше голяма мъка, защото просто омазах цялата кухня, изхвърлих всичко и чистих дълго. След тази случка макароните останаха в списъка на нещата, които не правя и надали бих правила.
До днес, когато реших, че ако лежа продължително, ще се разболея истински и затова е по-добре да стана и да се захвана с някакви дела, че и то какви дела - да се направят френски макарони. Възхищавах се на   Ирина, Ина и Катя и техните предложения, гледала съм ги много пъти, но нещо все не идваше ред. До днес, когато реших, че достатъчно съм го раздавала лежерно и съм се лекувала и е време да се раздвижа. Извадих пакетчето с бадемово брашно на Др Йоткер, седящите кротко в хладилника белтъци, престояли вече доста дни, пудрата захар, ситото, поша и накрайника.
Включих и компютъра, изгледах видеото на Ирина и се заех със задачата. Да си призная, видях зор с бадемовото брашно, защото се оказа, че наличното пакетче съдържа 100 грама, та се наложи да смилам още малко бадеми, после видях, че в самото брашно има доста големи парченца, та всичко изсипах в блендера за досмилане. После ми беше трудно пак да го пресея, ама реших, че така ще го добавям и толкоз, пък "каквото сабя покаже".  Реших да наръся макароните с малко розов пипер и едно малко люто чушле, на което махнах семките и надробих, добре, че не беше силно люто, че сигурно съвсем странни макарони щяха да излязат... Спазих нейната рецепта за направата на макароните, оплесках всичко с печенето, защото печката ми е с изтъркани градуси и малко ги нагласям наизуст, стои само резката на 200 градуса и горе-долу по нея нагласям градусите. Е, по време на печенето разбрах, че не съм спазила инструкцията за 150-те градуса, та половината макарони станаха малко кафеникави, ама  все едно съм ги оцветявала с нещичко....Като за първи път  не изглеждат толкова зле, е моля майсторките да бъдат снизходителни към произведенията ми. Оказа се, че вече няма сметана в хладилника, та идеята за ганаша пропадна и на помощ ми се притече голямото бурканче Нутела - с нея слепих черупките. Похапнах два макарона противно на упътването да престоят поне една нощ, но нали трябваше да видя какво съм свършила - текстурата беше такава, каквато помня от Париж преди няколко години....


 Спазих много точно рецептата на Ирина , запомних я наизуст, прилагам съставките тук, а ако някой се вдъхнови и реши да пробва направата на макароните, все пак проверете отново при специалистките, нямам опит да споделям трикове за тях.
Продукти:
90 гр белтъци
щипка сол
40 грама захар кристал
200 грама пудра захар
110 грама бадемово брашно











ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!


Скъпи приятели, Честито Рождество Христово!

Пожелавам на всички здраве, топлина в душите и домовете, радост и светли дни! Надявам се, че в тази тиха и свята нощ коледното вълшебство и дух ще ни споходи и ще направи всички нас по-добри и даряващи щастие на близките си и познатите, а на околните усмивки и радост!

КОЛЕДНИТЕ СЛАДКИ -финал

   Всички сладки вече са изпечени, остава едно коледно руло, което ще бъде изпечено за коледната утрин. Сега имам голямата задача да направя кутии, имах закупени коледни торбички от ИКЕА, но те вече привършиха, сега се оказа, че трябва бързо да намеря решение с опаковката на сладките.
Част от тях вече ви показах, останаха последните два вида- коледните кантучини и специалните сладки по немска рецепта - от моята приятелка Керстин.
По бисквитките "яйчен венец" да уточня нещо, което съм пропуснала миналата година- току-що ми звънна една приятелка, която ги прави и каза, че тъй като яйцата и били прекомерно големи, тестото било доста меко, естествено в подобен случай се допуска сипването на още малко нишесте или брашно, а ако лепи много и в помещението, в което се работи е доста топло, тестото може да престои за около половин час навън или в хладилника и тогава ще бъде готово за употреба.
   Кройката, която направих за кутиите за подъръчните сладки и картона, който закупих, се оказаха пълен провал, но сега ще продължа с опитите и се надявам до утре да съм намерила решение, в краен случай ще следва бърз тур до ИКЕА и пазаруване на торбичките от там.
И това са последните сладки от коледната серия:



Пожелавам на всички здраве, топлина в душите и сърцата и незабравима Коледа с близки и приятели!

Kourabiedes / Любимите бели бадемови гръцки сладки

          От много години харесвам едни гръцки сладки, чиято рецепта така и не можех да намеря, пробвах много варианти, но все нещо не беше както трябва. Ядките стояха цели, тестото ставаше с друг вкус, с две думи не ставаше. Е, така при всяко пътуване до южната съседка не пропусках да си закупя по една кутия, която трябваше да се подслажда и да се похапва бавно и с наслада, а после да се чака до следващото пътуване.
    Преди няколко дни открих един фантастичен блог - на Катерина и рецептата най-отгоре  беше точно за  курабиите. А вчерашният ден беше ден на голямо печене на сладки, но първо заложих на сигурното, на тези, които най-много се харесват у дома и сред близките ни. А след прибирането на сътвореното в кутии дойде ред и на тези курабии. Едно от упътванията за направата им малко ме смути - биенето на маслото с пудрата захар за цели двадесет минути, но реших, че ще спазвам точно инструкциите. Е, леко ми писна с ръчния миксер да разбивам толкова време, но май резултатът оправдава усилията.
Време е за рецептата, да не отегчавам никого....
Продукти:
300 грама масло
110 грама пудра захар
600 грама брашно
1/2 чаена лъжичка бакпулвер
1 чаена лъжичка ванилов екстракт
25 милилитра ром или коняк /ползвах ром/
125 грама бланширани бадеми.




Приготовление:
   Фурната се нагрява до 160 градуса и в нея се запичат бадемите до златист загар. Охлаждат се и се слагат в хартия и се начукват с помощта на точилката или нещо твърдо. При това действие понеже не бях загънала добре хартията се разхвърчаха бадеми по цялата маса, един-два и по пода, но събрах бързо всичко, ползвах хаванчето за няколко удара.
   Мекото масло се разбива с пудрата захар за двадесет минути, подчертава се важността на времето, за да бъдат по-въздушни самите сладки.Прибавят се пресятото брашно с бакпулвера, рома и на финала бадемите. Правят се топчета, като всяко от тях е около 35 грама, редят се върху хартия и се пекат на 160-170 градуса за около 20-30 минути. Не бива да стават златисти, а да си останат бледички. След изваждането от фурната се пулверизират с вода от портокалови цветчета и се ръсят обилно с пудра захар.
Аз самата още се облизвам около тях като котарак, но дъщерята каза, че са невероятно добри и това е рецептата!
Да не забравя, станаха 38  топчета, демек 38 курабии. Ако и на вас ви харесват гръцките курабии, това е рецептата!
                                                        Весели празници!

ХЛЯБЪТ ЗА БЪДНИ ВЕЧЕР

    На 24-ти декември се е родил младият бог  и в негова чест се принасят жертви.  Според традицията има три кадени вечери, които се наричат бъдни вечери. Най-важната е Бъднята вечер срещу Коледа. За тази вечер са потребни специална трапеза, на която присъства обреден хляб, кадилница с тамян, бъдник и коледари. Трапезата се подготвя във всеки български дом, вече няма фамилия или домакиня, която да не брои колко ястия са наредени на масата, преобладаващият брой от фамилиите спазват традицията на този ден да се сервира постна храна. В някогашните стаи с огнища поставяли миросания бъдник, нареждали се всички около богатата трапеза, стоят прави, докато най-възрастният мъж прикади с тамян от дясно на ляво три пъти трапезата, после обикаля да прикади всички стаи и стопански постройки. Някога, когато животът на хората е бил пряко свързан със земеделската дейност дедите ни ползвали вместо кадилница палешника на ралото. Днес няма как да търсим палешници, в магазините може да се намери керамична кадилница, в църковните магазини има специален въглен и тамян.
   Но...да се върнем на хляба... Без хляб няма Бъдни вечер, не може да се прикади трапезата и дома.  Хлябовете са три вида, според различните шарки.
    Първите са тези, посветени на празника, като един вид безкръвно жертвоприношение, а и имената им говорят за това - боговица, богова пита, светец.
   Вторите са хлябовете, посветени на занятията - а някога това са били земеделието и скотовъдството, имената им са много.
Рисунка на художника Борис Шаров и описание на хляба, дело на големия етнограф Христо Вакарелски
   Преди години, когато разказвах на децата си защо правим точно тази декорация на хляба и обяснявах за кошарите, кокошарниците и харманите, те мигновено ми обясниха, че ако хлябът трябва да е посветен на занятията не е зле да сложим отгоре декорация- компютър, кола, химикал, книга.....Та така украсявахме заедно хлябовете. Та и до днес, когато правим хляб, който разделяме с кръстен знак на четири части и почти винаги всеки поставя своята декорация, та така да отправи своите пожелания и въплъти своите мечти в хляба.
    За съжаление не съм снимала тези хлябове, та ще ви покажа нещо, което намерих в компютъра си  - рисунка на художник на  обреден хляб и снимка. Независимо дали някой изкарва прехраната си от земеделие и скотовъдство или живее в град и няма нищо общо с тези занятия, ако ви харесват шарките, можете да ги направите.
Бъднивечерски хляб от Търновско
   Аз самата още не съм решила към каква декорация на хляба ще се насоча, която да бъде основна и към нея всеки у дома да прибави по детайл, но ще опитам да снимам поне суровата питка, додето е светло и се получава някаква сносна снимка.
   И да не забравя за хлябовете за коледарите - вития-превит кравай. Не че в нощта ще срещнем коледарски дружини, но пък защо не да има кравайчета за идващи на гости дечица на Коледа.....
    И така, всеки може да направи хляб с украсата от тесто, която реши, понякога шарките може да не са особено отчетливи, но не това е най-важното- вкусът и щипката обич и преклонение към традицията!
Хубава Бъдни вечер на всички!

Първите коледни сладки за 2012-та

   Коледният дух е в душата ми, но не владее нито времето ми, нито делата ми. Миналата  събота и това, че бе работен ден като че спомогна всичко окончателно да се обърка. Работа прекалено много, това си е издевателство, а задачите не позволяват  отпуск оставане у дома. А този факт сам по себе си помага да се подсили нервността. Е, разбира се и да се размечтае човек - за спане до късно, за топло одеяло, за хубава книга и за аромати. Ароматите на ванилия, канела и карамфил, които да попиват не само в моите сетива, но и да оставят диря в цялото жилище и да повишават тонуса на всички за празниците. Идеята да се произведат огромни количества сладки, които да бъдат поставени в различни опаковки и да поемат към домовете на приятелите и близките постепенно е застрашена, но днес вече с огромен ентусиазъм решавам да се поправя  и така - голямото печене започва!
Презентирам ви първите сладки, направени в неделя вечерта и грижливо съхранявани да не бъдат подложени на унищожение преди да им е дошло времето!

А рецептата вече е публикувана, защото това са сладките, без които Коледата е невъзможна у дома- ванилените сладки за Коледа!
До нова включване вече с ентусиазъм, защото този пост бе започнат от няколко дни и отлежаваше, а до снимки така и не стигах, доста уморена от липсата на почивка и непрестанно излизащите нови задачи, но сега настроението се връща и съм пълна с енергия за кулинарни дела! До скоро!

Бабината постна питка

   Преди коледните празници има пост, който не е никак труден, за разлика от този преди Великден. Може да се похапва риба, зехтин и различни морски дарове, та то си е направо глезотия. Нещото, което ми пречеше е невъзможността да се похапва шоколад, ама и на това му се намира колая. На пазара има достатъчно видове натурален без мляко, така че проблемът е разрешен.
   Съпругът ми като фен на месото е леко раздразнен, но аз приготвям за желаещите у дома месо, така че сърдити да няма. Да си призная, че не пропускам предложенията на всички в нета, с месо, без месо, като дори си набелязвам различни идеи за времето на празниците. До момента не е имало месо, което да ме накара да хукна да правя спешно нещо подобно и да похапна от него. Все още има доста пресни зеленчуци и като техен върл фен мога да ги похапвам сурови или сготвени в различни ястия.
Много хора ме питат защо го правя, не мислете, че съм религиозен фанатик, просто така съм решила, трябваше да проверя волята си, а и  организмът ми се нуждае от леко прочистване. До момента имах една единствена забежка и изневяра на режима си - трябваше да направя една торта, та се наложи да пробвам сладостта, тъй като не спазвах точна рецепта и вкусих от крема.
   Та поради тази причина до Коледа питките у дома ще бъдат постни, а хлябовете  - ами те са си такива, но в тях има зехтин, ядки всякакви, семенца, маслини, сушени доматки, чушчици, предложения колкото щете.
Тази питка съм преписвала от голямата тетрадка с рецепти на майка ми, която е озаглавена "Постна питка от мама", а при мен е със заглавието "...от баба ".  Преди години никак не ми се удаваше да направя хубава питка, комай онова напътствие за брашното, колкото поеме ме караше да сипвам, сипвам и накрая се сдобивах с една твърда топка, която на вкус особено не струваше. Ама това си беше предизвикателство и трябваше да зарадвам всички у дома с хубава питка... Е, гледах внимателно какво и как се прави, пробвах със собствените си ръце и разбрах, че като всяко живо нещо и тестото има своите си тайни и трябва да се научиш да го разбираш, трябва да усетиш душата му, да проговориш на неговия език.
Та вече знам какво значи "колкото поеме", важното е да се знае дали тестото трябва да е меко или по-твърдо.
Продукти:
1 суп. лъж. сол
1 суп. лъж. оцет
1 ч. лъж. захар
мая, колкото кибритена кутийка
1 буркан хладка водичка –това беше мярката на баба ми
3 суп. лъж. олио, а у дома се ползва зехтин
     С около една чаена чаша от топличката водичка се разбърква всичко без мазнината, прибавя се малко брашно да стане като кашичка. Оставя се да втасва около 15 минути, прибавя се останалата хладка вода, пресято брашно и се оформя едно мекичко тесто. А понеже е все още лепкаво, сипвам мазнината и с нея оформям на топка, която оставям да втаса. По въпроса за количеството брашно - в зависимост от вида му - бяло, пълнозърнесто, типово, вие сами ще усетите. Миналата години получих един стабилен чувал с бяло брашно от Асеновград, което беше леко тъмно и дразнеше майка ми и леля ми, но на мен ми допадаше, защото имаше вкус и аромат, та мярката ми за него беше доста различна. Сега ползвах брашно на Софиямел, бяло, тип 500 и сипах около 850 грама, но на финала добавих няколко лъжици, на които загубих бройката лекичко - та дали бяха 2 или 3 не мога да кажа.
След като почти удвои обема си, се прави питка, която се поставя в намазнена висока тепсия или върху  хартия за печене, мъничко от тестото се оставя за декорацията отгоре, намазва се с олио и се оставя да втасва. На финала се декорира с тестото, което се навива на фитили, оформени с брашно. Пече се в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 40 минути, тъй като тавата ми за пити е дълбока - от стара електрическа тенджера. Но отново зависи от фурната, а за сигурен резултат не е зле с едно дървено шишче да се провери готовността.
След изпичането леко се напръсква с водичка, завива се с кърпа и се праща да обиколи нивката, а после се охлажда върху решетка.
Това е старата ни рецепта, която си мислех, че вече съм споделила, но май съм мислела и забравила...





Никулден

И така, на днешния ден следва да подредим трапеза в чест на Св.Николай,  този на когото при подялбата на земята и небето между шестимата братя светци се паднали реките и моретата.
На този ден празнуват всички и всяка къща принася жертва. А според традицията това е риба шаран.
Легендите разказват, че Св.Никола е свръхестествен юнак с криле и той лети и бди над корабите да не бъдат потопени от някоя вълна.
За този ден във всяка къща се готви риба и естествено като за празник - специален обреден хляб. По някои краища се правят дори два хляба. Е, у дома вторият днес още не е наличен, но ако има време, може и да се поправим и да спазим тази традиция.
У дома след едно премеждие в детските години на сина ни на този ден винаги се прави курбан - шаран. Правили сме и друга риба, но веднъж след вземането на кардиналното решение просто да приготвим друга риба и толкоз, ме обхванаха едни странни чувства и суеверната ми изтерзана душа бързо изстреля съпруга да търси шаран. Някак ако това не съм спазила, все едно нещо важно обещано не съм изпълнила.
И докато шаранът кротува във фурната бързам да покажа постната питка, която се нарича боговица.
Рецептата и вече съм споделяла, това е старата рецепта на покойната ми баба, а и питката е увита в месал, който тя някога е тъкала и вече е попрокъсан от пранетата, но пък го пазя и за празник винаги с него увивам хляба.
А с шарана този следобед водихме почти неравна борба, на финала го победих. Вече не беше жив, но закупих такъв, който тежеше почти пет килограма и беше един дълъг процес на чистене, изтърбушване, едва се побираше в коритото на мивката.

Плънката му се състои от 3 глави лук, две купички с начукани орехи, около шепа булгур, малко стафиди, чер пипер, връзка магданоз и чер пипер. Не че ще науча някого как се прави пълнен шаран, та няма какво да разказвам сега и трябва да бягам да приготвя салатите, а не да разказвам приказки от хиляда и една нощ....
Ето го кротко полегнал в тавата преди да бъде поставен във фурната.
Това е най-голямата тава, едва се побра, наложи се опашката да се увие в алуминиево фолио и да се пъхне във фурната.
На всички пожелавам светъл празник, който да даде повод за събирането на близки и познати около масата, където да царят мир и любов, а на именниците честито и със здраве и късмет да носят името на Св.Никола!

Коледна декорация Christmas decoration

Днес е 1-ви декември и вече стартирам с декорацията на дома. Това си е дълъг процес,  защото паралелно с изваждането на вече голямата колекция от играчки и различни декорации има и такива, които трябва да бъдат изработени сега, в навечерието на празника.
Представям ви първата - люлка с бебе - подобно на Младенеца, роден в ясли, пред вас застава едно бебе в орехова черупка като от приказката на Андерсен.

За направата му е нужна половин орехова черупка, ако разполагате с по-голяма би било перфектно, малко плат, 2 карфици с главички , едно дървено мънисто за главичка, панделки, малко сух цвят и зеленина, звездичка за залепване върху главичката и разбира се, силиконов пистолет. В празната черупка поставете завивката на бебчето, под която подпъхнете малко памук и подлепете добре със силиконовия пистолет. Попълнете черупката в горната половина със сухи цветя и зеленина, сложете една връзка за окачване и две или три панделки, топлийките с главичките навън, на финала самата главичка на бебето.  Това не е най-перфектното оформление, но не успях да открия всичките си дрънкулки за Коледа, които се разкостват и служат за направа на нови нещица.
Ето двечките черупки, които направих снощи, а ако вдъхновението за повече ме споходи, може и още да сътворя.
А това е първата коледна звезда, която се настани у дома, тъй като моята от миналата година е просто голяма, но лишена от цвят....
Приятна подготовка за празниците и весело настроение на всички!