Няма нищо по-хубаво от уханието на домашно изпечен хляб, който привлича всички. А когато хлябът е с прекрасна коричка и много шупли, удоволствието за сетивата е пълно.
Показват се публикациите с етикет хляб. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет хляб. Показване на всички публикации
Най-добрият хляб и дълго втасване с малко месене
Няма нищо по-хубаво от уханието на домашно изпечен хляб, който привлича всички. А когато хлябът е с прекрасна коричка и много шупли, удоволствието за сетивата е пълно.
Цветна трифонска пита
И в навечерието на празника на Св.Трифон да подготвим пита, за да го почетем, защото от неговото благоразположение зависи добивът на хубаво вино. Ще си позволя да дам една идея за оформяне на трифонската пита.
Хляб наш насущний - хляб с квас
Хлябът не е просто продукт на трапезата ни. Не случайно дедите ни са казвали, че "от хляба по-голям няма". Някога са смятали, че когато в един дом има хляб, има всичко. Той е бил свято нещо - преди да яде, човек трябва да се прекръсти, ако се изпусне или настъпи хляб, той трябва да се целуне.
Човек идва на този свят с хляб, хляб се прави за всеки основен момент от живота му и на финала си отива от него пак с хляб.
Преди всяко хранене в къщите в продължение на векове се е произнасяла и произнася молитвата "Отче наш", където четвъртото прошение е "насъщния ни хляб дай ни днес"!
Хумус от червено цвекло и бирено хлебче
Тази рецепта е на принципа на хумуса, но липсва нахут. Е, другата основна съставка на един качествен хумус е налице - все пак има тахан.
Мернах някъде в нета подобна версия преди много време и ми се стори доста интригуващо. Тези дни изпекох доста солидно количество червено цвекло. Част от него ползвах за мариноване - за да има готова салата във всеки момент, а другото остана самотно в хладилника. Та до момента, в който се сетих за хумуса..
Мернах някъде в нета подобна версия преди много време и ми се стори доста интригуващо. Тези дни изпекох доста солидно количество червено цвекло. Част от него ползвах за мариноване - за да има готова салата във всеки момент, а другото остана самотно в хладилника. Та до момента, в който се сетих за хумуса..
Света Марина / St.Marina
Имало едно време една царица на име Домна. Седяла тя в своя дворец, гледала Слънцето, което което греело ясно, високо и му разказала за мъката и мечтата си - рожба. Попитала го как да се сдобие с биле за рожба - биле за клето сърце. А ясното Слънце и продумало и разказало, че знае за това биле, което расте много далеко и е много скъпо, а само един овчар може да го набере. Царицата се примолила на Слънцето да и набере от тази билка и да и донесе, та да я свари и изпие, а после рожба да добие. Обещала, че ако добие момиче, ще го даде на Слънцето, а ако е момче, ще го остави за себе си. Набрало Слънцето билката, занесло я на Домна. Сварила тя билката, изпила я и след време добила рожба - Света Марина. Гледала девет години момичето и не го пускала извън прага на двореца, та да не го види Слънцето и да и го вземе. Но на деветия рожден ден на детето забила камбана рано в неделния ден. Но не била камбана, а змеица, златокрилица, за да измами Домна царица. Тръгнала Домна към църквата и на детето заръчала да почисти къщата, но да не излиза навън, за да не я види Слънцето, че ще я вземе. Останала сама Марина, а милите и дружките дошли да я викат да ходи с тях за вода. Бързо забравила майчините заръки, взела менците и отишла с тях да налее вода. Видяло я Слънцето, посегнало от синьото небе и грабнало Марина. И девойката останала при Слънцето и никога не се върнала при своята майка.
ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ / СВЕТИ СПАС и селски хляб по рецептата на Ева
Живеела някога една красива жена на име Мария, която цялото село обожавало. Усмивката и греела, всичко, до което се докоснела, и вървяло отръки. И хляб да замеси, и гостбица да спретне, на нивата да отиде - все с песен и сияние вършела всичко. Но не щеш ли, разболяла се от болест незнайна, залиняла, отпаднала, започнала да вехне. Нищо не помагало - ни баяния, ни поливания, ни запойвания, нямало цяр. Всички хора в селото се натъжили, отишли при една стара баячка в съседното село да я питат що да сторят.
Баячката наредила да приготвят нова зелена глинена паница, нова зелена стомничка, пешкир, нашарена пита хляб, пинта с ракия, печена кокошка, риза и чорапи, които да отнесат за дар на русалките. Питата трябвало да бъде нашарена, но не с тестени пръчки, а с лъжица или вретено. А вечерта преди Спасовден натоварили болната на една каруца с нейна посестрима, наредили даровете за русалките и самовилите и тръгнали на път, през девет села, в десетото, та чак до края на землището му. Защото само на това място растял росен. Облякла болната с дебели дрехи, завила я с бяло платно и я сложила да легне под един стрък росен. До нея посестримата и проснала новия пешкир, напълнила паничката с вода, до нея сложила стомничката, питата, кокошката и отредените дарове за колата. Като наредила всичко, посестримата на болната отишла до каруцата и там стояла будна додето минат тайните доби и пропеят първите петли. През нощта започнал да подухва тих ветрец, казвали му полибник, който настъпвал бавно, тайно и тържествено. А посестримата видяла на светлината на месечината, че цветовете на росена започват да падат, сякаш някаква невидима ръка ги кърши. А малко след туй петлите от близката овчарска колиба започнали да кукуригат. Посестримата сложила главата си до каруцата и заспала. Скоро запели втори петли и се появила Зорницата. Скочила посестримата и отишла да събуди Мария и със свито сърце погледнала към паничката. А що да види? В нея имало цветец от росен, русалките и дали знак, че пращат изцеление на болната Мария. Дала на болната да пийне от водичката и бързо я качила на колата, защото старата баячка ги предупредила, че трябва да влязат в селото рано, да не ги види никой, защото само така болната ще оздравее. Пришпорила добитъка, успели да се върнат в селото по тъмно, още преди хората да се разбудят и излязат навън, сърцето и щяло да се пръсне от притеснение. Но успели, Мария се излекувала и усмивката и отново грейнала и хората в селото се успокоили, че добрите дни са се върнали....
Това е приказка, която ми разказа една баба от Троянско, нейната баба била излекуваната Мария, която живяла дълги години и имала голяма челяд.
Сигурно ще си помислите, че с приказката свърших публикацията, но няма да оставя празника без хляб, а ще ви покажа един стар познайник- селския хляб на Ева. Благодаря и за рецептата, която дословно съм следвала:
Баячката наредила да приготвят нова зелена глинена паница, нова зелена стомничка, пешкир, нашарена пита хляб, пинта с ракия, печена кокошка, риза и чорапи, които да отнесат за дар на русалките. Питата трябвало да бъде нашарена, но не с тестени пръчки, а с лъжица или вретено. А вечерта преди Спасовден натоварили болната на една каруца с нейна посестрима, наредили даровете за русалките и самовилите и тръгнали на път, през девет села, в десетото, та чак до края на землището му. Защото само на това място растял росен. Облякла болната с дебели дрехи, завила я с бяло платно и я сложила да легне под един стрък росен. До нея посестримата и проснала новия пешкир, напълнила паничката с вода, до нея сложила стомничката, питата, кокошката и отредените дарове за колата. Като наредила всичко, посестримата на болната отишла до каруцата и там стояла будна додето минат тайните доби и пропеят първите петли. През нощта започнал да подухва тих ветрец, казвали му полибник, който настъпвал бавно, тайно и тържествено. А посестримата видяла на светлината на месечината, че цветовете на росена започват да падат, сякаш някаква невидима ръка ги кърши. А малко след туй петлите от близката овчарска колиба започнали да кукуригат. Посестримата сложила главата си до каруцата и заспала. Скоро запели втори петли и се появила Зорницата. Скочила посестримата и отишла да събуди Мария и със свито сърце погледнала към паничката. А що да види? В нея имало цветец от росен, русалките и дали знак, че пращат изцеление на болната Мария. Дала на болната да пийне от водичката и бързо я качила на колата, защото старата баячка ги предупредила, че трябва да влязат в селото рано, да не ги види никой, защото само така болната ще оздравее. Пришпорила добитъка, успели да се върнат в селото по тъмно, още преди хората да се разбудят и излязат навън, сърцето и щяло да се пръсне от притеснение. Но успели, Мария се излекувала и усмивката и отново грейнала и хората в селото се успокоили, че добрите дни са се върнали....
Това е приказка, която ми разказа една баба от Троянско, нейната баба била излекуваната Мария, която живяла дълги години и имала голяма челяд.
Сигурно ще си помислите, че с приказката свърших публикацията, но няма да оставя празника без хляб, а ще ви покажа един стар познайник- селския хляб на Ева. Благодаря и за рецептата, която дословно съм следвала:
В НАВЕЧЕРИЕТО НА БЛАГОВЕЦ
На 25 март Св.Архангел Гаврил съобщил на Пресветата Дева Мария благата вест, че тя е жената, която е удостоена да зачене от Св.Дух и да роди Спасителя на света.
Този ден народът ни нарича Благовец, Благовещене. Вярва се, че на този ден долитат лястовиците и кукувиците и носят благата вест, че лятото е дошло, а зимата си е отишла. На този ден всички се стремят да пипнат парче хляб или пари, та да са сити и имотни през цялата година.
Разпространено е вярването, че на този ден змиите и гущерите излизат от леговищата си. Рано заранта стопаните премитат къщи и дворове, обикалят ги три пъти и чукат с машата или огрибката върху тенекия и викат: "Бягайте змии и гущери, че Благовец иде!". После палят сметта, а не я заменят срещу сливи, а децата прескачат по три пъти огъня. Ами как другояче да е, като от отколешни времена се вярва, че огънят прочиства и предпазва дома от вредни животни и несекоми. Е, в днешните апартаменти няма как да стъкнем огньове и да ги прескачаме, ама поне можем да преметем и запалим свещица...
В някои села бабите слагали малки кравайчета под праговете на къщите - като дар за змията-покровителка на дома.
Другаде вярвали, че ако на Благовец човек убие змия, трябва да и откъсне главата, да сложи в нея семена босилек и после да зарови главата. Вярвали, че поникналият босилек е особено лековит и с него се правят магии за любов. Та ако китка от този босилек се подари някому, той/тя ще "полудее" от любов към даряващия.
На Благовец заровените иманета се появявали във вид на син пламък, та затуй иманярите бродели, а сигурно и още бродят да дирят знаците на заровените съкровища.
На Благовец всяка рана зараства много бързо, та на този ден се пробиват ушичките на момиченцата и се слагат първите обеци.
И естествено като на всеки празник се приготвя празнична трапеза. На този ден се хапва риба, в някои региони хапват варени раци. И на този ден за първи път трябва да се похапне нещо зелено - коприва, лапад, киселец - все за да потече в тялото на човека "новата кръв".
Някога децата от ранна възраст били ангажирани в домакинството, момичетата от десетгодишна възраст вече плетяли и шиели, предели, че понякога и вече сядали пред стана, за да изтъкат по някоя черга.
А на Благовец се научавали на изкуството да се прави хляб, тогава месели първата си питка, та да е сладък хляба, който правят. И преди да ви представя разказа на няколко възрастни жени, които са известни с майсторлъка си да правят хлябове и различни пити за празници, ще ви представя днешното ни меню, постно /за съжаление на мъжката половина от семейството/
Хляб с бира и дип от авокадо и картофи
Продукти:
450 гр бяло брашно
1 каф.лъж. зхар
2 каф. лъж- сол
12 гр суха мая
280 мл бира - ползвах тъмна
4 лъжици зехтин
Приготовление:
Заредих цялата смес в машината за хляб - първо мокрите съставки, отгоре пресятото брашно и маята и я оставих да замеси тестото и да втасва. Програмата е с продължителност час и половина.
После премесих, оформих хляба и отново оставих да втасва в тава, покрита с хартия за печене. След около 40 минути направих няколко разреза, наръсих бяло брашно и сложих хляба да се пече в предварително загрята до 200 градуса фурна за 30 минути. На дъното на фурната сложих съд с вряла вода. Извадих хляба, оставих го да се охлажда, ама така и не успя до край да се охлади, а започнахме хапването. Бързах да го снимам, докато е още светло и поне да представя що-годе добра снимка....
Хапвахме го заедно със сърмички и дип от авокадо и картофи. Намачкват се добре 3 средни сварени картофа, едно авокадо, добавя се сол, сок от лимон и лайм, зехтин. Ако не постите, можете да добавите малко прясно мляко. Сервира се с резенчета лимонче, маслинки и няколко стръкчета рукола.
И на финала реших да пробвам да засадя авокадо, та заредих семката, за да видя ще пусне ли корени и въобще ще тръгне ли по нашите ширини - да видим ще ли доживеем собствена реколта да похапваме или да продължим да залагаме на магазинната мрежа???
Този ден народът ни нарича Благовец, Благовещене. Вярва се, че на този ден долитат лястовиците и кукувиците и носят благата вест, че лятото е дошло, а зимата си е отишла. На този ден всички се стремят да пипнат парче хляб или пари, та да са сити и имотни през цялата година.
Разпространено е вярването, че на този ден змиите и гущерите излизат от леговищата си. Рано заранта стопаните премитат къщи и дворове, обикалят ги три пъти и чукат с машата или огрибката върху тенекия и викат: "Бягайте змии и гущери, че Благовец иде!". После палят сметта, а не я заменят срещу сливи, а децата прескачат по три пъти огъня. Ами как другояче да е, като от отколешни времена се вярва, че огънят прочиства и предпазва дома от вредни животни и несекоми. Е, в днешните апартаменти няма как да стъкнем огньове и да ги прескачаме, ама поне можем да преметем и запалим свещица...
В някои села бабите слагали малки кравайчета под праговете на къщите - като дар за змията-покровителка на дома.
Другаде вярвали, че ако на Благовец човек убие змия, трябва да и откъсне главата, да сложи в нея семена босилек и после да зарови главата. Вярвали, че поникналият босилек е особено лековит и с него се правят магии за любов. Та ако китка от този босилек се подари някому, той/тя ще "полудее" от любов към даряващия.
На Благовец заровените иманета се появявали във вид на син пламък, та затуй иманярите бродели, а сигурно и още бродят да дирят знаците на заровените съкровища.
На Благовец всяка рана зараства много бързо, та на този ден се пробиват ушичките на момиченцата и се слагат първите обеци.
И естествено като на всеки празник се приготвя празнична трапеза. На този ден се хапва риба, в някои региони хапват варени раци. И на този ден за първи път трябва да се похапне нещо зелено - коприва, лапад, киселец - все за да потече в тялото на човека "новата кръв".
Някога децата от ранна възраст били ангажирани в домакинството, момичетата от десетгодишна възраст вече плетяли и шиели, предели, че понякога и вече сядали пред стана, за да изтъкат по някоя черга.
А на Благовец се научавали на изкуството да се прави хляб, тогава месели първата си питка, та да е сладък хляба, който правят. И преди да ви представя разказа на няколко възрастни жени, които са известни с майсторлъка си да правят хлябове и различни пити за празници, ще ви представя днешното ни меню, постно /за съжаление на мъжката половина от семейството/
Хляб с бира и дип от авокадо и картофи
Продукти:
450 гр бяло брашно
1 каф.лъж. зхар
2 каф. лъж- сол
12 гр суха мая
280 мл бира - ползвах тъмна
4 лъжици зехтин
Приготовление:
Заредих цялата смес в машината за хляб - първо мокрите съставки, отгоре пресятото брашно и маята и я оставих да замеси тестото и да втасва. Програмата е с продължителност час и половина.
После премесих, оформих хляба и отново оставих да втасва в тава, покрита с хартия за печене. След около 40 минути направих няколко разреза, наръсих бяло брашно и сложих хляба да се пече в предварително загрята до 200 градуса фурна за 30 минути. На дъното на фурната сложих съд с вряла вода. Извадих хляба, оставих го да се охлажда, ама така и не успя до край да се охлади, а започнахме хапването. Бързах да го снимам, докато е още светло и поне да представя що-годе добра снимка....
Хапвахме го заедно със сърмички и дип от авокадо и картофи. Намачкват се добре 3 средни сварени картофа, едно авокадо, добавя се сол, сок от лимон и лайм, зехтин. Ако не постите, можете да добавите малко прясно мляко. Сервира се с резенчета лимонче, маслинки и няколко стръкчета рукола.
 |
| Семката така прилича на яйчице, че може да се ползва и за Великденска декорация...... |
В ОЧАКВАНЕ НА СЛЪНЦЕТО
Храстите и дърветата бавно започват да се събуждат, пъпките им се изпълват и очакват светлината и топлината на слънцето, за да се разтворят и зарадват жадните за зеленина и светлина.Очакват подкрепата на слънцето, но то остава скрито, а мъглата постепенно остава да владее над земята, самотните клони стърчат и молят небето да помогне на пролетта да дойде по-скоро.
Зимата се опитва да остане по-дълго на земята, но пролетта набира сили и съвсем скоро нищо няма да я спре.
А когато навън се срещат тези две сили, телата ни се нуждаят от енергия. Не са много начините, по които можем да я набавим, но все още има пръскащи топлина портокали, бурканчета, събрали топлината на лятото, които ни идват на помощ.
И дойде време да представя една закуска, прекомерно семпла, включваща само филийка домашен хляб, прясно изцеден фреш от портокал, масло и домашен конфитюр от пъпеш, праскова и кайсия.
Хлебчето наистина ухае прекрасно и е подходящо за основно похапване и за лека закуска. За направата му ползвах рецептата на Мария.
Зимата се опитва да остане по-дълго на земята, но пролетта набира сили и съвсем скоро нищо няма да я спре.
А когато навън се срещат тези две сили, телата ни се нуждаят от енергия. Не са много начините, по които можем да я набавим, но все още има пръскащи топлина портокали, бурканчета, събрали топлината на лятото, които ни идват на помощ.
Хлебчето наистина ухае прекрасно и е подходящо за основно похапване и за лека закуска. За направата му ползвах рецептата на Мария.
Необходими продукти:
- ¼ чаена чаша топла вода
- 1 пакет и половина суха мая Dr Oetker
- 2 чаени чаши прясно мляко
- 2 супени лъжици масло
- 1 чаена лъжичка кафява захар
- 2 чаени лъжички сол
- 2 чаени чаши овесени ядки
- 4 1/2чаени чаши брашно - ползвах 1 чаша бяло и останалото типово брашно
- олио за намазване на купата и тестото
След това го смесваме с втасалата мая. Добавяме овесените ядки и разбъркваме, след това започваме да добавяме от брашното. Когато сместа се сгъсти достатъчно я прехвърляме върху останалото брашно върху работния плот. Омесва се средно, еластично тесто. Тестото се оформя на топка и се поставя в намазана с олио дълбока купа. Повърхността на тестото също може да се намаже с олио, за да не хваща коричка. Купата се покрива с домакинско фолио и (или) памучна кърпа се оставя на топло да втаса (да увеличи обема си).
Когато втаса се премесва върху домакинския плот, колкото да излезе въздуха от втасването и се разделя на 2 части. От едната оформих кръгъл хляб , а от другата леко цилиндричен. Хлябовете се оставят на топло да втасат, докато удвоят обема си. След това на повърхността им, с остър нож или резец, се правят по няколко не дълбоки разреза, както ви се харесва... Поръсват се с овесени ядки и брашно. Пекат се в предварително затоплена фурна на 180°С за 40 минути. След изваждането от фурната може да се намажат със зехтин и така коричката става мекичка и много ароматна, сякаш ни носи поздрав от топлите страни и някоя маслинова горичка.
Благодаря за Мария за вкусното предложение , а разцъфналата у дома кливия ви пожелава светлина и намига весело!
Благодаря за Мария за вкусното предложение , а разцъфналата у дома кливия ви пожелава светлина и намига весело!
ХЛЯБЪТ ЗА БЪДНИ ВЕЧЕР
На 24-ти декември се е родил младият бог и в негова чест се принасят жертви. Според традицията има три кадени вечери, които се наричат бъдни вечери. Най-важната е Бъднята вечер срещу Коледа. За тази вечер са потребни специална трапеза, на която присъства обреден хляб, кадилница с тамян, бъдник и коледари. Трапезата се подготвя във всеки български дом, вече няма фамилия или домакиня, която да не брои колко ястия са наредени на масата, преобладаващият брой от фамилиите спазват традицията на този ден да се сервира постна храна. В някогашните стаи с огнища поставяли миросания бъдник, нареждали се всички около богатата трапеза, стоят прави, докато най-възрастният мъж прикади с тамян от дясно на ляво три пъти трапезата, после обикаля да прикади всички стаи и стопански постройки. Някога, когато животът на хората е бил пряко свързан със земеделската дейност дедите ни ползвали вместо кадилница палешника на ралото. Днес няма как да търсим палешници, в магазините може да се намери керамична кадилница, в църковните магазини има специален въглен и тамян.
Но...да се върнем на хляба... Без хляб няма Бъдни вечер, не може да се прикади трапезата и дома. Хлябовете са три вида, според различните шарки.
Първите са тези, посветени на празника, като един вид безкръвно жертвоприношение, а и имената им говорят за това - боговица, богова пита, светец.
Вторите са хлябовете, посветени на занятията - а някога това са били земеделието и скотовъдството, имената им са много.
Преди години, когато разказвах на децата си защо правим точно тази декорация на хляба и обяснявах за кошарите, кокошарниците и харманите, те мигновено ми обясниха, че ако хлябът трябва да е посветен на занятията не е зле да сложим отгоре декорация- компютър, кола, химикал, книга.....Та така украсявахме заедно хлябовете. Та и до днес, когато правим хляб, който разделяме с кръстен знак на четири части и почти винаги всеки поставя своята декорация, та така да отправи своите пожелания и въплъти своите мечти в хляба.
За съжаление не съм снимала тези хлябове, та ще ви покажа нещо, което намерих в компютъра си - рисунка на художник на обреден хляб и снимка. Независимо дали някой изкарва прехраната си от земеделие и скотовъдство или живее в град и няма нищо общо с тези занятия, ако ви харесват шарките, можете да ги направите.
Аз самата още не съм решила към каква декорация на хляба ще се насоча, която да бъде основна и към нея всеки у дома да прибави по детайл, но ще опитам да снимам поне суровата питка, додето е светло и се получава някаква сносна снимка.
И да не забравя за хлябовете за коледарите - вития-превит кравай. Не че в нощта ще срещнем коледарски дружини, но пък защо не да има кравайчета за идващи на гости дечица на Коледа.....
И така, всеки може да направи хляб с украсата от тесто, която реши, понякога шарките може да не са особено отчетливи, но не това е най-важното- вкусът и щипката обич и преклонение към традицията!
Хубава Бъдни вечер на всички!
Но...да се върнем на хляба... Без хляб няма Бъдни вечер, не може да се прикади трапезата и дома. Хлябовете са три вида, според различните шарки.
Първите са тези, посветени на празника, като един вид безкръвно жертвоприношение, а и имената им говорят за това - боговица, богова пита, светец.
Вторите са хлябовете, посветени на занятията - а някога това са били земеделието и скотовъдството, имената им са много.
.jpg) |
| Рисунка на художника Борис Шаров и описание на хляба, дело на големия етнограф Христо Вакарелски |
За съжаление не съм снимала тези хлябове, та ще ви покажа нещо, което намерих в компютъра си - рисунка на художник на обреден хляб и снимка. Независимо дали някой изкарва прехраната си от земеделие и скотовъдство или живее в град и няма нищо общо с тези занятия, ако ви харесват шарките, можете да ги направите.
 |
| Бъднивечерски хляб от Търновско |
И да не забравя за хлябовете за коледарите - вития-превит кравай. Не че в нощта ще срещнем коледарски дружини, но пък защо не да има кравайчета за идващи на гости дечица на Коледа.....
И така, всеки може да направи хляб с украсата от тесто, която реши, понякога шарките може да не са особено отчетливи, но не това е най-важното- вкусът и щипката обич и преклонение към традицията!
Хубава Бъдни вечер на всички!
Питки от типово брашно
В събота на деня на Св. Екатерина трябваше да празнуваме с една приятелка, носеща името на светицата и решихме съвсем спонтанно да излезем от София и да потеглим в посока на юг. А привършващият у дома зехтин ни даде идея и за посоката - на юг, към Гърция. Пресякохме границата, стигнахме до Серес, разходихме се, обядвахме, купихме си зехтин в тенекиени кутии от по 5 литра и се отправихме обратно към България. А по пътя решихме, че всички не сме ходили скоро до Рилския манастир и бързо скроихме плана. Додето стигнахме, се стъмни, останахме в едно приятно хотелче, поетично наречено "Магията на Рила", вечеряхме и спахме там. Бих се върнала на това място през лятото, но не и през зимата, защото в планината си е доста хладно и климатикът не е предпочитаното от мен средство за отопление, а и банята си беше като фризер.
След лека закуска се отправихме към целта - Рилския манастир. Тъй като в Серес нямах настроение за снимки, в манастира пък щраках неудържимо. Още повече, че преди време ми трябваха няколко снимки от там, илюстриращи смъртните човешки грехове и митарствата на душата човешка, та молих колеги от Националната галерия за фотоси. Е, получих ги, но пък архивите трябва непрестанно да се поддържат и трупат...
И за всеки, който не е стъпвал отдавна там предлагам няколко снимки. Всъщност няма да мога да публикувам снимки, защото се оказа, че хранилището ми е запълнено и трябва да си закупя по-голям обем, но това е нещо, което трябва добре да проуча. Ще публикувам снимките скоро, а сега да споделя рецептата за тези питки от типово брашно, гарнирани с маслинки.
Идеята за тях дойде от купените преди няколко дни пшеничени зародиши, за които четох, че са много полезни и които се извличат и отделят от бялото брашно и това го прави не особено здравословно. И както винаги от добавката към самата идея - постни питки.
Продукти:
350 гр типово брашно
150 грама бяло брашно
5 лъжици пшеничен зародиш
2 пакетчета мая Доктор Йоткер
1 ч.лъж. кафява захар
1/2 суп.лъж. сол
1 каф. лъж. мед
280 мл хладка вода
2 суп. лъж. овесени ядки
шепа маслини, нарязани на дребно
Приготовление:
Маята се разтваря във водата заедно със солта, захарта и меда и се оставя да шупне за около петнадесет минути. Изсипва се в кладенче в пресятото брашно, добавят се зародишите, овесените ядки и се оформя меко тесто, а на финала се добавят маслините. Втасва още около 40 минути, поне при мен беше така, защото у дома беше топло, после се оформят малки питки, които при мен станаха 15 на брой, нареждат се върху наръсена с малко брашно хартия за печене, нарязват се по диагонал с остър нож, отново се наръсват с брашно, втасват около 30 минути и се пекат в предварително нагрята фурна на 200 градуса, на дъното на която се оставя съд с гореща вода. И след около 25-30 минути питките хващат златист загар, вадят се от фурната и се оставят да обиколят нивката, а после сладко могат да се похапнат!
Повече снимки като уредя проблема с хранилището!!!
Успение Богородично
Днес християните честват Успение на Св.Богородица, а ние, българите наричаме празника "Голяма Богородица". Във всеки храм вече е приключила тържествената литургия, а жените са раздали от "богородичните пити" за здраве. В много селища, където Божията майка е патрон на храма това е празник, за който се правят сборове или панагири. Хората събират средства, с които плащат животни, които заколват за курбан.Св.Богородица е покровителка на майчинството, брака и семейството. Тя помага на бездетните жени да се сдобият с рожба, а младите невести полагат дарове пред иконата и. В някои краища раздават кравайчета за здраве на воловете.
А за да е добра реколтата през новата година, в дните между Голяма и Малка Богородица (8септември), се сее жито, пресипано през главата на убита змия.
По времето на деня след празника се гадае за времето през есента - т.е. ако утре, на 16.08. времето е хубаво можем да очакваме една цветна и слънчева есен.
А вечерта, когато се събере цялото домочадие, на трапезата трябва да се подредят жито, пшеница, прясна питка, грозде, диня, а тъй като днес е сряда, вместо традиционната каша от пиле трябва да поднесем риба. А всички, които носят името Мария, Марио и Деспина да стегнат трапезата, да охладят напитките и с усмивка да посрещат гости за имения си ден.
А босилека от днешната Литургия се пази в домашния иконостас.
За днешния празник реших да пробвам "Плетената сметанова питка на Елексирчето", специални благодарности към Роси за споделената рецепта, за точните пропорции и направления. Позволих си експеримент единствено с поръските.
Снежна неделя, ароматен хляб и копривена супичка
Обожавам когато е студено навън да започвам своите експерименти в кухнята, да меся, да правя сладкиши, въобще да направя пълна лудница в кухнята си. Тракането на тенджерите, звука на миксера, рязането на хартията за печене, стеленето на различните аромати в кухнята се сливат в една нежна симфония от звуци и аромати. А като опозиция на студа и снега бързо взех решението какво точно да приготвя за обяд, трябваше да е нещо, носещо топлина и аромат на пролет, на свежест... Намерих си пакетче замразена коприва, което ми се стори най-подходящо за целта. А и от предишната вечер, вдъхновена от поста на Йоана, бях замесила основното тесто за френски селски хляб. Подобна рецепта бях намерила в едно френско списание преди години, но при направата на този хляб не го оставях да втаса като основно тесто за цяла нощ, а просто следях обема на тестото - когато то се увеличи след всяко разместване, просто идеше време за печене и толкоз. Принципно при печене на хляб през последните месеци задължително поставям купичка с вряла вода на дъното на фурната, която го прави наистина неустоим - хем с коричка, хем не кокалеста, а приятна леко хрупкава. Този път спазих рецептата на Йоана, разликите между нейната и тази, с която разполагах бе в количеството- моето е всъщност малко повече (около 70 грама), а и маята при мен е 10 грама, а по рецептата на Йоана изразходвах 7 грама, колкото е едно пакетче мая.
 |
| Едночасовото отпускане на тестото след ваденето от хладилник |
 |
| Замесването на основното тесто с допълнителните съставки |
 |
| Преди изпичането |
След поредното втасване на тестото направих четири хлебчета, като ми беше доста забавен метода за оформянето на багета тип "житен клас", бих го ползвала като изходна точка и за други форми. В тестото сложих 50 грама спелта, тъй като разполагах само с този тип пълнозърнесто брашно. И това малко количество не успя да оцвети добре тестото, както обикновено се случва с тестото от спелта, но пък придава невероятно приятен вкус. Хлябът е с прекрасна коричка, лека, не прекалено твърда, с богат вкус и аромат.
Благодаря за идеите по оформянето му, а и това първо нощно втасване си струваше определено.
А сега рецептата за копривената супичка- в зехтин се задушава връзка зелен лук заедно с дребно нарязана коприва, към тях се сипват две лъжици брашно, залива се с вряла вода, добавя се сол на вкус и ври около 10 минутки. Към супичката добавям разбито добре кисело мляко (около половин кофичка), с което можем и да декорираме ястието. Сервираме с лимонов сок, чер пипер и малко дребно нарязан магданоз.
Да ви е сладко и на вас!
Трапеза за Никулден
Въпреки, че празникът вече отмина и остана в миналото,
предлагам на Вашето внимание не просто рецепта за риба, а
цялостната трапеза в чест на празника. Той заема важно място в
традиционния календарен цикъл. Според народните вярвания Св. Никола е
един от шестимата братя-светци, които си поделили земята и небето, а
нему се паднали „водите и бродовете, по вода да ходи, по водите кораби
да кара, по морета ветрове да спира”. На този ден празнуват всички и
всяка къща принася жертва – риба.
В различните райони у нас има всевъзможни традиции за празника, които
в градски условия често се губят или модеринизират. В моя род
примерно за Никулден се правеше рибник – ястие от риба, ориз, домати и
подправки. Днес мнозина „спазват традицията” и с пъстърва, скумрия,
пушена сьомга или ролца от раци. В моето семейство обаче се придържаме
към автентичната традиция. След едно не особено приятно премеждие
точно на 6 декември, в нашия дом на този ден се готви ритуален шаран.
За рецептата проучих описания на празника, записани още от 19-и век.
Рибата е основният елемент в празничната вечер, но освен нея на
трапезата задължително следва да има обредни хлябове, които в
различните краища на страната са един или два. За да представя една
традиционна трапеза, посветена на Св.Никола, реших да подготвя два
обредни хляба и да напълня шаран, който да увия в тесто и да изпека.
Шаранът се свързва с една древна легенда, според която някога светецът
пътувал с лодка в морето, излезли силни вълни, и лодката започнала да
се пълни с вода. Тогава Св. Никола хванал един шаран и с него запушил
пробойната, като така спасил живота на хората в лодката. От тези
времена останал обичаят да се жертва шаран в чест на светеца. Внимание
– рибата трябва да има множество люспи, те носят богатството на дома.
При почистването им те не трябва да падат по земята и да се тъпчат. Та
след избора на подходящия шаран следва почистване, осоляване и
обливането му със сока от (поне) два лимона. По този начин се премахва
наличната миризмата на блато, който често се среща при шараните.
Рибата трябва да престои в хладилник с лимоновия сок поне четири–пет
часа. В това време се подготвя плънката. Обелват се и се нарязват на
ситно две глави лук, които се задушават в две лъжици зехтин. После се
прибавя един настърган на ситно морков и чаша и половина счукани
орехи. Задушават се няколко минутки, прибавя се смлян чер пипер, малко
червен пипер, нарязан на ситно магданоз и щипка канела. С тази плънка
се напълва шарана и се зашива добре. Рибата се поставя върху разточена
кора от тесто с мая (постно) и се оформя като риба. Декорираме с малко
пластично тесто и поставяме в тавичка, застлана с намазнена хартия за
печене. Печем на 180 градуса за 45 минути.
На трапеза до рибата постявям и два обредни хляба в чест на св.Никола.
В случая взех образци, описани в етнографската литература за този ден
– от Оряховско и от Еленско. Разбира се, по цялата етническа територия
образците са различни,така че всеки може да избере ритуален хляб от
своя край. И двата хляба са пластично декорирани с тесто и с просфорен
печат. Въпреки търсенията ми в литературата и множеството опити, все
още имам проблем с получаването на добър отпечатък при опечените
хлябове. Поради тази причина реших да направя два вида хляб – един от
тесто с мая и един със сода. За да се получи релефен отпечатък от
просфорния печат, който придава на хляба символ на безкръвна жертва се
нуждаем от по-твърдо тесто. Взема се малко тесто с мая и се поомесва с
още малко брашно, за да стане по-твърдо и да не се надува прекомерно.
След втасването на питата в тавата за печене, се стартира с
пластичната декорация от навитите „сукари” тесто, а от разточеното
тесто се отпечатват печатите и след изрязването им се поставят между
усуканите декорации.
Със соденото тесто получаването на релефен отпечатък е малко по-лесно,
но питата не може да бухне много и да стане пухкава. А и вкусът е
доста различен и ако не се изяде на вечерята този хляб обикновено се
изхвърля. А според традицията хляб не бива да се хвърля….
А тъй като на този ден ястията трябва да бъдат постни, направих салата
от запечени картофи, овкусени с нарязан на ситно копър и магданоз,
подправени с оцет балсамико и зехтин. И другата салата от боб, кисели
краставички и лук прави компания на съдче с домашната „царска” туршия.
И след подготовката на ритуалните ястия иде ред на подготовкта на
домашната кадилница, в която поставяме въглен и тамян, за да може
трапезата да се прикади от най-възрастния представител на семейството
и да започне угощението.
предлагам на Вашето внимание не просто рецепта за риба, а
цялостната трапеза в чест на празника. Той заема важно място в
традиционния календарен цикъл. Според народните вярвания Св. Никола е
един от шестимата братя-светци, които си поделили земята и небето, а
нему се паднали „водите и бродовете, по вода да ходи, по водите кораби
да кара, по морета ветрове да спира”. На този ден празнуват всички и
всяка къща принася жертва – риба.
В различните райони у нас има всевъзможни традиции за празника, които
в градски условия често се губят или модеринизират. В моя род
примерно за Никулден се правеше рибник – ястие от риба, ориз, домати и
подправки. Днес мнозина „спазват традицията” и с пъстърва, скумрия,
пушена сьомга или ролца от раци. В моето семейство обаче се придържаме
към автентичната традиция. След едно не особено приятно премеждие
точно на 6 декември, в нашия дом на този ден се готви ритуален шаран.
За рецептата проучих описания на празника, записани още от 19-и век.
Рибата е основният елемент в празничната вечер, но освен нея на
трапезата задължително следва да има обредни хлябове, които в
различните краища на страната са един или два. За да представя една
традиционна трапеза, посветена на Св.Никола, реших да подготвя два
обредни хляба и да напълня шаран, който да увия в тесто и да изпека.
Шаранът се свързва с една древна легенда, според която някога светецът
пътувал с лодка в морето, излезли силни вълни, и лодката започнала да
се пълни с вода. Тогава Св. Никола хванал един шаран и с него запушил
пробойната, като така спасил живота на хората в лодката. От тези
времена останал обичаят да се жертва шаран в чест на светеца. Внимание
– рибата трябва да има множество люспи, те носят богатството на дома.
При почистването им те не трябва да падат по земята и да се тъпчат. Та
след избора на подходящия шаран следва почистване, осоляване и
обливането му със сока от (поне) два лимона. По този начин се премахва
наличната миризмата на блато, който често се среща при шараните.
Рибата трябва да престои в хладилник с лимоновия сок поне четири–пет
часа. В това време се подготвя плънката. Обелват се и се нарязват на
ситно две глави лук, които се задушават в две лъжици зехтин. После се
прибавя един настърган на ситно морков и чаша и половина счукани
орехи. Задушават се няколко минутки, прибавя се смлян чер пипер, малко
червен пипер, нарязан на ситно магданоз и щипка канела. С тази плънка
се напълва шарана и се зашива добре. Рибата се поставя върху разточена
кора от тесто с мая (постно) и се оформя като риба. Декорираме с малко
пластично тесто и поставяме в тавичка, застлана с намазнена хартия за
печене. Печем на 180 градуса за 45 минути.
На трапеза до рибата постявям и два обредни хляба в чест на св.Никола.
В случая взех образци, описани в етнографската литература за този ден
– от Оряховско и от Еленско. Разбира се, по цялата етническа територия
образците са различни,така че всеки може да избере ритуален хляб от
своя край. И двата хляба са пластично декорирани с тесто и с просфорен
печат. Въпреки търсенията ми в литературата и множеството опити, все
още имам проблем с получаването на добър отпечатък при опечените
хлябове. Поради тази причина реших да направя два вида хляб – един от
тесто с мая и един със сода. За да се получи релефен отпечатък от
просфорния печат, който придава на хляба символ на безкръвна жертва се
нуждаем от по-твърдо тесто. Взема се малко тесто с мая и се поомесва с
още малко брашно, за да стане по-твърдо и да не се надува прекомерно.
След втасването на питата в тавата за печене, се стартира с
пластичната декорация от навитите „сукари” тесто, а от разточеното
тесто се отпечатват печатите и след изрязването им се поставят между
усуканите декорации.
Със соденото тесто получаването на релефен отпечатък е малко по-лесно,
но питата не може да бухне много и да стане пухкава. А и вкусът е
доста различен и ако не се изяде на вечерята този хляб обикновено се
изхвърля. А според традицията хляб не бива да се хвърля….
А тъй като на този ден ястията трябва да бъдат постни, направих салата
от запечени картофи, овкусени с нарязан на ситно копър и магданоз,
подправени с оцет балсамико и зехтин. И другата салата от боб, кисели
краставички и лук прави компания на съдче с домашната „царска” туршия.
И след подготовката на ритуалните ястия иде ред на подготовкта на
домашната кадилница, в която поставяме въглен и тамян, за да може
трапезата да се прикади от най-възрастния представител на семейството
и да започне угощението.
Абонамент за:
Публикации (Atom)