Денят на благодарността и чийз кейк с тиква

   Днес, последния четвъртък на ноември, както всяка година от 1621 г. насам,  американците празнуват своя ден на благодарността. За тях това е любим празник, а като всеки празник един от най-важните  елементи е трапезата.
   Години, преди да започнат тези празненства,  един голям кораб, пълен с английски преселници, преминал Атлантика и спрял в Новия свят. Установили се в региона на днешния щат Масачузетс. Зимата, която изкарали в новите земи била трудна, нямали време да обработят земята, не познавали новите култури, които виреели в тези земи и да си осигурят достатъчно храна, което довело до много болести и смърт. И в този труден за пилигримите момент на помощ им се притекли индианците от племето ирокези, които през пролетта ги обучили как да отглеждат царевица и други растения, как да ловят дивеч и риба в Новия свят. А през есента се радвали на богата реколта от царевица и тиква и организирали специален празник, за да благодарят на ирокезите. Спретнали пребогата трапеза и така отбелязали Първия ден на благодарността.
   Не съм била никога в Америка, пътуването до там не е в плановете ми, но в толкова филми съм гледала за този ден, в толкова книги е споменаван,  че все едно съм присъствала на подобен празник.
   Замислих се обаче защо ние не отбелязваме благодарността си към нещо, към някого в своето историческо развитие. Все сме недоволни, все някой ни е прецакал в годините - я византийци, я османци, а на нас всичко си ни е наред, ние сме велики, ама другите се съюзяват срещу нас....
   Всъщност у нас не е прието да се благодари, случва се рядко, толкова рядко, че понякога като го направиш, околните те гледат с огромно недоверие и дори леко застават нащрек.
А истината е, че за да получаваш и да се радваш на нещата около себе си, трябва да благодариш - за светлината, за усмивката, за здравето, за хората около теб, за плодовете на земята, за насъщния, за малките жестове и добрите думи. А това би ни направило по-добри....Наближава Коледа и нейният дух започва да шества навред, не само в празничните декорации и подготовка за празника, суетенето около избора на подаръци и плановете за пътувания и сбирки. Улисани в собствените си планове, понякога забравяме да благодарим, забравяме да се усмихваме....
   И след толкова много приказки, време е и за една рецепта:

Чийз-кейк с тиква

Паста с тиква и спанак

   Продължавам серията с домашни изненади на тема "тиква". Безкрайно ми допадна супата от тиква, която презентира Ева, а след това видях предложението на Ани за паста с тиква. Приготвих ястието, хапнах от него, едва се сдържах да не си сипя и втора порция, но успях да преборя лакомията си. Пастата беше подготвена за вечеря. Синът се прибра късно, констатира, че мирише много вкусно,  но е вечерял, пробва мъничко и се удиви на трансформациите на тиквата. На финала в почти нощни доби се прибра и бащата - кацна от пътуване до Мюнхен, разказвайки за пътя и преживелиците си, седна да вечеря по никое време, като обяви, че е много вкусно, но дори не бих могла да си представя какво е обядвал в Германия - месо с гарнитура от тиква, дори го снимал, за да ми покаже. Е, това вече ме накара да прихна от смях, а той започна да описва невероятния вкус на тиквата, дори видите ли, попитал как е приготвена тази гарнитура, за да ме информира. Заливайки се от смях, буквално на пресекулки го попитах знае ли какво яде, а отговорът беше - "паста с невероятно вкусни моркови, които са леко подсладени". Смяхме се много, но вече няма нужда от търсене на обиколни пътища за презентацията на тиквата....
Хайде, време е за рецептата:

Паста с тиква и спанак

Почистете тиквата, нарежете я на малки парченца, добавете нарязана глава лук и две-три скилидки чесън, сол, зехтин и 3-4 лъжици вода  сложете да се запече.
В това време сварете пастата според указанията или собствените ви предпочитания. Запазете малко от водата, в която е вряла.
Нарежете две скилидки чесън на дребно, запържете ги в малко зехтин, колкото да се ароматизира мазнината, добавете пастата, малко от водата, връзка измит спанак, тиквата. Сервирайте с настъргано твърдо сирене и добър апетит!

Тарт с тиква и шоколад

Толкова ми се щеше да направя нещо много специално за Роси, собственичката на едно уютно и приятно местенце, изпълнено с вкусни емоции, което всички вие познавате, но все не сколасвах да изпълня намеренията си. Всички вие знаете, че блогът и е пълен с проверени рецепти, а  и познавате собственичката му като деликатен човек, който никога не се скъпи да произнесе добра дума и похвала, да окрили  всекиго. Днес съм в командировка в Габрово, но по късни доби снощи  трябваше да изпълня намеренията си, а преди тръгването да направя бързи снимки. И сега от хотела оформям публикацията...
Получих преди време от Роси един прекрасен порцеланов съд, декориран като дантела по краищата и това се превърна  в изходна точка на идеята за днешното кулинарно предложение. Благодаря много за подаръка, който винаги ще ми напомня за Роси и малко ще ме притеснява дали малините ще се прихванат.:) Но на този проблем има решение...
Обикновено ползвам  кръгла форма за тарт, но този път реших да ползвам правоъгълна дълбока форма, което комай ми изигра малка лоша шегичка, но поне пробвах и този вариант. По този начин малко се разваля визията на готовия десерт, но пък уверявам ви, вкусовите му качества не са променени. Тези дни Нейно величество Тиквата е господарка на всички кулинарни блогове и  съвсем закономерно се появява и тук.

За направата на тарта съм ползвала тиква "цигулка", сварена и намачкана с вилица.

Продукти за основата /адаптирана от http://sunshineskitchen.com/hazelnut-chocolate-tart/:
180 гр какаови бисквити- 1 опаковка, произведени от "Победа"
около 100 грама ядки - лешници и бразилски орех
2 супени лъжици кафява захар Демерара- тъмна
2 супени лъжици натурално какао
120 грама меко масло

Бисквитите и ядките се смилат, към тях се прибавят какаото и захарта и на финала се объркват с маслото. Формата за печене се намазва с масло и от бисквитената смес се разстила по дъното и стените. Оставя се в хладилник за около 30 минути, като през това време се подготвят кремовете.

Продукти за тиквения крем:
2 яйца
3 супени лъжици захар - светла кафява
около половин чаена чаша прясно мляко
2 и 1/2 чаени чаши намачкана сварена тиква
1 чаена лъжичка ванилов екстракт

Яйцата се разбиват леко със захарта, добавя се млякото, тиквата и ванилията.

Продукти за шоколадовия крем:
1 малка кутийка течна готварска сметана- 180 мл
180 грама черен шоколад
2 яйца

Сметаната се кипва, сипва се върху парченцата натрошен шоколад, разбива се леко до разтапянето на шоколада, оставя се за кратко да се охлади и се добавят едно по едно яйцата.

Обърнете внимание на гъстотата на двата крема, нужно е да бъде еднаква, за да може да се откроят два цветни пласта, а за целта можете да добавите малко тиква или мляко в жълтия крем, а шоколадовия да служи за ориентир. Първо се сипва тиквения крем, а върху него шоколадовия.

Готовият тарт се пече на загрята предварително до 180 градуса фурна  за  35-40 минути. Това е времето за печене в дълбок съд, а ако печете в кръгла форма за тарт вероятно двайсетина минутки биха били достатъчни. Важно е централната част да остане леко движеща се, а страничните части на крема да бъдат по-твърди.

Охлажда се и след това може да се насладите на прекрасното съчетание на шоколад, ванилия, лешник и тиква.
Да ви е сладко!
А на теб  Роси, благодаря още веднъж за приятелството!