Гладна кокошка просо сънува....мечта за море и сафрид на скара

Май ние хората трудно се радваме на това, което имаме и все мечтаем за нещо друго. Додето беше дъждовно, роптаехме и мечтаехме за лято. А сега то дойде - знойно, цветно и наситено.
В града понапече стабилно, отпуската е далеч зад хоризонта. Ама като ни поднася лято, да е....Няма плаж наблизо, вися в един относително прохладен офис, но вече и той се сгря, мозъкът ми почти завира, но решавам да взема нещата в свои ръце и да си създам илюзията за почивка и море. А нали съм си червоугодник и мечтател, решавам да спретна една "гръцка" седмица у дома.
Решението си дойде спонтанно, както винаги. След обиколка на поредния магазин за строителни материали и магазини за кухни, последва влизане в супермаркет - онзи, който наскоро се разведе с партньора си. Толкова пълен със стока не го бях виждала от много време. А щандът с рибата беше като магнит. Привлече ме сафридът - сравнително едър, а допълнително ме стимулираха и с предложението да ми почистят рибите, които купувам. Речено-сторено - додето се разхождаме около пълните рафтове, рибките са почистени и с ентусиазъм се отправяме към дома.
Но няма да се заемаме с пържене, а вадим оребрения тиган и го мятаме на котлона. Загрява се бързо (че как иначе в тази жега), нареждаме посолените риби върху него, след четири-пет минутки ги обръщаме от другата страна. Рецината е напъхана във фризера за бързо охлаждане. Рибките се нареждат в чиния, наръсваме с риган и няколко капки (е, може и повечко) зехтинче, нарязваме лимони и.....морето вече е близо.
Аз хуквам да ги снимам, а домашните дробят салатката. Бързо, лесно, удобно и толкова вкусно. Ако сипете повечко зехтинче, сосчето е неустоимо и върви в компания с доста хлебец за топене, та може и без салата.

Кускус или лека и вкусна вечеря

Ей, като си навия да се сдобия с някаква кухненска джаджа, нямам спирка. То беше зор за тажин,  в който си бях наумила да приготвям някакво ястие, ама нямах съда...  Обяснявах на домашните какъв е този съд и защо ми е притрябвал, а те ме взеха на майтап. Няколко дни по-късно съпругът ме сюрпризира, че ще пътува до Мароко. Е, за подобна дестинация мигновено подготвих списък с неща, които са ми особено необходими. Не вярвах, че ще донесе тажин, но за моя изненада се сдобих със съдинката. Всички поръчки бяха изпълнени, с едно изключение - марокански кускус. Този, който гледал, все бил в едни чували по пазара, а гълъбчета и разни други птички бодро си кълвяли от него. Екзотични змии също се вихрели в някакъв танц в близост до чувалите. Та човекът решил, че точно този кускус хич не ми е дотрябвал.
То не е лъжа, все пак и тук мога да си набавя и няма нужда да го разнася от толкова далеч. Арабските магазинчето около Женския пазар предлагат изобилие от различни видове.
Първата ми среща с арабския кускус беше доста отдавна и беше странна - не бях очарована от резултата, ама аз съм си виновна,  поварих го доста време и вкусът не ми допадна.
После попаднах на едно предаване на Рудолф ван Веен и той даде урок за доброто му приготвяне и оттогава честичко похапваме от него.
А неговото предложение беше просто -

  • 300 гр кускус се слагат в купа, заливат се с 500 мл врял бульон и се захлупва с една чиния. (Заради него във фризера запазвам сварени предварително бульони, така избягвам готовите кубчета.)
  • А през това време можем да подготвим добавките, които да овкусят всичко. Тук вече рецепта няма -  леко се сотират в зехтин различни видове зеленчуци, нарязва се китка магданоз, малко мента, а ако непременно държим да има и месо и на това намираме колая. Мятаме на скарата малко месо, после го нарязваме на тънки ленти и добавяме към кускуса. 
  • И един от важните уроци на Рудолф- като отхлупим съда с готовия кускус, с една вилица разрохкваме зрънцата, за де се разделят едно от друго....


Салата от бейби спанак, тученица, рукола, портокал и още нещо


И при нас дойдоха  горещи дни. Слънцето пари, но цветовете сякаш са по-интензивни. Въздухът е пълен със зной, леко трепти, а богатата палитра с цветове сякаш ни залива. Заставайки пред фурната на печката, в главата ми се появява знака "стоп", е след него веднага иде "влизането забранено". Ами какво да пъхам в забранената зона, като мога да намеря и друго решение да поднеса на домашните храна...
     Няма нищо особено в тази салата - небрежно нахвърляни листенца от бейби спанак, също толкова малки листенца от широколистна рукола, листенца тученица, парченца сирене, нарязани късчета червен портокал и едно чери-доматче за разкош. Всичко това гарнирано с парченца орехи,кратко загряти върху сух тиган, а след тях лъжичка-две семена от коноп. И на финала иде ред на онова, което да обедини вкусовете, да ги накара да доставят истинска наслада за сетивата - дресинга. Ето го и него - лъжица портокалов сок, чаена лъжичка мед, лъжица балсамико, две лъжици зехтин, хималайска сол на вкус, завъртени във вихрен танц от една бъркалка за яйца и готовата течност издава звук на задоволство при срещата с горещите орехчета и придава фин блясък на зелените листенца, нежно полегнали в чинията.

Едно ми е вишнево.....че и лавандулово....

Какво правят нормалните хора в събота - полунощ? Така попита една приятелка от социалната мрежа в този час. Нямаше как да и отговоря какво е нормално за мен и дали и аз съм нормална, съдейки какво правя....всичко се забърка съвсем.
А съботата беше наситена с емоции, аромати и цветове. Мина се през бране на вишни и малини, разходка по поляни, бързо барбекю, отново разходка, неочаквана среща с лавандулова нива и на финала...някой трябваше да се заеме с вишните(вече почти в полунощ).
    От много години си мечтая да попадна в лавандулови поля. Онези снимки на лилавите ниви из Франция гъделичкаха въображението ми, но все не попадах на подобно място. Преди няколко години пътувах неколкократно до Марсилия. При едно от пътуванията ми бях изумена от носещия се около мен аромат на лавандула. На излизане от хотела се усещаше, после по улицата, то вярно, че това е символът на Прованс, но така и не намерих обяснение кога всички колеги успяха да закупят подобен парфюм. По-късно ароматът неуловимо се изтегляше и градът със своите мириси успяваше да го потуши. В залите за конференцията вече не усещах този полъх, а познати други аромати. Реших, че нещо съм повредила рецепторите си. До последната заран, когато рано сутринта трябваше да тръгна към спирката на автобуса за летището и последва нова среща с пленителния аромат. И откъде идваше? От цистерните, с които миеха улиците на града....
Та мечтаех си и аз да се озова сред тези поля, а после прочетох, че България е на първо място по производство на лавандула в Европа. Миналата година пътувах към Варна с колеги в автобус и успях да им надуя главите, че няма как да спрем и да се разходим около лавандуловите поля в Шуменско. Мрънках, ама си ми беше мъчно, че не съм в кола и не мога да сляза.
И в събота привечер, прибирайки се от Долна баня, малко преди Костенец, съзрях нещо лилаво и мигновено трябваше да проверим какво е това. И сбъднах мечтата си... Седях около цветовете, дишах, набрах си букетче, съпругът си прави фото сесия на един тестови автомобил, а аз дори не мрънках да си тръгваме. Услужливо давах акъл какво още може да снима. Ей, да не си помислите, че сме стъпкали лавандулата, там, където е колата, имаше незасадено място и се правиха страхотни маневри, за де се нагласи на мястото за снимка.
  Е, на финала  връщане у дома в късна доба и старт на вишневото занятие. Почистване на костилки, един сладкиш за отскок, вишновка и конфитюр, слушане на някакъв филм и поглед към телефона и мейл и социални мрежи....
Вишновката за първи път заредена с водка - по рецептата на Мария - с водка и почистени от костилките вишни. Химиците роднини дадоха акъл, че ако ги оставя, ще се концентрира метанол, та не е добре, а аз нали от химия не отбирам, но пък слушам...Ще видим как ще стане и за какво ще се ползва по-нататък.
И на финала, ако не сте се замъглили съвсем, време за рецептата на сладкиша: