Сирни Заговезни и "ПРОЩАВАЙТЕ"

Малко раничко пускам тази публикация, но се отправям на поредното проучване на маскираните  и бързам да я пусна, защото нямам представа дали ще имам интернет, както и дали ще сколасам да седна на компютър. Но пък цялата седмица си е позната като "Сирница" или "Прошка", така че по-добре да го направя навреме....

Днес е петък, ден, в който не бива да се пере и да се простира бяло пране (не зная защо точно тази уговорка, ако не се пере, никакво не се простира, ама....така е записано в литературата), та да не удри градушка през лятото, защото "градът се сири през Сирница, а Тодорица го мята". В неделя младите трябва да посетят по-възрастните си родственици, да им целунат ръка и да поискат прошка, защото вечерта всички трябва да са се помирили и опростили. Има нещо невероятно символично в този ритуал, когато младите хора се привеждат, целуват ръка на възрастните и изричат думата "Прощавай!", а те от своя страна благославят с думите "Простено да ти е от Господа и от мен". А вечерта всички сядат на богата трапеза с подредени ястия от риба, баница, яйца, мляко и бяла халва. И когато се нахранят семействата иде ред на "хамкането" - с халва (ако имате здрави зъби), сирене или варено яйце. След битката кое от децата да захапе люлеещото се парче храна, придружена от забава, най-възрастната жена запалвала червения вълнен конец и по неговото горене гадаели. Естествено гаданията са свързани с реколтата, домашните животни и дали ще има скорошна сватба във фамилията...Пепелта от конеца  се пази за лек. А след тези забави у дома всички отиват на онова място в селището, където е направен голям огън. Младежите го прескачат, за да няма бълхи в къщите и да не вали градушка през лятото. Хората от селото играели последното смесено хоро, щото по време на Великите пости не се играят хора до Великден.

Ето сега баницата, която направих снощи, докато сме всички заедно у дома, за да си поискаме прошка един на друг, да можем да забравим проблемите, обидите и огорченията и да погледнем ведро към бъдещето. Рецептата е на моята приятелка Светла и това е една от предпочитаните баници у дома. Предпочитаните, които аз правя, но пък и е по-различна от добре познатата баница. Да си призная, някак не се ангажирам с точене на кори за баница, не е въпрос на време или неумение, а май е по-лесно, когато мама ги прави тези неща, очарованието е различно...Та да си ми е жива и здрава майчицата, защото тя прави най-страхотните баници с невероятно тънки листа!

А рецептата за невероятно вкусната

 БАНИЦА С ГЪБИ И ПРАЗ:

250 грама печурки и 500 грама праз се нарязват ситно и се задушават с 1-2 лъжици олио и мъничко сол до омекване. Снемат се от огъня и се добавят малко смлян чер пипер, чубрица, джоджен, риган и щипчица босилек. (Не прекалявайте с подправките, особено с босилека, защото става доста натрапчив вкуса) .Това е едната плънка.

Другата плънка се прави от натрошено 200 грама сирене, 3/4 ч.ч. кисело мляко, 2 яйца, 1 белтък (запазваме жълтъка за намазване), 1/2 ч. лъж. сода бикарбонат, угасена с няколко капки оцет или лимонов сок.

Намазняваме с малко олио дъното на кръгла тава, нареждаме една върху друга 3 кори, като ги подреждаме с разминаване - първо по ширина готовата кора, после по дължина и леко нагъваме листата. Стартираме с плънката със сирене, после кора, плънката с гъби, кора, сирене и така до използването на плънките и корите. На финала оставяме отгоре две кори - пак се разминават.

Заливаме баницата с разтопено масло - около 80 грама и разбития жълтък, печем около 20 минути на 220 градуса. А в оригинал рецептата на Светла завършва така:"Като се извади от фурната се завива с два вестника на кръст и се оставя за около 10 минутки - да омекне и се задуши". Да ви е сладко и ПРОЩАВАЙТЕ!

Лицата на.....

Изчезнах бързо от виртуалното пространство, колкото и бързо се появих, но се наложи да се отправя на едно пътешествие, за да документирам маските в Гърция. Имам много за споделяне, но днешната ми публикация само ще отвори завесата за малко, тъй като фотографиите и видеокасетите се нуждаят от спешна обработка, тъй като скоро ще се появи нова серия и ще започна да забравям кое къде се е случвало...
Никой не знае кой е първият човек, поставил пред лицето си маска и защо- дали е опитвал да се свърже с прадедите си или с боговете, дали е търсел изцеление или се е готвел за битка, дали е трябвало да се скрие с нейна помощ от лошите духове или да измоли благоденствие....И понеже никой не го е документирал, за нас остава да гадаем или предполагаме. А и дали това е най-важното или трябва да разберем защо и днес хората слагат пред лицата си маски и участват в тези ритуали, какво ги кара да се завръщат по родните си места за деня на маскарада?
Участвам в един голям европейски проект - "Карнавалът - крал на Европа", благодарение на който успях да посетя маскарадите на доста европейски страни, а имам и още в списъка за тази и следващата година. Въпреки информацията за маскарадите в съседните страни все не сколасвах да отида до Гърция, за да видя какво се случва там. След малко проблеми преди празниците буквално за ден се организирахме с колеги и потеглихме към селата около Драма, Гърция. До този момент просто бях минавала през Драма на път за Кавала и Солун, но не бях обърнала внимание на региона. Някак си винаги съм била привлечена от морето и съм пренебрегвала този край. А всъщност селата около Драма се оказаха невероятно интересни и това бяха едни наситени с прекрасни преживявания дни. В този край маскарадите се провеждат около Йордановден и Бабинден (поради тази причина пропуснах да отправя поздравите към имениците, за което се извинявам). Първото, което се набива на очи при влизането в селата е това, че те са живи, че няма толкова запуснати къщи като при нас, както и това, че хората са доста спокойни и усмихнати. Вярно, че по време на карнавал и нашите селища оживяват, но духът се усеща различно....Не зная коя е точната причина за обезлюдяването на селата ни, но наистина ми стана мъчно, защото непрекъснато правехме аналогии. А и хората бяха невероятни, лицата на бабите ми напомняха за тези от моето детство и сякаш се пренесох за кратко в друг свят......
За маскираните и техните обичаи ще разказвам в друга публикация, както и за обредните храни и представянето на няколко интересни за мен персони.
Сега ще Ви разкажа за вечерта преди Богоявление, когато бяхме поканени в една фамилия в село Кали Вриси (някога селото е носело името Го̀ренци, когато в него са живеели българи, а през 1927 г. е преименувано. Новото име е дадено заради множеството извори до селото, голяма част от които са каптирани в красиви чешми) за последната Кадена вечеря. Привечер хората отиваха до гробището, което е невероятно поддържано (отново ще си позволя да направя паралел с нашите тревясали и близки до прерии...), минаваха през храма, чийто патрон е Св.Марина, целуваха иконите, палеха свещи, носеха кадилници, с които прикадяваха гробовете (малко преди това бяхме изненадани от хората, които срещахме - много от тях носеха по улиците кадилници и това ни накара да си задаваме въпроси) и отиваха да запалят кандилцата на гробовете на своите близки. Цялото гробище бе наситено с аромат на тамян, а светлината като че донасяше спокойствие. Помолиха ни да не снимаме на гробището, така че снимки от него няма да покажа.  След придружаване на нашите познати до това място се върнахме в къщата, в която бяхме поканени за Кадената вечеря. Трапезата беше наредена, домакинът прикади трапезата, накара и всеки от нас да направи по едно движение с ръка, с което ароматите да стигнат  и към нас, отиде до всички помещения в къщата, до двора и се върна при нас. Нашият домакин - Никос, живее с майка си Елени.Тя е на 93 години, много ведра и слънчева жена. Тя начупи с ръка една филия хляб на толкова парчета, колкото души бяхме около масата, каза молитвата "Отче наш", после всеки трябваше да потопи хляба в една чаша, пълна с червено вино, да го изяде и след всичко това седнахме да се храним.
В момента не разполагам с всички фотоси, едната карта забравих в музея, така че сега ще пусна няколко снимки от селото. А скоро ще публикувам и разказите за маските, за хората и тяхната храна....

Тук са останките от зидове на някогашните къщи от с. Горенци

Едно от стотиците дървета с нарове или калинки, както ги наричат