ПИЛЕ С ЕСТРАГОН И ЛИМОН

След обилните трапези с агнешко, яйца и козунаци, радващи мъжката част на фамилията иде ред на нещо по-лекичко- пиленце. Многото почивни дни около празниците си бяха и доста изтощителни и като че имаше нужда от почивка от самата "почивка". Ама противно на намеренията за отдих още през първия работен ден задачите заваляха, колегите от чужбина изпращаха все спешни неща за завършване, все чудейки се как аджеба толкова дни не сме били на работа, така че лежерната работа си остава мечта... Утехата е, че е по-добре да има задачи и работа, защото и лежерното състояние действа изнервящо.
И когато се прибереш късно и тепърва се започне с някаква подготовка на аламинут си е малко изтощително и дразнещо, защото всички се прибират озверели от глад, а и самата аз съм в същото положение /защото почти никога не обядвам/ и бързо се захващам за различни продукти, подрънквам леко забързано нервно с тенджерките и тиганчетата. Домашните също са ангажирани я с направата на салата, я нещо друго около вечерята, питайки само кога всичко ще е готово...От задачи дотолкова съм превъртяла, че даже съм забравила, че имам незаменим помощник.
Вчера най-сетне проумях какво е решението, извадих устройството, наречено Крок-пот, купих охладено пиле, за което се сетих, виждайки в магазина пресен естрагон, който бързо метнах в количката с покупки.
На заранта пиейки кафенце, бързичко запържих измитото и подсушено пиле от всички страни в лъжица зехтин и го оставих в глиненото гърне. Вечерта бях нарязала естрагона на дребно, към него добавих настъргана лимонова кора, лимонов сок, масло и две-три нарязани на дребно стръкчета левурда. Това ароматно масълце оставих във фризера, а на заранта нарязах на парченца.

 Парчетата ароматно масло се нареждат върху пилето, вътрешността му се намазва с него, около пилето се нареждат морковчета и се оставя на бавно готвене за 7 часа. Ако не се лъжа това беше рецепта на невероятната Джулия Чайлд.

А след прибирането у дома от вратата ни посреща един приятен аромат на готова вкусна храна, бързо приготвяме една салатка от пресен спанак, левурда, белени слънчогледови семки и козе сиренце. Всички са доволни, можем да седнем и да похапнем, да поговорим как е минал денят и с усмивка да продължим заниманията си, а аз да понагледам какво ново сте приготвили и да покомуникирам виртуално, неспирайки и диалога с домашните, отново на принципа "от всичко по малко"....
Това си е перфектна рецепта за онези, които обичат аромата и вкуса на естрагона, защото имам приятели, на които не им допада. Но ако го харесвате, това е и вашата рецепта.....

Асеновградски сарми или урок по търпение

   Когато дойде зимата, у дома обичаме да похапваме сарми с кисело зеле. Комай главно заради тях се слага и зелето. Надали някой не знае как се приготвят сарми и аз ще се наложи да просвещавам или обучавам, но да представя и домашната интерпретация. Във фамилията на майка ми когато се правят сарми, те задължително са мънички. Това са си типичните асеновградски сармички, които там са популярни и с друго име - "гушки". Нямам ясна идея дали защото приличат на малки гушки на пиленца или защото в зелето се сгушват ориз, кайма и подправки...
Помня преди доста години, вече семейна, с малко дете, очаквах покойната ми сега баба да дойде у дома и набързо бях напълнила едни сарми, е, с листото разделено на две, та то си бяха едни грамадни топки, вкусни бяха, но като ги видя баба ми се ядоса. Каза ми, че нещата се правят както трябва, а ако човек иска просто да се отчете, без душа, по-добре да не го прави. На заранта и оставихме малкия ни тогава син и хукнахме по задачки, а като се върнахме, освен че всичко беше наред, детето спало и играло, нахранено и спокойно, а и всички големи тенджери бяха пълни с такива малки сармички, защото на следващия ден трябваше да имаме доста гости. А според баба ми такива сарми се поднасят за мезе.
Е, тогава се почувствах доста неловко, съпругът дълго се майтапеше с моите сармаци, а години по-късно и аз реших да докажа, че мога. Е, сега понякога карам леля ми или майка ми да ми направят големи количества, които те завиват за отрицателно време, но когато са ми нужни само за нас, четиримата, мога и аз.
Да минем към действие... Най-напред се извършва прочистване на листата и накрояването им на малки парченца, като се внимава да няма много жили от зелето, за да е лесно за завиване.

Нарязаните листенца могат да се направят и докато плънката се охлади. За плънката тук ползвах 400 грама ориз, 1400 грама кайма с преобладаваща част свинско- към 900 грама и останалото - телешко месо.
Промених леко традиционната рецепта, просто не разполагах с повече ориз, а не ми се тичаше на пазар. Фамилната рецепта заповядва да се ползва една част ориз и две части кайма, но...традициите искат и малко промяна понякога.
В мазнина се задушава една глава лук, нарязана ситно, добавя се измития ориз, позапържва се докато стане прозрачен и се сипва вода, да набъбне - ако оризът е около чаша, сипвам чаша и половина вода... Когато е поизвряла водата, сипвам лъжичка червен пипер, обърквам добре, добавям джоджен, кимион и чер пипер. Като се поохлади, се добавя каймата и се размесва добре.

За да не се уморяват ръцете при навиването, се сипва по малко от плънката в една чиния, поемат се листата, слага се половин лъжичка плънка и се навиват малки сармички. Дори не се защипват като бебета, просто все едно се точи и се завива,а понеже са с кайма, не се развиват и няма нужда да бъдат стискани. Това все го забравям и последния път си навлякох една беседа от леля ми, която все повтаряше-"пак стискаш, спри се вече,  губиш време". А като се напълни чинийката със готови сармички, се сипват в съда за готвене. Този път ползвах за варенето им крок-пота, но преди съм ги правила в тенджера, на чието дъно нареждам нарязаните кочани и жилки от зелето.
С помощта на леля ми целият процес по рязане, приготвяне на плънката, охлаждане и запълване на 5.7 литровия гювеч отне час и половина. А после дойде ред и на добавянето на вода, до половината съд, малко зехтинче и след това оставихме съдинката да довърши делата ни за 7 часа бавно готвене и като резултат разполагахме със сарми за вечеря, за мезе към чашка домашно вино и много, много сладки приказки около трапезата.

Да ви е сладко и на вас!