A little bit of everything: пътувания

Показват се публикациите с етикет пътувания. Показване на всички публикации

Познатата и непозната Гърция - част три - Мецово - Μέτσοβο

Традиционният гръцки пейзаж с планини, чиито била са изпълнени с храсти и самотни дървета остава зад нас, а селцето, към което се отправяме е закътано между два склона на планината Пинд и около него всички хълмове са наситено зелени. Срещу нас тук-там се виждат покриви на къщи с тикли и всичко напомня на типичната за Балканите атмосфера от времето на пробуждането на нациите и създаването на националните държави. В селото прииждат непрестанно автобуси с туристи, които на тълпи слизат и нахлуват в магазините, бързо изнасят торби и ги товарят обратно в автобусите. Беше ми много любопитно какво толкова пазаруват от това селце, в което живеят около 3 000 души, но бързо получих отговор на въпроса, загнездил се в главата ми - ами то навсякъде едни реклами на сирена висят, а и как иначе да е при тази природа наоколо. Но не само тучните ливади са причините за овцевъдството в региона, а и жителите на селото. А това са пиндските власи или армъни. Та този клон на арумъните (защото и у нас има) изповядва православната религия, а езикът им е близък до румънския. Естествено говорят и гръцки език...
Някога, а и сега хората в това село се препитавали от овцевъдство. В миналото те мигрирали със стадата си, за да намерят сочна тревица за тях и да подсигурят добра паша. Днес вече има модерни ферми, които произвеждат различни млечни продукти. Има и малка фабрика за различни макаронени изделия. Ама и те не са обикновени, а има десетки видове - с манатарки, спанак, ядки, домати, пипер и какво ли още не. Магазинчетата са пълни с тези продукти, с уханни подправки и лековити билки, с палитра от множество видове мед. Пред много от тях има по един манекен с местната женската носия "от старите времена". Различни дървени изделия са накипрени из сувенирните магазини. В Йоанина се въздържах от покупката на нещо, което ме човъркаше през цялото време и май щях да си остана само с дървената джаджа за изцеждане на цитруси, без която сигурно нямаше да мога да живея...Обяснявах на спътниците си, че не съм успяла да си купя нещо и много съжалявам, ама няма как да се върна обратно, но не разказвах за моята "любов". ...До влизането в едно магазинче, пълно с любимите ми "дървении", а когато останалите започнаха да пазаруват, вече беше решено - този път няма да пропусна... И за свое собствено учудване успях да се спазаря и от цената от 15 евро да докарам до 8 и да си купя един дървен кръг, който с най-сияйната усмивка замъкнах до колата, без да ме е грижа, че е горещо и трябва да го мъкна.
А задоволството от покупката ме подтикна да припкам с криле из малките улички и да се насладя на атмосферата на селището.

Храма в центъра и двама от интересните жители на селото, господинът толкова щастливо позира за снимки....

И пъстрият козяк, прострян на оградата след пране...

Поглед от селото към зелените планински хълмове

Мецово ми напомня за Копривщица или някое родопско селце...

И паметника с двете мецани....в региона е пълно с пътни знаци, които показват, е в планината има мечки...

Кулинарният рай.....в компанията на старите фамилни фотоси в рамки и фамилни ценности от стария бит на местните

И на финала трябваше да покажа, че си е друго да разточиш баница върху дървен кръг, както са го правели бабите ни, та се заех с тази задачка, но след първата снимка на процеса, брашнените ми ръце и пазенето на фотоапарата, баницата беше във фурната, а после направи кратка обиколка на нивите и с бърз темп беше изядена, та снимка няма....

Това беше....разходката до местата, които не са особено типични за посещения за нас, българите през последните години. Е, Метеора прави изключения, но и останалите две места са си екзотични и различни, толкова наситени с живот и история.
И за да не ви оставя гладни, ще пусна една стара снимка, която скоро открих - с хляба "рамазанка" на Здравчето.
Това са продуктите, а Здравчето е разказала перфектно за технологията.
300 мл топло прясно мляко
1 пакетче суха мая
2 с.л. захар
1 с.л.. сол
3с.л. зехтин
1 с.л. оцет
брашно за меко тесто( една идея по меко от това за хляб)
зехтин за намазване на тавата или хартията

Познатата и непозната Гърция - до Метеора - Първа част

През миналата седмица бях в Гърция - по работа, но този път изпитах огромна наслада от нея, защото бе съчетана с пътуване, посещение на интересни места и срещи с много хора, все интересни. Първата дестинация беше село Кастраки, област Тесалия. От това селце се тръгва към манастирите в Метеора. В него живеят около 1000 души, които се препитава главно от туризма. В селцето повечето къщи са пригодени за гости, подсигурени са добри условия, чистичко е навсякъде, домакините са много любезни. Преобладаващата част от туристите се настаняват в къщите за гости, хотелчетата за по една или две нощи, непрекъснато се виждат групи хора с куфари, а потокът е наистина забележителен. От рано заранта идват множество автобуси с туристи, които пъплят по многото завои към манастирите.
При влизането в селото бях поразена от скалите - гигантски каменни стълбове, извисяващи се високо в небето, а върху тях кацнали манастири. Отвесните скали са като надупчени от невидима ръка и оформят пещери и скални ниши. В някои от тях преди столетия са живели анахоретите- отшелниците, които напускали местата, в които живеели и отивали в уединено място, далеч от земния свят и прекарвали дните си в молитви и уединение. Това е било в далечния 11 век. А после, през 14 в., когато пада Византийската империя и османските турци настъпват на Балканите, са построени манастирите - 24 на брой - своеобразен град на християнската вяра. Днес са останали само шест, като при добра организация могат да се обиколят и за един ден. Ако решите да се отправите натам, имайте предвид, че всеки манастир има по един почивен ден и е затворен. Добре, че е това, та монасите да могат да изпълняват задълженията и обязаностите си, да могат да общуват с Бог в единение, че тълпите от туристи са често шумни, екскурзоводите размахват флагчета и подбират групите си, разказват кой каквото е научил или каквото смята, че ще впечатли публиката. Понякога това движение на групите е като хунско нашествие, но....какво да се прави.
Метеорос значи "увиснал във въздуха", а до манастирите се стига с дълго ходене - първо слизане надолу към урвата и после изкачване - по множество стъпала. Преобладаващата част от фреските са от 16 век, много от манастирите имат и музеи с интересни експозиции, част от тях подредени по странен начин, но явно трябва да се задоволят интересите на различната публика. На входа на всеки манастир се събира таксата от 3 евро - издават билет, раздават се поли за дамите с панталони или къси поли, а понякога и за мъжете, които са с къси панталони. Снимането е забранено, но и там си е една своеобразна игра- чува се щракането на фотоапарати, моментално следва забележка и пак отначало...

Манастира "Св.Николай"

Манастира "Света Троица" - уникално място, което отново е ползвано за снимки на един от филмите с Джеймс Бонд - For your yes only , място, което е вдъхновило и Linkin Park да озаглавят един от албумите си "Метеора" - повярвайте, има защо...

Поглед от скалата на манастира "Св.Троица" към близката Каламбака

Камбанарията на "Св.Троица"

Женският манастир "Св.Стефан" - лесно достъпен за всички възрасти, няма изкачвания

Последната снимка от двора на "Св.Стефан"

Манастира "Русану"

Градините на "Русану"

Манастирът "Варлаам"

Входът към "Мегали Метеора"- "Великият Метеор"

Поглед към някогашната манастирска кухня

Това бяха манастирите, а сега няколко снимки от селцето Кастраки:

За гръцката кухня няма да говоря, тъй като тя е достатъчно популярна на всички. Ще завърша с една пита, тази, която направих в малките часове - малко след влизането у дома обратно...

За другите места ще продължа скоро, надявам се да не съм ви отегчила от многото снимки...

"Боже, колко мъка има по този свят" - до манастира Острог в Черна гора

Мястото е манастира Острог, който се намира само на около 50 км от столицата на Черна гора - Подгорица. На около 900 метра надморска височина, след път изпълнен с непрекъснати завои и урви, често изправящи косите на пътниците в автомобилите се стига до манастира. Стигаме по време на вечернята, а прииждат нови и нови автомобили. От тях слизат хора, доста от тях с различни проблеми, виждаме майки, чиито очи са изпълнени с мъка, но в тях проблясва и надежда, молба. Гледам, сякаш съм попаднала в друг свят, сякаш съм в безвремие и просто наблюдавам околните, а те не ме виждат. Палим свещи, качваме се и до старата сграда на манастира, която е като вкопана в една вертикална планинска скала, сякаш построена от невидими сили, а завоите до него са толкова много, чувствам се като попаднала в друг свят - на вярата, мъката, радостта, молбата и молитвата.

От една врата излиза млада жена, сълзите текат от очите и, целува дверите на помещението, покланя се и поема пътя си обратно към автомобила. Идва мъж с две деца, прекръстват се, целуват стената и влизат. Влизам и аз като тях в едно малко и леко вкопано помещение, изпълнено със стари и доста унищожени стенописи, които грабват. Цялото ми любопитство се изпарява, защото занемявам от една картина, която не ми дава мира толкова дни след пътуването ми. Пред мощите на Св.Василий стои жената с малкото дете на ръце, свещеникът е покрил детето с епитрахила си и чете пламенно молитва, встрани до певницата пеят химни мъж и младо момиче. Свещеникът отправя молитвата от дъното на сърцето си, гласът му леко потрепва от досега с толкова мъка, детето и майката плачат, близките им също, целуват мощите и на финала излизат, кръстейки се и целувайки прага на помещението. Сякаш гледах тайнство, при което изцеление се раздаваше на болните, или така поне ми се ще да си мисля, една невидима енергия на мъка и молба политаше към небето и друга, даряваща спокойствие, здраве и благодат, идваща от небесния свят, обливаше присъстващите. Цялата емоция от пътуването по завоите над толкова урви, към които като отправях поглед, заставах нащрек и все ми се струваше, че пътят свършва и ще остана някъде там, далеч, се изпариха. Приготвеният за снимки фотоапарат бе прибран в чантата, а очите ми овлажняха. Впечатли ме вярата, онази, истинската, когато хората с проблеми със здравето намират утеха и молят единствено Господ да им помогне, защото всички други надежди са попарени и това е единственият изход....Та като в "По жицата" и аз да заключа: "Колко мъка има по този свят, Боже" и да пожелая на всички много здраве и вяра, а останалото...ще го постигнем някак!

Тук се вижда стария манастир, горе, високо в планината, близо до Бог

Много от поклонниците оставят дарове за манастира - олио, хавлиени кърпи и сапуни. Във входа на манастира има кладенче с лековита вода, докосването до която пази от зли деяния и болести.

Легенда разказва за майка, която оставила дървена люлка на върха на стената над манастира. Детето се разплакало и люлката се разлюляла и паднала от голяма височина. Люлката станала на парченца, но бебето останало невредимо.

Вярващите смятат, че допирът до мощите на Св.Василий прави чудеса!

Рилски манастир и околността

С проблема с хранилището все още не съм се справила, публикувам от нов мейл, надявам се да бъде успешно, но поне мога да покажа част от снимките от манастира и околността.