Великден

С пожелания за светли празници на всички!

Великден 2016

Странни се оказаха последните седмици....  Човек си прави някакви планове, а после се случва нещо, сякаш за да ти напомни, че "Човек предполага, а Господ разполага".

Кейк с моркови и крем-сирене

Това е една от рецептите, която представих в третия брой на българското кулинарно онлайн списание SO into FOOD. Благодаря специално на Гери, Мария и Катето за любезната покана.

В броя има за всекиго по свежа идея, настроение и кулинарно вдъхновение за предстоящия Великден. Но каквото и да направим за празниците, най-важно си остава тяхното споделяне с близки и приятели. И като резултат от лека ( а може би и по-тежка) професионална деформация малко повече се разприказвах за традициите за Великден. Дано не съм ви отегчила....

В нашата традиция няма великденски заек, въпреки че през последните години той често се появява във великденската декорация. Ама нали е плодовито животинче, нека помага да донася пъстрите яйца....  А като кажем заек, често се сещаме за основната му храна- морковите. Знаете вица за морковената торта, но знаете, че и вкусът и е превъзходен. Тук предлагам един вариант за великденски десерт -  Морковен чийз-кейк.

Велики четвъртък е....време да боядисаме яйцата

       Някога преди много години най-възрастната жена в дома ставала рано, преди изгрев слънце, вземала от полога първото снесено яйце и с вълнение влизала обратно в дома. Започвала Свещеното приготвяне за празника Великден - шаренето на яйцата. За да станели яйцата хубаво червени, трябвало да се прави тайно - без публика. Затуй се прави и сутрин рано, додето децата са в земята на сънищата, а останалите вече са излезли на работа.

      Работата с боите е била вид тайнство, защото се приема, че тя е "кръв" - кръвта на разпнатия Исус Христос, кръвта като основната житейска субстанция.

     

Христос Воскресе!

Христос Воскресе! 

 Christ is Risen!  Христос Васкрсе!   Χριστός Ανέστη!

Бъдете здрави, нека дните ни бъдат озарени от светлина и благодат, мирът да царува и любовта да владее сърцата и делата! 

Великденски яйца - втора част Easter decorated eggs- second part

     Днес, на Велики четвъртък, се боядисват яйцата за Великден. Вече ви показах изписани яйца, които днес боядисах. Преди тях обаче боядисах едно червено яйце, което оставям до следващия Великден, живот и здраве. Старото махам, а утре ще заровя. Някога по това старо яйце гадаели каква ще е годината на обитателите на даден дом, но понеже аз май съм доста суеверна и ме е страх от подобни предсказания, предпочитам да го заровя, вместо да гледам дали яйцето си е цяло и здраво, като току-що сварено или не.

Христос Воскресе!

Пожелавам на всички здраве , светли и благословени дни! И да се разпиша и аз с малко великденски яйца и козуначе....

Козунак

Вече споделих за придобивката- машината за хляб... След проби на различни видове хляб, търсене на нови и различни вкусове, с тропащия вече на вратата Великден, най-естественото нещо беше да се пробва направата на козунак... Реших, че рецептата, която винаги съм правила може и да не бъде удачна за изпълнение в машината и че трябва да потърся нещо ново и различно. Но идеята постепенно мина на заден план, улисана в задачки и ангажименти. И както винаги идеята дойде отново съвсем ненадейно - беше достатъчно да прегледам предложенията на любимите блогове и ентусиазмът се появи....А това беше видяната в края на миналата седмица публикация  тук .

В петъчната нощ приключих работата по един дългичък текст, а след многото кафета и чайове сънят не идваше....Какво друго му остава на човек, освен да прегледа какво се случва на "кулинарния фронт". Видях прекрасната "руска плитка" на Гуинет и малко оставаше веднага да хукна към кухнята. Но реших, че все пак за качествения козунак е нужно време и подобаващо внимание, успокоена от съградената програма за съботния ден, грабнах интересната книга и сънят скоро дойде. В съботния ден се поразходих малко, свърших бързите задачи за деня и вечерта реших, че трябва бързо да пробвам тази рецепта. Резултатът беше едно прекрасно ухаещо тесто, за чието оформяне на плитка ползвах какао и шоколадов чипс. Рецептата спазих абсолютно точно (нещо, което рядко правя) и резултатът беше прекрасен козунак без никакви усилия. След изпичането го оставих с тенденцията да правя снимки рано заранта. А когато на сутринта излязох от банята и се отправих към кухнята, от двете рула беше останало само това, което ще видите по-долу. Публикувам снимките, въпреки че не дават ясна представа, но с една единствена цел - да благодаря за споделената рецепта на Гуинет!

Гъбена супичка с тарос и начало на подготовката за Великден /Mushroom soup with tarragon and start preparations for Easter

От дълго време не съм публикувала тук, просто събирах известно количество снимки, но нещо стана с картата и сега някои не се отварят, а други са с ужасно качество, не разбирам какво промени всичко, като бях толкова горда с хубавите снимки...Така ми било писано, гордостта е грях....

Сега да представя една много лесна и проста супичка, за чиято направа може да се импровизира, както и да се ползват разни останали парченца от зеленчуци. Както винаги, по копчето се купува и палтото, такъв е пак поводът за днешната публикация. Намерих малко останал пресен тарос (естрагон) и тъй като имах останали гъби, бързо взех решението за готвенето.  Преди доста години хапвах подобна супа в Унгария. Там тази подправка е доста тачена, както и у нас в региона на Габрово (може и на други места, но поне на мен не ми е попадала възможност да се уверя в това). Та тогава си спомням, че пътувахме дълго с кола, времето беше хладно,почти половин час прекосявахме един планински (горски е правилната дума) маршрут, а около и над дърветата се стелеше гъста мъгла. В нея дърветата изглеждаха като живи, а и фаровете на колата помагаха за засилване на това впечатление. В долчинките част от тях наподобяваха приказка за желязна и замряла гора. Та след този призрачен пейзаж спряхме до един ресторант, в който ни сервираха тази супа. В унгарския вариант към супата бе прибавено обилно количество сухо картофено пюре и гъбен прах, но абстрахирайки се от консервантите, супата си струваше.
Преди години на пазара в Габрово видях една баба, която продаваше връзки нова за мен зелена подправка (в нашето семейство не се употребяваше), която се оказа тарос, който познавах само сушен. Та всъщност сега при пътуване до Габрово не пропускам да си закупя, като част от подправката изсушавам, а другата замразявам. И сега последната замразена част намери своето приложение.
И да започвам със съставките на супата - около 300 гр печурки и 20 гр. сушени манатарки (смлени), два настъргани моркова, стрък праз - нарязан на дребно, връзка магданоз, сол, около 3 лъжици зехтин, стрък селъри - също нарязан на ситно. Печурките се нарязват на дребно, задушават се в зехтина с малко сол, добавят се морковите и праза, сипва се студена вода и смлените манатарки. Когато всичко е сварено, се добавят нарязаните магданоз и естрагон.
Сервира се с домашен хляб. На снимката това е хляб за сандвичи, направен по рецептурника на новата ми машина за хляб, която се експлоатира ежедневно. Вкусът на тези хлябове ми е странен мъничко, комай ми липсва месеното с ръце и усещането на тестото, но нали все пак времето е кът......

И тъй като наближава Великден, дойде време да "отворя кокошарника" - измъкнах яйцата, боите, писалките и восъците и поставих началото на голямо изписване на яйца. А като поизпразня още малко яйчица, ще седна да дам и по-подробно описание на  действията.....

Това са две различни писалки- едната от Украйна, другата  любезно ми подарена от Светла и аз забравих откъде....

Част от зарисовките

Отново разни елементи......