Сиропът от смокинови листа на Йоли - класика в жанра!

Преди няколко години ходих при едни баби в село Созополис в Гърция. От името му става ясно, че жителите му са преселници от нашия Созопол. Има едни времена на Балканите, когато след разни международни договори вълни от хора се изселват. И на Балканите обикновено всеки народ си говори само за собствените бежанци, забравяме, че трагедиите са общи.
Та като се видяхме с бабите, първо трябваше да ме нагостят. Оправдавах се, че изпитвам само жажда и ми е нужно нещо разхладително, а не искам храна. Та веднага ми предложиха от  сиропа от смокини, разреден с ледена вода и доста лимон. Все си мислех, че от записаната рецепта нещо премълчават, не можех да си представя, че това вълшебство се постига само с листа от приказния плод. Записах я, после се улисах в разговора с тях, събрах си техниката и тръгнах обратно. Като се сетих за рецептата, никъде не успях да я открия. И после...ами това всички го знаете... Йоли публикува сиропа и едва дочаках нужната бройка с листа....И, да, безкрайни благодарности за споделянето, Йоли!
Рецептата....ако някой още не е научил какво трябва и как се приготвя....

Шоколадови звезди и старт на печенето

   Традициите не са това, което бяха....Бях си наумила да изневеря на почти традиционното печене на огромни количества сладки, които се пакетират и разпращат към приятели и близки. Правех сметки, че ще изпека само за домашните, а за останалите ще приготвя нещо друго. Няма да се повтарям, я...то нали си имаме едни сладки, без които у дома се казва, че Коледата е невъзможна. Но с наближаването на празника се появиха и намеците за сладките, та ...вместо да философствам, да запрятам ръкави. Настроението за празника още е малко изкуствено, опитвам се да си го създавам, декорирайки по нещо всеки ден, пускайки си коледната музика, но като погледна навън, мръсната сивота ме връща обратно към началото....снегът ми липсва, за да почувствам наближаващата Коледа. Липсва ми неговата белота и чистота, ще ми се нещо да прочисти нещата наоколо...
И ето първите сладки за Коледа 2013-та :

ШОКОЛАДОВИ ЗВЕЗДИ

 

Рецептата-  ами нищо ново под Слънцето....вече публикувана,   а авторството и - ами Ирка.....

Продукти:

230 гр. меко масло

250 гр. бяла захар

50 гр. кафява захар

2 яйца

1 ч.лъж. шоколадова есенция

1 к. лъж. есенция ром

50 гр. какао

50 гр. черен шоколад (разтопен на водна баня)

1/2 ч. лъж. бакпулвер

330 - 340 гр. брашно

щипка сол

Приготовление:

   Брашното се пресява заедно с бакпулвера и солта. В съд разбиваме мекото масло със захарта, поставяме едно по едно яйцата, шоколада, какаото и брашното. Замесваме не особено твърдо тесто, което оставяме завито със стреч фолио в хладилника за час. Разточваме тестото върху набрашнен плот с дебелина около един сантиметър, печем в предварително загрята на 180 градуса фурна за около 8 минути върху хартия за печене. След изваждането върху горещите бисквитки поставяме по 2-3 шоколадови капчици, а върху тях запечени безсолни ядки, нарязани на ситно карамелени лакта бонбони и декорираме с малко разтопен бял шоколад. Шоколадовите капчици играят ролята на лепило за ядките и бонбоните, а белият шоколад допълнително ги фиксира. 

И тъй като се опитвам да си създам настроение за празника, въпреки че не ми се получава с пълна сила, видях една малка елхичка, която струваше само 3 лв., свежа и ароматна, в саксийка и трябваше да я взема и отнеса у дома.....поукрасих я, а на финала обявих, че това ще бъде нашата елха тази година. Е, дъщерята тъжно каза, че елхата е малка и под нея само семпли  подаръци ще се поставят, но баткото контрира, че малките неща са по-така....Ха да видим....

Raspberries Cheesecake Cookies / Чийзкейк бисквитки с малини

Има едно червеничко плодче, с малки семчици и невероятен вкус. При докосването до небцето усещаме лека киселина, а след нея се разгръща аромат и вкус на свежест и гора. Независимо дали малините са брани в гората или са от домашната градина, вкусът им винаги е гарантиран и привлекателен за малки и големи. Компотът от малини в дома ни беше и е  лекарството - панацея . За настинка, за сваляне на температура и за ревматизъм, все към малините посягаме. От почти десетилетие се радваме на сорт малини, които раждат два пъти в годината - през пролетта и есента. Обикновено есенните са много по-сладки и ароматни от пролетните. Поради дъждовете и температурите, които се закрепиха през последните седмици малините са плътни, с наситен вкус и средна сладост. Е, след уикенд в градината няма как да не представя нещо с малини. Първоначалната идея бе за приготвяне на чийзкейк, но поради липса на част от продуктите в неделната вечер избрах друго - невероятните чийз бисквитки на Йоли 

Вероятно рецептата ви е добре позната и сте ги пробвали с череши, но не пропускайте да ги направите и с малини....

Познатата и непозната Гърция - част три - Мецово - Μέτσοβο

Традиционният гръцки пейзаж с планини, чиито била са изпълнени с храсти и самотни дървета остава зад нас, а селцето, към което се отправяме е закътано между два склона на планината Пинд и около него всички хълмове са наситено зелени. Срещу нас тук-там се виждат покриви на къщи с тикли и всичко напомня на типичната за Балканите атмосфера от времето на пробуждането на нациите и създаването на националните държави. В селото прииждат непрестанно автобуси с туристи, които на тълпи слизат и нахлуват в магазините, бързо изнасят торби и ги товарят обратно в автобусите. Беше ми много любопитно какво толкова пазаруват от това селце, в което живеят около 3 000 души, но бързо получих отговор на въпроса, загнездил се в главата ми - ами то навсякъде едни реклами на сирена висят, а и как иначе да е при тази природа наоколо. Но не само тучните ливади са причините за овцевъдството в региона, а и жителите на селото. А това са пиндските власи или армъни. Та този клон на арумъните (защото и у нас има) изповядва православната религия, а езикът им е близък до румънския. Естествено говорят и гръцки език...
Някога, а и сега хората в това село се препитавали от овцевъдство. В миналото те мигрирали със стадата си, за да намерят сочна тревица за тях и да подсигурят добра паша. Днес вече има модерни ферми, които произвеждат различни млечни продукти. Има и малка фабрика за различни макаронени изделия. Ама и те не са обикновени, а има десетки видове - с манатарки, спанак, ядки, домати, пипер и какво ли още не. Магазинчетата са пълни с тези продукти, с уханни подправки и лековити билки, с палитра от множество видове мед. Пред много от тях има по един манекен с местната женската носия "от старите времена". Различни дървени изделия са накипрени из сувенирните магазини.  В Йоанина се въздържах от покупката на нещо, което ме човъркаше през цялото време и май щях да си остана само с дървената джаджа за изцеждане на цитруси, без която сигурно нямаше да мога да живея...Обяснявах на спътниците си, че не съм успяла да си купя нещо и много съжалявам, ама няма как да се върна обратно, но не разказвах за моята "любов". ...До влизането в едно  магазинче, пълно с любимите ми "дървении", а когато останалите започнаха да пазаруват, вече беше решено - този път няма да пропусна... И за свое собствено учудване успях да се спазаря и от цената от 15 евро да докарам до 8 и да си купя един  дървен кръг, който с най-сияйната усмивка замъкнах до колата, без да ме е грижа, че е горещо и трябва да го мъкна.
А задоволството от покупката ме подтикна да припкам с криле из малките улички и да се насладя на атмосферата на селището.

Храма в центъра и двама от интересните жители на селото, господинът толкова щастливо позира за снимки....

И пъстрият козяк, прострян на оградата след пране...

Поглед от селото към зелените планински хълмове 

Мецово ми напомня за Копривщица или някое родопско селце...

И паметника с двете мецани....в региона е пълно с пътни знаци, които показват, е в планината има мечки...

Кулинарният рай.....в компанията на старите фамилни фотоси в рамки и фамилни ценности от стария бит на местните

И на финала трябваше да покажа, че си е друго да разточиш баница върху дървен кръг, както са го правели бабите ни, та се заех с тази задачка, но след първата снимка на процеса, брашнените ми ръце и пазенето на фотоапарата, баницата беше във фурната, а после направи кратка  обиколка на  нивите и с бърз темп беше изядена, та снимка няма....

Това беше....разходката до местата, които не са особено типични за посещения за нас, българите през последните години. Е, Метеора прави изключения, но и останалите две места са си екзотични и различни, толкова наситени с живот и история.
И за да не ви оставя гладни, ще пусна една стара снимка, която скоро открих - с хляба "рамазанка" на Здравчето.
Това са продуктите, а Здравчето е разказала перфектно за технологията.
300 мл топло прясно мляко
 1  пакетче суха мая
2 с.л. захар
 1 с.л.. сол
 3с.л. зехтин
1 с.л. оцет
 брашно за меко тесто( една идея по меко от това за хляб)
 зехтин за намазване на тавата или хартията 

Браунис- три рецепти, три пленителни вкуса.... по рецептите на Дианка, Иринка и Луиз

    Противно на всички очаквания няма да продължа с разказа за Гърция. Нека малко ви позасладя след толкова митарстване. Дори ще представя не един, а три сладкиша - доста подобни един на друг. Това, което ги обединява са плодовете /череши и малини/ и шоколадът. Понякога имам любими сладкиши, които правя до втръсване. Напоследък съм "на вълна браунис". А и как иначе, в мрежата прелива от предложения, кое от кое по-изкусителни... Започвам с последния, който се получи лек и ефирен и доста се хареса у дома. 

   Базисната рецепта и идея за оформление е на Дианка. Видях прелестните модификации и на Ирма, Катето и Снежи. Правих го една вечер, предизвикана от поредната порция закупени кюстендилски хрущялки с прелестен вкус. 

Продукти за шоколадовия пласт:

150 гр шоколад, използвах  малко останал Милка ноазет и  един английски за покриване на торта

125 гр масло 

 ¾  ч.чаша кафява захар

4 средни яйца

3 суп. лъж. какао

1 ч.чаша брашно 

Продукти за белия чийз пласт:

250 гр.  сирене „Крема”

настъргана кора на един лайм

2 яйца

1/2 чаена чаша бяла захар

10 бисквити Орео

2 ч.чаши изчистени  череши, поляти с 1 суп. лъж. коняк, престояли около половин час и оваляни в лъжица царевично нишесте

шепа замразени малини

Маслото се разтапя на водна баня с шоколада и захарта, охлажда се, а после едно по едно се добавят яйцата, какаото и брашното. Кремата сирене се разбива със захарта, добавят се яйцата, кората лайм. 

Стори ми се, че консистенцията е леко рядка и реших да ползвам форма с по-голям размер, която се намаслява. Застила се с хартия за печене. След изсипването на първия шоколадов пласт добавих начупени на две бисквитки Орео, след тях бяла смес, от пийналите черешки, отново шоколадов пласт, бял, черешки и финален с шоколад. Като завършек на всичко - малко замразени малини, по почина "почистване на фризера". Изпича се за час на 180 градуса, охлажда се, реже се и.....да ви е сладко!

Следва един много съблазнителен браунис- чийз, който правих вече няколко пъти с различни плодове. Не съм променяла нищо в рецептата:

Рецептата  е от Слънчевата кухня на Иринка

Браунис слой:
125г масло
125г черен шоколад
100г фина захар
70г кафява захар
2 яйца
няколко капки ванилов екстракт
щипка сол
80г брашно
20г какао

Чийзкейк слой:
225г нискомаслено крем сирене
50г захар
1 яйце
50г брашно
настъргана кора от 1/2 лимон

75 гр малини

Фурната се загрява на 180°C.

Форма с размери 20х20см се намазва с мазнина и покрива с хартия за печене – както дъното, така и стените.
Маслото и черния шоколад се разтопяват на водна баня или в микровълновата фурна на ниска мощност.
Оставят се да се охладят за 5 минути.
Към тях се добавят двата вида захар, ванилията и яйцата, едно по едно, като се разбърква добре след всяко.
Брашното, какаото и солта се пресяват и добавят към сместа.
Разбъркват се внимателно, до получаване на хомогенна смес.

И последен представям първия юнски браунис, със замразени малини, а рецептата  е от блога на Луиз:

200 г черен шоколад, нарязан на дребно 

100 г бял шоколад, нарязан на малки парченца 

200 г масло 

200 г смесена бяла и кафява захар 

4 големи яйца 

140 г брашно 

50 г какао 

200 г замразени малини 

1. На водна баня се разтапят шоколада, яйцата и захарта, а после се охлаждат.

2. Добавете яйцата, едно по едно, към сместа, като разбърквате след всяко. Пресейте отгоре брашното и какаото, разбъракйте. Добавете половината малини и нарязания бял шоколад, разбъркайте. Пресипете сместа в тавичката и заравнете. Подредете отгоре останалите малини. 

3. Изпечете на средното ниво на фурната за около 35 мин. Охладете добре, преди да нарежете.

И сега е време да ви пожелая лека нощ и сладки сънища! Поднасям специалните си благодарности на всички вас, които споделихте тези прекрасни рецепти- Луиз, Иринка, Дианка, Ирма, Катето и Снежи!

В ОЧАКВАНЕ НА СЛЪНЦЕТО

Храстите и дърветата бавно започват да се събуждат, пъпките им се изпълват и очакват светлината и топлината на слънцето, за да се разтворят и зарадват жадните за зеленина и светлина.Очакват подкрепата на слънцето, но то остава скрито, а мъглата постепенно остава да владее над земята, самотните клони стърчат и молят небето да помогне на пролетта да дойде по-скоро.
Зимата се опитва да остане по-дълго на земята, но пролетта набира сили и съвсем скоро нищо няма да я спре.
А когато навън се срещат тези две сили, телата ни се нуждаят от енергия. Не са много начините, по които можем да я набавим, но все още има пръскащи топлина портокали, бурканчета, събрали топлината на лятото, които ни идват на помощ.

И дойде време да представя една закуска, прекомерно семпла, включваща само филийка домашен хляб, прясно изцеден фреш от портокал, масло и домашен конфитюр от пъпеш, праскова и кайсия.
Хлебчето наистина ухае прекрасно и е подходящо за основно похапване и за лека закуска. За направата му ползвах рецептата на Мария.

Необходими продукти:

• ¼ чаена чаша  топла вода
• 1 пакет и половина суха мая Dr Oetker
• 2 чаени чаши  прясно мляко
• 2 супени лъжици  масло 
• 1 чаена лъжичка кафява захар
• 2 чаени лъжички сол
• 2 чаени чаши  овесени ядки
• 4 1/2чаени чаши брашно - ползвах 1 чаша бяло и останалото типово брашно
•  олио за намазване на купата и тестото

Начин на приготвяне:  Разтваряме маята в топлата вода, добавяме малко от предвидено брашно, колкото да се получи кашица. Покриваме съда с домакинска кърпа и го оставяме на топло за около 10 мин. , докато маята шупне (да увеличи обема си). През това време затопляме прясното мляко. Просто го загряхме в микровълновата, за  да може маслото да се разтопи в него. Добавяме солта и захарта и разбъркваме, докато  се разтопят заедно с маслото -но внимаваме да е приятно топло, не горещо.

След това го смесваме с втасалата мая. Добавяме овесените ядки и разбъркваме, след това започваме да добавяме от брашното. Когато сместа се сгъсти достатъчно я прехвърляме върху останалото брашно  върху работния плот. Омесва се средно, еластично тесто.  Тестото се оформя на топка и се поставя в намазана с олио дълбока купа. Повърхността на тестото също може да се намаже с олио, за да не хваща коричка. Купата се покрива  с домакинско фолио и (или) памучна кърпа се оставя на топло да втаса (да увеличи обема си).

Когато втаса се премесва върху домакинския плот, колкото да излезе въздуха от втасването и се разделя на 2 части. От едната оформих кръгъл хляб , а от другата леко цилиндричен. Хлябовете се оставят на топло да втасат, докато удвоят обема си. След това на повърхността им, с остър нож или резец, се правят по няколко не дълбоки разреза, както ви се харесва... Поръсват се с овесени ядки и брашно. Пекат се в предварително затоплена фурна на 180°С за 40 минути. След изваждането от фурната може да се намажат със зехтин и така коричката става мекичка и много ароматна, сякаш ни носи поздрав от топлите страни и някоя маслинова горичка.
Благодаря за Мария за вкусното предложение , а разцъфналата у дома кливия ви пожелава светлина и намига весело!

Розово / Pink

„Свети Спиридон Чудотворец направил грънчарското колело и решил да работи с него. Желанието му било огромно, но въпреки безкрайните опити все нещо не се получавало. Отчаял се свети Спиридон и заплакал. От покапалите сълзи глината се навлажнила и започнала да се извайва под ръцете му….”

За тази публикация  ме провокира Габи. Преди доста години за мен самата съществуваха няколко цвята, по-скоро три- бяло, черно и синьо. Бях си внушила, че нищо друго не ми отива, а преобладаващи в гардероба ми бяха черните дрехи. Разбира се, това докарваше до луд ужас майка ми, че и всички останали роднини, които все повтаряха да сменя гамата и да махна този цвят на тъгата. Явно обаче това си е типично младежко увлечение и тези идеи на възрастта са си просто етап от живота. Постепенно в гардероба ми се появиха и други цветови гами, никога не могат да влязат жълто, беж  и кафяво, просто наистина не ми отиват. 
Намират се няколко розови или розовикави парцалки, но не за тях е днешната публикация. Темата за цвета ме провокира, та нямам търпение и аз като малките деца да се похваля с последната придобивка, която е в пастелно бледо розово и пастелно сиво. Няма да представям дреха, а керамика.
Споделих за последното пътуване до Гложенския манастир, а след него естествено се отбихме и в Троян. Керамиката, която се е превърнала в емблема на традиционната българска керамика - наложена като елемент от Балкантурист по времето на соца никак не я долюбвам. Навсякъде по сувенирните магазини, по курортите тя е преобладаваща и е станала като емблема на страната. Та имам си аз едни керамици в Троян, чиято работа следя изкъсо, старая се да не пропускам нещо, сътворено от техните ръце - фамилия Йовкови. Бащата Николай Йовков е второ поколение грънчар, преподавал е в Средното училище за приложни изкуства в Троян, вече пенсионер, но "обречен на керамиката", както стои табелата в неговата работилница. Той работи сграфито -керамика. Сграфито е техника на украса на глинените съдове, при която най-напред съда се покрива с ангоба (воден разтвор на хума). След като изсъхне ангобата до восъчна твърдост се пристъпва към гравирането на орнаментите и иде ред на печенето на съда. После се ползват цветни и прозрачни глазури и отново се изпича съда. Тази технология е била преобладаваща в годините на Средновековието. 
   А дъщерята Ралица Йовкова също е керамик, преподавател в същото училище като баща си, заразена от вируса на грънчарството, но за разлика от баща си и дядо си експериментира с търсене на нови форми, глазури и цветове. Има свой собствен стил, който е разпознаваем и безкрайно ми допада. Може би мнозина от вас биха харесали само традицонната позната керамика, но като любител на точките не мога да пропусна тази част от нейната визитка и да представя няколко от последните и работи.
В неделя в Троян валеше силен дъжд, а аз бях забравила тефтера с телефоните, нямах спомен на коя улица живеят, но реших, че няма как в града да не ги познават. То не че Троян е малко градченце, бая озадачих хората, спирайки и питайки, почти се бях провалила със задачата. На финала познах къде е завоя и няколко къщи преди тяхната една жена любезно ни упъти. Николай беше там, а Ралица отсъстваще, а последните им творби бяха в пещта. Намерих малко от първата партида готови и така се превърнах в горд собственик на няколко купички и чашки в розово-сиво, е има  и в зелено, ама нека има и за следващ път....
Само съжалявам, че чинийките още не бяха излезли от пещта, но ще се пътува пак явно...

Едно малко странно на пръв поглед питие - горещ шоколад с розмарин.....Пробвах го преди доста време в едно заведение по време на среща с приятелка, беше много интересен вкуса.
Не пропуснах да го пробвам и у дома и отново ми допадна - в горещо мляко сипах разтопен натурален шоколад, едно стръкче розмарин и около лъжичка захар и оставих да кипне цялата смес.

И на финала едни усмихнати сладки - кокосово-шоколадови. Източник на рецептата- Роси....

Продукти:

350 гр. брашно

45 гр. кокосови стърготини - сложих 70 грама

250 гр. масло - ползвах 180 гр масло и 70 грама кокосово масло

1 ч.ч. захар

2 яйца размер L - при мен бяха ХL

1 ч.л. бакпулвер

2 ванилии

100 гр. натурален шоколад,нарязан на малки кубчета или шоколадов дропс

Приготвяне:

В купа сложете захарта и леко омекналото масло.С миксера, с бъркалките за тесто, разбийте да се обединят.Добавете едно по едно яйцата и продължете разбиването.

Следват ванилиите,кокосовите стърготини,брашното и бакпулвера,и отново обединете сместа.Накрая сложете парченцата шоколад и разбъркайте с шпатула.

Сложете купата във фризера за 10 мин. да стегне сместа,след което с леко намокрени или намаслени длани оформяйте топченца от маслената смес и ги подреждайте шахматно на разстояние 4 см. върху тава покрита с пекарска хартия.

Някои от тях за забава декорирах с орехи пекан и шоколад.

 Усмихнат ден! 

Шоколадови къпкейкове с дулсе де лече

След изобилието от шоколад и сърца около 14 февруари, след споровете за празника и кой какво празнува- дали Трифон Зарезан или католическия Св.Валентин да се намеся и аз с нещо сладко. Не съм се ентусиазирала да приготвям сладки валентинки, просто защото  ми е минало времето за подобни неща, но след това шоколадово интернет-пиршество нямаше как да не задоволя собственото си червоугодничество и да приготвя нещо шоколадово. Удържах известно време да не се приготвят сладки тестени десерти, но си намерих повод да направя  нещо. А поводът беше грешното отваряне на една кутия дулсе де лече. Мислех си, че съм взела кутия с царевица за салата, а то било карамеленото мармаладче. А след като е отворено, няма как...трябваше да се оползотвори. Мъдруването ми беше кратко, избрах да приготвя едни къпкейкове, а рецептата со дойде сама, защото бях зърнала рецепта за нещо подобно при Ваня.
Не съм променяла нищо от рецептата, така че просто я копирам за удобство.

Необходими продукти:

За 12 малки кексчета

1 чаша (150гр.) брашно

½ чаша (100гр.) пудра захар

½ ч.л. бакпулвер

½ чаша (125мл.) прясно мляко

1 голямо яйце

50 гр. масло, на стайна температура, нарязано на кубчета

1 капсула ванилова есенция

1 с.л. какао

3 с.л. дулсе де лече

2 с.л. термоустойчив сладкарски шоколад, на капки

Приготвяне: 

Загрейте фурната на 200C.

Пресейте брашното, пудрата захар и бакпулвера в голяма купа. В средна купа, разбийте яйцето, млякото и маслото до хомогенна смес. Добавете течните към сухите съставки и разбъркайте добре. Добавете ваниловата есенция, какаото, двете супени лъжици дулсе де лече и шоколадовите капки и разбъркайте докато всички съставки се смесят добре. Разпределете сместа в подходяща за целта тава, застлана с хартиени формички и печете за около 20 мин. Охладете напълно преди декорацията.

За шоколадовия ганаш с дулсе де лече:

Поставете подходяща купа върху съд с вряща вода. Поставете 150 гр. натурален шоколад, нарязан на ситно и 1 с.л. масло. Бъркайте до пълното разтопяване на шоколада и дръпнете настрани за да се охлади.

През това време разбийте 50 мл. сладкарска сметана с 30 гр. пудра захар до пухкавост. Добавете охладения шоколад и 3 с.л. дулсе де лече. Разбъркайте до получаването на гладка, еднородна смес. Оставете ганаша в хладилник за около 30 минути, за да се стегне и втвърди. Напълнете сладкарски пош с желания накрайник и шприцовайте шоколадов ганаш върху всяко кексче. Поръсете с желана захарна декорация и готово.

Шприцоването на ганаша не направих особено успешно, но вкусът беше превъзходен, карамелът е шоколадът се бях слели в един прекрасен танц и повличаха във вихър от прекрасни емоции след отхапването още на първата хапчица. Е, изядох само едничко, останалите ползвах за почерпка на приятели, домашните с диетите също похапнаха....

Пастета от пилешки дробчета по рецептата на Ева

Нямаше как да не се пробва предложението на Ева за домашен пастет. Рецептата можете да видите направо при нея, аз си позволих да направя две малки промени
- добавих около лъжица порто , което просто си седеше в една бутилка и трябваше да бъде употребено за нещо
и
- намалих количеството на маслото, с което да се оформи онзи слой отгоре.
Резултатът е наистина фантастичен, доказва го това, че количеството на пастетчето бързо намалява и скоро ще остане само спомен за него...
Ева, благодаря за споделената рецепта!
  

,,,