Велики четвъртък е....време да боядисаме яйцата

       Някога преди много години най-възрастната жена в дома ставала рано, преди изгрев слънце, вземала от полога първото снесено яйце и с вълнение влизала обратно в дома. Започвала Свещеното приготвяне за празника Великден - шаренето на яйцата. За да станели яйцата хубаво червени, трябвало да се прави тайно - без публика. Затуй се прави и сутрин рано, додето децата са в земята на сънищата, а останалите вече са излезли на работа.

      Работата с боите е била вид тайнство, защото се приема, че тя е "кръв" - кръвта на разпнатия Исус Христос, кръвта като основната житейска субстанция.

     

Лазаровден / Лазарки в Бистрица

Православната християнска църква посвещава деня на възкръсването на Лазар. Лазар е земен човек, който е бил роден около Йерусалим. На четвъртия ден след неговото погребение Исус Христос го е възкресил в знак на благодарност за проявено гостоприемство. Според различни писания, същият този Лазар е живял дълги години в строг пост и въздържание и бил провъзгласен за един от епископите на остров Кипър.

                Народът ни нарича празника Лазарова събота, Лазарица, Лазара, като в календара той има подвижна дата и заема винаги съботата една седмица преди Великден. 

       Някога, преди много години в едно семейство чакали дълги години за рожба. Жената все мечтаела да чуе благата вест, че очаква дете. Живеели щастливо двамата със съпруга, трудели се неуморно, но мъката за рожба тровела дните им.  Молели се на Господ, пробвали знайни и незнайни илачи, белким се сдобият с рожба.  Сънувала жената странен сън – присънила и се Божията майка, която и заръчала да намерят един от нейните храмове, в подножието на Родопите, близо до Асеновград. Св.Богородица поръчала да тръгнат по време на Великденския пост, да вземат със себе си кошница с ябълки. Семейството било готово на всичко, за да се сдобие с мечтаната рожба, а сънят приели като обещание за помощ и потеглили.  Стигнали до храма, оставили своите ябълки, а от свещеника получили една ябълка от венеца, обкичен около иконата на Божията майка. Жената пренощувала в храма, а Св.Богородица отново се явила на жената и заръчала при изгрев слънце да излезе на храмовата порта, където ще я чака жена с три макари. С конците от тях изплели коланче, което жената трябвало да постави на кръста си, додето зачене и роди рожба. Изпълнила поръките жената и не след дълго усетила, че ще добие очакваната рожба. Родило се момиченце, което било невероятно красиво и добро, радвало родителите си и хората от селото. Расло момичето, порасло, мома станало. Дошъл Лазаровден и момичето пожелало лазарка да стане. Майката и таткото не искали да го пуснат, нали това вече значело, че може да се заоглежда за годеник. А те не можели да и се нарадват и никак не им се искало птичката да напусне родното гнездо.

Отново на майката и се присънило, че трябва да пусне непременно щерката да играе с дружките си, но този път не послушала тайнствения глас. Толкова дълго чакала рожбата, че сега не и се искало да отиде в чужда къща. Останала момата у дома, гледала с тъга дружките в лазарски премени, а няколко месеца по-късно се появил тайнствен момък, с когото се залюбили. Но не бил момък, а змей. Никой не можел да го види, освен нея самата. Започнала да вехне момата, веселието напуснало дома.

А сега отивам да видя лазарките в Бистрица, а като се върна, ще измисля какъв да бъде края на приказката, а и да покажа снимки. Е, оставям ви и без рецепта, но ще се поправя....

И ето бързам да споделя впечатленията си от празника в Бистрица:

В квартала на София, някогашното село Бистрица цари празнична атмосфера. В домовете на малките лазарки са подготвили почерпка за момичетата и гостите, част от танцьорките от самодейния състав са облечени в традиционни костюми и с вълнение и трепет чакат лазарската група. Момичетата не желаят да се разделят, а и времето е малко, толкова много хора ги чакат да почетат домовете... Заедно с лазарките крачат фотографи и журналисти, всеки търси най-прекрасния кадър и най-интересната история. А момичетата се срамуват и не са особено словоохотливи. Медийният интерес е голям, та нали някои от тях са внучки на бистришките баби, които са популярни в цял свят....

По-големите момичета не желаят да участват в лазарската дружина, но малките са усмихнати и много ентусиазирани. Времето е доста хладно, а от време на време и Слънцето се усмихва на веселите момичета и им праща по някой лъч. После отново започва своята битка с облаците и тъкмо, когато си мислим, че те са победили, отново ни озарява и усмихва. Във всеки дом са готови да посрещнат лазарската дружина, но групата на лазарките първо обикаля домовете на своите близки. А те не са малко, то собствен дом, дом на баби и дядовци, на лели и чичовци.....Децата казват, че ще се наложи и утре да обикалят, за да успеят да почетат повече хора. Голяма част от близките им са облекли народни носии, стремят се да си набавят автентични стари костюми. Е, пиперливият ми език не пропусна да отбележи, че част от тях са характерни за други региони за страната, ама и на това са му намерили оправдание - "Е, ами все едно сме се омъжили тук, а сме дошли от друг край и си носим нашата носия от другото селище". Е, така си е било някога, хайде да не придирям толкова. Две малки дечица, едното от тях невръстно бебе са облечени в детски носии и срещат одобрителните погледи на всички, бебето и почти годишното момиченце минават от ръце на ръце, всеки иска да се снима с тях. Дружината още обикаля и песните за по един член на семейството огласят Бистрица. Шофьорите на автомобилите спират и не се сърдят на забавеното движение, всички се усмихват, някои слизат от колите, вадят набързо по телефон и снимат, снимат. Един младеж сподели, че за първи път вижда подобно нещо и остана да следва групата. Разговаряме и пита защо и аз обикалям с тях, виждала ли съм подобни празници, които да текат в селищата , а не на сцена. Обади се на родителите си, помоли следващата година групата да посети и вилата им. Разделяме се с уговорката да се видим догодина, живот и здраве.....

 И ако утре минете през Бистрица, не се учудвайте, децата сигурно още ще обикалят с пъстрите си премени, ще пеят лазарските песни и ще ни дават увереност, че традициите няма да изчезнат. 

След тази пъстра мозайка няма нужда от рецепта за ястие.....

Честит Свети Патрик на моите ирландски приятели с чийзкейк с Бейлис

      Днес на Изумрудения остров, както наричат Ирландия, а и навред по света, където има ирландци, празнуват деня на Св.Патрик. Светецът ползвал някога трилистната детелина като лесен пример да обясни на хората и на невярващите ирландци Светата Троица с фразата "един бог в три лица" в компанията и. Сигурно оттогава трилистната детелина се е превърнала в национален символ на Ирландия.

 Денят 17 март е ден в отдаване на почит на Св.Патрик и е един от най-веселите, красиви и живописни празници.
Нямам никакво време да разказвам подробности за Светеца, който прогонил змиите от острова и въвежда почитта към келтския символ-Слънцето, в комбинация с християнския кръст.
Островът впечатлява с богатата палитра на зелени цветове целогодишно, а хората са толкова естествени, скромни и радващи се на живота, че са достойни за възхищение.
Ирландия се свързва с бирата Гинес, картофите, уискито и Бейлис. Та затова днес ще ви представя един чийзкейк с аромат и вкус на Ирландия- с Бейлис.
Чийзкейк с Бейлис
За основата:
1 пак. какаови бисквити Изгрев
100 гр масло
За чийз- сместта
5 пак. сирене крема (ползвах от марката на Билла)
1 ч.ч. пудра захар
2 ч.лъж. Бейлис
2 яйца.
1 кофичка заквасена сметана Пилос
Разбива се крема-сиренето и сметаната с пудрата захар, добавят се яйцата и Бейлиса и за кратко се разбиват, колкото до получаване на гладка смес. После разделяме сместта в два съда по равно. В единия добавяме разтопен 50 гр натурален шоколад и още 3 лъж. Бейлис.
Върху намазнена форма поставяме бисквитената основа и в центъра и започваме да сипваме по една лъжица от тъмната и една от светлата смес - до финала. При мен бялата част се оказа в повече и на финала леко се загубиха шарките, но вкусът си остава кадифен. Печем 40 минути на 150 градусова нагрята фурна.
След това се отваря вратата на фурната и се остава още половин час вътре, така ще избегнем напукването.

И един от страхотните леприкорни - ирландската версия на елфите. Дребнички, но много забавни старчета, които се появяват когато най-малко ги очакваш и могат да те заведат до някое скрито гърненце със злато.....

Е, до гърненце истинско не са ме отвеждали, но в страната им открих много истински приятели, които ще помня за цял живот.

Малко красиви речни пейзажи.......

                                                                     Irish Mummers

                                                          Traditional Irish Cottage

И на финала келтската спирала......

В бързината отрязах една от снимките с ирландските маскирани, но нямам време, хуквам да празнувам Св.Патрик, закъснявам....

ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ / СВЕТИ СПАС и селски хляб по рецептата на Ева

     Живеела някога една красива жена на име Мария, която цялото село обожавало. Усмивката и греела, всичко, до което се докоснела, и вървяло отръки. И хляб да замеси, и гостбица да спретне, на нивата да отиде - все с песен и сияние вършела всичко. Но не щеш ли, разболяла се от болест незнайна, залиняла, отпаднала, започнала да вехне. Нищо не помагало - ни баяния, ни поливания, ни запойвания, нямало цяр. Всички хора в селото се натъжили, отишли при една стара баячка в съседното село да я питат що да сторят.
Баячката наредила да приготвят нова зелена глинена паница, нова зелена стомничка, пешкир, нашарена пита хляб, пинта с ракия, печена кокошка, риза и чорапи, които да отнесат за дар на русалките. Питата трябвало да бъде нашарена, но не с тестени пръчки, а с лъжица или вретено. А вечерта преди Спасовден натоварили болната на една каруца с нейна посестрима, наредили даровете за русалките и самовилите и тръгнали на път, през девет села, в десетото, та чак до края на землището му. Защото само на това място растял  росен. Облякла болната с дебели дрехи, завила я с бяло платно и я сложила да легне под един стрък росен. До нея посестримата и проснала новия пешкир, напълнила паничката с вода, до нея сложила стомничката, питата, кокошката и отредените дарове за колата. Като наредила всичко, посестримата на болната отишла до каруцата и там стояла будна додето минат тайните доби и пропеят първите петли. През нощта започнал да подухва тих ветрец, казвали му полибник, който настъпвал бавно, тайно и тържествено. А посестримата видяла на светлината на месечината, че цветовете на росена започват да падат, сякаш някаква невидима ръка ги кърши. А малко след туй петлите от близката овчарска колиба започнали да кукуригат. Посестримата сложила главата си до каруцата и заспала. Скоро запели втори петли и се появила Зорницата.  Скочила посестримата и отишла да събуди  Мария и със свито сърце погледнала към паничката. А що да види? В нея имало цветец от росен, русалките и дали знак, че пращат изцеление на болната Мария. Дала на болната да пийне от водичката и бързо я качила на колата, защото старата баячка ги предупредила, че трябва да влязат в селото рано, да не ги види никой, защото само така болната ще оздравее. Пришпорила добитъка, успели да се върнат в селото по тъмно, още преди хората да се разбудят и излязат навън, сърцето и щяло да се пръсне от притеснение. Но успели, Мария се излекувала и усмивката и отново грейнала и хората в селото се успокоили, че добрите дни са се върнали....
Това е приказка, която ми разказа една баба от Троянско, нейната баба била излекуваната Мария, която живяла дълги години и имала голяма челяд.
Сигурно ще си помислите, че с приказката свърших публикацията, но няма да оставя празника без хляб, а ще ви покажа един стар познайник- селския хляб на Ева. Благодаря и за рецептата, която дословно съм следвала:

За хляба и Благовещението

Нещо ми е трудно да стартирам тази публикация - искам да разкажа доста неща, а всъщност нямам идея откъде точно да започна....

Икона "Благовещение" от Музея в Корча- някога Енвер Ходжа в Албания  прибрал всички икони в музея, а храмовете превърнал в складове и обори 

Днешният ден- Благовещението, който свързваме все с рибната трапеза, ама мен за разказа ме тегли към хляба отново. 

А понеже темата за него, за хляба, ме занимава и професионално, преди година обиколих с колеги няколко балкански страни и основното, за което разпитвах си беше обредния хляб и печатите за хляб. Чудя се с представянето на коя от събеседничките ми да започна, но всъщност първата, за която се сетих беше баба Анастасия от албанското село Церье. Пътуването в Албания из селата около Преспанското езеро беше толкова интересно и изпълнено с невероятни емоции, хората бяха толкова отворени и любезни, а живеят доста тежък живот от десетилетия....Няма да дискутирам проблемите за идентичността, защото днес нещата са различни и не желая да принуждавам хората там да казват неща, с които да си мислят,че ще ми харесат. Не това беше целта на посещенията в селата и много домове, въпреки, че не минахме и без въпроси относно процедурата за издаване на български паспорти....

Ама пак се отплеснах, тръгването за село Церье беше доста импулсивно, от съседното село ни казаха, че заради изборите са пооправили пътя към него и ако решим да тръгнем, няма как да не стигнем. Пътят се виеше в планината, да е си помислите, че асфалт имаше, просто леко утъпкана пръст, поосечени дървета и храсталаци около тесния път, но в колата присъстваха четири луди глави, които непрекъснато си повтаряхме, че сега трябва да стигнем до селото, иначе не се знае дали ще сколасаме пак да дойдем по тези места и няма да се отказваме. Доста пъти спирахме и гледахме раздвоените пътища, анализирахме кога са минали други коли и къде би трябвало да е селото, щото навигацията не функционираше, а ние нямахме представа къде се движим. След шеги и напрежение /защото имахме уговорена среща в определен час в Корча/ ще успеем ли да стигнем и колко човека в селото ще открием, видяхме отдалеч селото и успокоихме душите.

В селото живеят към десетина души, все възрастни хора, магазин няма, добре,че щерките и синовете им работят по Гърция, а преди Великден бяха минали да позаредят с продукти родителите... В тази пустош хората обработват земята, гледат животни, ама и няма как другояче, животът е безмилостен...

Първият срещнат от нас жител на Церье, който така и не се начуди какви сме ние и дали сме наред да идем при тях, там, на края на света....

Храма в село Церье, Албания

Къща в селото

Хляба на баба Анастасия

Гледка към Преспанското езеро - и типичните бункери се виждат като гъбки

Цялата къща се варосва преди Великден, а чергите, завивките се перат преди празника. Ние бързаме, отказваме да споделим трапезата им, та ни изпращат с торба с хляб и прясно сирене

Ама пък какви усмивки грееха по лицата на възрастните хора, с какво удоволствие говореха за всичко... Та баба Анастасия ми разказа за първата си питка, докато сладко похапвахме от нейния хляб с нахутена мая и прясно сиренце. "На Благовещене мама ми сипа брашънце в нощвичките, донесе котленце с водица, солчица, хватената маица и ми показа как да замеся хлебче. Месих, тя гледаше и даваше акъл, мънинко се притеснявах, леко сълзици излянаха, ама стана хлебчето. Баба ми поля да се умия ръчинките в котленцето от замесването и после тая водица сипахме на плодно дръвче- ей при тая слива, хем мойте ръце да са плодовити, хем дървото да дава благ плод. Изпекохме хляба, раздадохме по мънинко на жените от селото, а те все хвалеха колко сладък хлебец съм направила. Ох, едното време много девойчета имаше и все на тоя ден месеха и раздаваха хлебчета..."

Отново гледка към езерото.....

И моя милост, в един от бункерите - така и не си дадох отговор как са мислели, че ще ги пазят от враговете при една евентуална война, ама .....луди соц години........строил Енвер бункери, а хората едва свързвали двата края......

Баба Анастасия ни разказа още доста неща, но за тях друг път ще разказвам. Срещата ни беше безкрайно вдъхновяваща за нас, научихме много интересни неща от нея и съседките и. Забавно беше, че при преминаването в Гърция около езерото в едно от селата срещнахме сина и снаха и, които работеха и живееха там и се канеха за празниците да ги наобиколят в Церье и се изумихме колко е малък светът и какви неочаквани срещи ни устройва....

И за да не досаждам само с хлебните теми, представям ви рибната ни трапеза за Благовещение:

Филе от пангасиус, запечено на фурна със сол, чер пипер, малко бяло вино, лимонов сок, дребно нарязан чесън. За гарнитура- аспержи със зехтин и пармезан, запечени за кратко, соеви кълнове и салатки, но снимките им се разминаха на тях.....нали все става почти тъмно додето сколасам, та снимките са си голям проблем.....