Есен и отново нещо сладко, като за добре дошли - кейк със сини сливи..

Май думите, че обичам всички сезони се оказаха недотам верни. Не че мразя есента, ама ми е трудно да привикна със студеното време. Преди две седмици се намирах в Солун, малко примрънквах, че ми е твърде горещо през деня, вечерите си бяха прохладни, а при връщането си тук, в София, бързо се наложи да променям част от гардероба.
Като капак на всичко, имам работа, свързана с обикаляне на различни места, а мразя разходките в София по време на дъжд, когато настъпваш плочка и всичко се излива в обувката ти, обичам  разходките сред природата след дъжда или да се занимавам с нещо у дома. Обичам багрите на есента, богатството  на аромати от уханни плодове и цветни зеленчуци, които изпълват входовете на жилищните блокове, все още леко се стеле ароматът на печени чушки и туршиени заливки. С тези печени чушки забавлявах колегите ми дълго. Ами там нито веднъж не ми замириса на печени чушки, носеше се аромат само на пържени. А мирисът на късното лято и есента за мен си се свързва с печените чушки, след тях идат тиквата и кестените и ...отново неусетно зимата е дошла. Нещо доста бързо се сменят сезоните, трупат се годините неусетно почти....
      След месечен престой в южната ни съседка се прибрах с огромен мерак за готвене. През първите дни от завръщането само меракът остана - задачите заваляха една след друга, а и у дома всичко е тръгнало на разваляне. Преди да тръгна моторчето на пасатора и блендера ме изостави, като се прибрах, миялната сдала, още си чакам резервната част от сервиза... Домашните се оправдават кой кога е поливал цветята, на финала заключиха, че това си е "санитарна сеч", заради огромното количество цветя, та сега има нужда от "леко залесяване".
А и готвенето никак, ама никак не ми спори. Ястията се получават, ама пътьом правя непрекъснато бели и всичко се случва трудно. В неделята при пържене на магданозени кюфтета взех, че  бръкнах добре с пръстите в мазнината, та половин час ходих с ръка в чашка с кисело мляко и сода. Но...поне си имах мехлем, та помогна- нямам и белег. Добре, че бях го направила малко преди това, та си го използвах - и да знаете, действа, ако още не сте се решили, време е да го направите.Благодаря на Здравчето, при която видях рецептата. Е, освен невена сложих и една шепа суха лайка, а към края и стрък розмарин, но е наистина вълшебен.

       Още не мога да сколасам да изчета всичко в любимите ми блогове, но и това ще стане. В първата част на престоя в Солун нямах интернет, само дебнех къде да се закача към някой, колкото да отговоря на мейлите и нямаше начин да се ровя из нета. После, усещайки, че времето  изтича, се стараех да приключа с всички задачи и така изтекоха и последните дни в топлия град. Сега остана само споменът за лятото и е време да превключа на нов режим и с нови задачи, без плавен преход...
   Снощи видях забравени купа със сини сливи и тъй като много ми се похапваше нещо сладко, реших да ги ползвам за един сладкиш. Мернах рецептата при Поли и Снежи и бързо замених рецептата за карамеления сливов сладкиш с нов. И не сбърках.
Продукти:
50 гр масло
60 мл олио от гроздови семки
1 ч.ч. захар
4 яйца
1 равна ч.лъж. сода бикарбонат
1/2 ч.лъж. бакпулвер
1 ч.ч. заквасена сметана
семенцата от една шушулка ванилия
1/2 ч. лъж. канела

Нямам идея колко точно сливи разполових, но всичките успях да подредя върху тестото. На мястото на костилката сложих третинка от бонбони Merci Kaffe Sahne - с аромат на кафе (най-любимите ми) и четвърт орехова ядка. Пекох 50 минути на 180 градусова фурна. Ето, пак забравих, направих и топинга - от 50 гр масло, половин чаша овесени ядки, половин чаша ситно нарязани орехи , канела и три лъжици кафява захар.

Вкусът е пленителен, защото ванилията, канелата и сливите са се сляли в една невероятна симфония,а като се отхапе от парченцето със слива, се усеща деликатен вкус на кафе, а орехите вътре са се сварили със сока и са вълшебни. И топингът отгоре си го бива, леко хрускав. E, част от снимките са нощни и недотам добри, ама, нямаше как...по-добре да има илюстративен материал, преди да е свършил сладкишът...

Снимах и хапвах, хапвах и снимах, вече не остана нещо за снимка.....Може би при следващо правене (ако дойде ред) ще сложа повече сливи, с риск да прекаля, още ядки в тях и дано все още се намират от бонбонките. А и на вас, да ви е сладко! И един поздрав от морето и слънчевото лято...