Аспержи с пармезан

      Аспержите са едни от най-старите култивирани растения. Използвали ги още в древен Египет. Гръцкият лекар Хипократ (онзи, чиято клетва лекарите полагат в началото на кариерата си) ги препоръчвал на своите пациенти с наднормено тегло и кожни проблеми.

Доказано е, че консумацията им стимулира дейността на черния и белия дроб, на бъбреците. Да не подценяваме и това, че съдържанието на калории при тях е ниско.

     Скептиците веднага ще кажат: „Баба ти все аспержи е яла!”, „Престанете с тези екзотични продукти!”.

     Ама баба ми наистина е яла аспержи. Спомням си, че преди мноооого години четях нещо и се чудех какъв ли вкус има този зеленчук и се оказа, че баба ми има отговор. Моментално ми разказа какъв е вкусът им, какво са готвели с тях, а аз я гледах недоверчиво, чудех се дали не си фантазира. Защото това беше четиво за далечна страна, отвъд Желязната завеса, където в моето детско съзнание имаше чудновати неща, дето няма как да ги има  у нас.  Ама не съм била права в съмненията....
     Преди 9.09.1944 г. България е била най-големият производител на аспержи в Европа. След т.нар. „деветосептемврийска революция”, която си е просто един преврат,  нечий болен мозък е решил, че аспержите са  буржоазен продукт и просто се спира производството им.

Е, сега май отново има български производители, но дали този зеленчук ще се завърне в кухните ни, никой не знае, времето ще покаже..

Днешната рецепта за аспержи е от онези с описанието „бързо, лесно и вкусно". 

Фалафели с млечен сос и сос от тахан и левурда

Напоследък често у дома приготвяме фалафели или нахутени кюфтета. Подходящи за обяд или вечеря, за леко похапване в офиса, независимо дали са топли или студени. А когато към нахута има и левурда, насладата е  пълна .
И тъй като все още можете да я намерите по горите, а и в магазинната мрежа, можете да си направите кюфтенцата или да ползвате една от любимите ни рецепти за печен африкански сом, завит с одеялце от левурда.

Кюфтета с магданоз и левурда

      След многото празници, пълни със срещи и пълни трапези  иде ред на нещо по-лекичко. И какво по-добро от нещо свежо, нещо зелено.....от кюфтета със зеленийки, заляти със свеж млечен сос, обогатен от аромат на копър и левурда. 

       Преди доста време пробвах магданозени кюфтета с мая, които много ми допаднаха. Е, после открих и рецептата при Йоли.
Малко промени в рецептата и ето- това е нашата рецепта:

Продукти:
4 големи връзки магданоз
1 връзка пресен лук
2 връзки левурда
1 връзка копър
подправки - сол, чер пипер
3 яйца
200 гр настъргано сирене
100 гр моцарела
1/2 ч.лъж. суха мая
5 лъж. брашно с връх
около 2 лъж. масло
Приготовление:
Ситно се нарязват магданоза, левурдата, копъра и лука. Задушават се леко в маслото. Охлаждаме. Добавяме брашното, маята и настърганите сирене и моцарела. Оставяме на топло, за да втаса леко сместта. Оформяме кюфтета, овалваме в брашно и пържим в гореща мазнина.
Поднасяме с млечен сос, приготвен от половин кофичка кисело мляко, 2 лъжици майонеза и нарязана връзка копър.
Добър апетит!

Честита пролет с вегетариански овчарски пай

     Пролетта пристигна с усмивка, Слънцето разля топлите си лъчи над нас,  сливите сложиха белите си ароматни корони, ябълките още спят, а пчеличките зажужаха радостно. Зеленото започва да доминира над навъсения и мрачен градски пейзаж. Градинките в града се изпълниха с теменужки, лалетата надничат все още срамежливо и чакат една вълшебна пръчица да ги докосне и да покажат цветовете си.
   Слънцето вече се издигна нависоко и дори Баба Марта да покаже нрава си в последните дни на своя месец, няма къде да се гневи, време е само да се усмихва. Най-сетне дойде времето и всички цветя да бъдат изнесени навън. Част от тях преживяха леката зима на стълбищната площадка, но горките са едни хилави, нямаха достатъчно светлина. Изнесох ги в навечерието на настъпването на астрономическата пролет и само половин час след подреждането им на перваза на балкона задуха един хладен вятър, а след него и студените капки дъжд затанцуваха.      Мигновен поглед към прогнозите за времето, че помня един сняг по никое време и ранната смърт на всички мушката и сакъзчета. Но се оказа, че само един ден ще останем в прегръдките на хлад и отново ще царува слънце и топлина.
   И само след два дни престой навън зелените листа са се наперили важно, а пъпките избиват отвред - нови клончета и пъпчици на цветове, стеблата започват да се наливат със сила. Чувам шума на колите откъм балкона, но доминира песента на птиците, които заразяват с жизнерадост. Остава да видя и щъркел, за да закача на някое плодно дръвче мартениците.....
      Заравям лице в зелените саксии с подправки, които освежават сетивата, вдишвам от парфюма им, наливам водица и ги оставям да се припичат на слънчицето, а аз трябва да отида на работа......
      Преди работа решавам да отпразнувам идването на пролетта и да отида на цветарската борса. Е, набързо закупувам от всичко по малко, защото съм без кола, едва се отнасям до работното място, но пък там работя, сякаш нищо друго не съществува, имам проблем, после поглеждам към бюрото, отрупано с цветя и проблемът отлита, решава се за секунди. Колко малко му трябва на човек, за да е щастлив.....поне на мен. Е, малко, силно казано, защото относно цветята проявявам невероятна ненаситност, бих искал всичко около себе си....Няма как да стане това, та поне определени видове и цветови комбинации да останат.
Следва прибиране от работа, засаждане на някои видове в сандъчета, аранжиране и изведнъж се сещам, че ...домашните се прибират и ще търсят някаква храна. Напазарувала цветя, но нищо друго, което да ползваме за вечеря....решавам да почистя хладилника от остатъци. В него се мъдрят сварени картофи, три малки тиквички, малко сиренце и две нещастни връзчици спанак. Започвам готвенето, тотална импровизация, а  когато тавата вече се запича и фамилията се събира всички надничат във фурната и се започва:
- "О, любимата лазаня - със спанак.
- Да, ама не.
- Е, какво е това? Кажи де! Мирише страхотно! Хайде, не пази името в тайна, че ще го извадим по-рано от фурната, за да разберем."
Кажи името?! Ами то и аз не го зная, но пък импровизирам и след кратко мълчание и учудени погледи гръмко оповестявам -

"Вегетариански овчарски пай".

Продукти:
7-8 сварени, обелени и намачкани картофи
3 тиквички, настъргани
половин връзка нарязан копър
1 глава стар лук
скилидка чесън
сол
чер пипер
малка бучка сирене
две връзки спанак, измит и нарязан ситно.
Приготовление:
Намазняваме тава и разстиламе тънък пласт намачкани картофи. Смесваме настърганите тиквички с нарязания копър, посоляваме и нареждаме върху картофите, а после отново полагаме картофен слой.
В едно тиганче бързо задушаваме лука и чесъна, добавяме спанака, осоляваме, колкото да се намали обема му, добавяме малко намачкано сирене (то не че при мен е много този път), сипваме го върху картофения пласт и пъхаме във фурната, която вече е загрята на 250 градуса. Печем около 15 минути, изваждаме тавичката и с помощта на лъжица  правим вдлъбнатинка - гнездо, в което чукваме по едно яйце. Запичаме още 5-6  минути, изваждаме и сервираме.
За постещите може без яйце и сирене, а месоядните любители могат да си добавят и нещо по свой вкус.... Може върху яйцата да се посипят малко люспички пармезан или кашкавал, каквото ви душа поиска....
Снимката на цялата тавичка е от вечерта, а едната скрита порция е заснета рано заранта....

Веган дип с броколи, целина и слънчоглед

   Е, най-сетне първа публикация за годината - преди да обясня, да поздравя всички с Новата 2014 година, да отправя пожеланията си за здраве, радост, късмет, несекващо вдъхновение и светлина!
   То първият месец вече преполови, но по това време на годината ме налягат задачи, сякаш да получа наказание за лежерните дни по празниците. Но не се оплаквам, трябва малко да се потича, че след тази кулинарна вакханалия, пълна с обилно похапване и мноого десерти копчетата се позакопчават с мъка.
То добре, работа, ама, като се захване човек с нещо, трябва да го движи. Блога имам предвид. Малко се засрамих, вчера получих телефонно обаждане с въпроса - "Ти не готвиш ли, какво става, че няма нищо в блога?" За готвене, готвя, но се съм сколасала да снимам каквото и да е. Все пак си е нужна и нагласа някаква...
   От миткосване време не остава да пиша коментари и под вашите публикации, чета ги от таблет, който съм настроила по странен начин - може да коментира само на латиница, та затова се ограничавам, не ми допада писането на български с латиница.
    Днешната рецепта е от типа- бързо, лесно и много вкусно, а същевременно подходяща за вегетарианци. Е, добавих в нея изцедено кисело мляко, но ми беше нужно нещо, което да спои добре съставките.

Никулден и един бърз поздрав

   Честит празник на всички именници, да носят със здраве и късмет името си и нека Св.Никола ги пази и напътства в пътя им!
   У дома няма никой с  имен ден, но заради един проблем в миналото правим курбан - шаран. Е терзая се винаги дали да не избера друга риба, но после се сещам, че май така трябва  не бива да променям напълно всичко, та винаги имаме шаран, а като допълнение и друга риба - тази година сьомгова пъстърва.  Шаранът е пълен с орехи, лук, стафиди и подправки и този път не е в кора от тесто, като предишния ми.
     Снощи намерих жив шаран, после следваше едно мъчително убиване, помня годините, когато децата бяха малки и шаранът плуваше във ваната и те скачаха около него, а ние с таткото се споглеждахме виновно....Е, успяхме и този път, запазихме част от люспите за Бъдни вечер, посолихме го и го оставихме за доста часове в компанията на много лимонов сок и днес бе напълнен, а сега е във фурната, другата риба също се пече.
     Сега ще споделя една много обичана салата, тематична за празника, която е от графата- "Бързи, вкусни..."

 

Салата "Мери"

Супа с агнешко, лапад , спанак и зелен лук

В нашето семейство името Георги е много популярно - синът и баща ми се наричат така, а сестра ми - Гергана. По традиция се коли агне като курбан за Гергьовден,  което се пече в пещ. Тази година отново почетохме Св.Георги по този начин, а освен фамилията, както винаги имахме и гости. Докато пълнехме агнето, а и след изваждането му от пещта, където престоя цяла нощ, дори не ми мина през акъла да го снимам, нямаше как да стигна до фотоапарата....
След прекрасния обяд остана малко месо и плънка, което майка ми раздели на всички по равно. А когато има повече месо от един и същи вид обикновено не му отдава прекалено внимание. Поради тази причина замразих две пакетчета във фризера.
А днес дадох нов живот на ястието - превърнахме го в супа, ароматна и много вкусна.

Продукти:

• Плънката от печено пълнено агне- дреболии, ориз, лук, магданоз и джоджен
• Две връзки зеленийки- лапад, спанак
• Връзка зелен лук
• Ориз - около 1/2 ч.ч.
• Масло - 1 суп. лъж.
• Сол
• За застройката - 1 чаена чаша кисело мляко и 3 жълтъка

Във вряща вода се поставя сол на вкус, нарязаното на дребни късчета месо, сипва се наситнената зеленийка, ориза, лука, а когато всичко се свари, се сипва застройката - от добре разбити жълтъци на яйца и кисело мляко.

 Отстранява се от котлона, наръсва се със ситно нарязан магданоз и джоджен и да ви е сладко!

ПИЛЕ С ЛИМОН, МАСЛИНИ И МАЩЕРКА

Рецептата е от типа бързи и  лесни ястия, когато не разполагаме с достатъчно време да се въртим около печката. Разполагах със сварено пиле, чиито бульон беше необходим за друго ястие. Само дето след сваряването му задачите ме поеха и компютърът обсеби вниманието ви. И като типична "загори-тенджера" дойде време за хапване, а аз си пишех един текст и нехаех за приготвянето на храната. Но в такъв момент естествено се появява някой от домашните, който задава въпроса за храната, а за да не вгорчавам нечие настроение с отговора- "каквото си приготвите или намерите в хладилника", а и защото се чувствам виновна, че съм започнала нещо и не го довършвам, ставам и с усмивка заявявам, че до има-няма петнайсетина минутки ще съм приготвила храната, а останалите да подготвят останалите неща. Грабнах част от сварените пилешки месца, отцедих ги с решетъчна лъжица, запържих ги за кратко в зехтин, добавих зелени и черни маслини, лимон, мащерка, малко чесън, щипка карамелизиран лук, загасих всичко с малко бяло винце и за кратко ги пъхнах в горещата фурна.

На финала поръсих с прясна мащерка, чер пипер и ситно нарязан лук и храната беше сервирана, домашните подредиха приборите и хляба, чашите за вода  и вечерята бе сервирана, похапнахме сладко, поговорихме си как е минал денят на всеки и се върнах на компютъра, за да довърша днешната задача....

 Стана ми смешно, че се отнасям доста лесно и като вляза в някой филм, трудно излизам, но нали в края на краищата всяка работа си изисква отдаденост, а и няма как всеки ден непрестанно кулинарни изкушения да се подреждат на масата, понякога вълшебната пръчица не работи ...
Добре,че в случая се сетих, че съм виждала в някой от кулинарните сайтове или блогове нещо подобно, та бързо го спретнах, но не мога да посоча точен източник, за което се извинявам!

Пилешки филета с песто

 

Когато времето все още е хубаво  и искаме да се насладим на последните слънчеви лъчи преди зимата и не ни се застоява за дълго в кухнята , се спираме на семпли рецепти за ястия, които като че сами се приготвят и ни оставят свободно време.
Преди време обещах да покажа и как ползваме у дома пестото. Това е начинът за приготвяне на  пилешки гърди или филета и е една идеална бърза импровизация. Не откривам снимките на другите ястия, но тези са налични и затова сега пристъпвам към представянето на рецептата.
Съдът за печене се покрива с песто, върху което се нареждат пилешки месца, наръсват се с малко сол и смлян  чер пипер, сипва се бяло вино около 1 ч.ч. , а  върху филетата се нареждат резенчета синьо сирене. Можете да ползвате кашкавал или моцарела, с каквото разполагате в хладилника. Печете около 15-20 минути на 200 градуса.
Да ви е сладко!