сряда, 17 август 2016 г.

Сладкиш със сини сливи и разходка до Драгалевския манастир

В детските ми години мама често правеше един сладкиш с компот от кайсии. Сигурно няма дете, което да не е пробвало този десерт. Комай заради него се затваряха и доста буркани с компоти от кайсии. Е, харесвахме ги и разбити на нектар с пасатора, но главното предназначение си беше именно за сладкиша. Обичах най-много плодовете, които бяха поставяни в тавичката, обилно намазана с масло и захар, която се оставяше да се карамелизира във фурната и даваше прелестен карамелен вкус на кайсиите, дори винаги чоплех само тях.









Сетих се за този сладкиш, но не запазих кайсии за зимата по какъвто и да било начин. Но намерих невероятни сливи и реших да ги ползвам за един бърз сладкиш.


Сладкиш със сини сливи


Продукти:



За топинга:

4 суп.лъж. масло
4 суп.лъж. кафява захар
4 суп.лъж. месалосова захар
13 сливи, разрязани на две

За тестото:
3 яйца
1/2 ч.ч. захар ( и малко повече търпи)
75 мл течна сметана (с толкова разполагах, останала от готвене)
4 суп. лъж. заквасена сметана (също останала)
4 суп. лъж. меко масло
ванилия
щипка сол
1 1/2 ч.ч. брашно
2 ч.лъж. бакпулвер
1/2 ч.лъж. канела



Приготовление:
Застиламе тортена форма с диаметър 26 см. с хартия за печене. На дъното слагаме маслото, разтопяваме и сипваме захарта и меласата. Разтопяваме на фурната и нареждаме плодовете с разрязаната част надолу.
Разбиваме маслото със захарта, добавяме едно по едно яйцата, течната и заквасената сметана, солта, брашното с бакпулвера, канелата и ванилията. Печем 45 минути в загрята до 18 градуса фурна. Оставяме да се охлади около 10-15 минути и обръщаме.



И няколко фотоса от Драгалевския манастир, който е толкова близо до София и кара да се пренесем в други светове.
Манастирът "Успение Богородично"(както се нарича сега, защото е имал други имена в миналото) е основан още по времето на цар Иван Александър. А цар Иван Шишман богато надарил манастира и от неговата Златопечатна грамота, дадена на манастира, научаваме повече за неговото положение. А този манастир е ставропигиален, подчинен директно на тогавашния патриарх Евтимий, освободен от данъци и такси. Манастирът е бил опожарен и запустял след превземането на София от османските войски. През 15 в. отново е бил съграден, а с дарения на множество люде е бил подновен, а църквата зографисана прелестно. Иконостасът е дело на майстори от Софийско, а Никола Образописов зографисва някои от манастирските икони. През 19 в. и 20 в. църквата е разширена. Днес старата част се реставрира и не е отворена постоянно за поклонници или туристи.










Това е резиденция на Патриарха, заедно с хотелска част


Портата към старата църква








И на финала страхотната старонемска овчарка Хектор, която пази манастира:




Няма коментари :

Публикуване на коментар

Това е мястото за въпроси, коментари.