Едно ми е вишнево.....че и лавандулово....

Какво правят нормалните хора в събота - полунощ? Така попита една приятелка от социалната мрежа в този час. Нямаше как да и отговоря какво е нормално за мен и дали и аз съм нормална, съдейки какво правя....всичко се забърка съвсем.
А съботата беше наситена с емоции, аромати и цветове. Мина се през бране на вишни и малини, разходка по поляни, бързо барбекю, отново разходка, неочаквана среща с лавандулова нива и на финала...някой трябваше да се заеме с вишните(вече почти в полунощ).
    От много години си мечтая да попадна в лавандулови поля. Онези снимки на лилавите ниви из Франция гъделичкаха въображението ми, но все не попадах на подобно място. Преди няколко години пътувах неколкократно до Марсилия. При едно от пътуванията ми бях изумена от носещия се около мен аромат на лавандула. На излизане от хотела се усещаше, после по улицата, то вярно, че това е символът на Прованс, но така и не намерих обяснение кога всички колеги успяха да закупят подобен парфюм. По-късно ароматът неуловимо се изтегляше и градът със своите мириси успяваше да го потуши. В залите за конференцията вече не усещах този полъх, а познати други аромати. Реших, че нещо съм повредила рецепторите си. До последната заран, когато рано сутринта трябваше да тръгна към спирката на автобуса за летището и последва нова среща с пленителния аромат. И откъде идваше? От цистерните, с които миеха улиците на града....
Та мечтаех си и аз да се озова сред тези поля, а после прочетох, че България е на първо място по производство на лавандула в Европа. Миналата година пътувах към Варна с колеги в автобус и успях да им надуя главите, че няма как да спрем и да се разходим около лавандуловите поля в Шуменско. Мрънках, ама си ми беше мъчно, че не съм в кола и не мога да сляза.
И в събота привечер, прибирайки се от Долна баня, малко преди Костенец, съзрях нещо лилаво и мигновено трябваше да проверим какво е това. И сбъднах мечтата си... Седях около цветовете, дишах, набрах си букетче, съпругът си прави фото сесия на един тестови автомобил, а аз дори не мрънках да си тръгваме. Услужливо давах акъл какво още може да снима. Ей, да не си помислите, че сме стъпкали лавандулата, там, където е колата, имаше незасадено място и се правиха страхотни маневри, за де се нагласи на мястото за снимка.

  Е, на финала  връщане у дома в късна доба и старт на вишневото занятие. Почистване на костилки, един сладкиш за отскок, вишновка и конфитюр, слушане на някакъв филм и поглед към телефона и мейл и социални мрежи....
Вишновката за първи път заредена с водка - по рецептата на Мария - с водка и почистени от костилките вишни. Химиците роднини дадоха акъл, че ако ги оставя, ще се концентрира метанол, та не е добре, а аз нали от химия не отбирам, но пък слушам...Ще видим как ще стане и за какво ще се ползва по-нататък.
И на финала, ако не сте се замъглили съвсем, време за рецептата на сладкиша:

Сладкиш с вишни

Продукти:
5 яйца
1 1/3 ч.ч. захар
2 равни лъжички бакпулвер
настъргана лимонова кора
2 ч. ч. брашно
3 суп.лъж. разтопено масло
вишни (колкото поеме)
малко бадеми за разкош

Приготовление:

• Включваме фурната на 180 градуса.
• Разбиваме яйцата със захарта.
• Добавяме пресятото брашно с бакпулвера.
• Сипваме разтопеното масло и настърганата кора.
• Намасляваме тавичка и изсипваме тестото.
• Нареждаме отгоре вишните плътно една до друга.
• Наръсваме малко филирани бадеми.
• Печем 25-30 минути.

Охлаждаме и сме готови да грабнем лъжичките....а може да добавим и мъничко конфитюр, който да подсили аромата....