Лазаровден / Лазарки в Бистрица

Православната християнска църква посвещава деня на възкръсването на Лазар. Лазар е земен човек, който е бил роден около Йерусалим. На четвъртия ден след неговото погребение Исус Христос го е възкресил в знак на благодарност за проявено гостоприемство. Според различни писания, същият този Лазар е живял дълги години в строг пост и въздържание и бил провъзгласен за един от епископите на остров Кипър.

                Народът ни нарича празника Лазарова събота, Лазарица, Лазара, като в календара той има подвижна дата и заема винаги съботата една седмица преди Великден. 

       Някога, преди много години в едно семейство чакали дълги години за рожба. Жената все мечтаела да чуе благата вест, че очаква дете. Живеели щастливо двамата със съпруга, трудели се неуморно, но мъката за рожба тровела дните им.  Молели се на Господ, пробвали знайни и незнайни илачи, белким се сдобият с рожба.  Сънувала жената странен сън – присънила и се Божията майка, която и заръчала да намерят един от нейните храмове, в подножието на Родопите, близо до Асеновград. Св.Богородица поръчала да тръгнат по време на Великденския пост, да вземат със себе си кошница с ябълки. Семейството било готово на всичко, за да се сдобие с мечтаната рожба, а сънят приели като обещание за помощ и потеглили.  Стигнали до храма, оставили своите ябълки, а от свещеника получили една ябълка от венеца, обкичен около иконата на Божията майка. Жената пренощувала в храма, а Св.Богородица отново се явила на жената и заръчала при изгрев слънце да излезе на храмовата порта, където ще я чака жена с три макари. С конците от тях изплели коланче, което жената трябвало да постави на кръста си, додето зачене и роди рожба. Изпълнила поръките жената и не след дълго усетила, че ще добие очакваната рожба. Родило се момиченце, което било невероятно красиво и добро, радвало родителите си и хората от селото. Расло момичето, порасло, мома станало. Дошъл Лазаровден и момичето пожелало лазарка да стане. Майката и таткото не искали да го пуснат, нали това вече значело, че може да се заоглежда за годеник. А те не можели да и се нарадват и никак не им се искало птичката да напусне родното гнездо.

Отново на майката и се присънило, че трябва да пусне непременно щерката да играе с дружките си, но този път не послушала тайнствения глас. Толкова дълго чакала рожбата, че сега не и се искало да отиде в чужда къща. Останала момата у дома, гледала с тъга дружките в лазарски премени, а няколко месеца по-късно се появил тайнствен момък, с когото се залюбили. Но не бил момък, а змей. Никой не можел да го види, освен нея самата. Започнала да вехне момата, веселието напуснало дома.

А сега отивам да видя лазарките в Бистрица, а като се върна, ще измисля какъв да бъде края на приказката, а и да покажа снимки. Е, оставям ви и без рецепта, но ще се поправя....

И ето бързам да споделя впечатленията си от празника в Бистрица:

В квартала на София, някогашното село Бистрица цари празнична атмосфера. В домовете на малките лазарки са подготвили почерпка за момичетата и гостите, част от танцьорките от самодейния състав са облечени в традиционни костюми и с вълнение и трепет чакат лазарската група. Момичетата не желаят да се разделят, а и времето е малко, толкова много хора ги чакат да почетат домовете... Заедно с лазарките крачат фотографи и журналисти, всеки търси най-прекрасния кадър и най-интересната история. А момичетата се срамуват и не са особено словоохотливи. Медийният интерес е голям, та нали някои от тях са внучки на бистришките баби, които са популярни в цял свят....

По-големите момичета не желаят да участват в лазарската дружина, но малките са усмихнати и много ентусиазирани. Времето е доста хладно, а от време на време и Слънцето се усмихва на веселите момичета и им праща по някой лъч. После отново започва своята битка с облаците и тъкмо, когато си мислим, че те са победили, отново ни озарява и усмихва. Във всеки дом са готови да посрещнат лазарската дружина, но групата на лазарките първо обикаля домовете на своите близки. А те не са малко, то собствен дом, дом на баби и дядовци, на лели и чичовци.....Децата казват, че ще се наложи и утре да обикалят, за да успеят да почетат повече хора. Голяма част от близките им са облекли народни носии, стремят се да си набавят автентични стари костюми. Е, пиперливият ми език не пропусна да отбележи, че част от тях са характерни за други региони за страната, ама и на това са му намерили оправдание - "Е, ами все едно сме се омъжили тук, а сме дошли от друг край и си носим нашата носия от другото селище". Е, така си е било някога, хайде да не придирям толкова. Две малки дечица, едното от тях невръстно бебе са облечени в детски носии и срещат одобрителните погледи на всички, бебето и почти годишното момиченце минават от ръце на ръце, всеки иска да се снима с тях. Дружината още обикаля и песните за по един член на семейството огласят Бистрица. Шофьорите на автомобилите спират и не се сърдят на забавеното движение, всички се усмихват, някои слизат от колите, вадят набързо по телефон и снимат, снимат. Един младеж сподели, че за първи път вижда подобно нещо и остана да следва групата. Разговаряме и пита защо и аз обикалям с тях, виждала ли съм подобни празници, които да текат в селищата , а не на сцена. Обади се на родителите си, помоли следващата година групата да посети и вилата им. Разделяме се с уговорката да се видим догодина, живот и здраве.....

 И ако утре минете през Бистрица, не се учудвайте, децата сигурно още ще обикалят с пъстрите си премени, ще пеят лазарските песни и ще ни дават увереност, че традициите няма да изчезнат. 

След тази пъстра мозайка няма нужда от рецепта за ястие.....