Fraisier Cake / Ягодова торта



В сезона на ягодите имам желание да изям всяка, която зърна. Но когато минеш покрай ягодови градини и закупиш няколко щайги, трябва да се направи и нещо различно. Е, за торта винаги има повод, ако ли не, можем да го измислим.



Домашен козметичен крем

Преди години ми беше доста странно, когато майка ми или баба ми се занимаваха с направата на някакви кремове. Е, това беше време, когато си мислех, че това домашното кремче служи само за лечение на рани или разширени вени. А готовите кремове в разни красиви бурканчета бяха доста по-привлекателни.




Пай с картофи, телешка кайма и манатарки

   
     Тази рецепта е вдъхновена от идеята за английския овчарски пай. При наличие на сварени картофи, можем да прегледаме с какво разполагаме в хладилника и да подготвим ново ястие.



Задушница и рецепта за коливо

          Днес е ден, в който отдаваме почит на мъртвите преди Великия пост. Съботата срещу Неделя Месопустна или Месни Заговезни е ден, в който се посещават гробовете на починалите близки.
    За този помен са приготвя коливо - варено и подсладено жито. Гробовете се преливат с вино и вода. Раздава се хляб или пита.
    Поменът се прави на гробовете, в храмовете или в домовете. В някои краища ритуалната храна се носи и консумира на гробовете, в други, гробовете се преливат, пали се свещичка, а подготвената храна се отнася на различни хора - познати или непознати.



Шоколадов крем - карамел

   
     Друго си е, когато похапнеш нещо шоколадово и коприненият му вкус погъделичка рецепторите, а сладостта се разлива и носи щастие!


Банички - пурички или цигара-бюрек

   

          На Балканите всички имат баница с различни наименования. То пита ли не щеш, то мазник, бюрек, все тестено ястие с различна плънка. Май във всяка страна съм пробвала това ястие, като тези от Турция заслужават специално внимание. Важно е, че там изваряват корите, преди да ги загърнат с пълнеж и опекат. Пробвала съм баница с пресни кори от работилница в Одрин и наистина вкусът е доста различен. Впечатляваше ме наличието на магданоз в плънката.




Като израсла с бабините баници, печени в подници под връшник, това остава Баницата за мен. Е, набавих си връшник и подница, но като се позагрее времето ще тествам този вариант.
Сега за закуска хапнахме цигара - бюрек, защото открих едни забравени кори .



Домашна Активия

      Обичам да похапвам Активия с плодове. От месеци купуваме едно страхотно домашно прясно мляко, което ни доставят два пъти седмично у дома. Първо произвеждах огромно количество кремове, но и това писва.


Обикновеното кисело мляко със закваска ми е кисело за зимата и не толкова приятно.

Най-добрият хляб и дълго втасване с малко месене


Няма нищо по-хубаво от уханието на домашно изпечен хляб, който привлича всички. А когато хлябът е с прекрасна коричка и много шупли, удоволствието за сетивата е пълно.


Сиропът от смокинови листа на Йоли - класика в жанра!

Преди няколко години ходих при едни баби в село Созополис в Гърция. От името му става ясно, че жителите му са преселници от нашия Созопол. Има едни времена на Балканите, когато след разни международни договори вълни от хора се изселват. И на Балканите обикновено всеки народ си говори само за собствените бежанци, забравяме, че трагедиите са общи.
Та като се видяхме с бабите, първо трябваше да ме нагостят. Оправдавах се, че изпитвам само жажда и ми е нужно нещо разхладително, а не искам храна. Та веднага ми предложиха от  сиропа от смокини, разреден с ледена вода и доста лимон. Все си мислех, че от записаната рецепта нещо премълчават, не можех да си представя, че това вълшебство се постига само с листа от приказния плод. Записах я, после се улисах в разговора с тях, събрах си техниката и тръгнах обратно. Като се сетих за рецептата, никъде не успях да я открия. И после...ами това всички го знаете... Йоли публикува сиропа и едва дочаках нужната бройка с листа....И, да, безкрайни благодарности за споделянето, Йоли!
Рецептата....ако някой още не е научил какво трябва и как се приготвя....




Кейк с нектарини

Има сладкиши, които много ни привличат. Още миналата година бях записала тази рецепта от блог (но не помня кой, въпреки търсенията ми). Харесвам джинджифил и реших да го пробвам. Но не съм очарована от наличието му в такова голямо количество, така че дори не е зле да си го спестите и от тестото и от топинга. Интересно, у дома се прие 50/50 процента. Половината фамилия е във възторг, другата хапна за проба...Ако сте големи любители на джинджифила в кейкове, може би ще ви хареса. Но аз лично няма да повторя...



Малинов сладкиш

Шантава работа....най-сетне отпуск (поне за малко), за първи път не стягам багажи...Нали уж човекът беше Човек, когато е на път? Явно съм в отшелнически период и това ми допада. Мога да чувам мислите си, звездите изнасят представления всяка нощ пред взора ми, с интерес наблюдавам как живее всяка зелена частица около мен. Разхождам се по различни места, на които ме водят любимите ми автори . Чашата кафе сутрин не ми е нужна, за да вкара света в рамки, а просто да изпълня един сутрешен ритуал с ароматната течност, подсладена с лъжичка мед и омекотена с мъничко мляко.
И сега иде ред на един ароматен и вкусен сладкиш:



Сладкиш със сини сливи и разходка до Драгалевския манастир

В детските ми години мама често правеше един сладкиш с компот от кайсии. Сигурно няма дете, което да не е пробвало този десерт. Комай заради него се затваряха и доста буркани с компоти от кайсии. Е, харесвахме ги и разбити на нектар с пасатора, но главното предназначение си беше именно за сладкиша. Обичах най-много плодовете, които бяха поставяни в тавичката, обилно намазана с масло и захар, която се оставяше да се карамелизира във фурната и даваше прелестен карамелен вкус на кайсиите, дори винаги чоплех само тях.









Сетих се за този сладкиш, но не запазих кайсии за зимата по какъвто и да било начин. Но намерих невероятни сливи и реших да ги ползвам за един бърз сладкиш.

Гриловани патладжани с доматен сос и малиновия оцет на Пепи

     Времето е адски променливо и знойните дни се редуват вече с прохладни нощи. Слънцето няма вече  толкова силни лъчи, а когато усещаме приближаването на края на лятото, ни се иска да запазим цветовете и ароматите му.  По пазарите е пълно с цветни сергии, в градината ми все още броя узрелите зеленчуци....Ама как другояче да е....все пак сме си на 900 метра надморска височина....Но и това си има своеобразно очарование!

Безглутенова пица с блат от тиквички

     След зимния вариант за пица с блат от карфиол най-сетне дойде ред и на летния - с тиквички. Можем да хапнем от нея, без притеснения от тесто, защото брашно в рецептата няма. Оказа се, че блатът дори няма нужда от обръщане, за разлика от карфиоления.


Еньовден

     Днес християнската църка отбелязва рождението на Св. пророк Йоан Кръстител, а денят съвпада с лятното слънцестоене. Днес е най-дългият ден в годината, та трябва да намерим време за доста неща....



 А по народному денят е

Кейк с ревен и кокосови стърготини

      Като бях малка, у дома имаше една грамофонна плоча, която баща ми пускаше. Та герой на име Мирча Кришан все говореше за краставицата и как тя съдържа 99% вода, независимо за какво го питаха. Друго нищо не съм запомнила от цялата тази лакърдия, ама сега се сетих за него и способността му да направи връзка между всяко нещо и краставицата...
    Аз да не съм по-назад, ще трябва да ме свързват с ревена по това време....А откакто прочетох, че се ползвал в борбата срещу затлъстяването, имам оправдание да приготвям десерти с него (е, без да отчитам другите добавки или просто си затварям очите за тях).

   

Бърз плодов десерт с изцедено кисело мляко, маскарпоне и дулсе де лече

         Казах вече, че напоследък времето е доста кът. А и като се позагря така изведнъж, това налага въвеждане на промени в готварските навици. Това обаче не спира мераците ни  за някакъв десерт. Откривам насладата от откъсването на  плод от градината, то не че друго освен ягоди и малини има в нашата градина, ама си е голям кеф....
Странно ми е да приготвям неща за двама, а и навикът ми липсва. До момента винаги съм готвила минимум за четирима, а сега има промяна. Дечурлигата непрекъснато обясняват, че не е редно да правя толкова сладкиши, защото ще пълнеят. Е, разнасях разни кутии насам-натам, ама започвам да търся и други варианти - за нещо бързо, даващо сладост, не толкова калорично, с наситен плодов вкус, с аромат, носещ симфония от свежи нотки. Е, нуждаех се от
нещо, което да подсили вкусовете, да ги обедини и да им позволи да се разгърнат напълно...



Аспержи с пармезан

      Аспержите са едни от най-старите култивирани растения. Използвали ги още в древен Египет. Гръцкият лекар Хипократ (онзи, чиято клетва лекарите полагат в началото на кариерата си) ги препоръчвал на своите пациенти с наднормено тегло и кожни проблеми.
Доказано е, че консумацията им стимулира дейността на черния и белия дроб, на бъбреците. Да не подценяваме и това, че съдържанието на калории при тях е ниско.
     Скептиците веднага ще кажат: „Баба ти все аспержи е яла!”, „Престанете с тези екзотични продукти!”.
     Ама баба ми наистина е яла аспержи. Спомням си, че преди мноооого години четях нещо и се чудех какъв ли вкус има този зеленчук и се оказа, че баба ми има отговор. Моментално ми разказа какъв е вкусът им, какво са готвели с тях, а аз я гледах недоверчиво, чудех се дали не си фантазира. Защото това беше четиво за далечна страна, отвъд Желязната завеса, където в моето детско съзнание имаше чудновати неща, дето няма как да ги има  у нас.  Ама не съм била права в съмненията....
     Преди 9.09.1944 г. България е била най-големият производител на аспержи в Европа. След т.нар. „деветосептемврийска революция”, която си е просто един преврат,  нечий болен мозък е решил, че аспержите са  буржоазен продукт и просто се спира производството им.
Е, сега май отново има български производители, но дали този зеленчук ще се завърне в кухните ни, никой не знае, времето ще покаже..
Днешната рецепта за аспержи е от онези с описанието „бързо, лесно и вкусно".