Задушница и рецепта за коливо
Днес е ден, в който отдаваме почит на мъртвите преди Великия пост. Съботата срещу Неделя Месопустна или Месни Заговезни е ден, в който се посещават гробовете на починалите близки.
За този помен са приготвя коливо - варено и подсладено жито. Гробовете се преливат с вино и вода. Раздава се хляб или пита.
Поменът се прави на гробовете, в храмовете или в домовете. В някои краища ритуалната храна се носи и консумира на гробовете, в други, гробовете се преливат, пали се свещичка, а подготвената храна се отнася на различни хора - познати или непознати.
За този помен са приготвя коливо - варено и подсладено жито. Гробовете се преливат с вино и вода. Раздава се хляб или пита.
Поменът се прави на гробовете, в храмовете или в домовете. В някои краища ритуалната храна се носи и консумира на гробовете, в други, гробовете се преливат, пали се свещичка, а подготвената храна се отнася на различни хора - познати или непознати.
Банички - пурички или цигара-бюрек
На Балканите всички имат баница с различни наименования. То пита ли не щеш, то мазник, бюрек, все тестено ястие с различна плънка. Май във всяка страна съм пробвала това ястие, като тези от Турция заслужават специално внимание. Важно е, че там изваряват корите, преди да ги загърнат с пълнеж и опекат. Пробвала съм баница с пресни кори от работилница в Одрин и наистина вкусът е доста различен. Впечатляваше ме наличието на магданоз в плънката.
Като израсла с бабините баници, печени в подници под връшник, това остава Баницата за мен. Е, набавих си връшник и подница, но като се позагрее времето ще тествам този вариант.
Сега за закуска хапнахме цигара - бюрек, защото открих едни забравени кори .
Сиропът от смокинови листа на Йоли - класика в жанра!
Преди няколко години ходих при едни баби в село Созополис в Гърция. От името му става ясно, че жителите му са преселници от нашия Созопол. Има едни времена на Балканите, когато след разни международни договори вълни от хора се изселват. И на Балканите обикновено всеки народ си говори само за собствените бежанци, забравяме, че трагедиите са общи.
Та като се видяхме с бабите, първо трябваше да ме нагостят. Оправдавах се, че изпитвам само жажда и ми е нужно нещо разхладително, а не искам храна. Та веднага ми предложиха от сиропа от смокини, разреден с ледена вода и доста лимон. Все си мислех, че от записаната рецепта нещо премълчават, не можех да си представя, че това вълшебство се постига само с листа от приказния плод. Записах я, после се улисах в разговора с тях, събрах си техниката и тръгнах обратно. Като се сетих за рецептата, никъде не успях да я открия. И после...ами това всички го знаете... Йоли публикува сиропа и едва дочаках нужната бройка с листа....И, да, безкрайни благодарности за споделянето, Йоли!
Рецептата....ако някой още не е научил какво трябва и как се приготвя....
Та като се видяхме с бабите, първо трябваше да ме нагостят. Оправдавах се, че изпитвам само жажда и ми е нужно нещо разхладително, а не искам храна. Та веднага ми предложиха от сиропа от смокини, разреден с ледена вода и доста лимон. Все си мислех, че от записаната рецепта нещо премълчават, не можех да си представя, че това вълшебство се постига само с листа от приказния плод. Записах я, после се улисах в разговора с тях, събрах си техниката и тръгнах обратно. Като се сетих за рецептата, никъде не успях да я открия. И после...ами това всички го знаете... Йоли публикува сиропа и едва дочаках нужната бройка с листа....И, да, безкрайни благодарности за споделянето, Йоли!
Рецептата....ако някой още не е научил какво трябва и как се приготвя....
Кейк с нектарини
Има сладкиши, които много ни привличат. Още миналата година бях записала тази рецепта от блог (но не помня кой, въпреки търсенията ми). Харесвам джинджифил и реших да го пробвам. Но не съм очарована от наличието му в такова голямо количество, така че дори не е зле да си го спестите и от тестото и от топинга. Интересно, у дома се прие 50/50 процента. Половината фамилия е във възторг, другата хапна за проба...Ако сте големи любители на джинджифила в кейкове, може би ще ви хареса. Но аз лично няма да повторя...
Малинов сладкиш
Шантава работа....най-сетне отпуск (поне за малко), за първи път не стягам багажи...Нали уж човекът беше Човек, когато е на път? Явно съм в отшелнически период и това ми допада. Мога да чувам мислите си, звездите изнасят представления всяка нощ пред взора ми, с интерес наблюдавам как живее всяка зелена частица около мен. Разхождам се по различни места, на които ме водят любимите ми автори . Чашата кафе сутрин не ми е нужна, за да вкара света в рамки, а просто да изпълня един сутрешен ритуал с ароматната течност, подсладена с лъжичка мед и омекотена с мъничко мляко.
И сега иде ред на един ароматен и вкусен сладкиш:
И сега иде ред на един ароматен и вкусен сладкиш:
Сладкиш със сини сливи и разходка до Драгалевския манастир
В детските ми години мама често правеше един сладкиш с компот от кайсии. Сигурно няма дете, което да не е пробвало този десерт. Комай заради него се затваряха и доста буркани с компоти от кайсии. Е, харесвахме ги и разбити на нектар с пасатора, но главното предназначение си беше именно за сладкиша. Обичах най-много плодовете, които бяха поставяни в тавичката, обилно намазана с масло и захар, която се оставяше да се карамелизира във фурната и даваше прелестен карамелен вкус на кайсиите, дори винаги чоплех само тях.
Сетих се за този сладкиш, но не запазих кайсии за зимата по какъвто и да било начин. Но намерих невероятни сливи и реших да ги ползвам за един бърз сладкиш.
Сетих се за този сладкиш, но не запазих кайсии за зимата по какъвто и да било начин. Но намерих невероятни сливи и реших да ги ползвам за един бърз сладкиш.
Гриловани патладжани с доматен сос и малиновия оцет на Пепи
Времето е адски променливо и знойните дни се редуват вече с прохладни нощи. Слънцето няма вече толкова силни лъчи, а когато усещаме приближаването на края на лятото, ни се иска да запазим цветовете и ароматите му. По пазарите е пълно с цветни сергии, в градината ми все още броя узрелите зеленчуци....Ама как другояче да е....все пак сме си на 900 метра надморска височина....Но и това си има своеобразно очарование!
Кейк с ревен и кокосови стърготини
Като бях малка, у дома имаше една грамофонна плоча, която баща ми пускаше. Та герой на име Мирча Кришан все говореше за краставицата и как тя съдържа 99% вода, независимо за какво го питаха. Друго нищо не съм запомнила от цялата тази лакърдия, ама сега се сетих за него и способността му да направи връзка между всяко нещо и краставицата...
Аз да не съм по-назад, ще трябва да ме свързват с ревена по това време....А откакто прочетох, че се ползвал в борбата срещу затлъстяването, имам оправдание да приготвям десерти с него (е, без да отчитам другите добавки или просто си затварям очите за тях).
Аз да не съм по-назад, ще трябва да ме свързват с ревена по това време....А откакто прочетох, че се ползвал в борбата срещу затлъстяването, имам оправдание да приготвям десерти с него (е, без да отчитам другите добавки или просто си затварям очите за тях).
Бърз плодов десерт с изцедено кисело мляко, маскарпоне и дулсе де лече
Казах вече, че напоследък времето е доста кът. А и като се позагря така изведнъж, това налага въвеждане на промени в готварските навици. Това обаче не спира мераците ни за някакъв десерт. Откривам насладата от откъсването на плод от градината, то не че друго освен ягоди и малини има в нашата градина, ама си е голям кеф....
Странно ми е да приготвям неща за двама, а и навикът ми липсва. До момента винаги съм готвила минимум за четирима, а сега има промяна. Дечурлигата непрекъснато обясняват, че не е редно да правя толкова сладкиши, защото ще пълнеят. Е, разнасях разни кутии насам-натам, ама започвам да търся и други варианти - за нещо бързо, даващо сладост, не толкова калорично, с наситен плодов вкус, с аромат, носещ симфония от свежи нотки. Е, нуждаех се от
нещо, което да подсили вкусовете, да ги обедини и да им позволи да се разгърнат напълно...
Странно ми е да приготвям неща за двама, а и навикът ми липсва. До момента винаги съм готвила минимум за четирима, а сега има промяна. Дечурлигата непрекъснато обясняват, че не е редно да правя толкова сладкиши, защото ще пълнеят. Е, разнасях разни кутии насам-натам, ама започвам да търся и други варианти - за нещо бързо, даващо сладост, не толкова калорично, с наситен плодов вкус, с аромат, носещ симфония от свежи нотки. Е, нуждаех се от
нещо, което да подсили вкусовете, да ги обедини и да им позволи да се разгърнат напълно...
Аспержи с пармезан
Аспержите са едни от най-старите
култивирани растения. Използвали ги още в древен Египет. Гръцкият лекар
Хипократ (онзи, чиято клетва лекарите полагат в началото на кариерата си) ги
препоръчвал на своите пациенти с наднормено тегло и кожни проблеми.
Доказано е, че консумацията им стимулира
дейността на черния и белия дроб, на бъбреците. Да не подценяваме и това, че съдържанието на калории при тях е ниско.
Скептиците веднага ще кажат: „Баба ти
все аспержи е яла!”, „Престанете с тези екзотични продукти!”.
Ама баба ми наистина е яла аспержи. Спомням
си, че преди мноооого години четях нещо и се чудех какъв ли вкус има този зеленчук
и се оказа, че баба ми има отговор. Моментално ми разказа какъв е вкусът им,
какво са готвели с тях, а аз я гледах недоверчиво, чудех се дали не си фантазира. Защото това беше четиво за далечна страна, отвъд Желязната завеса, където в моето детско съзнание имаше чудновати неща, дето няма как да ги има у нас. Ама не съм била права в съмненията....
Преди 9.09.1944 г. България е била най-големият производител на аспержи в Европа. След т.нар. „деветосептемврийска революция”, която си е просто един преврат, нечий болен мозък е решил, че аспержите са буржоазен продукт и просто се спира производството им.
Преди 9.09.1944 г. България е била най-големият производител на аспержи в Европа. След т.нар. „деветосептемврийска революция”, която си е просто един преврат, нечий болен мозък е решил, че аспержите са буржоазен продукт и просто се спира производството им.
Е, сега май отново има български
производители, но дали този зеленчук ще се завърне в кухните ни, никой не
знае, времето ще покаже..
Абонамент за:
Публикации (Atom)






















