Песто

Няма как да съм пътувала до Италия, без да напъхам в куфара си за обратно нещо, което да става за готвене, за похапване.... На отиване разнасях български подправки за някои колеги, бяха си поръчали шарена сол и сминдух.... Ох, този сминдух, взех го от една наша близка, която ми подари семена, листа и пръчки, които между другото са уникална подправка за боб, а аз като първа лакомия довлякох всичко у дома, едва го сместих по разни буркани (предвид количествата), все още се усеща миризмата доста натрапчиво в кухнята.....
А понеже време за влизане в магазин така и не остана, буквално от улицата влязохме в едно магазинче, откъдето закупихме стабилно количество пармезан и продължихме по пътя.
След завръщането трябваше да прибера последния босилек и решението дойде спонтанно - направата на песто.....Ако ви кажа, че съм спазвала някаква рецепта, ще излъжа......просто обрах босилека и се събра една стабилна китка от червен и зелен едър босилек, които си пасват идеално, добавих 50 гр кедрови ядки, 6-7 сушени мариновани домата, скилидчица чесън, малко розова сол, около 70 гр пармезан и зехтин. Като резултат разполагаме с песто. При отварянето на бурканчето в съзнанието  се редуват различни гледки, сякаш сядам на вълшебно килимче и ме носи някъде далеч, потопена във вкусове и аромати............
 
А скоро, живот и здраве, ще покажа и начини за употребата му в нашата кухня.....
Posted by Picasa

Brownies

 Не зная кой сезон ми е най-любим, но есента носи едно неповторимо очарование с това, че нещата се променят сякаш с часове. Цветовете се сменят и дори не е нужно да се отиде извън града, достатъчно е да се отворят очите и да се погледне навън. Зелените багри постепенно избледняват и дават път на жълтите, кафявите, червените, кестените започват да се падат по земята, а ръцете ни да копнеят да ги събират и докосват. Събрали с много любов слънчевите лъчи, натежали от силата на слънцето, вятърът ги разклаща и поднася даровете на природата на хората...
Когато започнат да падат, се улавям, че джобовете на дрехите ми, чантите ми са пълни непрестанно с кестени, които редя в различни купи у дома. Вярвам, че действат благотворно върху ставите, мускулите и нервната система.  Спомням си, че лечителят Димков ги определял като слънчеви акумулатори, предаващи енергия на хората и даже препоръчвал да се оставят няколко кестена под възглавницата, за спокоен сън. Още не съм пробвала това, но сигурно ако реша, че е вярно, ще заспивам по-бързо....Скоро ще дойде ред и на рецептите с кестени, но преди това една рецепта за добре познат сладкиш, който може да се види във всеки кулинарен блог:Продукти:120 гр брашно1/2 ч. лъж. бакпулвер300 гр натурален шоколад200 гр масло4 яйца120 гр кафява захар20 гр какао, натурално50 гр шам-фъстъкПриготовление:Тавичка с размери 20Х30 см се застила с хартия за печене. Шоколадът се разтапя на водна баня с маслото и се оставя леко да се охлади. Яйцата се разбиват със захарта, добавят се пресятите брашно, какао и бакпулвер и се смесва с помощта на шпатула с шоколадовата смес. Разстила се, пече се около 35 минути в предварително загрята фурна на 180 градуса. Рецептата е адаптирана от списание Sale&Pepe oct 2012







Красива Италия - към Сан Микеле и Тренто

         В София термометрите приближаваха 30 градуса в последните дни на септември, а аз трябваше да се отправя на път към северна Италия. Синоптичните прогнози даваха доста противоречива информация, но на финала пресмятанията се спряха на прогнозни градуси между 14 и 20, с очаквания за дъжд, а две от вечерите следваше да бъдат гарнирани с бури. Това предизвика огромно суетене около багажа, защото все още есенните одежди не са извадени и въобще не можех да се сетя дори с какво разполагам. На финала купища нужни и ненужни неща бяха подредени в куфар, фотоапарат и компютър подредени в раничката, натоварих се на таксито и оттам към Летището- Терминал 1. За втори път пътувам с нискобюджетна компания, не си мислете, че ще се оплаквам, напротив, тръгнахме навреме, кацнахме точно, беше ми забавно, защото капитанът и стюардите бяха българи, та имах чувството, че пътувам с България еър или някогашния Балкан...Самолетът беше чист, екипажът приветлив, пътниците - разнородна група - пътуващи в командировка, мигранти  и емигранти, дами, пътуващи за миланските бутици, въобще ....от всички по малко.....
След кацането в Бергамо, където лекичко припръскваше дъждец, с колегата се отправихме към гарата, закупихме билети за влак и потеглихме към Бреша за първа смяна, после към Верона и на финала към Мецокорона. Крайната ни дестинация беше  Сан Микеле, където ни очакваше хотел на име "Пеещият лъв". Сан Микеле е община в Трентино и се намира на около 15 км от Тренто. Тренто е градът, който всеки българин свързва с българските волейболисти и треньор - Радостин Стойчев и Матей Казийски май все още са там, но дано не подвеждам читателите, не съм много информирана по въпроса. Самият регион Трентино-Алто Адидже е автономна провинция, в която живеят над милион жители. До края на Първата световна война  тази част от Италия е била част от областта Тирол, от Австро-Унгарската империя, а след войната през 1919 г. системата от договори, уреждащи следвоенното състояние на Европа и отрежда да премине в земите на Кралство Италия. И колкото повече се пътува към Болцано (с типичното немско излъчване), все по-често може да се чуе повече немска реч, отколкото италианска.
При пътуването с влак виждахме гордо изпъчените алпийски върхове, многото ливади, безкрайно подредените лозя и ябълковите градини, в които все още се забелязваха едри жълти ябълки, греещи като слънца. Всяка частица от земята, която не е скала, е терасирана и обработена, явно хората си дават сметка, че ако не се грижат за земята и тя няма да им отвърне с плод. Ябълковите градини са пълни с онези специални ниски дървета, които са оформени палметовидно около редове и сякаш се гледа лозе, от което излизат ябълки....Помня подобни дървета от невръстните ми детски години, когато пътувахме към Пловдив и сестра ми се дивеше на малките дръвчета с много огромни ябълки...Защо ги няма днес и по магазините ни има само внос - точно от региона Трентино, не зная.... Преди няколко години в региона на Халкидики, Гърция, бабите се надпреварваха да ме питат за България и да разказват, че някогашния еталон за хубост на една мома бил -"Хубава като българска ябълка". Де ги тез ябълки сега, онези от картините на Майстора напомнят за тях, но....остава само споменът. Самият град Тренто е известен като град на епископите, град, в който е писана историята на католицизма. В Катедралата на града е бил свикан събор, за да осъди протестанството и даде началото на Контрареформацията на църквата.
А в Сан Микеле така и не срещнах нещо особено интересно, с изключение на мястото (а може и да не съм го открила, защото разходката беше само на тръгване от хотела до музея и обратно), заради което пътувахме там -http://www.museosanmichele.it/- можете да направите виртуална разходка из някогашния манастир, в който сега се помещава музеят.
Времето беше приятно, бурята остана в мрачните прогнози, а дъждът заваля, когато вече се отправяхме към София, но тук ни посрещнаха отново високи температури за първия ден на октомври....
И приятно разглеждане на снимките от тези местенца! 


Сан Микеле

И няма как да седнете в ресторант в немскоезична част, без да ви сервират айсбан - свински джолан.....

Института за виното в Сан Микеле- сградата почти започва от музейната...


Сан Микеле . моста над реката,  музеят, изпълнен с детска гълчава и любимото ми дърво с райски ябълки, които още не са узрели и не излизат на преден план като слънца - все си мисля, че тях е имал предвид народът, като разказвал приказките за златните ябълки, слънцата и принцовете и момите.....

Тренто - фонтана пред катедралата и няколко сгради около централния площад


Тренто с обяда ни - гъби със сирена и пица - моята с моцарела и рукола (обожавана от мен) и на колегата ми, която си избра четирите сезона....

Букурещ


За създаването на всеки град има множество легенди. Румънците разказват, че преди хилядолетия живял овчар на име Букур. Когато един ден пасял стадото си, паднала непрогледна мъгла. Тя го накарала да загуби пътя си, а той само се помолил на Господ и мъглата се вдигнала. Като благодарност към Бога той построил малък параклис, около който се заселили други хора и се зародил днешният град Букурещ - столицата на Румъния. 
Градът често е наричан "Малкият Париж" заради характерната архитектура от ХІХ век, преминаващата през града река Дъмбовица и Триумфалната арка. Това си е и начин да се подчертае европейското в един град на Балканите.
 А централната част на града носи наистина очарованието на европейските градове от ХІХ век, има защо да бъде наричан Букурещ Малък Париж.... Попаднах в столицата на съседите в един от най-горещите летни дни в началото на август, когато жегата просто те удряше и караше да спреш....не идеалното време за пътуване, но работата изисква определени жертви...Все пак в града пристигнах в късен следобед, а на следващия ден по обяд трябваше да продължа към крайната дестинация.
 В града има интересни малки и големи църкви с невероятни стенописи, а дърворезбата в храмовете наподобява на филигран.
 Е, тези статуи на Ромул и Рем ми идват малко множко, но ...явно румънците са вгледани сериозно в Античността и там търсят корените си. А за времето на Чаушеску никак, ама никак не обичат да говорят......

А това е т.нар. "Къща на републиката / къща на народа", построена от Николае Чаушеску, в която днес се помещава Парламентът на Румъния. Казват, че това е най-скъпата и тежка административна сграда:

И съвсем близо до "Двореца на народа" и мраморните кооперации, в които вероятно са били настанени румънските партийни величия от времето на соца е сградата, в която се помещава Главата на румънската църква. Внушителна като всяка сграда от подобен ранг, но ме впечатли с това, че вечерта пред вратите и имаше големи групи, които получаваха съдове със сготвена храна - явно църквата в Румъния е ангажирана със съдбата на хората без подслон или възможности.


Градът е интересен с контрастите си, шофьорите наподобяват нашенските преди десетина години - изпреварвания от всички посоки, клаксони, а цветовете на светофарите за нищичко ги нямат - време е да въведат камери и да вкарат нещата в порядък.....
Старата част на града е пълна със заведения, в които седят множество хора, по уличките бродят туристи с карти и фотоапарати, уличните музиканти са заели ключови места, а топлото време и обилно консумиращата се бира, съчетани с  липсата на достатъчно обществени тоалетни дават специфичен аромат на малките улички със запуснати сгради, каквито не липсват и у нас...
И на финала като закачка към кулинарията - снимка на едно симпатично ресторантче с добре познатата гръцка кухня:))
А за румънската кухня....малко по-късно....в следващата публикация......

Галети със смокини и праскови



С тази публикация донякъде се връщам в детските години, когато през лятото отивах при баба ми в Тополово, близо до Асеновград, а там имаше огромно смокиново дърво. Листата му винаги ми действаха омайно, обожавах мириса им, а плодовете винаги свързвах само и единствено с това място. Под това дърво баба ни постилаше черга, а ние настанявахме куклите до нас, после вземахме книгите за четене и така дните преминаваха бързо. Вероятно доста съм ядосвала родителите си, а и баба и дядо, защото и аз, че и сестра ми не престоявахме дълго там. Все ни липсваха родителите и приятелите и както бързахме да отидем, така напирахме да се приберем обратно. Не че нещо ни е било зле....и днес не мога да си намеря оправдание....като залепени за родителите и толкоз.... Впоследствие и собствените ми деца бяха същите:))
А всяка заран се събуждах от аромата на прясно приготвени мекици, после баба ни изпращаше до фурната, където продаваха едни огромни кръгли хлябове , които бяха топли, а ние започвахме да ги чоплим и винаги изяждахме четвъртинка докато ги отнесем у дома.  Преди година на път за Смолян видях хора, които носеха такива кръгли хлябове, мигновено спрях и ги попитах за фурната, намерих я и до Смолян неусетно се бях справила почти с целия. А кулинарните ни щения се удовлетворяваха от баба Петра, която беше известна с уменията си. Нямаше празник там, на който тя да не готвеше, нямаше курбан, който да е приготвен без нея. Та каквото и да поискахме, мигновено беше приготвяно. И всичко беше неземно вкусно, доматите в огромния двор едва удържаха да не паднат от тежина, зеленият боб беше прикачен на колове, които стигаха високо в небето, корените на краставиците бяха отрупани с плод, големите лимонови дръвчета бяха окичени с множество слънца- толкова уханни лимони по дръвчета, отглеждани в големи бъчви никъде не съм виждала до днес....
Та и до днес смокините носят аромата на детството и винаги се сещам за баба и дядо, за нейното прословуто сладко от смокини, от което приготвяше индустриални количества. Но сега къщата там отдавна е продадена и смокините са достъпни само от пазарите. Но като видя на някоя сергия смокини, гледам да си купя, отхапвам и се пренасям там далеч...и като място и като време...
А сега ползвах смокините от пазара за направата на галет. А тъй като един галет у дома свършва доста бързо, изяждан предимно от мен самата, този път реших да направя директно два - един със смокини и един с праскови.
Продукти:
около 120 грама масло, студено, нарязано на кубчета
1 яйце
2 1/2 половина чаши брашно
1/2 чаша кафява захар Мусковадо
щипка сол
2 лъжици студена вода.
Тестото бързо се омесва на топка, която се оставя в хладилник за около два часа. Разточва се на кръг, в центъра на който се изсипва смес от смлени орехи и лешници- около чаша, 4 обикновени бисквити и две лъжици захар. Това количество от сместта ми стигна и за двата галета, като дори върху единия наръсих повечко, отколкото беше необходимо.

 Единият бе гарниран с праскови, поръсени с кафява захар, а другия - със смокини, заляти с две лъжички мед. Изпекох на 180 градуса за около 25-30 минутки.










Уловени лъчи на слънцето

Това лято ще остане запомнящо се с жегата - с парещото слънце и липсата на въздух в големите градове. Но когато позахладня през последните дни и си припомнихме, че идат есен и зима, ни се иска да уловим последните лъчи на слънцето и да ги запазим за по-дълго време. А лятото винаги свързвам с изобилието на зеленчуци и прекрасните червени домати, расли в градината на мама, толкова различни от предлаганите през останалата част на годината.


Сушени чери домати с подправки и зехтин



Вкусът им е незабравим и понякога дори не ми се ще да хапвам каквото и да било друго, защото са плътни и притежават вкус. А как да ги запазим за по-дълго? Единият начин е чрез изсушаване. Пробвала съм варианта да ги суша на силно слънце (миналото лято), единият път се радвах на огромен успех, вторият опит беше незадоволителен - част от доматите помухлясаха....
Скоро набрахме доста чери доматки, които реших за най-сигурно да изсуша във фурната на печката. Не че е нещо невиждано до момента, просто ми се ще да презентирам резултата.
Доматите се подреждат нарязани на половинки в тава върху хартия за печене, наръсват се със стръкчета мащерка, риган, босилек и розмарин, скилидки чесън, нарязани на филийки, сол и мъничко зехтин и се оставят във фурната на много слаба температура да се изсушат. След около 4 часа са готови , охлаждат се и се нареждат в сух буркан с чесън, босилек и мащерка, като на финала се заливат със студено пресован зехтин. Този тип домати май не могат да издържат твърде дълго, но у дома това е невъзможно да се случи.....Вероятно в хладилник могат да се съхранят поне за 2 месеца!?!





































Успение Богородично

 Днес християните честват Успение на Св.Богородица, а ние, българите наричаме празника "Голяма Богородица". Във всеки храм вече е приключила тържествената литургия, а жените са раздали от "богородичните пити" за здраве. В много селища, където Божията майка е патрон на храма това е празник, за който се правят сборове или панагири. Хората събират средства, с които плащат животни, които заколват за курбан.
Св.Богородица е покровителка на майчинството, брака и семейството. Тя помага на бездетните жени да се сдобият с рожба, а младите невести полагат дарове пред иконата и. В някои краища раздават кравайчета за здраве на воловете.
А за да е добра реколтата през новата година, в дните между Голяма и Малка Богородица (8септември), се сее жито, пресипано през главата на убита змия.
По времето на деня след празника се гадае за времето през есента - т.е. ако утре, на 16.08. времето е хубаво можем да очакваме една цветна и слънчева есен.
А вечерта, когато се събере цялото домочадие, на трапезата трябва да се подредят жито, пшеница, прясна питка, грозде, диня, а тъй като днес е сряда, вместо традиционната каша от пиле трябва да поднесем риба. А всички, които носят името Мария, Марио и Деспина да стегнат трапезата, да охладят напитките и с усмивка да посрещат гости за имения си ден.
А босилека от днешната Литургия се пази в домашния иконостас.
За днешния празник реших да пробвам "Плетената сметанова питка на Елексирчето", специални благодарности към Роси за споделената рецепта, за точните пропорции и направления. Позволих си експеримент единствено с поръските.






Марсилия

И дойде ред на една поотлежала публикация, която съвсем бях забравила. Тя е посветена на неотдавнашното ми посещение в Марсилия, Франция. Надали Марсилия е град, към който се насочват потоци от туристи, така както става с градове като Рим, Венеция и Париж. Но това е място със своя, особена атмосфера, където си дават среща различни култури и се усеща духът на Средиземноморието. А и няма как да не се усети, при положение, че градът се намира в Югоизточна Франция, център на областта Прованс, а пристанището е най-голямото във Франция и на Средиземно море.
Градът е бил основан от гръцки търговци още през VІІ в. пр.н.е. През ХV в. е присъединен към Франция, а  марсилските участници във Френската революция (ХVІІІв.) пеят марш, който печели известност и се превръща в национален химн на Франция - Марсилезата.
През 70-те години на ХХ в. в града се настаняват почти милион емигранти от Африка, градът печели мрачната слава на престъпен град и много от жителите му го напускат.Към края на 90-те години на ХХ в. местната власт взема мерки и градът започва да върви към своето Възраждане. Днес Марсилия си шие "нови дрехи", градът прилича на огромна строителна площадка, а всичко това заради номинацията "Европейска културна столица". И като столица на културата естествено строи и нов музей - Музей на цивилизациите и Средиземноморието. Музеят се помещава в сградата на стария форт до момента, а сега се изгражда нова сграда, която трябва да приюти множество различни експозиции. Преди няколко години френското правителство закри Музея на човека в Париж, а част от колекциите му е разпределена към музея в Марсилия.
А ето и част от строежа на музея - новата сграда трябва да се свърже с две стари - някогашният  Форт  - Fort Saint Jean  и Базиликата Notre Dame de la Garde- посредством мостове.



Новата сграда ще бъде интересна с архитектурните решения и с атрактивното решение за подредба на експозиционните пространства, че и с големия си ресторант на третия етаж, в който ще може да се наблюдава как се приготвя храната.

И като става дума за храна, не мога да пропусна да покажа как по време на едночасовата почивка в рамките на работните ни срещи бе сервиран обядът - всичко пакетирано грижливо в малки кутии и подредено в картонена кутия, съдържащи дори подложка за храната, прибори, салфетки и малка бутилчица с готов винегрет от балсамико и зехтин. Беше вкусно, стилно и чисто - след храненето всичко може лесно да се пакетира и картонените кутии директно се поставяха в специален контейнер за рециклиране. 


Не мога да пропусна и ресторанта, в който вечеряхме - в единия край на кея - много стилен и явно с реномирана кухня, съдейки по броя на посетителите и нуждата от предварителна резервация. Това, което ми хареса е ограниченият брой ястия, които се предлагат в него, за разлика от нашите ресторанти, в които менютата  са като романи.










За огромно съжаление блогърът ми създава проблеми тази вечер и не мога да завърша окончателно текста, нито пък да добавя надписите към фотосите, което леко ме поизнерви. Но и утре е ден, ще допиша всичко и ще покажа нови фотоси от града и Средиземно море.


Салата с червено цвекло и салата с булгур

Дните са дълги, изненадата от бързо влетялата жега не са нищо ново, а задачите валят една след друга. Напоследък не ми остава време за нищо, едва сколасвам да приготвя нещо набързо за хапване и нямам дори желание за хранене, камо ли за снимки. Не ме е напуснала съвсем музата, щом си мечтая поне какво да приготвя, като привършат ангажиментите. Но сега денят протича шеметно - ставане рано, бегом към метрото и влизане в офиса - следва безконечно висене пред компютъра, проверка на купища документи, писане на текстове, сваляне на различни записи, монтажи, изработка на поредната презентация и Великото откъсване - командировка....То пак същото, защото мъкна навред компютър, преносими хардове, фотоапарат и видеокамера...но поне не съм в стаята, в която слънце не влиза и имам възможност да чуя различни лични истории, да видя интересни и непознати места, понякога ако остане време да пробвам и различни местни храни.... За жалост у нас почти няма региони, в които в ресторантите да се сервират типично местни ястия, какво да се прави....глобализацията си казва думата... Но пък празниците на хората винаги са еднакви и различни по своему, наситени със своя си специфика.
Имам много снимки за публикуване, но задачките отново не ми дават мира и няма да споделя събраните впечатления от последните пътувания и ще се огранича само с публикуването на две бързи салати, които видях в  брой 64 на BBC Good Food.
Салата с червено цвекло и сирене

Продукти: 
Листа от бейби спанак (поради липсата им сложих рукола и фелд)
Сварено червено цвекло
Сирене, натрошено
Връзчица шивас лук, нарязана на дребно
Магданоз
Дресинг
5 суп. лъж. зехтин
3 с.л. мед
5 суп.л. лимонов сок
1 с.л. дижонска горчица
Всички съставки се разбъркват добре и преди сервиране се залива салатата.


 и още една свежа салата 
Салата с булгур, моркови и семена

Две чаши булгур залях със студена вода за два часа, после кипнах, прецедих и измих със студена вода, добавих четири средни настъргани моркова, нарязани на дребно доматчета, малко маслинки, две шепи тиквено семе, около половин шепа със счукани лешници, няколко стафиди, магданоз и домати, а на финала залях с лимонов сок и зехтин. Това е салата, която се нуждаеше от нещо още, но не съм подновявала импровизациите върху за нея, за да намеря точния продукт. 












Бисквитки и абитуриентски бал

Няма пряка връзка между двете, но всичко си има своята история. Вчера трябваше да отпразнуваме абитуриентския бал на племенницата и на множеството запитвания от мен относно желания подарък, тя молеше за своите любими бисквитки - с ядки, кокос и плодове. 

Щастлива съм, че тя беше от онези момичета, които просто демонстрираха, че са пораснали, но същевременно нежни и стилни, запазили очарованието на детството. Ще кажете, всички на тази възраст изглеждат така, но не мога с лекота да се съглася. Преди дни видях е шумна група абитуриентки, облечени по доста странен за мен начин - всъщност се виждаше плът и тук-там по някакво лъскаво парченце плат и панделчица...
Но, да не си разваляме настроението с подобни спомени....
Всъщност това е деня, в който обличаме рокля (най-често), сресваме малко по-грижовно косите,  украсяваме се с мечтите за  новия ни живот, който ни очаква и нагазваме в океана от блажени мисли. Припомних си и вече далечното време, когато аз самата бях на тази възраст....когато морето ми се струваше до колене, но пък нямаше страхове. Днес у мен често се промъква мъничко страх за хиляди неща, но се надявам да има останало малко от онези дни- мечти, надежди и крила.



Да се върнем на рецептата - адаптирана от тук-
Продукти:
1 ч.ч. кафява захар
125 гр. масло на стайна температура
1 яйце
2 суп. лъж. мед
1 суп.лъж. нектар от агаве
1 1/3 ч.ч. кокосови стърготини
1 суп. лъж. ванилов екстракт
1 1/2 ч.ч. брашно
1/2 ч.л. бакпулвер
1 ч.ч. боровинки
2 лъж. семена и ядки за тестото и малко за декорация


Приготовление:
Маслото се разбива със захарта, добавя се яйцето, бие се кратко, добавяме меда, агавето, ванилията и кокоса, пресятите брашно и бакпулвер и на финала боровинките (ползвах замразени, които оцветиха и тестото) и ядчиците ( нарязани на дребно). От сместа се гребва с лъжица за сладолед и се изсипва върху хартия зе печене . Можете да декорирате с наличните у дома ядки. Пекат се в предварително загрята фурна на 180 градуса до порозовяване.



Да ви е сладко !