Марсилия

И дойде ред на една поотлежала публикация, която съвсем бях забравила. Тя е посветена на неотдавнашното ми посещение в Марсилия, Франция. Надали Марсилия е град, към който се насочват потоци от туристи, така както става с градове като Рим, Венеция и Париж. Но това е място със своя, особена атмосфера, където си дават среща различни култури и се усеща духът на Средиземноморието. А и няма как да не се усети, при положение, че градът се намира в Югоизточна Франция, център на областта Прованс, а пристанището е най-голямото във Франция и на Средиземно море.
Градът е бил основан от гръцки търговци още през VІІ в. пр.н.е. През ХV в. е присъединен към Франция, а  марсилските участници във Френската революция (ХVІІІв.) пеят марш, който печели известност и се превръща в национален химн на Франция - Марсилезата.

През 70-те години на ХХ в. в града се настаняват почти милион емигранти от Африка, градът печели мрачната слава на престъпен град и много от жителите му го напускат.Към края на 90-те години на ХХ в. местната власт взема мерки и градът започва да върви към своето Възраждане. Днес Марсилия си шие "нови дрехи", градът прилича на огромна строителна площадка, а всичко това заради номинацията "Европейска културна столица". И като столица на културата естествено строи и нов музей - Музей на цивилизациите и Средиземноморието. Музеят се помещава в сградата на стария форт до момента, а сега се изгражда нова сграда, която трябва да приюти множество различни експозиции. Преди няколко години френското правителство закри Музея на човека в Париж, а част от колекциите му е разпределена към музея в Марсилия.

А ето и част от строежа на музея - новата сграда трябва да се свърже с две стари - някогашният  Форт  - Fort Saint Jean  и Базиликата Notre Dame de la Garde- посредством мостове.



Новата сграда ще бъде интересна с архитектурните решения и с атрактивното решение за подредба на експозиционните пространства, че и с големия си ресторант на третия етаж, в който ще може да се наблюдава как се приготвя храната.

И като става дума за храна, не мога да пропусна да покажа как по време на едночасовата почивка в рамките на работните ни срещи бе сервиран обядът - всичко пакетирано грижливо в малки кутии и подредено в картонена кутия, съдържащи дори подложка за храната, прибори, салфетки и малка бутилчица с готов винегрет от балсамико и зехтин. Беше вкусно, стилно и чисто - след храненето всичко може лесно да се пакетира и картонените кутии директно се поставяха в специален контейнер за рециклиране. 

Не мога да пропусна и ресторанта, в който вечеряхме - в единия край на кея - много стилен и явно с реномирана кухня, съдейки по броя на посетителите и нуждата от предварителна резервация. Това, което ми хареса е ограниченият брой ястия, които се предлагат в него, за разлика от нашите ресторанти, в които менютата  са като романи.

За огромно съжаление блогърът ми създава проблеми тази вечер и не мога да завърша окончателно текста, нито пък да добавя надписите към фотосите, което леко ме поизнерви. Но и утре е ден, ще допиша всичко и ще покажа нови фотоси от града и Средиземно море.