четвъртък, 4 октомври 2012 г.

Красива Италия - към Сан Микеле и Тренто

         В София термометрите приближаваха 30 градуса в последните дни на септември, а аз трябваше да се отправя на път към северна Италия. Синоптичните прогнози даваха доста противоречива информация, но на финала пресмятанията се спряха на прогнозни градуси между 14 и 20, с очаквания за дъжд, а две от вечерите следваше да бъдат гарнирани с бури. Това предизвика огромно суетене около багажа, защото все още есенните одежди не са извадени и въобще не можех да се сетя дори с какво разполагам. На финала купища нужни и ненужни неща бяха подредени в куфар, фотоапарат и компютър подредени в раничката, натоварих се на таксито и оттам към Летището- Терминал 1. За втори път пътувам с нискобюджетна компания, не си мислете, че ще се оплаквам, напротив, тръгнахме навреме, кацнахме точно, беше ми забавно, защото капитанът и стюардите бяха българи, та имах чувството, че пътувам с България еър или някогашния Балкан...Самолетът беше чист, екипажът приветлив, пътниците - разнородна група - пътуващи в командировка, мигранти  и емигранти, дами, пътуващи за миланските бутици, въобще ....от всички по малко.....
След кацането в Бергамо, където лекичко припръскваше дъждец, с колегата се отправихме към гарата, закупихме билети за влак и потеглихме към Бреша за първа смяна, после към Верона и на финала към Мецокорона. Крайната ни дестинация беше  Сан Микеле, където ни очакваше хотел на име "Пеещият лъв". Сан Микеле е община в Трентино и се намира на около 15 км от Тренто. Тренто е градът, който всеки българин свързва с българските волейболисти и треньор - Радостин Стойчев и Матей Казийски май все още са там, но дано не подвеждам читателите, не съм много информирана по въпроса. Самият регион Трентино-Алто Адидже е автономна провинция, в която живеят над милион жители. До края на Първата световна война  тази част от Италия е била част от областта Тирол, от Австро-Унгарската империя, а след войната през 1919 г. системата от договори, уреждащи следвоенното състояние на Европа и отрежда да премине в земите на Кралство Италия. И колкото повече се пътува към Болцано (с типичното немско излъчване), все по-често може да се чуе повече немска реч, отколкото италианска.
При пътуването с влак виждахме гордо изпъчените алпийски върхове, многото ливади, безкрайно подредените лозя и ябълковите градини, в които все още се забелязваха едри жълти ябълки, греещи като слънца. Всяка частица от земята, която не е скала, е терасирана и обработена, явно хората си дават сметка, че ако не се грижат за земята и тя няма да им отвърне с плод. Ябълковите градини са пълни с онези специални ниски дървета, които са оформени палметовидно около редове и сякаш се гледа лозе, от което излизат ябълки....Помня подобни дървета от невръстните ми детски години, когато пътувахме към Пловдив и сестра ми се дивеше на малките дръвчета с много огромни ябълки...Защо ги няма днес и по магазините ни има само внос - точно от региона Трентино, не зная.... Преди няколко години в региона на Халкидики, Гърция, бабите се надпреварваха да ме питат за България и да разказват, че някогашния еталон за хубост на една мома бил -"Хубава като българска ябълка". Де ги тез ябълки сега, онези от картините на Майстора напомнят за тях, но....остава само споменът. Самият град Тренто е известен като град на епископите, град, в който е писана историята на католицизма. В Катедралата на града е бил свикан събор, за да осъди протестанството и даде началото на Контрареформацията на църквата.
А в Сан Микеле така и не срещнах нещо особено интересно, с изключение на мястото (а може и да не съм го открила, защото разходката беше само на тръгване от хотела до музея и обратно), заради което пътувахме там -http://www.museosanmichele.it/- можете да направите виртуална разходка из някогашния манастир, в който сега се помещава музеят.
Времето беше приятно, бурята остана в мрачните прогнози, а дъждът заваля, когато вече се отправяхме към София, но тук ни посрещнаха отново високи температури за първия ден на октомври....
И приятно разглеждане на снимките от тези местенца! 


Сан Микеле

И няма как да седнете в ресторант в немскоезична част, без да ви сервират айсбан - свински джолан.....

Института за виното в Сан Микеле- сградата почти започва от музейната...


Сан Микеле . моста над реката,  музеят, изпълнен с детска гълчава и любимото ми дърво с райски ябълки, които още не са узрели и не излизат на преден план като слънца - все си мисля, че тях е имал предвид народът, като разказвал приказките за златните ябълки, слънцата и принцовете и момите.....

Тренто - фонтана пред катедралата и няколко сгради около централния площад


Тренто с обяда ни - гъби със сирена и пица - моята с моцарела и рукола (обожавана от мен) и на колегата ми, която си избра четирите сезона....

2 коментара :

  1. Много интересни местенца си посетила, още са там волейболистите(за сведение), много интересни къщи с рисунки по тях, не съм виждала в тази част на Италия, ама ти не си ги пропуснала!Липсваха ми твоите любими врати, та се успокоих, като видях чукчето на портата на снимка! Целувки!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. О, не мога да се излекувам от тази слабост да снимам различни врати и прозорци...

      Изтриване

Това е мястото за въпроси, коментари.