Красива Италия - към Сан Микеле и Тренто

         В София термометрите приближаваха 30 градуса в последните дни на септември, а аз трябваше да се отправя на път към северна Италия. Синоптичните прогнози даваха доста противоречива информация, но на финала пресмятанията се спряха на прогнозни градуси между 14 и 20, с очаквания за дъжд, а две от вечерите следваше да бъдат гарнирани с бури. Това предизвика огромно суетене около багажа, защото все още есенните одежди не са извадени и въобще не можех да се сетя дори с какво разполагам. На финала купища нужни и ненужни неща бяха подредени в куфар, фотоапарат и компютър подредени в раничката, натоварих се на таксито и оттам към Летището- Терминал 1. За втори път пътувам с нискобюджетна компания, не си мислете, че ще се оплаквам, напротив, тръгнахме навреме, кацнахме точно, беше ми забавно, защото капитанът и стюардите бяха българи, та имах чувството, че пътувам с България еър или някогашния Балкан...Самолетът беше чист, екипажът приветлив, пътниците - разнородна група - пътуващи в командировка, мигранти  и емигранти, дами, пътуващи за миланските бутици, въобще ....от всички по малко.....

След кацането в Бергамо, където лекичко припръскваше дъждец, с колегата се отправихме към гарата, закупихме билети за влак и потеглихме към Бреша за първа смяна, после към Верона и на финала към Мецокорона. Крайната ни дестинация беше  Сан Микеле, където ни очакваше хотел на име "Пеещият лъв". Сан Микеле е община в Трентино и се намира на около 15 км от Тренто. Тренто е градът, който всеки българин свързва с българските волейболисти и треньор - Радостин Стойчев и Матей Казийски май все още са там, но дано не подвеждам читателите, не съм много информирана по въпроса. Самият регион Трентино-Алто Адидже е автономна провинция, в която живеят над милион жители. До края на Първата световна война  тази част от Италия е била част от областта Тирол, от Австро-Унгарската империя, а след войната през 1919 г. системата от договори, уреждащи следвоенното състояние на Европа и отрежда да премине в земите на Кралство Италия. И колкото повече се пътува към Болцано (с типичното немско излъчване), все по-често може да се чуе повече немска реч, отколкото италианска.

При пътуването с влак виждахме гордо изпъчените алпийски върхове, многото ливади, безкрайно подредените лозя и ябълковите градини, в които все още се забелязваха едри жълти ябълки, греещи като слънца. Всяка частица от земята, която не е скала, е терасирана и обработена, явно хората си дават сметка, че ако не се грижат за земята и тя няма да им отвърне с плод. Ябълковите градини са пълни с онези специални ниски дървета, които са оформени палметовидно около редове и сякаш се гледа лозе, от което излизат ябълки....Помня подобни дървета от невръстните ми детски години, когато пътувахме към Пловдив и сестра ми се дивеше на малките дръвчета с много огромни ябълки...Защо ги няма днес и по магазините ни има само внос - точно от региона Трентино, не зная.... Преди няколко години в региона на Халкидики, Гърция, бабите се надпреварваха да ме питат за България и да разказват, че някогашния еталон за хубост на една мома бил -"Хубава като българска ябълка". Де ги тез ябълки сега, онези от картините на Майстора напомнят за тях, но....остава само споменът. Самият град Тренто е известен като град на епископите, град, в който е писана историята на католицизма. В Катедралата на града е бил свикан събор, за да осъди протестанството и даде началото на Контрареформацията на църквата.
А в Сан Микеле така и не срещнах нещо особено интересно, с изключение на мястото (а може и да не съм го открила, защото разходката беше само на тръгване от хотела до музея и обратно), заради което пътувахме там -http://www.museosanmichele.it/- можете да направите виртуална разходка из някогашния манастир, в който сега се помещава музеят.
Времето беше приятно, бурята остана в мрачните прогнози, а дъждът заваля, когато вече се отправяхме към София, но тук ни посрещнаха отново високи температури за първия ден на октомври....
И приятно разглеждане на снимките от тези местенца! 

Сан Микеле

И няма как да седнете в ресторант в немскоезична част, без да ви сервират айсбан - свински джолан.....

Института за виното в Сан Микеле- сградата почти започва от музейната...

Сан Микеле . моста над реката,  музеят, изпълнен с детска гълчава и любимото ми дърво с райски ябълки, които още не са узрели и не излизат на преден план като слънца - все си мисля, че тях е имал предвид народът, като разказвал приказките за златните ябълки, слънцата и принцовете и момите.....

Тренто - фонтана пред катедралата и няколко сгради около централния площад

Тренто с обяда ни - гъби със сирена и пица - моята с моцарела и рукола (обожавана от мен) и на колегата ми, която си избра четирите сезона....