Галети със смокини и праскови

С тази публикация донякъде се връщам в детските години, когато през лятото отивах при баба ми в Тополово, близо до Асеновград, а там имаше огромно смокиново дърво. Листата му винаги ми действаха омайно, обожавах мириса им, а плодовете винаги свързвах само и единствено с това място. Под това дърво баба ни постилаше черга, а ние настанявахме куклите до нас, после вземахме книгите за четене и така дните преминаваха бързо. Вероятно доста съм ядосвала родителите си, а и баба и дядо, защото и аз, че и сестра ми не престоявахме дълго там. Все ни липсваха родителите и приятелите и както бързахме да отидем, така напирахме да се приберем обратно. Не че нещо ни е било зле....и днес не мога да си намеря оправдание....като залепени за родителите и толкоз.... Впоследствие и собствените ми деца бяха същите:))
А всяка заран се събуждах от аромата на прясно приготвени мекици, после баба ни изпращаше до фурната, където продаваха едни огромни кръгли хлябове , които бяха топли, а ние започвахме да ги чоплим и винаги изяждахме четвъртинка докато ги отнесем у дома.  Преди година на път за Смолян видях хора, които носеха такива кръгли хлябове, мигновено спрях и ги попитах за фурната, намерих я и до Смолян неусетно се бях справила почти с целия. А кулинарните ни щения се удовлетворяваха от баба Петра, която беше известна с уменията си. Нямаше празник там, на който тя да не готвеше, нямаше курбан, който да е приготвен без нея. Та каквото и да поискахме, мигновено беше приготвяно. И всичко беше неземно вкусно, доматите в огромния двор едва удържаха да не паднат от тежина, зеленият боб беше прикачен на колове, които стигаха високо в небето, корените на краставиците бяха отрупани с плод, големите лимонови дръвчета бяха окичени с множество слънца- толкова уханни лимони по дръвчета, отглеждани в големи бъчви никъде не съм виждала до днес....
Та и до днес смокините носят аромата на детството и винаги се сещам за баба и дядо, за нейното прословуто сладко от смокини, от което приготвяше индустриални количества. Но сега къщата там отдавна е продадена и смокините са достъпни само от пазарите. Но като видя на някоя сергия смокини, гледам да си купя, отхапвам и се пренасям там далеч...и като място и като време...
А сега ползвах смокините от пазара за направата на галет. А тъй като един галет у дома свършва доста бързо, изяждан предимно от мен самата, този път реших да направя директно два - един със смокини и един с праскови.
Продукти:
около 120 грама масло, студено, нарязано на кубчета
1 яйце
2 1/2 половина чаши брашно
1/2 чаша кафява захар Мусковадо
щипка сол
2 лъжици студена вода.
Тестото бързо се омесва на топка, която се оставя в хладилник за около два часа. Разточва се на кръг, в центъра на който се изсипва смес от смлени орехи и лешници- около чаша, 4 обикновени бисквити и две лъжици захар. Това количество от сместта ми стигна и за двата галета, като дори върху единия наръсих повечко, отколкото беше необходимо.

 Единият бе гарниран с праскови, поръсени с кафява захар, а другия - със смокини, заляти с две лъжички мед. Изпекох на 180 градуса за около 25-30 минутки.