Букурещ

За създаването на всеки град има множество легенди. Румънците разказват, че преди хилядолетия живял овчар на име Букур. Когато един ден пасял стадото си, паднала непрогледна мъгла. Тя го накарала да загуби пътя си, а той само се помолил на Господ и мъглата се вдигнала. Като благодарност към Бога той построил малък параклис, около който се заселили други хора и се зародил днешният град Букурещ - столицата на Румъния. 

Градът често е наричан "Малкият Париж" заради характерната архитектура от ХІХ век, преминаващата през града река Дъмбовица и Триумфалната арка. Това си е и начин да се подчертае европейското в един град на Балканите.

 А централната част на града носи наистина очарованието на европейските градове от ХІХ век, има защо да бъде наричан Букурещ Малък Париж.... Попаднах в столицата на съседите в един от най-горещите летни дни в началото на август, когато жегата просто те удряше и караше да спреш....не идеалното време за пътуване, но работата изисква определени жертви...Все пак в града пристигнах в късен следобед, а на следващия ден по обяд трябваше да продължа към крайната дестинация.

 В града има интересни малки и големи църкви с невероятни стенописи, а дърворезбата в храмовете наподобява на филигран.

 Е, тези статуи на Ромул и Рем ми идват малко множко, но ...явно румънците са вгледани сериозно в Античността и там търсят корените си. А за времето на Чаушеску никак, ама никак не обичат да говорят......

А това е т.нар. "Къща на републиката / къща на народа", построена от Николае Чаушеску, в която днес се помещава Парламентът на Румъния. Казват, че това е най-скъпата и тежка административна сграда:

И съвсем близо до "Двореца на народа" и мраморните кооперации, в които вероятно са били настанени румънските партийни величия от времето на соца е сградата, в която се помещава Главата на румънската църква. Внушителна като всяка сграда от подобен ранг, но ме впечатли с това, че вечерта пред вратите и имаше големи групи, които получаваха съдове със сготвена храна - явно църквата в Румъния е ангажирана със съдбата на хората без подслон или възможности.

Градът е интересен с контрастите си, шофьорите наподобяват нашенските преди десетина години - изпреварвания от всички посоки, клаксони, а цветовете на светофарите за нищичко ги нямат - време е да въведат камери и да вкарат нещата в порядък.....
Старата част на града е пълна със заведения, в които седят множество хора, по уличките бродят туристи с карти и фотоапарати, уличните музиканти са заели ключови места, а топлото време и обилно консумиращата се бира, съчетани с  липсата на достатъчно обществени тоалетни дават специфичен аромат на малките улички със запуснати сгради, каквито не липсват и у нас...
И на финала като закачка към кулинарията - снимка на едно симпатично ресторантче с добре познатата гръцка кухня:))
А за румънската кухня....малко по-късно....в следващата публикация......