Бамя с ориз и домати

     На времето хората са се хранели главно със сезонни храни. Приготвяли гозбите си от зеленчуците, които отглеждали в градините си или били в изобилие по пазарите. Е, намирали начин да запазят вкусовете на сезоните по-дълго време чрез консервиране.

     Някога моята баба много употребяваше  бамя. Отглеждаше я в градината си, като се дразнеше, че често си берях букети от нея, които пъхах в една вазичка. Цветовете и бяха много красиви и караха ръцете ми сами да се протегнат и да ги срежат, за да украсят масата ни. А когато малките плодчета се появяха, нижеше нанизи с тях, които сушеше на сянка, а после стояха в избата. Други затваряше в буркани с домати, пиперки и магданоз. И обичаше да готви ориз с домати и бамя. Е, оризът беше от магазина. Но слънчевите домати от подредената и като аптека градина чудесно си подхождаха с бамята.

     Дълги години тази бабина гозба стоеше само в спомените ми. Мислех, че не мога да догодя същия вкус и само ще похабя продуктите и никой няма да я одобри.

До деня, в който гостувахме на една приятелка, чиито корени са от Странджанското село Бръшлян и тя ни нагости точно с това ястие. То бе подготвено по-скоро като гарнитура за обилно количество скара. Синът ни не вкуси от месата, а придърпа тавичката с ориза и бамята и у дома започна да пита зная ли как да приготвя тази вкусотия или да звъня да искам рецептата. Направих я и оттогава тази гозба присъства на трапезата ни през лятото.

Ориз с бамя и домати

Продукти:

1 1/2 ч.ч. ориз

1 глава лук

2 големи домата- обелени и настъргани

връзка магданоз

300 гр. бамя

2-3 суп. лъж. зехтин

сол на вкус

Приготовление:

Измиваме бамята и я поставяме в купа с вода и оцет - около 3-4 суп.лъж. Това се прави, за да не може да изпуска слузеста течност, въпреки че тя е много полезна, но това си е въпрос на вкус. Леко запържваме лука в зехтина, добавяме измития ориз и когато започва да става прозрачен, добавяме бамята и  около 3 1/2 ч.ч. топла вода. Като поизври малко водата, добавяме доматите - около чаша и половина, посоляваме, прехвърляме от тигана в тавичка и печем на 200 градуса. Когато водата премине в зрънцата ориз, вадим от фурната и наръсваме обилно с магданоз.  Сервира се топло или студено, въпрос на избор. Така се подбира и придружаващата напитка .....

     И преди да мине цяла вечност от тазгодишния Събор в Копривщица, да публикувам малко снимки и впечатления. Посещавала съм го като дете и тогава бях много изненадана от многото хора, които седяха по поляните пред сцените, припяваха песни, хапваха донесената от тях храна. Доста години след това, водена от друг интерес, отново се отправих към китното градче. Надали има човек, който да не е посещавал Копривщица, да не е впечатлен от възрожденските къщи. И както каза един колега - "Сякаш се намирам в света на  Изгубената България". 

Съборът сега се отличаваше от онзи от спомените ми, дълго се чудех какво точно ми липсва и какво не е на мястото си. Не че нямаше хора, но скарите бяха твърде много, целият град бе превърнат на огромен пазар - Занаятчийска улица, навред миришеше на казанлъшки понички и дюнери,  та търговското вземаше връх над духовното. Ама това е тенденцията явно....

Подразних се, че рекламата в медиите за 5--тото юбилейно издание на Събора стартира дни преди началото. Най-тиражираната новина от медиите бе забраната за чалга от страна на кмета на общината. Да, това беше добра инициатива, но в друга посока трябваше да тръгнат медиите и то много по-рано. Но нали хубавите новини не са новини у нас....

 А чужденците от всички континенти - пеещи нашите песни и играещи нашите традиционни танци, резервирали идването си преди повече от година.....успяха да ме засрамят добре, че не знам всички куплети на доста песни, а и стъпките на някои хора....

Бистришките баби на официалното откриване.....

По-младите бистричанки....

Къде без сурвашкарите от Долна Секирна....

Малко снимки на официалните лица с участниците в Събора

Групата от Неделино....

Малко почивка след изкачването до сцените...с тежките носии не е лесно...

По пътя към сцените....

Поглед към Копривщица от поляните ...

Голяма част от публиката носеше по някакъв елемент от традиционен костюм...жените най-често бяха с кърпи за глава

Подготовка за участието...последни инструкции...

Едно одухотворено лице...явно копривщенка...

Баба и внучка...

В съботната вечер - нестинари....с представянето на огнеходците съвсем се похаби истинското нестинарство и магията му изчезва и се обезценява....а и хората виждат едно огнеходско шоу, а  не нестинарството, такова, каквото е познато в Странджа и в Северна Гърция. От един свещен ритуал не остава нищо , а прераства в едно пародийно шоу....

След Събора притихнала Копривщица и среща с тишината в градчето....