Кускус или лека и вкусна вечеря

Ей, като си навия да се сдобия с някаква кухненска джаджа, нямам спирка. То беше зор за тажин,  в който си бях наумила да приготвям някакво ястие, ама нямах съда...  Обяснявах на домашните какъв е този съд и защо ми е притрябвал, а те ме взеха на майтап. Няколко дни по-късно съпругът ме сюрпризира, че ще пътува до Мароко. Е, за подобна дестинация мигновено подготвих списък с неща, които са ми особено необходими. Не вярвах, че ще донесе тажин, но за моя изненада се сдобих със съдинката. Всички поръчки бяха изпълнени, с едно изключение - марокански кускус. Този, който гледал, все бил в едни чували по пазара, а гълъбчета и разни други птички бодро си кълвяли от него. Екзотични змии също се вихрели в някакъв танц в близост до чувалите. Та човекът решил, че точно този кускус хич не ми е дотрябвал.
То не е лъжа, все пак и тук мога да си набавя и няма нужда да го разнася от толкова далеч. Арабските магазинчето около Женския пазар предлагат изобилие от различни видове.
Първата ми среща с арабския кускус беше доста отдавна и беше странна - не бях очарована от резултата, ама аз съм си виновна,  поварих го доста време и вкусът не ми допадна.
После попаднах на едно предаване на Рудолф ван Веен и той даде урок за доброто му приготвяне и оттогава честичко похапваме от него.
А неговото предложение беше просто -

• 300 гр кускус се слагат в купа, заливат се с 500 мл врял бульон и се захлупва с една чиния. (Заради него във фризера запазвам сварени предварително бульони, така избягвам готовите кубчета.)
• А през това време можем да подготвим добавките, които да овкусят всичко. Тук вече рецепта няма -  леко се сотират в зехтин различни видове зеленчуци, нарязва се китка магданоз, малко мента, а ако непременно държим да има и месо и на това намираме колая. Мятаме на скарата малко месо, после го нарязваме на тънки ленти и добавяме към кускуса. 
• И един от важните уроци на Рудолф- като отхлупим съда с готовия кускус, с една вилица разрохкваме зрънцата, за де се разделят едно от друго....

Може да се поднася и като предястие, но у дома си остава за основно и всички го харесват - независимо дали топло или студено. Някои си добавят соев сос, други не понасят добавки. Кускусът превъзходно си подхожда с тиквички, моркови, лук, патладжан, аспержи, чушки, а хубавото е, че всякакви сезонни зеленчуци могат да влязат в употреба. Бързо (приготвя се за половин час - заедно с рязането на зеленчуците и обработката им), лесно и вкусно, а додето го приготвите, можете да изстудите бялото вино. Иде ред на подготовката на масата и на сладките разговори около нея. 

И да напиша и тук - това малко котенце си търси стопани, ако има желаещи, давайте знак!

А тажинът бе напъхан в един шкаф и почти го бях забравила, но дано се отприщи вдъхновението и за неговата употреба! Бях разочарована от декорацията му, защото бях си наумила, че трябва да е в синьо-зелена гама, но съпругът ми даде обяснение - искал да ми покаже, че шарките наподобяват тези на нашенската керамика, та затуй точно този купил! Железен аргумент!
И...... надали това е оригиналната рецепта за приготвяне на кускус, но на нас така ни допада!