Еньовден и не-имен ден, но с кростата с кайсии и шоколад

      Заранта едва станах, не излязох на високите хълмове да посрещам изгрева на слънцето, не успях да се потъркалям из росните поляни, нито да се мия в горски поток, в който се е къпало слънцето. И билки и цветя не набрах, та да свия венец. Ама си намерих успокоение - ще опитам да го направя след 14 дни, по стар стил.

Кейк с ревен, ягоди и марципан

До миналата година не бях срещала ревен в нашите магазини. Първата ми среща с него бе в Германия преди доста години. Обичам да дегустирам нови неща. От предложените десерти този, който съдържаше ревен, беше за мен непознат. Спомням си, че имаше много приятен вкус, след това трябваше да видя какво е това нещо, което се ползва за направата. Дълго спорих с колегите дали това не са стебла на някакво червено цвекло, но на финала ме убедиха, че ревенът е различен. Миналата година за първи път видях ревен в супермаркет "ХИТ" и бързо грабнах няколко пръчици. Тази година го намирах отново по рафтовете на същия магазин, както и в Метро. Правих сироп, но той вече е в историята, толкова бързо свърши.
След сока дойде ред и на кейк - с наситен вкус - усеща се плодово-тръпчива нотка, много приятна влажност и пленителен вкус.
За полезността на ревена е писала Мария, можете да прочетете при нея. Само да напомня, че листата му не се консумират, а стеблото се бели с белачка (а лесно върви и без уреди - просто с издърпване от основата). Ако не го обелите, ще имате нещо влакнесто в сладкиша, което не е особено приятно.  Та не пропускайте старателното обелване от основата до върха на пръчката.

Кейк с ревен, ягоди и марципан

  Продукти:
2 пръчки ревен за тестото и една за декорация
100 гр захар
100 гр масло
1 ч.лъж. ванилов екстракт
1/2 пак. бакпулвер
3 яйца
70 мл течна животинска сметана
щипка сол
марципан - около 70 грама (ползвам този от ИКЕА)
около 10 средни ягодки
175-180 гр брашно

Приготовление:

Загряваме фурната до 180 градуса - горно и долно печене. Обеленият ревен (двете пръчки) се нарязва на малки кубчета, нарязваме на четвъртинки ягодите, а в съдинка натрошаваме а малки топчета марципана. Ревена и ягодите поръсваме с 1-2 суп.лъж. захар (кафява).
Маслото се бие със захарта, ванилията  и жълтъците, Белтъците се разбиват на сняг. Към сместта с жълтъците добавяме сметаната ,брашното с бакпулвера, после с шпатула присъединяваме белтъците. Добавяме ревена с ягодите и марципана. Понякога добавям настъргана кора от лимон и/или лайм. В правоъгълна форма, застлана с хартия, изсипваме сместа, в центъра слагаме пръчка ревен за декорация и печем около 55 минути. Ако имате сладко от ягоди, може да ползвате течната му част за намазване върху ревена, за да се подсили червения му цвят. За красота може и пудра захар да се наръси, но нарочно я спестихме.

Изваждаме от формата, охлаждаме, Ароматите се смесват и нежният вкус завладява небцето, а компанията на кейка - кафе или чай, изборът е ваш!

И да си призная, при втория кейк (тъй като в рамките на седмица правих два пъти)  не спазих реда на добавяне на продуктите - нещо бях разсеяна и събрах масло, захар, целите яйца и после всичко останало....Но никак не се отрази на вкуса, уверявам ви! Този - леко обърканият при приготовлението е на снимките!

Да ви е сладко!

Кейк с тиквички и боровинки

Жегите вече започнаха, но все пак ни се прищява нещо сладичко. Вярно, че вече по пазарите има толкова много плодове, но понякога имаме нужда и от нещо тестеничко (поне у дома е така).
Сега ще ви представя един кейк, подходящ за сезона. Правих го точно преди година, тъй като тогава в градината ни произвеждахме главно тиквички и краставици. Доматите бяха почти под бройка, но за сметка на това, тиквичките - в изобилие. Та след всички солени варианти, им дойде ред и за употреба в нещо сладичко.  Във фризера и тогава, както и сега имаше останали замразени боровинки и комбинацията се получи определено вкусна. Собствено производство тиквички нямам все още, нали сме  височко във Витоша, но  пазарите изобилстват от тях. И преди отново да дойде ред на тази рецепта, да я споделя:

Кейк с тиквички и боровинки
Продукти:
3 яйца
1 ч.ч. олио
3 ч.лъж. ванилов екстракт
2 1/4 ч.ч. захар (може да се смесят бяла и кафява, както и да се намали количеството)
2 ч.ч. настъргани и отцедени тиквички
3 ч.ч. брашно
1 ч.лъж. сол
1 ч.лъж. бакпулвер
1/4 ч.лъж. сода бикарбонат
1 ч.лъж. канела
2 ч.ч. замразени боровинки
Приготовление:
Загряваме фурната до 175 градуса. В купа смесваме течните съставки, които разбиваме с миксер за кратко, добавяме изцедените тиквички, сухите съставки - брашно, сол, бакпулвер, сода и канела и на финала оваляните в брашно боровинки. Готовата смес изсипваме в намаслени малки формички (при мен формата с четири гнезда).  Печем 35 минути, а ако се приготвя в един съд, времето би трябвало да се увеличи до  45 минути.

Ароматът на канела и ванилия чудесно хармонира с боровинките, а тиквичките трудно се разконспирират дори от най-предубедените. А лекото разхлаждане след жаркия понеделник предизвиква да включим фурната.
Добър апетит!

Краят на "Мръсните" дни

            Денят преди Богоявление е популярен с много наименования - "Кръстци", "Зимен Кръстовден", "Попова Коледа" и "Неядка". Това е краят на "Мръсните" дни. Всички демони и караконджоли, които са бродили на воля от Рождество до този ден, се прогонват. На този ден заранта свещениците тръгвали по селските къщи да ръсят със светена вода. Това го наблюдавах из селата в Гърция, но тук не съм виждала подобно нещо. Ако някъде има такава практика, моля да споделите. 
А вечерта в Родопите казват, че се "кръщават" ветровете и се бият помежду си. 
     Вечерта срещу Богоявление е третата кадена вечеря (след Бъдни вечер и в навечерието на Нова година). На трапезата не се поднася месо. Нареждат се постни ястия, червено вино и пита.
Имам някакви смътни спомени от детските години за тази вечер, помня, че прикадяваха трапезата със станимъшки сърмички и пита на баба, дядо ни топеше парченце от хляба в чаша с вино и ни караше да го хапнем. После по тези празници почти не ги посещавах, оставаха само ваканционните визити. Е, сега съжалявам, опитвам се да си спомня много неща, но .....явно в тези години съм приемала нещата за даденост и съм смятала, че винаги ще има кой да ми разказва и прави нещата.
Преди три години присъствах на "кадена вечеря" в село Кали Вриси, Драмско ( някогашното Горенци). Там казват, че във всяко семейство имат да правят "един хадет" - "Кандилка". Любезният ни домакин Никос и майка му Елени ни поканиха да споделим трапезата им. На нея бяха подредени сърмички, варено жито, боб, сирене, тиросалата- салата от сирене, хляб и вино. През цялото време тя се вайкаше, че вече е стара (на 89 години) и не я държат краката да направи пита като едно време, та сега я е взела готова от пекарната. Никос прикади трапезата, разчупи хляба, а първото парче трябваше да потопим във виното и след това да опитаме от всички ястия. После с кадилницата излезе да прикади останалите помещения и двора. А аз гледах всичко като омагьосана, сякаш загубих връзка с тях и се преместих малко на север, от другата страна на Родопите, в бабината къща и спомените нахлуха в главата ми. Сетих се, че тогава ми разрешаваха да лягам мнооого късно. Слушахме разкази на дядо, после ни караше да му пеем песни. Не помня друго, но сега вече зная историята - в нощта срещу Богоявление в глуха доба се отваря небето. Който можел да види това, получава всичко, което пожелае. Та затуй някога не спали през нощта. 
А легендите разказват за един мъж, който не спал и дочакал да види отвореното небе. Но в този миг, когато трябвало да изрече своето желание, се объркал от вълнение. През цялото време си повтарял как ще поиска от Господ шиник жълтици, а в заветния момент сбъркал и рекъл - "Боже, дай ми шиник глава". Та "молбата" му се изпълнила и глава му пораснала като шиник.
       Та внимавайте с пожеланията, защото може и да се отвори небето и каквото си пожелаете, да се сбъдне!
     Затуй по-добре здраве да си пожелаем, радост в очите на близките ни, да не спираме да мечтаем и рискуваме, да доставяме радост, да бъдем обичани и да обичаме, а всичко това е по-тежко и скъпо от шиника с жълтици!
   Не успях да намеря снимките от тази "кадена "вечеря, но споделям с вас една зимна приказка и едно толкова красиво синьо небе в мразовит януарски ден.

Честито Рождество Христово и здрава и щастлива Нова година!

Скъпи приятели,

Честито Рождество Христово, здрава и щастлива Нова година! 

Пожелавам на всички здраве, мир, обич, светлина и благодат! 

На многая лета!

Лазаня със спанак и левурда

Като започнах със зелениите, поне да продължа с най-обичаната лазаня у дома, тази, която никога не е в достатъчно количество. Май през последната година това е лазанята с главна буква. Дори месоядната мъжка половина на фамилията я предпочита. Така се случва, че обикновено я приготвям за вечеря, след работа, та поради тази причина до снимки не стигаме. А и част от приятелите винаги подушват кога се приготвя и съдържанието на тавичката бързо се изпразва. 
Е, сега и дойде времето да бъде показана. Преди празниците я приготвяхме, успяхме да снимаме, а след трапезите с месо по празниците е особено подходяща. Приготвя се лесно, а вкусът винаги е гарантиран. Добре де, има и една трудност - измиването на килограм и половина спанак. Този път я приготвяхме заедно с дъщерята, тя изми цялото количество, а като наградка и връчих и около три връзки левурда за миене. След това се включих и аз с нарязването им. А после двете заедно приготвихме едно от любимите ни ястия.

Печен африкански сом в одеяло от левурда с гарнитура от картофи и гъби челядинки

       Преди около месец, а може и малко повече време, в Метро зърнах филета от африкански сом. Заедно с рибата, която бяхме набелязали, купихме три филета, ей така, за проба.       Продавачите разказаха, че е най-добра за скара или паниране, но реших да я пробвам печена, завита в одеяло от левурда. И този африкански сом се превърна в една от любимите риби у дома. Оттогава вече три пъти я приготвям по същия начин, все не сколасвам да я снимам, но днес, въпреки, че вече беше почти тъмно и нямаше начин да се включва осветление, реших най-сетне да я снимам и публикувам. 

Кюфтета с магданоз и левурда

      След многото празници, пълни със срещи и пълни трапези  иде ред на нещо по-лекичко. И какво по-добро от нещо свежо, нещо зелено.....от кюфтета със зеленийки, заляти със свеж млечен сос, обогатен от аромат на копър и левурда. 

       Преди доста време пробвах магданозени кюфтета с мая, които много ми допаднаха. Е, после открих и рецептата при Йоли.
Малко промени в рецептата и ето- това е нашата рецепта:

Продукти:
4 големи връзки магданоз
1 връзка пресен лук
2 връзки левурда
1 връзка копър
подправки - сол, чер пипер
3 яйца
200 гр настъргано сирене
100 гр моцарела
1/2 ч.лъж. суха мая
5 лъж. брашно с връх
около 2 лъж. масло
Приготовление:
Ситно се нарязват магданоза, левурдата, копъра и лука. Задушават се леко в маслото. Охлаждаме. Добавяме брашното, маята и настърганите сирене и моцарела. Оставяме на топло, за да втаса леко сместта. Оформяме кюфтета, овалваме в брашно и пържим в гореща мазнина.
Поднасяме с млечен сос, приготвен от половин кофичка кисело мляко, 2 лъжици майонеза и нарязана връзка копър.
Добър апетит!

Велики четвъртък е....време да боядисаме яйцата

       Някога преди много години най-възрастната жена в дома ставала рано, преди изгрев слънце, вземала от полога първото снесено яйце и с вълнение влизала обратно в дома. Започвала Свещеното приготвяне за празника Великден - шаренето на яйцата. За да станели яйцата хубаво червени, трябвало да се прави тайно - без публика. Затуй се прави и сутрин рано, додето децата са в земята на сънищата, а останалите вече са излезли на работа.

      Работата с боите е била вид тайнство, защото се приема, че тя е "кръв" - кръвта на разпнатия Исус Христос, кръвта като основната житейска субстанция.

     

Лазаровден / Лазарки в Бистрица

Православната християнска църква посвещава деня на възкръсването на Лазар. Лазар е земен човек, който е бил роден около Йерусалим. На четвъртия ден след неговото погребение Исус Христос го е възкресил в знак на благодарност за проявено гостоприемство. Според различни писания, същият този Лазар е живял дълги години в строг пост и въздържание и бил провъзгласен за един от епископите на остров Кипър.

                Народът ни нарича празника Лазарова събота, Лазарица, Лазара, като в календара той има подвижна дата и заема винаги съботата една седмица преди Великден. 

       Някога, преди много години в едно семейство чакали дълги години за рожба. Жената все мечтаела да чуе благата вест, че очаква дете. Живеели щастливо двамата със съпруга, трудели се неуморно, но мъката за рожба тровела дните им.  Молели се на Господ, пробвали знайни и незнайни илачи, белким се сдобият с рожба.  Сънувала жената странен сън – присънила и се Божията майка, която и заръчала да намерят един от нейните храмове, в подножието на Родопите, близо до Асеновград. Св.Богородица поръчала да тръгнат по време на Великденския пост, да вземат със себе си кошница с ябълки. Семейството било готово на всичко, за да се сдобие с мечтаната рожба, а сънят приели като обещание за помощ и потеглили.  Стигнали до храма, оставили своите ябълки, а от свещеника получили една ябълка от венеца, обкичен около иконата на Божията майка. Жената пренощувала в храма, а Св.Богородица отново се явила на жената и заръчала при изгрев слънце да излезе на храмовата порта, където ще я чака жена с три макари. С конците от тях изплели коланче, което жената трябвало да постави на кръста си, додето зачене и роди рожба. Изпълнила поръките жената и не след дълго усетила, че ще добие очакваната рожба. Родило се момиченце, което било невероятно красиво и добро, радвало родителите си и хората от селото. Расло момичето, порасло, мома станало. Дошъл Лазаровден и момичето пожелало лазарка да стане. Майката и таткото не искали да го пуснат, нали това вече значело, че може да се заоглежда за годеник. А те не можели да и се нарадват и никак не им се искало птичката да напусне родното гнездо.

Отново на майката и се присънило, че трябва да пусне непременно щерката да играе с дружките си, но този път не послушала тайнствения глас. Толкова дълго чакала рожбата, че сега не и се искало да отиде в чужда къща. Останала момата у дома, гледала с тъга дружките в лазарски премени, а няколко месеца по-късно се появил тайнствен момък, с когото се залюбили. Но не бил момък, а змей. Никой не можел да го види, освен нея самата. Започнала да вехне момата, веселието напуснало дома.

А сега отивам да видя лазарките в Бистрица, а като се върна, ще измисля какъв да бъде края на приказката, а и да покажа снимки. Е, оставям ви и без рецепта, но ще се поправя....

И ето бързам да споделя впечатленията си от празника в Бистрица:

В квартала на София, някогашното село Бистрица цари празнична атмосфера. В домовете на малките лазарки са подготвили почерпка за момичетата и гостите, част от танцьорките от самодейния състав са облечени в традиционни костюми и с вълнение и трепет чакат лазарската група. Момичетата не желаят да се разделят, а и времето е малко, толкова много хора ги чакат да почетат домовете... Заедно с лазарките крачат фотографи и журналисти, всеки търси най-прекрасния кадър и най-интересната история. А момичетата се срамуват и не са особено словоохотливи. Медийният интерес е голям, та нали някои от тях са внучки на бистришките баби, които са популярни в цял свят....

По-големите момичета не желаят да участват в лазарската дружина, но малките са усмихнати и много ентусиазирани. Времето е доста хладно, а от време на време и Слънцето се усмихва на веселите момичета и им праща по някой лъч. После отново започва своята битка с облаците и тъкмо, когато си мислим, че те са победили, отново ни озарява и усмихва. Във всеки дом са готови да посрещнат лазарската дружина, но групата на лазарките първо обикаля домовете на своите близки. А те не са малко, то собствен дом, дом на баби и дядовци, на лели и чичовци.....Децата казват, че ще се наложи и утре да обикалят, за да успеят да почетат повече хора. Голяма част от близките им са облекли народни носии, стремят се да си набавят автентични стари костюми. Е, пиперливият ми език не пропусна да отбележи, че част от тях са характерни за други региони за страната, ама и на това са му намерили оправдание - "Е, ами все едно сме се омъжили тук, а сме дошли от друг край и си носим нашата носия от другото селище". Е, така си е било някога, хайде да не придирям толкова. Две малки дечица, едното от тях невръстно бебе са облечени в детски носии и срещат одобрителните погледи на всички, бебето и почти годишното момиченце минават от ръце на ръце, всеки иска да се снима с тях. Дружината още обикаля и песните за по един член на семейството огласят Бистрица. Шофьорите на автомобилите спират и не се сърдят на забавеното движение, всички се усмихват, някои слизат от колите, вадят набързо по телефон и снимат, снимат. Един младеж сподели, че за първи път вижда подобно нещо и остана да следва групата. Разговаряме и пита защо и аз обикалям с тях, виждала ли съм подобни празници, които да текат в селищата , а не на сцена. Обади се на родителите си, помоли следващата година групата да посети и вилата им. Разделяме се с уговорката да се видим догодина, живот и здраве.....

 И ако утре минете през Бистрица, не се учудвайте, децата сигурно още ще обикалят с пъстрите си премени, ще пеят лазарските песни и ще ни дават увереност, че традициите няма да изчезнат. 

След тази пъстра мозайка няма нужда от рецепта за ястие.....

Честита пролет с вегетариански овчарски пай

     Пролетта пристигна с усмивка, Слънцето разля топлите си лъчи над нас,  сливите сложиха белите си ароматни корони, ябълките още спят, а пчеличките зажужаха радостно. Зеленото започва да доминира над навъсения и мрачен градски пейзаж. Градинките в града се изпълниха с теменужки, лалетата надничат все още срамежливо и чакат една вълшебна пръчица да ги докосне и да покажат цветовете си.
   Слънцето вече се издигна нависоко и дори Баба Марта да покаже нрава си в последните дни на своя месец, няма къде да се гневи, време е само да се усмихва. Най-сетне дойде времето и всички цветя да бъдат изнесени навън. Част от тях преживяха леката зима на стълбищната площадка, но горките са едни хилави, нямаха достатъчно светлина. Изнесох ги в навечерието на настъпването на астрономическата пролет и само половин час след подреждането им на перваза на балкона задуха един хладен вятър, а след него и студените капки дъжд затанцуваха.      Мигновен поглед към прогнозите за времето, че помня един сняг по никое време и ранната смърт на всички мушката и сакъзчета. Но се оказа, че само един ден ще останем в прегръдките на хлад и отново ще царува слънце и топлина.
   И само след два дни престой навън зелените листа са се наперили важно, а пъпките избиват отвред - нови клончета и пъпчици на цветове, стеблата започват да се наливат със сила. Чувам шума на колите откъм балкона, но доминира песента на птиците, които заразяват с жизнерадост. Остава да видя и щъркел, за да закача на някое плодно дръвче мартениците.....
      Заравям лице в зелените саксии с подправки, които освежават сетивата, вдишвам от парфюма им, наливам водица и ги оставям да се припичат на слънчицето, а аз трябва да отида на работа......
      Преди работа решавам да отпразнувам идването на пролетта и да отида на цветарската борса. Е, набързо закупувам от всичко по малко, защото съм без кола, едва се отнасям до работното място, но пък там работя, сякаш нищо друго не съществува, имам проблем, после поглеждам към бюрото, отрупано с цветя и проблемът отлита, решава се за секунди. Колко малко му трябва на човек, за да е щастлив.....поне на мен. Е, малко, силно казано, защото относно цветята проявявам невероятна ненаситност, бих искал всичко около себе си....Няма как да стане това, та поне определени видове и цветови комбинации да останат.
Следва прибиране от работа, засаждане на някои видове в сандъчета, аранжиране и изведнъж се сещам, че ...домашните се прибират и ще търсят някаква храна. Напазарувала цветя, но нищо друго, което да ползваме за вечеря....решавам да почистя хладилника от остатъци. В него се мъдрят сварени картофи, три малки тиквички, малко сиренце и две нещастни връзчици спанак. Започвам готвенето, тотална импровизация, а  когато тавата вече се запича и фамилията се събира всички надничат във фурната и се започва:
- "О, любимата лазаня - със спанак.
- Да, ама не.
- Е, какво е това? Кажи де! Мирише страхотно! Хайде, не пази името в тайна, че ще го извадим по-рано от фурната, за да разберем."
Кажи името?! Ами то и аз не го зная, но пък импровизирам и след кратко мълчание и учудени погледи гръмко оповестявам -

"Вегетариански овчарски пай".

Продукти:
7-8 сварени, обелени и намачкани картофи
3 тиквички, настъргани
половин връзка нарязан копър
1 глава стар лук
скилидка чесън
сол
чер пипер
малка бучка сирене
две връзки спанак, измит и нарязан ситно.
Приготовление:
Намазняваме тава и разстиламе тънък пласт намачкани картофи. Смесваме настърганите тиквички с нарязания копър, посоляваме и нареждаме върху картофите, а после отново полагаме картофен слой.
В едно тиганче бързо задушаваме лука и чесъна, добавяме спанака, осоляваме, колкото да се намали обема му, добавяме малко намачкано сирене (то не че при мен е много този път), сипваме го върху картофения пласт и пъхаме във фурната, която вече е загрята на 250 градуса. Печем около 15 минути, изваждаме тавичката и с помощта на лъжица  правим вдлъбнатинка - гнездо, в което чукваме по едно яйце. Запичаме още 5-6  минути, изваждаме и сервираме.
За постещите може без яйце и сирене, а месоядните любители могат да си добавят и нещо по свой вкус.... Може върху яйцата да се посипят малко люспички пармезан или кашкавал, каквото ви душа поиска....
Снимката на цялата тавичка е от вечерта, а едната скрита порция е заснета рано заранта....

Честит Свети Патрик на моите ирландски приятели с чийзкейк с Бейлис

      Днес на Изумрудения остров, както наричат Ирландия, а и навред по света, където има ирландци, празнуват деня на Св.Патрик. Светецът ползвал някога трилистната детелина като лесен пример да обясни на хората и на невярващите ирландци Светата Троица с фразата "един бог в три лица" в компанията и. Сигурно оттогава трилистната детелина се е превърнала в национален символ на Ирландия.

 Денят 17 март е ден в отдаване на почит на Св.Патрик и е един от най-веселите, красиви и живописни празници.
Нямам никакво време да разказвам подробности за Светеца, който прогонил змиите от острова и въвежда почитта към келтския символ-Слънцето, в комбинация с християнския кръст.
Островът впечатлява с богатата палитра на зелени цветове целогодишно, а хората са толкова естествени, скромни и радващи се на живота, че са достойни за възхищение.
Ирландия се свързва с бирата Гинес, картофите, уискито и Бейлис. Та затова днес ще ви представя един чийзкейк с аромат и вкус на Ирландия- с Бейлис.
Чийзкейк с Бейлис
За основата:
1 пак. какаови бисквити Изгрев
100 гр масло
За чийз- сместта
5 пак. сирене крема (ползвах от марката на Билла)
1 ч.ч. пудра захар
2 ч.лъж. Бейлис
2 яйца.
1 кофичка заквасена сметана Пилос
Разбива се крема-сиренето и сметаната с пудрата захар, добавят се яйцата и Бейлиса и за кратко се разбиват, колкото до получаване на гладка смес. После разделяме сместта в два съда по равно. В единия добавяме разтопен 50 гр натурален шоколад и още 3 лъж. Бейлис.
Върху намазнена форма поставяме бисквитената основа и в центъра и започваме да сипваме по една лъжица от тъмната и една от светлата смес - до финала. При мен бялата част се оказа в повече и на финала леко се загубиха шарките, но вкусът си остава кадифен. Печем 40 минути на 150 градусова нагрята фурна.
След това се отваря вратата на фурната и се остава още половин час вътре, така ще избегнем напукването.

И един от страхотните леприкорни - ирландската версия на елфите. Дребнички, но много забавни старчета, които се появяват когато най-малко ги очакваш и могат да те заведат до някое скрито гърненце със злато.....

Е, до гърненце истинско не са ме отвеждали, но в страната им открих много истински приятели, които ще помня за цял живот.

Малко красиви речни пейзажи.......

                                                                     Irish Mummers

                                                          Traditional Irish Cottage

И на финала келтската спирала......

В бързината отрязах една от снимките с ирландските маскирани, но нямам време, хуквам да празнувам Св.Патрик, закъснявам....

Торта за рождения ден на едно голямо момче - нашия син!

  Месец март е доста наситен с празнични събития у дома. Като започнем с Първомартенското закичване с мартенички, на следващия ден празнуваме годишнините на нашата сватба, а на 5-ти празнуваме рождения ден на нашия син. Сякаш беше вчера, когато се появи първородната ни рожба...Но да оставя лирическите отклонения, от рецептата за тортата ни дели само едно пожелание - Георги, бъди здрав, обичан и обичащ, следващ мечтите си с късмет и нека всеки твой ден е озарен от светлина и благослов!

Торта с крем от маскарпоне

     
       За тази торта  ползвах рецептата за един от любимите си блатове - от добре познатата смокинова торта., чиято рецепта съм преписала от някакво женско списание на мама, най-вероятно "Жената днес".