Живеела някога една красива жена на име Мария, която цялото село обожавало. Усмивката и греела, всичко, до което се докоснела, и вървяло отръки. И хляб да замеси, и гостбица да спретне, на нивата да отиде - все с песен и сияние вършела всичко. Но не щеш ли, разболяла се от болест незнайна, залиняла, отпаднала, започнала да вехне. Нищо не помагало - ни баяния, ни поливания, ни запойвания, нямало цяр. Всички хора в селото се натъжили, отишли при една стара баячка в съседното село да я питат що да сторят.
Баячката наредила да приготвят нова зелена глинена паница, нова зелена стомничка, пешкир, нашарена пита хляб, пинта с ракия, печена кокошка, риза и чорапи, които да отнесат за дар на русалките. Питата трябвало да бъде нашарена, но не с тестени пръчки, а с лъжица или вретено. А вечерта преди Спасовден натоварили болната на една каруца с нейна посестрима, наредили даровете за русалките и самовилите и тръгнали на път, през девет села, в десетото, та чак до края на землището му. Защото само на това място растял росен. Облякла болната с дебели дрехи, завила я с бяло платно и я сложила да легне под един стрък росен. До нея посестримата и проснала новия пешкир, напълнила паничката с вода, до нея сложила стомничката, питата, кокошката и отредените дарове за колата. Като наредила всичко, посестримата на болната отишла до каруцата и там стояла будна додето минат тайните доби и пропеят първите петли. През нощта започнал да подухва тих ветрец, казвали му полибник, който настъпвал бавно, тайно и тържествено. А посестримата видяла на светлината на месечината, че цветовете на росена започват да падат, сякаш някаква невидима ръка ги кърши. А малко след туй петлите от близката овчарска колиба започнали да кукуригат. Посестримата сложила главата си до каруцата и заспала. Скоро запели втори петли и се появила Зорницата. Скочила посестримата и отишла да събуди Мария и със свито сърце погледнала към паничката. А що да види? В нея имало цветец от росен, русалките и дали знак, че пращат изцеление на болната Мария. Дала на болната да пийне от водичката и бързо я качила на колата, защото старата баячка ги предупредила, че трябва да влязат в селото рано, да не ги види никой, защото само така болната ще оздравее. Пришпорила добитъка, успели да се върнат в селото по тъмно, още преди хората да се разбудят и излязат навън, сърцето и щяло да се пръсне от притеснение. Но успели, Мария се излекувала и усмивката и отново грейнала и хората в селото се успокоили, че добрите дни са се върнали....
Това е приказка, която ми разказа една баба от Троянско, нейната баба била излекуваната Мария, която живяла дълги години и имала голяма челяд.
Сигурно ще си помислите, че с приказката свърших публикацията, но няма да оставя празника без хляб, а ще ви покажа един стар познайник- селския хляб на Ева. Благодаря и за рецептата, която дословно съм следвала:
Закваска:
200 гр брашно
50 гр ръжено брашно
5 гр суха мая
1 ч.л. захар
175 мл вода
Хляб:
500 гр брашно
100 гр ръжено брашно
1 с.л. захар
5 гр суха мая
15 гр сол
400 мл вода -
Начин на приготвяне:
Смесете в купа всички продукти за закваската.
Оставете да се активира маята за 30 минути на стайна температура, след това за 6 или 12 часа в хладилника.
Прехвърлете закваската в голяма купа.
Прибавете останалите продукти и омесете 10-15 минути на средна скорост.
Прехвърлете тестото в намазана с растително масло купа.
Покрийте с кърпа и оставете на топло да втаса до удвояване на обема.
Премесете тестото още веднъж и оставете да втаса още 20 минути.
Отново омесете и оставете да втаса, повторете още веднъж процедурата.
Разделете тестото на две равни части и оформете питки.
Поставете ги в покрита с хартия за печене тава и оставете да втасат.
Загрейте фурната до 250 градуса, на дъното оставете съд за вода, а в средата - тавата за печене.
Поръсете хляба с малко брашно и направете разрези с остър нож.
Приплъзнете хартията с хляба върху нагрятата във фурната тава.
Налейте вода в съда на дъното.
Намалете температурата до 220 градуса.
Печете хляба до златисто кафяво - 30-35 минути.
Охладете върху решетка за минимум 2 часа и поднесете.
Баячката наредила да приготвят нова зелена глинена паница, нова зелена стомничка, пешкир, нашарена пита хляб, пинта с ракия, печена кокошка, риза и чорапи, които да отнесат за дар на русалките. Питата трябвало да бъде нашарена, но не с тестени пръчки, а с лъжица или вретено. А вечерта преди Спасовден натоварили болната на една каруца с нейна посестрима, наредили даровете за русалките и самовилите и тръгнали на път, през девет села, в десетото, та чак до края на землището му. Защото само на това място растял росен. Облякла болната с дебели дрехи, завила я с бяло платно и я сложила да легне под един стрък росен. До нея посестримата и проснала новия пешкир, напълнила паничката с вода, до нея сложила стомничката, питата, кокошката и отредените дарове за колата. Като наредила всичко, посестримата на болната отишла до каруцата и там стояла будна додето минат тайните доби и пропеят първите петли. През нощта започнал да подухва тих ветрец, казвали му полибник, който настъпвал бавно, тайно и тържествено. А посестримата видяла на светлината на месечината, че цветовете на росена започват да падат, сякаш някаква невидима ръка ги кърши. А малко след туй петлите от близката овчарска колиба започнали да кукуригат. Посестримата сложила главата си до каруцата и заспала. Скоро запели втори петли и се появила Зорницата. Скочила посестримата и отишла да събуди Мария и със свито сърце погледнала към паничката. А що да види? В нея имало цветец от росен, русалките и дали знак, че пращат изцеление на болната Мария. Дала на болната да пийне от водичката и бързо я качила на колата, защото старата баячка ги предупредила, че трябва да влязат в селото рано, да не ги види никой, защото само така болната ще оздравее. Пришпорила добитъка, успели да се върнат в селото по тъмно, още преди хората да се разбудят и излязат навън, сърцето и щяло да се пръсне от притеснение. Но успели, Мария се излекувала и усмивката и отново грейнала и хората в селото се успокоили, че добрите дни са се върнали....
Това е приказка, която ми разказа една баба от Троянско, нейната баба била излекуваната Мария, която живяла дълги години и имала голяма челяд.
Сигурно ще си помислите, че с приказката свърших публикацията, но няма да оставя празника без хляб, а ще ви покажа един стар познайник- селския хляб на Ева. Благодаря и за рецептата, която дословно съм следвала:
Закваска:
200 гр брашно
50 гр ръжено брашно
5 гр суха мая
1 ч.л. захар
175 мл вода
Хляб:
500 гр брашно
100 гр ръжено брашно
1 с.л. захар
5 гр суха мая
15 гр сол
400 мл вода -
Начин на приготвяне:
Смесете в купа всички продукти за закваската.
Оставете да се активира маята за 30 минути на стайна температура, след това за 6 или 12 часа в хладилника.
Прехвърлете закваската в голяма купа.
Прибавете останалите продукти и омесете 10-15 минути на средна скорост.
Прехвърлете тестото в намазана с растително масло купа.
Покрийте с кърпа и оставете на топло да втаса до удвояване на обема.
Премесете тестото още веднъж и оставете да втаса още 20 минути.
Отново омесете и оставете да втаса, повторете още веднъж процедурата.
Разделете тестото на две равни части и оформете питки.
Поставете ги в покрита с хартия за печене тава и оставете да втасат.
Загрейте фурната до 250 градуса, на дъното оставете съд за вода, а в средата - тавата за печене.
Поръсете хляба с малко брашно и направете разрези с остър нож.
Приплъзнете хартията с хляба върху нагрятата във фурната тава.
Налейте вода в съда на дъното.
Намалете температурата до 220 градуса.
Печете хляба до златисто кафяво - 30-35 минути.
Охладете върху решетка за минимум 2 часа и поднесете.
Игличе, благодаря за приказката! Почувствах се като малко дете, което слуша приспиваната си приказка и се унася в сладък нощен сън.
ОтговорИзтриванеПък вероятно ще сънувам хлебчето ти - много апетитно изглежда, чудесно е!
Сърдечни поздрави! :)
Гери, искаше ми се да дам по-различна информация за деня, затуй избрах приказката! Хубав петък!
ИзтриванеАх, разказвай, разказвай чудно още! Караш ме да се чувствам като сгушена до полата на баба и слушаща приказки! А хлябът е превъзходен! Ива
ОтговорИзтриванеОбичам да чета и разказвам приказки, а хлябът наистина е превъзходен и няма възможност да се получи грешка, рецептата е перфектна!
ИзтриванеПрава е Гери! И на мен така ми въздейства - като приказка за Лека нощ. И историята е като приказка, Иглика, а ти така увлекателно разказваш...!
ОтговорИзтриванеПък и хляба е чуден, може и царя от пътя да върне - много апетитен!
Лека нощ и на теб, мила и прекрасно, ново утре!
Аз съм мъничко човече, на децата мил другар, имам приказки и песни цял чувал, понякога съм като Педя човек, Лакът брада....
ИзтриванеИгличе,как ти даде сърце да охлаждаш този чуден хляб цели два часа?Аз бих го разчупила веднага след снимките,толкова е красив и със сигурност много вкусен!
ОтговорИзтриванеПрегръдка и много релаксиращ уикенд пожелавам!
Роси, имам си една тайна- от дозата излизат два такива хляба, единият и до снимки не стигна, малко след изваждането му беше начупен...И на теб прекрасен уикенд!
ИзтриванеМного си сладкодумна, Иг. Не исках са свърши приказката... Благодаря ти, за доверието и се радвам, че хлябът е бил на трапезата ви. Прегръдки с пожелания за прекрасен уикенд! :)
ОтговорИзтриванеЕв, този хляб правих вече няколко пъти и винаги е прекрасен, че и не съм променила нищо в рецептата, толкова е точна, благодаря ти! Хубав уикенд!
ИзтриванеИгличке, как обичам приказки! А тази е толкова красива! А хлябьт е прекрасен завьршек! Сигурна ли си, че не си ти правнучката на тази чудна Мария?
ОтговорИзтриванеБети, не съм правнучката на тази Мария, наистина, просто разказах една история, свързана с празника, а имам толкова много, но живот и здраве, по-нататък...Хубав уикенд!
ИзтриванеРазкошен хляб! И приказката много ми хареса!
ОтговорИзтриванеПриказно е при теб, Иглика,
ОтговорИзтриванетихо и уютно, ароматно и вкусно...
Зная някои народни традиции, свързани с този ден,
но погледнах като че по нов начин - така увлекателно е разказаното от теб.
Беше ми много приятно, благодаря и хубави почивни дни, Диана