неделя, 5 февруари 2012 г.

Снежна неделя, ароматен хляб и копривена супичка

  Обожавам когато е студено навън да започвам своите експерименти в кухнята, да меся, да правя сладкиши, въобще да направя пълна лудница в кухнята си. Тракането на тенджерите, звука на миксера, рязането на хартията за печене, стеленето на различните аромати в кухнята се сливат в една нежна симфония от звуци и аромати. А като опозиция на студа и снега бързо взех решението какво точно да приготвя за обяд, трябваше да е нещо, носещо топлина и аромат на пролет, на свежест... Намерих си пакетче замразена коприва, което ми се стори най-подходящо за целта. А и от предишната вечер, вдъхновена от поста на Йоана, бях замесила основното тесто за френски селски хляб.  Подобна рецепта бях намерила в едно френско списание преди години, но при направата на този хляб не го оставях да втаса като основно тесто за цяла нощ, а просто следях обема на тестото - когато то се увеличи след всяко разместване, просто идеше време за печене и толкоз. Принципно при печене на хляб през последните месеци задължително поставям купичка с вряла вода на дъното на фурната, която го прави наистина неустоим - хем с коричка, хем не кокалеста, а приятна леко хрупкава. Този път спазих рецептата на Йоана, разликите между нейната и тази, с която разполагах бе в количеството- моето е всъщност малко повече (около 70 грама), а и маята при мен е 10 грама, а по рецептата на Йоана изразходвах 7 грама, колкото е едно пакетче мая. 
Едночасовото отпускане на тестото след ваденето от хладилник

Замесването на основното тесто с допълнителните съставки

Преди изпичането

След поредното втасване на тестото направих четири хлебчета, като ми беше доста забавен метода за оформянето на багета тип "житен клас", бих го ползвала като изходна точка и за други форми. В тестото сложих 50 грама спелта, тъй като  разполагах само с този тип пълнозърнесто брашно. И това малко количество не успя да оцвети добре тестото, както обикновено се случва с тестото от спелта, но пък придава невероятно приятен вкус. Хлябът е с прекрасна коричка, лека, не прекалено твърда, с богат вкус и аромат.
Благодаря за идеите по оформянето му, а и това първо нощно втасване си струваше определено.

А сега рецептата за копривената супичка- в зехтин се задушава връзка зелен лук заедно с дребно нарязана коприва, към тях се сипват две лъжици брашно, залива се с вряла вода, добавя се сол на вкус и ври около 10 минутки. Към супичката добавям разбито добре кисело мляко (около половин кофичка), с което можем и да декорираме ястието. Сервираме с лимонов сок, чер пипер и малко дребно нарязан магданоз.



Да ви е сладко и на вас! 

3 коментара :

  1. Много ароматно и вкусно е у вас :) Искрено завиждам за прекрасния хляб! С тази коричка изглежда божествено! Поздрави и хубава нова седмица!

    ОтговорИзтриване
  2. Страхотни житни класове,Иглика,много ми харесаха!
    Със супата са били чудесен вариант за похапване в студеното време!
    И снимките са много хубави!
    Сърдечни поздрави!

    ОтговорИзтриване

Това е мястото за въпроси, коментари.