Петковден

Неделя, 14.10.2012 г. - ден, посветен на Св.Преподобна Параскева или Петка Българска.
Ден, който слага край на лятото и есента и поставя началото на зимата. Събуждане от шума на детето на съседите, решило да  поскача върху дивана и разтърсващо блока, въздишка, но няма как...ставане.... Ха, насмалко да забравя празника...паника.....поглеждам навън да видя какво е времето, а то се рони от онзи дъждец, дето в приказките беше описван като "ситен бял маргарит". Усмихвам се доволно, защото се сещам за поверието, че ако днес грее слънце, листата на дърветата не са окапали, а овцете се скупчват на едно място ни чака снежна и тежка зима. Рано заранта не грееше слънце, листата си стоят все още, а нямам идея какво е поведението на овцете, щото около блока няма никакви стада, чува се само шума на метрото и звука от гумите на автомобилите, които се забавляват с вдигане на висока скорост и рязко натискане на спирачките. То по-късно и слънце изгря, та съвсем ме обърка в предсказанията...
Но, няма време за мотаене, е , изключвам бързата проверка на пощата и спешен отговор на някое електронно писмо, след което има-няма изминал половин час и вече сериозно се захващам с подготовката на ястията на празника. То у дома Петко или подобно име няма, но все пак Светицата обича да и се поднася дар.... Та запретвам ръкавите, вадя брашното, маята и съоръженията за питка и се заемам, че както домашните отсъстват от дома в момента, така неусетно ще се приберат и ще оповестят, че са гладни.
Пресях около 750 гр брашно. В една купа сипах половин чаша хладка вода, 1 суп.лъж. сол и 1 равна суп.лъж. захар, 1 лъжица оцет и едно пакетче суха мая, стори ми се малко и добавих половин чаена лъжичка . Тази смес разбърках и оставих да шупне. Отделно разбих 2 яйца и 1 белтък (жълтъкът остана за мазане отгоре), прибавих 1 ч.ч. хладко прясно мляко, 1 ч.ч. от равни количества заквасена сметана и кисело мляко(просто това беше налично в хладилника), още половин чаша вода, добавих шупналата мая и започнах да замесвам с брашното. Добавих малко брашно, сипах около 3 суп.лъж. зехтин, получи се меко тесто, което оставих да втасва около час (докато отида на пазар), разделих на 4 топчета, оформих ги като кръгли кори, мазах пак с малко зехтин, наредих ги едно върху друго. Тъкмо се заех с рязането и оформлението на питата и телефоните се раззвъняха един през друг и нещата излязоха извън контрол, уж щеше да едно, а то съвсем друго се получи, нищо, здраве да е....Втаса около час отново, намазах с жълтък, зехтин и мляко, наръсих с бял и черен сусам, поне дано ефект на цвят докарам, след което на 180 градуса печене в рамките на 40 минути. 

Хлябът трябва да се постави на трапезата върху мъжка риза, в компанията на сол и червено вино. Даже и за снимките не успях да отворя бутилка, ама за компенсация слагам цветята.....

Дните до Димитровден са мръсни, опасни. Ако в този период  някой си ушие дреха и после я облече, ще се разболее, а след смъртта  ще вампиряса....
Тези дванадесет дни са сакрална граница между старата и новата година,  през която преминават странни и чудати същества....

Позволих си да отчупя малко парченце, за снимките, а като се приберат домашните, ще наредя масата, ще вдигна високо питката, ще ги накарам да целунат хляба и тогава ще разчупя цялата....

А сега да спирам с писането, че след готвенето изпоцапах цялата кухня, уж не се работи, ама ще пусна една бърза прахосмукачка, а после ще наръся със светена вода из къщата....
Весел празник на всички!