вторник, 20 декември 2011 г.

Квасът

На днешния ден се захваща новия квас, нали символично се отбелязва началото на младата година.....Квасът е този, който дава душата на хляба. Брашното, замесено с квас, символизира човешката душа, водата символизира кръщението, а солта - ума и учението на Словото Божие. Хлябът, замесен от пшеничено брашно и квас напомня, че Божието Слово е съвършено, а изпичането му на огън е знак за това, че Бог се съединява с нас и ни дава помощ и съдействие.  В светогорските манастири нов квас се захваща на Кръстовден, като водата се събира от босилека на празничния водосвет. Той се пази и поддържа през цялата година, като с тази задача е натоварен специално монах, който притежава вещината да го пази и да прави хлябове.
В навечерието на днешния ден в традиционното общество се захващал новия квас в домовете, в началото на новата година. Сега ще ви предложа и един ритуал, описан преди столетие, който за мен е много интересен, но няма вече къде да бъде видян...
Обичаят "вардене/пазене на квас" е описан от етнографа Димитър Маринов и е преследван от свещениците. Вечерта срещу Игнажден - на 19.12. моми, булки и неколцина стари жени се събират в някой дом. Измежду тях задължително има някоя жена, известна с познанията си върху магиите и баянията. Всички те играят хоро в стаята около нощвите (дървен съд за месене и втасване на хляб). В това време две моми - едната първа родена за фамилията, другата - изтърсак (или последното родено момиче) започват да замесват кваса, но докато го месят са обърнати с гръб към нощвите. Бабите в това време слагат в брашното стрити на прах лековити и магьоснически билки и счукани въгленчета от явор и леска. След омесването на кваса възрастните жени го вземат, завиват го в месал  и го оставят в един от ъглите на стаята. Една от жените седи до него будна през цялата нощ, за да го пази, а останалите играят хоро цяла нощ.На Бъди вечер носят кваса в друга къща и пак го пазят по същия начин. Това пазене на кваса продължава 12 нощи, до Васильовден (1 януари), а тайнственото обредно хоро се играе три пъти - срещу Игнажден, срещу Коледа и срещу деня на Св.Васил. На Сурва всички "пазителки на кваса" се събират пак в дома, в който е пристигнал кваса, а най-възрастните жени разкъсват тестото на толкова парчета, колкото са участничките в обреда.От него не давали на други жени, а го оставяли да изсъхне на вятъра. Този квас се пазел, защото вярвали, че с него може да се лекува всяка болест, че гони всички зли духове и пази домовете от магии. Участничките в обреда вярвали, че носейки го, ще накарат съпрузите си да ги обичат, а момите ще карат момците да лудеят по тях. Та тези моми можели да се оженят за когото си пожелаят благодарение на притежавания от тях квас. 

В Софийско също захващат нов квас, а след това замесват тестото за колаците. Когато втаса тестото, с дарака вземат от него и наричат - "Това е за кадията!". Кадията е името, с което наричат всички болести. После правят колаче, което не пекат, а го оставят да изсъхне от вятъра и го дават за лек срещу всякакви болести.

1 коментар :

  1. квасеният хляб е малко кисел на вкус, но пък има страхотен аромат. Докато е пресен е мек, а после - не. Няма нищо общо с дунапреновите и боядисани изделия, които ни се продават вместо хляб в магазините.

    ОтговорИзтриване

Това е мястото за въпроси, коментари.