Пълнени тиквички и крем-супа



Надали това е най-празничното ястие, което да се презентира, но пък наличните в хладилника тиквички трябваше да бъдат използвани по някакъв начин. Всъщност последните ми публикации са инспирирани от идеята да се прочистят хладилника и фризера и да се оползотворят продуктите в тях. Та започвам с тиквичките.....
 Измити, прерязани през средата по дължина, от тях издълбани ладийки. В тенджерка задушавам с малко зехтин два стръка лук, един пресен чесън, кайма, около половин чаша ориз, добавям вода, за да набъбне ориза. И иде ред на подправките - свеж риган, мащерка, магданоз, нарязани на ситно. Лодчиците се запълват със сместа, покриват се с резенчета доматки, а върху тях мъничко моцарела, пекат се около 30 минути на 180-200 градуса.
 А сега да представя част от балконската ми домашна градинка с подправки, част от която беше поунищожена от снегове и градушки, но има и оцелели видове:
Риган и мащерка

Поникващият босилек

Копър

Кориандър

Любимите ми тъмно зелени тиквички

Салвия

Мента

А с издълбаната вътрешност на тиквичките приготвих и една супичка, която доста ни се услади.
В нейната рецепта няма нищо ново - в тенджера с около 3 лъжици зехтин се задушават няколко стръка лук и чесън, сипват се тиквичките и два картофа, добавя се вода и се сварява за около 15 минути. Всичко се пасира, прибавят се нарязани на дребно магданоз и копър, чаша прясно мляко и две-три лъжици настърган пармезан. Преди сервиране можете да поръсите отново пармезан или просто да гарнирате с крутони.

Ананасов кейк

Преди известно време получих един страхотен подарък - кафе-машина с капсули кафе. Малко трудно успях да я вместя и нея в настоящата ми кухня, но нямаше как да я оставя в кашона и. А тъй като беше късно вечерта, се отдадох на почистването на машината, разучаването на инструкциите и съвсем спонтанно се зароди идеята за нещо сладичко, което да направи заранта ни пълноценна с вкуса на новото кафе. Наличният у дома ананас ме провокира  да направя видяната преди това рецепта в един от страхотните кулинарни блогове за мен- този на Ани и адаптирана спрямо наличните продукти и предпочитанията у дома.







Продукти за кейка :
1 ч.ч. бяло брашно
1 ч.ч. пълнозърнесто брашно
1 ч.лъж. бакпулвер
1 ч. лъж. сода
3/4 ч. лъж. сол
1/2 ч.лъж. канела
1/2 ч.ч. масло на стайна температура
1/2 ч.ч. захар
1/2 ч. ч. кафява захар Демерара
4 суп. лъж. кленов сироп
2 яйца
1 ч.лъж. ванилов екстракт
1 ч.ч. кисело мляко
1 ч.ч. намачкани банани
2/3 ч.ч. кокосови стърготини (ползвах прясно настърган кокосов орех)
1 ч.ч. ситно нарязан свеж ананас (ако нямате можете да ползвате и от компот, но добре отцеден)








Продукти за глазурата:
1 опаковка Филаделфия
2 суп. лъж. прясно мляко
1/2 ч.лъж. ванилов екстракт
За декорация:
настърган кокос и едри орехи




Ягодова лека и бърза торта


Някак неусетно се затопли и от разпукващата се пролет изведнъж дойде лятото. Сезоните се променят, но пък важното е да посрещаме промените с любимите ни хора. След дългото ми поредно отсъствие от дома трябваше да избера рецепта хем за нещо добре познато, хем да поднеса нещо, което не изисква особено дълго ползване на фурната, защото времето е достатъчно топло. След един бърз тур из пазара в "Младост-1", осъществен с първоначалната идея за набавяне на зеленчуци за салати, от повечето сергии ми се усмихваха ягоди, които сякаш ме молеха да си взема от тях. Когато видя ягоди по пазарите винаги си спомням за ученическите години, когато ходехме на бригади за брането им - то беше ранно ставане, пълзене по редовете, пълнене на щайгите, много ядене, замеряне с тях, после теглене и когато целият сезон приключеше, в джоба ми влизаха и някакви средства. Впрочем от една такава бригада си купих първото колело Балкан, което май вече не може да се ползва. И бях адски горда с факта, че сама съм спечелила парите за него, а не съм искала тази покупка от родителите ми. Това колело си беше цяла сага, но да не отплесвам, а да разкажа за тортата.......


Това всъщност е безкрайно проста и лесна рецепта, която не би могла да затрудни и тези, които правят своите първи опити в кулинарията. При нея също има възможности за доста импровизации. Ще разкажа и за тях сега.


Продукти за тъничкото блатче
(нали вече е лято и трябва да се борим с напълняването...):
2 яйца
4 равни лъжици захар
4 лъжици пресято брашно
1/2 ч. лъж. бакпулвер
Яйцата се разбиват със захарта на пяна, добавят се пресятото брашна заедно с бакпулвера, след което тестото се изсипва в намазнена с малко масло форма (ползвам керамична, която не изисква набрашняване на дъното и стените). Тестото е съвсем тъничко. Тавичката се слага в гореща фурна на 220 градуса и доста бързичко се изпича.  Трудно ми е да кажа време, това всеки трябва да съобрази сам - в зависимост от фурната, вида на съда, в който се пече и дебелината на тестото, моята форма е с диаметър 26 -28 см. Блатът се оставя да се охлади. През това време можете да подготвите крема. Обикновено за тази торта приготвям ягодов пудинг на Др Йоткер, но днес разполагах със заквасена сметана (200 гр опаковка), която смесих с 200 мл течна сметана и 2 лъжици захар, а към тази смес добавих нарязани на малки парченца 300 - 350 гр ягоди. Не се притеснявайте от този приблизителен размер - подготвих 350 грама, но в хода на рязането им доста от парченцата се озоваха в устата ми... 
След сипването на крема дойде ред и на нарязване на почистени и измити ягоди на половинки и подреждането им върху него. А за по-добър завършек на тортата отгоре се постави отново един продукт на Др. Йоткер, който ви показвам на снимка. Този червен желатин се сипва в малка тенджерка заедно с 250 мл студена вода и 2 суп. лъж. захар, поставя се на котлона и се бърка докато стане прозрачно червена течност. Изливате върху ягодите на малки струи така, както си е горещичко и след леко охлаждане поставяте тавичката в хладилник. Ако успее да удържи и престои поне 4-5 часа на студено, вкусът е невероятен..... Не че ако не престои толкова време, не става за ядене.......
Но когато престои, ягодите даряват сметановия крем с неустоим аромат, а и червеният желатин е  приятен на вкус и не наподобява на гума както онзи от предишните десетилетия....
И да не забравя, ето снимката на този червен желиращ компонент, който напоследък намирам почти редовно в супермаркети Хит ( на рафтовете с пудингите и бакпулвера), наистина е доста добър продукт, който препоръчвам на всички.







Христос Воскресе!

Пожелавам на всички здраве , светли и благословени дни! И да се разпиша и аз с малко великденски яйца и козуначе....

Козунак

Вече споделих за придобивката- машината за хляб... След проби на различни видове хляб, търсене на нови и различни вкусове, с тропащия вече на вратата Великден, най-естественото нещо беше да се пробва направата на козунак... Реших, че рецептата, която винаги съм правила може и да не бъде удачна за изпълнение в машината и че трябва да потърся нещо ново и различно. Но идеята постепенно мина на заден план, улисана в задачки и ангажименти. И както винаги идеята дойде отново съвсем ненадейно - беше достатъчно да прегледам предложенията на любимите блогове и ентусиазмът се появи....А това беше видяната в края на миналата седмица публикация  тук .

В петъчната нощ приключих работата по един дългичък текст, а след многото кафета и чайове сънят не идваше....Какво друго му остава на човек, освен да прегледа какво се случва на "кулинарния фронт". Видях прекрасната "руска плитка" на Гуинет и малко оставаше веднага да хукна към кухнята. Но реших, че все пак за качествения козунак е нужно време и подобаващо внимание, успокоена от съградената програма за съботния ден, грабнах интересната книга и сънят скоро дойде. В съботния ден се поразходих малко, свърших бързите задачи за деня и вечерта реших, че трябва бързо да пробвам тази рецепта. Резултатът беше едно прекрасно ухаещо тесто, за чието оформяне на плитка ползвах какао и шоколадов чипс. Рецептата спазих абсолютно точно (нещо, което рядко правя) и резултатът беше прекрасен козунак без никакви усилия. След изпичането го оставих с тенденцията да правя снимки рано заранта. А когато на сутринта излязох от банята и се отправих към кухнята, от двете рула беше останало само това, което ще видите по-долу. Публикувам снимките, въпреки че не дават ясна представа, но с една единствена цел - да благодаря за споделената рецепта на Гуинет!







Бисквитки за времето на пост /Cookies for the duration of fasting

Когато се намираме във времето на пост, а пазарът не предлага кой знае колко възможности за    хората, които са решили да спазят канона, на преобладаващата част от хората им се иска да похапнат и нещо сладичко, даващо енергия и непълно с калории. Предлагам едни сладки, направени специално за деня на пролетта, изкусително вкусни, напомнящи на блокчетата Корни. С малки разлики рецептата с тези съставки е публикувана от Йоана, но като любител на очарователния аромат на бобчето тонка и махлеба реших, че те чудесно ще си паснат с орехите, канелата, меда и стафидите. На практика се получи един прекрасен акомпанимент за кафето - ароматни сладки с плътен вкус, без брашно и яйца.....Опитайте, заслужава си!

Необходими продукти:
380 гр. сусамов тахан
380 гр. течен мед
1 ч.лъж. смлян махлеб
1/2 настърган боб тонка
2 ч.л. ванилова есенция
1 ч.лъж. канела
80 гр. стафиди
40 гр. сушени червени боровинки
300 гр. фини овесени ядки
100 гр. смлени орехови ядки
80 гр. смлени лешници


Продуктите се смесват добре, с намокрени ръце се оформят топки с големината на орехи, леко се сплескват, пекат се в предварително загрята фурна на 180 градуса за 10-15 минутки. Охлаждат се и се прибират в херметически затворен съд.








И сега малка заигравка с промяната на пропсовете - просто така, за удоволствие от теста!





















Гъбена супичка с тарос и начало на подготовката за Великден /Mushroom soup with tarragon and start preparations for Easter

От дълго време не съм публикувала тук, просто събирах известно количество снимки, но нещо стана с картата и сега някои не се отварят, а други са с ужасно качество, не разбирам какво промени всичко, като бях толкова горда с хубавите снимки...Така ми било писано, гордостта е грях....

Сега да представя една много лесна и проста супичка, за чиято направа може да се импровизира, както и да се ползват разни останали парченца от зеленчуци. Както винаги, по копчето се купува и палтото, такъв е пак поводът за днешната публикация. Намерих малко останал пресен тарос (естрагон) и тъй като имах останали гъби, бързо взех решението за готвенето.  Преди доста години хапвах подобна супа в Унгария. Там тази подправка е доста тачена, както и у нас в региона на Габрово (може и на други места, но поне на мен не ми е попадала възможност да се уверя в това). Та тогава си спомням, че пътувахме дълго с кола, времето беше хладно,почти половин час прекосявахме един планински (горски е правилната дума) маршрут, а около и над дърветата се стелеше гъста мъгла. В нея дърветата изглеждаха като живи, а и фаровете на колата помагаха за засилване на това впечатление. В долчинките част от тях наподобяваха приказка за желязна и замряла гора. Та след този призрачен пейзаж спряхме до един ресторант, в който ни сервираха тази супа. В унгарския вариант към супата бе прибавено обилно количество сухо картофено пюре и гъбен прах, но абстрахирайки се от консервантите, супата си струваше.
Преди години на пазара в Габрово видях една баба, която продаваше връзки нова за мен зелена подправка (в нашето семейство не се употребяваше), която се оказа тарос, който познавах само сушен. Та всъщност сега при пътуване до Габрово не пропускам да си закупя, като част от подправката изсушавам, а другата замразявам. И сега последната замразена част намери своето приложение.
И да започвам със съставките на супата - около 300 гр печурки и 20 гр. сушени манатарки (смлени), два настъргани моркова, стрък праз - нарязан на дребно, връзка магданоз, сол, около 3 лъжици зехтин, стрък селъри - също нарязан на ситно. Печурките се нарязват на дребно, задушават се в зехтина с малко сол, добавят се морковите и праза, сипва се студена вода и смлените манатарки. Когато всичко е сварено, се добавят нарязаните магданоз и естрагон.
Сервира се с домашен хляб. На снимката това е хляб за сандвичи, направен по рецептурника на новата ми машина за хляб, която се експлоатира ежедневно. Вкусът на тези хлябове ми е странен мъничко, комай ми липсва месеното с ръце и усещането на тестото, но нали все пак времето е кът......




И тъй като наближава Великден, дойде време да "отворя кокошарника" - измъкнах яйцата, боите, писалките и восъците и поставих началото на голямо изписване на яйца. А като поизпразня още малко яйчица, ще седна да дам и по-подробно описание на  действията.....

Това са две различни писалки- едната от Украйна, другата  любезно ми подарена от Светла и аз забравих откъде....


Част от зарисовките
Отново разни елементи......

























Сирни Заговезни и "ПРОЩАВАЙТЕ"

Малко раничко пускам тази публикация, но се отправям на поредното проучване на маскираните  и бързам да я пусна, защото нямам представа дали ще имам интернет, както и дали ще сколасам да седна на компютър. Но пък цялата седмица си е позната като "Сирница" или "Прошка", така че по-добре да го направя навреме....
Днес е петък, ден, в който не бива да се пере и да се простира бяло пране (не зная защо точно тази уговорка, ако не се пере, никакво не се простира, ама....така е записано в литературата), та да не удри градушка през лятото, защото "градът се сири през Сирница, а Тодорица го мята". В неделя младите трябва да посетят по-възрастните си родственици, да им целунат ръка и да поискат прошка, защото вечерта всички трябва да са се помирили и опростили. Има нещо невероятно символично в този ритуал, когато младите хора се привеждат, целуват ръка на възрастните и изричат думата "Прощавай!", а те от своя страна благославят с думите "Простено да ти е от Господа и от мен". А вечерта всички сядат на богата трапеза с подредени ястия от риба, баница, яйца, мляко и бяла халва. И когато се нахранят семействата иде ред на "хамкането" - с халва (ако имате здрави зъби), сирене или варено яйце. След битката кое от децата да захапе люлеещото се парче храна, придружена от забава, най-възрастната жена запалвала червения вълнен конец и по неговото горене гадаели. Естествено гаданията са свързани с реколтата, домашните животни и дали ще има скорошна сватба във фамилията...Пепелта от конеца  се пази за лек. А след тези забави у дома всички отиват на онова място в селището, където е направен голям огън. Младежите го прескачат, за да няма бълхи в къщите и да не вали градушка през лятото. Хората от селото играели последното смесено хоро, щото по време на Великите пости не се играят хора до Великден.
Ето сега баницата, която направих снощи, докато сме всички заедно у дома, за да си поискаме прошка един на друг, да можем да забравим проблемите, обидите и огорченията и да погледнем ведро към бъдещето. Рецептата е на моята приятелка Светла и това е една от предпочитаните баници у дома. Предпочитаните, които аз правя, но пък и е по-различна от добре познатата баница. Да си призная, някак не се ангажирам с точене на кори за баница, не е въпрос на време или неумение, а май е по-лесно, когато мама ги прави тези неща, очарованието е различно...Та да си ми е жива и здрава майчицата, защото тя прави най-страхотните баници с невероятно тънки листа!
А рецептата за невероятно вкусната
 БАНИЦА С ГЪБИ И ПРАЗ:




250 грама печурки и 500 грама праз се нарязват ситно и се задушават с 1-2 лъжици олио и мъничко сол до омекване. Снемат се от огъня и се добавят малко смлян чер пипер, чубрица, джоджен, риган и щипчица босилек. (Не прекалявайте с подправките, особено с босилека, защото става доста натрапчив вкуса) .Това е едната плънка.



Другата плънка се прави от натрошено 200 грама сирене, 3/4 ч.ч. кисело мляко, 2 яйца, 1 белтък (запазваме жълтъка за намазване), 1/2 ч. лъж. сода бикарбонат, угасена с няколко капки оцет или лимонов сок.


Намазняваме с малко олио дъното на кръгла тава, нареждаме една върху друга 3 кори, като ги подреждаме с разминаване - първо по ширина готовата кора, после по дължина и леко нагъваме листата. Стартираме с плънката със сирене, после кора, плънката с гъби, кора, сирене и така до използването на плънките и корите. На финала оставяме отгоре две кори - пак се разминават.





Заливаме баницата с разтопено масло - около 80 грама и разбития жълтък, печем около 20 минути на 220 градуса. А в оригинал рецептата на Светла завършва така:"Като се извади от фурната се завива с два вестника на кръст и се оставя за около 10 минутки - да омекне и се задуши". Да ви е сладко и ПРОЩАВАЙТЕ!

Сънувам "старци"

Има дни в календара, когато хората слагат маски пред лицата си, обличат специални дрехи, забравят за ежедневните неволи и тръгват из селищата, за да прогонят злите сили и зимата и да възвестят идването на пролетта. Наименованията на тези маскирани са множество - сурвакари, кукери, старци, чауши и т.н.  Предлагам на вашето внимание една история от някогашното  с.Сушица , днес квартал на гр. Карлово.
Благодаря на хората от това селище, които отвориха сърцата, домовете и старите ракли за нашия екип, които ни направиха съпричастни на своите истории!

Сънувам старци

Продължителност: 26 мин.
Подходящ за : 12+
"Независимо дали са направени в Кан или Тутракан, автентичните хорски истории докосват сетивата и естествено намират пътя към публиката". Адела Пеева
"Сънувам старци" е филм за малкото село Сушица в Южна България и неговите жители, за една древна традиция, която те са запазили почти непокътната до ден днешен и за едно приятелство - вечно като самата традиция.
26 феврурари, 16.45ч. - БНТ 1Документален филм
България, 2011г., 26 мин.
Сценарист и режисьор: Адела Пеева
консултант  Иглика Мишкова
Оператор Емил Пенев
Музика Стефан Вълдобрев
Участват: Дечо Дечев, Иван Иванов, Димитър Ангелов, Цанко Павлов, Димитрина Петкова, Лиляна Гърдева, Мария Андонова, Гинка Тодорова, Георги Андонов, Марин Балтов и ансамбъл "Старците" при читалище "Васил Левски - 1927 г." в Сушица.
Награди:
Награда
 на публиката от Международния фестивал на Кралския антропологичен институт в Лондон /2011/;
Специална награда "за опазване на нематериалното наследство" от  Международния фестивал на етнографския филм в Белград /2011/;
Участия:Международен фестивал на етнографския филм в Рио де Жанейро, Бразилия;
Фестивал на етнографския филм в Парну, Естония.
В карловското село Сушица древната кукерска традиция оцелява през вековете. В края на зимата хората от селото се маскират като кукери и играят хоро на площада, за да прогонят зимата и възвестят завръщането на пролетта. Освен за празника, филмът разказва и за едно голямо приятелство. Дечо и бай Иван са приятели и откакто се помнят участват заедно в кукерските игри. Бай Иван е навършил 75 години, все по-трудно му е да участва в кукерските танци и спира участието си в игрите. Приятелят му Дечо е решил да му направи подарък: изработил е макет на кукер и го е облякъл в костюма, който бай Иван е носил на празника. Кукерът ще бъде сложен в къщата на Иван за другар и да виждат хората какъв е бил някога. Но първо ще го занесат на площада, за да го видят съселяните, танцуващи кукерското хоро там. "Все едно, че съм аз" – казва бай Иван.
За хората в Сушица това е най-големият празник и в навечерието му цялото село се готви за тържество. Дрънчат хлопки, от скринове и тавани се изнасят костюми и маски. Всичко изглежда така, както в стария кинопреглед от 1942 година, който екипът е открил в архива на Филмотеката - преди повече от 60 години е заснет същият празник, в същото село...

Торта с моркови / Carrot cake


Слънцето проби, снегът започна да се топи , постепенно белотата му остава само красив спомен. Цветът на мръсното ежедневие започва да надделява чрез черния сняг.... И сред тази студенина, която лъха отвред, иде ред на нещо цветно, свежо, което кара усмивките да се появят по лицата на близките... Тортата от моркови, декорирана по различен от традиционния за мен начин ни накара  за кой ли път да си спомним оня виц за Зайко и Баба Меца, знаете го, нали?
Все още при направата на сладкиши с моркови си признавам за използваните продукти чак когато вече остава мъничко парченце, но понякога се налага да се премълчава съдържанието....
А сега да запиша рецептата за добре познатата на всички ви
ТОРТА С МОРКОВИ
Продукти:
5 яйца
120 гр кафява захар
120 гр. бяла захар
настърганата кора на 1 портокал (само оранжевата кора)
130 мл олио
130 мл прясно изцеден портокалов сок
1/2 ч. лъж. канела
380 гр. настъргани моркови (всъщност бях настъргала 400 грама, но похапвах от тях)
80 гр. запечени орехи, счукани на дребно
60 гр. стафиди
1 ч. лъж. сода
1 1/3 ч.лъж. бакпулвер
1/3 ч.лъж. сол
300-320 грама брашно
2-3 ч.лъж. ром





Фурната се нагрява на 180 градуса. През това време в купа се пресяват брашното с бакпулвера, содата, солта и канелата. Яйцата се разбиват със захарта, сипва се портокаловия сок, олиото, сухата брашнена смес, морковите и портокаловата кора. На финала се добавят стафидите, предварително накиснати в рома, оваляни в брашно, за да не потънат на дъното. А на финала добавих и половината от рома към тестото. Пече се в намаслена тортена форма, поръсена с брашно, чието дъно е застлано с хартия за печене. Пече се 50- 55 минути. Оставя се да се охлади и се разрязва на два блата.
Глазурата се прави от две кутии крем-сирене "Филаделфия", 80 гр. меко краве масло, 1ч.лъж. портокалова кора, 2 лъж. кленов сироп и около 130 гр. пудра захар. Струва ми се, че този вариант за покритие на морковена торта съм го срещала при Йоана , а използването на кленовия сироп се наложи от липсата ми на достатъчно пудра захар и собствения ми мързел да изляза да купя нова....





Да ви е сладко и приемете  пожеланията ми за слънчева и пълна с добри емоции неделя!


Декорацията от морковчета е от бадемов марципан....нищо ново под слънцето!






Рецептата за морковената торта е адаптирана от тук

Тайните на виното

Скъпи приятели,
Изчезнах от виртуалното пространство, но сега ще можете да видите и причината, заради която не пиша активно- една нова изложба, наречена "Тайните на виното".Ще споделя с вас само част от прес-съобщението, но това, което не мога  да пресъздам в момента, можете да видите от понеделник - 13.02.2012 до 15.04.2012г.. В тази изложба няма да срещнете разказ от мен или някой от колегите ми, а само разказа на хора от различни епохи. Е, така ще разберете и нашата гледна точка към виното, ще хвърлим поглед към неговата история, която естествено е и история на хората, живели и живеещи по нашите земи, ще видите и стари архивни филми, непоказвани до сега  от Националната филмотека, архивни снимки от Държавния Архив, Нац. Селскостопански музей, Исторически музей- Асеновград, Археологически музей- Септември, ОП "Стара София със софийски исторически музей", НБКМ, Иститута за виното. И всичко това се случва благодарение на хората, които повярваха в нашата идея - Домейн Бояр и Винзавод- Асеновград, за което лично им благодаря!
А до понеделник има още работа в залите на музея, така че обещавам да публикувам активно през следващата седмица, до скоро!

На 13 февруари от 17:00 ч. в Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) ще се открие Изложбата за тайните на „Виното”.

Изложбата е посветена на традициите на лозарството, винопроизводството и културата на виното по българските земи от древността до наши дни. Показани са древни и традиционни съдове за обработка на грозде, за съхранение и пиене на вино, разказани са всекидневни и ритуални практики с вино, както и интересни сведения за историята на българското винопроизводство. Чрез автентични вещи, стари снимки, много документи и непоказвани филми се разкриват тайните на виното.

Изложбата се реализира под патронажа на Министъра на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов и кмета на Столична община госпожа Йорданка Фандъкова. И с партньори: Национална лозаро-винарска камара,  Национален земеделски музей, ОП „Стара София” със Софийски исторически музей, Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки, Национална филмотека, Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”, Държавна агенция „Архиви”,  Исторически  музей Асеновград, Археологически музей Септември. С подкрепата на: Домен Бояр АД и Винзавод АД – Асеновград.

Изложбата ще остане в залите на музея до 15 април. Дотогава всеки уикенд в музея ще се организират дегустации на вино за възрастни и ателиета (за мартеници, кукерски маски и др.) за малките.