Сънувам "старци"

Има дни в календара, когато хората слагат маски пред лицата си, обличат специални дрехи, забравят за ежедневните неволи и тръгват из селищата, за да прогонят злите сили и зимата и да възвестят идването на пролетта. Наименованията на тези маскирани са множество - сурвакари, кукери, старци, чауши и т.н.  Предлагам на вашето внимание една история от някогашното  с.Сушица , днес квартал на гр. Карлово.
Благодаря на хората от това селище, които отвориха сърцата, домовете и старите ракли за нашия екип, които ни направиха съпричастни на своите истории!

Сънувам старци

Продължителност: 26 мин.

Подходящ за : 12+

"Независимо дали са направени в Кан или Тутракан, автентичните хорски истории докосват сетивата и естествено намират пътя към публиката". Адела Пеева

"Сънувам старци" е филм за малкото село Сушица в Южна България и неговите жители, за една древна традиция, която те са запазили почти непокътната до ден днешен и за едно приятелство - вечно като самата традиция.

26 феврурари, 16.45ч. - БНТ 1Документален филм
България, 2011г., 26 мин.

Сценарист и режисьор: Адела Пеева
консултант  Иглика Мишкова
Оператор Емил Пенев
Музика Стефан Вълдобрев

Участват: Дечо Дечев, Иван Иванов, Димитър Ангелов, Цанко Павлов, Димитрина Петкова, Лиляна Гърдева, Мария Андонова, Гинка Тодорова, Георги Андонов, Марин Балтов и ансамбъл "Старците" при читалище "Васил Левски - 1927 г." в Сушица.

Награди:
Награда на публиката от Международния фестивал на Кралския антропологичен институт в Лондон /2011/;
Специална награда "за опазване на нематериалното наследство" от  Международния фестивал на етнографския филм в Белград /2011/;

Участия:Международен фестивал на етнографския филм в Рио де Жанейро, Бразилия;
Фестивал на етнографския филм в Парну, Естония.

В карловското село Сушица древната кукерска традиция оцелява през вековете. В края на зимата хората от селото се маскират като кукери и играят хоро на площада, за да прогонят зимата и възвестят завръщането на пролетта. Освен за празника, филмът разказва и за едно голямо приятелство. Дечо и бай Иван са приятели и откакто се помнят участват заедно в кукерските игри. Бай Иван е навършил 75 години, все по-трудно му е да участва в кукерските танци и спира участието си в игрите. Приятелят му Дечо е решил да му направи подарък: изработил е макет на кукер и го е облякъл в костюма, който бай Иван е носил на празника. Кукерът ще бъде сложен в къщата на Иван за другар и да виждат хората какъв е бил някога. Но първо ще го занесат на площада, за да го видят съселяните, танцуващи кукерското хоро там. "Все едно, че съм аз" – казва бай Иван.

За хората в Сушица това е най-големият празник и в навечерието му цялото село се готви за тържество. Дрънчат хлопки, от скринове и тавани се изнасят костюми и маски. Всичко изглежда така, както в стария кинопреглед от 1942 година, който екипът е открил в архива на Филмотеката - преди повече от 60 години е заснет същият празник, в същото село...