От дълго време не съм публикувала тук, просто събирах известно количество снимки, но нещо стана с картата и сега някои не се отварят, а други са с ужасно качество, не разбирам какво промени всичко, като бях толкова горда с хубавите снимки...Така ми било писано, гордостта е грях....
Сега да представя една много лесна и проста супичка, за чиято направа може да се импровизира, както и да се ползват разни останали парченца от зеленчуци. Както винаги, по копчето се купува и палтото, такъв е пак поводът за днешната публикация. Намерих малко останал пресен тарос (естрагон) и тъй като имах останали гъби, бързо взех решението за готвенето. Преди доста години хапвах подобна супа в Унгария. Там тази подправка е доста тачена, както и у нас в региона на Габрово (може и на други места, но поне на мен не ми е попадала възможност да се уверя в това). Та тогава си спомням, че пътувахме дълго с кола, времето беше хладно,почти половин час прекосявахме един планински (горски е правилната дума) маршрут, а около и над дърветата се стелеше гъста мъгла. В нея дърветата изглеждаха като живи, а и фаровете на колата помагаха за засилване на това впечатление. В долчинките част от тях наподобяваха приказка за желязна и замряла гора. Та след този призрачен пейзаж спряхме до един ресторант, в който ни сервираха тази супа. В унгарския вариант към супата бе прибавено обилно количество сухо картофено пюре и гъбен прах, но абстрахирайки се от консервантите, супата си струваше.
Преди години на пазара в Габрово видях една баба, която продаваше връзки нова за мен зелена подправка (в нашето семейство не се употребяваше), която се оказа тарос, който познавах само сушен. Та всъщност сега при пътуване до Габрово не пропускам да си закупя, като част от подправката изсушавам, а другата замразявам. И сега последната замразена част намери своето приложение.
И да започвам със съставките на супата - около 300 гр печурки и 20 гр. сушени манатарки (смлени), два настъргани моркова, стрък праз - нарязан на дребно, връзка магданоз, сол, около 3 лъжици зехтин, стрък селъри - също нарязан на ситно. Печурките се нарязват на дребно, задушават се в зехтина с малко сол, добавят се морковите и праза, сипва се студена вода и смлените манатарки. Когато всичко е сварено, се добавят нарязаните магданоз и естрагон.
Сервира се с домашен хляб. На снимката това е хляб за сандвичи, направен по рецептурника на новата ми машина за хляб, която се експлоатира ежедневно. Вкусът на тези хлябове ми е странен мъничко, комай ми липсва месеното с ръце и усещането на тестото, но нали все пак времето е кът......
Сега да представя една много лесна и проста супичка, за чиято направа може да се импровизира, както и да се ползват разни останали парченца от зеленчуци. Както винаги, по копчето се купува и палтото, такъв е пак поводът за днешната публикация. Намерих малко останал пресен тарос (естрагон) и тъй като имах останали гъби, бързо взех решението за готвенето. Преди доста години хапвах подобна супа в Унгария. Там тази подправка е доста тачена, както и у нас в региона на Габрово (може и на други места, но поне на мен не ми е попадала възможност да се уверя в това). Та тогава си спомням, че пътувахме дълго с кола, времето беше хладно,почти половин час прекосявахме един планински (горски е правилната дума) маршрут, а около и над дърветата се стелеше гъста мъгла. В нея дърветата изглеждаха като живи, а и фаровете на колата помагаха за засилване на това впечатление. В долчинките част от тях наподобяваха приказка за желязна и замряла гора. Та след този призрачен пейзаж спряхме до един ресторант, в който ни сервираха тази супа. В унгарския вариант към супата бе прибавено обилно количество сухо картофено пюре и гъбен прах, но абстрахирайки се от консервантите, супата си струваше.
Преди години на пазара в Габрово видях една баба, която продаваше връзки нова за мен зелена подправка (в нашето семейство не се употребяваше), която се оказа тарос, който познавах само сушен. Та всъщност сега при пътуване до Габрово не пропускам да си закупя, като част от подправката изсушавам, а другата замразявам. И сега последната замразена част намери своето приложение.
И да започвам със съставките на супата - около 300 гр печурки и 20 гр. сушени манатарки (смлени), два настъргани моркова, стрък праз - нарязан на дребно, връзка магданоз, сол, около 3 лъжици зехтин, стрък селъри - също нарязан на ситно. Печурките се нарязват на дребно, задушават се в зехтина с малко сол, добавят се морковите и праза, сипва се студена вода и смлените манатарки. Когато всичко е сварено, се добавят нарязаните магданоз и естрагон.
Сервира се с домашен хляб. На снимката това е хляб за сандвичи, направен по рецептурника на новата ми машина за хляб, която се експлоатира ежедневно. Вкусът на тези хлябове ми е странен мъничко, комай ми липсва месеното с ръце и усещането на тестото, но нали все пак времето е кът......
И тъй като наближава Великден, дойде време да "отворя кокошарника" - измъкнах яйцата, боите, писалките и восъците и поставих началото на голямо изписване на яйца. А като поизпразня още малко яйчица, ще седна да дам и по-подробно описание на действията.....
 |
| Това са две различни писалки- едната от Украйна, другата любезно ми подарена от Светла и аз забравих откъде.... |
 |
| Част от зарисовките |
 |
| Отново разни елементи...... |
Интересно, не бях чувала, че таросът се отглежда в България, смятах, че е от Азия някъде....А с яйцата ме застреля.....колко мога да си поръчам от червените, а и едно петленце поне.....
ОтговорИзтриванеСамо моля за празни яйца, защото ми е трудно изпразването им, а си е грехота да се пишат толкова яйца, които после да се счупят....
ИзтриванеСтрахотно красиви са станали яйцата,Иглика!
ОтговорИзтриванеЧестита пролет и нека ти донесе много ведро настроение и усмивки!
Честита пролет и на теб, Роси!Не се съмнявам, че при теб тя ще бъде съпътствана от ведро настроение и кулинарни изненади!
ИзтриванеМного красиви яйца!Има ли в България някъде да се продават такива писалки за восък?
ИзтриванеО, да...тези двете не са български, но има налични подобни - с разликата, че нашите са с една фунийка, през която протича восъкът, когато се нагрее долната част на фунийката. В магазинната мрежа има подобни писалки тук и там, а от 6.04. в Националния етнографски музей ще има ателиета за изписване на яйца, по това време ще има продажба на комплекти - съдържат писалка, восък, упътване за употреба и брошурка. Дано не подведа само с цената - ако не се лъжа нещо около 4.30 лева.
ИзтриванеМда, забравих най-важното- до вторник вечерта (27.03.)- до 17.30 ще бъда на работа(живот и здраве де), можем да се видим или да оставя на някой от колегите да предаде един комплект. След това до 4.04. ще отсъствам заради една командировка.Така че ако желанието за рисуване е непреодолимо и с амбиция за действие веднага, няма проблем да се уреди....На разположение съм.
Изтриване